Р
Е Ш Е Н И Е
№ 131
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 12.03.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХI състав, в открито съдебно заседание на първи март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря
Илияна
Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 300
по описа за 2017
г., намери за установено следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, подадена от М.П.Ф. против „Ремонт - Сервиз” ООД.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди
се, че ищцата е съдружник в „Ремонт - Сервиз“ ООД, като притежава 50 % от
дяловете в капитала на дружеството. Другият съдружник в дружеството е „НКБ
Сервиз“ ООД, представлявано от К.Б. и Н.Б., което притежавало останалите 50 %
от капитала на дружеството. *** на „Ремонт - Сервиз“ ООД е А. Н.Б..
За
последен път общо събрание на съдружниците било
проведено през 2011 год., като на него били приети ГФО за 2008, 2009 и 2010
год., от което било видно също, че общо събрание не било свиквано през 2009 и
2009 год. При справка в ТР ищцата установила, че през 2013 год. управителят А. Б.
е направил опит да публикува последващ ГФО на
дружеството, като от приложения към заявлението протокол от ОСС от 21.05.2013
год., било видно, че ищцата не само не е присъствала на събранието, но не е
била и поканена. Длъжностното лице по регистрацията дало указания на заявителя
да представи доказателства за надлежното отправяне на покана за ОСС до
съдружника Ф., но такива не били представени и по заявлението бил постановен
отказ. Следващо заявления за обявяване на ГФО било подадено на 29.06.2016 год.,
но ищцата не била канена за провеждането на общо събрание за приемане на ГФО и
не знаела какво е съдържанието на предоставения отчет /към момента на ИМ все
още необявен/.
Ищцата правила многократни
опити да се свърже с управителя на дружеството и с лицата, представляващи
дружеството съдружник „НКБ Сервиз“ ООД, многократно искала възможност да се
запознае с дружествените книги и отправяла искане за свикване на ОСС, но
поканите й останали безрезултатни. Посещавала адреса на управление на
дружеството, но там нямало офис и лице за контакт. На 07.11.2016 год. Ф.
изпратила до А.Б., като *** на „Ремонт – Сервиз“ ООД, искане да бъде уведомена
за дейността на дружеството, което било връчено посредством куриер „Еконт – Експрес“ ООД В отговор на полученото писмо
управителят отговорил единствено, че дружеството се управлява по надлежния ред
и така не получила конкретна информация. Изпратила нова покана, връчена чрез
куриер, с която поискала да й се предостави възможност да се запознае с
дейността и търговските книги на дружеството, но отговор не последвал. На 23.12.2016
год. Ф. се опитала да връчи чрез куриер на Б. покана за свикване на ОСС по реда
на чл. 138, ал. 2 ТЗ, но опитът за връчване бил безуспешен. Поради това
отправила искането за свикване на ОС чрез нотариална покана, с посочен в нея
дневен ред на събранието, като връчването било сторено по реда на чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление, а на посочената дата за общото събрание –
28.02.2017 год. никой не се явил. Ф. отправила последваща
нотариална покана до дружеството-съдружник, за свикване на ОСС. След като
нотариусът не открил никой на адреса на управление на „НКБ Сервиз“ ООД, залепил
уведомление, но никой не се явил нито в кантората на нотариуса за получаването
на книжата, нито на датата, на която било свикано ОСС – 30.03.2017 год. С последваща покана ищцата направила опит да връчи покана за
ОСС до „НКБ Сервиз“ ООД чрез лицата, представляващи дружеството-съдружник – К.Б.
и Н.Б., но връчването отново било оформено по реда на чл. 47 ГПК на адреса на
управление на „НКБ Сервиз“ ООД. Описани са и последващи
опити на ищцата за осъществяване на контакт с *** и съдружника, които останали
безуспешни.
Дружеството
притежавало недвижими имоти, находящи се в *** , като
по отношение на тях била вписана възбрана от Община Пловдив.
От
всички изложени твърдения било видно, че Ф. не била в състояние да се запознае
с делата на дружеството, с дружествените книги, да влезе в какъвто и да е
контакт с управителите на дружеството – съдружник. Дружеството не функционирало
и не осъществявало търговска дейност, като същевременно задлъжнявало и било в
риск да загуби имуществото, което притежава. Това налагало прекратяването на
дружеството.
Предвид изложеното ищцата
счита, че са налице важни причини по
смисъла на чл. 155, т. 1 от ТЗ, налагащи прекратяване на „Ремонт - Сервиз” ООД,
поради което и на основание посочената разпоредба, моли съда да постанови решение, с което прекрати ответното дружество. Формулирано е и искане по чл. 156,
ал. 3 ТЗ, за назначаване за ликвидатор
на лице, различно от управителя на дружеството, а именно М.П.Ф..
