О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз.ч.гр.дело N`208 по описа
за 2020
г.,за да се произнесе взе предвид:
"Агенция
за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК ********* адрес гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, със законен представител Д.Б.Б. – изпълнителен директор,чрез
юрисконсулт А.Б. са подали частна жалба
против разпореждане № 1203/17.02.2020 г по ч.гр.д.№273/20 г по описа на ВРСъд,
в частта в която частично е отхвърлено заявлението им за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу лицето Й.С.Л. за сумите:
-5,50
лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 03.05.2017 г. до
21.06.2017 г.;
- 38,40 лв. – сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 03.05.2017 г. до 21.06.2017 г.;
- 105,60 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.05.2017 г. до 21.06.2017 г.;
- 24,47 лв. - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 03.05.2017 г. до 03.02.2020 г.
В
жалбата се навеждат доводи ,че в обжалваната част разпореждането на ВРСъд е
неправилно и незаконосъобразно.
Твърди
се ,че неправилно заповедният съд е приел ,че ГПР надвишавал многократно
размера на законната лихва,което било против добрите нрави, но не бил отчел,че
лихвите на небанковите институции били по- високи с оглед риска който поемат за
отпускане на финансов ресурс. Освен това никъде с оглед пазарната основа не бил
определен максимален размер на договорната лихва. Считат ,че определения лихвен
процент по договора за заем от 48-49%
надвишавал законната лихва, но не можело съдът да приема ,че законната
лихва е максималния размер от добрите нрави.
Според
жалбоподателя по отношение договора за допълнителни услуги и чл. 28 от ОУ към договора за заем, тези доп. услуги не
били задължителна предпоставка за отпускане на основния заем, а тези доп.
услуги се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово съгласие и писмено искане ,каквото било налице в
настоящия случай.Затова "Микро кредит" АД бил в качеството на
застрахователен посредник между Л. и
застрахователя "Уника живот"АД, без да е уговорено възнаграждение за
тази услуга в негова полза.
Жалбоподателят
изтъква още, че Кодексът за застраховането въвежда облигационна връзка между
застраховка и обезпечение на заем като застрахователен договор, поради което и
в настоящия казус имало такава налична правна връзка ,макар и не уредена от
законодателя.
От
друга страна решаващият съдия неправилно
бил отхвърли претенцията по договора за допълнителни услуги ,заявявайки ,че
противоречи на чл. 10 ал.2 от ЗПК, но в случая нямало предвидени такива такси
,комисионни или други разходи свързани с
договора за заем .
Моли
се разпореждането да ВРС да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно като се претендират
разноски- д.т.15 лв и юрисконсултско възнаграждение
Съд.
състав приема, че частната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена
в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество същата е
н е о с н о в а т е л н а.
Пред
ВРС"АСВ"ЕАД гр.София е подало заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена заповед№199/17.02.2020 г за
изпълнение срещу Й.С.Л. от с.Голямо Пещене за неиздължената главница от 197,62
лв по договор за заем Credihome,34,51 лв лихва
за забава за посочения период, законната лихва върху главницата , 14 ,29лв
разноски по делото и 28,58 лв юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част за посочените в жалбата
суми, заповедният съд е отхвърлил заявлението,заявявайки, че годишния лихвен
процент надхвърля няколкократно размера на законната лихва, поради което има обоснована вероятност за неравноправна
клауза, с оглед задължителна практика на ВКС по този въпрос.
За другите отказани суми в заявлението
ВРСъд е посочил ,че те били за допълнителни услуги по договор за доп. услуги с Л. и предвидените такси и комисионни по него били свързани с
усвояване и управление на кредита, но били изрично забранени по чл. 10а ал.2 от ЗПК, което обосновавало вероятната им неравноправност като клаузи.
Въззивният
състав при Врач. Окръжен съд приема ,че разпореждането на първоинстанционния съд в отхвърлената част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви по следните съображения:
1. Съгласно ЗПК в чл.19 ал.4
изрично е посочено ,че годишният процент на разходите/ГПР/ не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая тази разпоредба
е спазена с процесния договор за заем Credihome, тъй като ГПР
е 49,89 %, но негова компонента е годишния лихвен процент /ГЛП/ по заема в
размер на 40,68%,който е четири пъти по-голям от размера на законната лихва/определена
от БНБ 0% плюс 10 пункта надбавка т.е 10%/.
Съгласно
постоянната практика на ВКС размера на
ГЛП не трябва да надвишава три пъти
размера на законната лихва,а в случая сключената клауза на ГЛП от 40,68
лв е уговорка в негова вреда , която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП,към който закон препраща чл. 24 от ЗПК, неравноправните клаузи се обявяват за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива посочените в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
В случая са налице основания да бъде
прието, че съществува обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза
за годишната лихва по договора за кредит ,която надхвърля четири пъти размера
на законната лихва.
Жалбоподателят
неправилно посочва ,че заповедният съд е приел, че ГПР надвишава многократно
размера на законната лихва, вместо ГЛП,
за който е вярно ,че няма фиксиран максимален размер в ЗПК както за
ГПР, но съдебната практика/ вж. в
този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и
др./ е наложила ГЛП с максимален трикратен размер над законната
лихва, като в противен случай по- висок размер на ГЛП противоречи на
добрите нрави .
Независимо ,че съществува регламентиран с
нормата на чл.9 ЗЗД принцип на свобода на договаряне, имайки предвид характера
на настоящето по делото
облигационно правоотношение между
страните въз основа на конкретния договор за заем, Йорданка Л. е по- слаба в
икономическо отношение страна, което пък е предпоставка за налагане на
икономически неизгодни условия по заема. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.Затова законосъобразно
ВРС е приел, че има обоснована вероятност за неравноправност на клаузата
за възнаградителната лихва изчислена на база ГЛП и се приема обоснована вероятност
за неравноправна крауза, което я прави нищожна т.е. не се дължи от ответницата
заемополучател.
2. От друга страна с договора за пакет допълнителни услуги е
договорена и застраховка. Съдът намира застрахователните клаузи за нищожни, тъй
като противоречат на добрите нрави.
Застрахователната клауза е сключена между
„Микро Кредит" АД и ответницата, като дружеството-цедент на вземането няма
качество на застраховател или презастраховател, не договаря за себе си, а от
името и за сметка на застрахователя ЗК„Уника живот " АД, като по този
договор правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК"Уника
живот"АД. Правата на „Микро Кредит" АД, като трето правоимащо лице по
договора за застраховка, са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Няма уговорки за изплащане на разликата
между полученото от „Микро Кредит" АД и застрахования, на изплащане на
застрахователно обезщетение. По делото не са представени доказателства за плащане
на премията от страна на „Микро Кредит" АД в полза на застрахователя.
Липсват данни дали „Микро Кредит"АД е обвързан към ЗК"Уника живот "
АД като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява
изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги.
Недължими
остават и начислените от ищеца лихви за забава по договора за допълнителна
услуга и по зстрахователната клауза от същия договор начислени до датата на подаване на заявлението в съда .
С
оглед гореизложеното разпореждането на
ВРсъд в отхвърлителната част следва да бъде потвърдено ,но с настоящите мотиви
на въззивния съд. затова Врач. Окр.съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1203/17.02.2020 г по ч.гр.д.№
273/20 г по описа на ВРсъд.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/