Ангажирани са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответното дружество „Ремонт –
Сервиз“ ООД е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че не са налице важни
причини по см. на чл. 155, т. 1 ТЗ, които да налагат прекратяването на
дружеството.
Признават се твърденията,
свързани с вписаните в ТР обстоятелства досежно съдружниците в „Ремонт - Сервиз“ ООД и дяловото им участие.
Изложено е твърдение, че Ф. е приета за съдружник в дружеството през 2007 год.
и още тогава се е дезинтересирала от дружествените
дела. Многократно са правени опити за контакт с нея, както и за осигуряване на
финансиране на дейността на дружеството, но до края на 2016 год. тя не е
проявявала интерес как се движат търговските дела, което било видно от самите
твърдения в исковата молба за активност, считано едва от 2016 год. Липсата на
съдействие при осъществяването на дружествените дела от нейна страна била и
причината в ТР да не се обявяват ГФО. Твърди се, че дружеството винаги е
отговаряло на писмените искания на Ф. и е оказвало съдействие на съдружника.
Описаните в исковата молба покани не били получени от дружеството, поради което
и по тях не били предприети действия. С уведомление от 21.04.2017 год.
управителят на дружеството изразил готовност за пълно съдействие, осигурил е
достъп на ищцата да се запознае с делата и дружествените книги, но ищцата не се
е възползвала от него. Счита, че редът за защита на ищцата е по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, а не по реда на чл. 155 ТЗ.
Оспорва се твърдението, че
дружеството не осъществява търговска дейност – то отдавало под наем описаните в
исковата молба три недвижими имоти на „Българска транспортна компания Пловдив“
АД, като във връзка с този договор отчело приходи от наем в размер на
4 000 лв., а от началото на 2017 год. тези приходи били 2 500 лв.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС и ежемесечно съставяло и подавало в НАП
съответните дневници и справки-декларации.
Обосновава съображенията си,
поради които счита, че не налице хипотезата на мл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, а
именно важни причини за прекратяване на дружеството. Категорично се възразява
срещу искането на ищцата при прекратяване на дружеството тя да бъде назначена
за ликвидатор.
Настоява се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищцата е подала допълнителна искова молба /наименована становище/, в която взема единствено отношение
по доказателствените искания на ответника.
Допълнителен отговор не е
постъпил.
Ищецът е дал точна правна
квалификация на предявения иск – същият е с правно основание чл. 155, ал. 1, т.
1 ТЗ. Формулирано е и искане по чл. 156, ал. 3 от ТЗ за назначаване за
ликвидатор на лице, различно от управителя на дружеството, което е процесуално
допустимо.
С исковата молба е сезиран
родово и местно компетентния съд по седалището на ответното дружество.
Съдът намира иска за допустим.
След справка в Търговския регистър по партидата на „Ремонт - Сервиз” ООД се
установява, че искът е подаден от лице, което от една страна има качеството на
съдружник в „Ремонт - Сервиз” ООД, а от друга страна ищцата притежава дялове,
представляващи 50 % от капитала на дружеството, т.е. повече от 1/5 от капитала
на дружеството и има процесуалното правото на иск по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Искането по чл. 156, ал. 3 ТЗ също е формулирано от съдружник с необходимото
мнозинство – притежаващ повече от 1/10 от капитала.
Въз основа на позициите на
страните по делото с доклада по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ищцата е съдружник в „Ремонт -
Сервиз” ООД, както и че дружеството притежава недвижими имоти.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на
доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за
установено следното:
От справка в Търговския регистър по партидата на
„Ремонт – Сервиз“ ООД се установява, че дружеството е било учредено през 2002
год. от двама съдружници - Й.С.М.и А.Н.Б.,
притежаващи по 50 % от дяловете в капитала на дружеството. И двамата съдружници са управлявали и представлявали търговеца. Капиталът
на дружеството е 5000 лв., който се състои от 100 дяла от по 50 лв. всеки. Съдружникът
М. е починал към 2006 год. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от
06.10.2006 год. наследниците на починалия съдружник са продали притежаваните приживе
от него приживе и придобити от тях по наследство 50 дружествени дяла на М.П.Ф.,
която е приета за съдружник в дружеството. С решение на регистърния
съд от 2007 год. е вписано освобождаването поради смърт на Й.М. и прехвърлянето
чрез продажба на притежаваните от наследниците на М. дружествени дялове на М.Ф.,
приемането ѝ като съдружник в дружеството и ново разпределение на капитала,
както следва: А.Б. – 50 дяла по 50 лв. и М.Ф. – 50 дяла по 50 лв. Единствен ***
на дружеството е останал А.Б.. Последната промяна по партидата на дружеството
датира от 29.03.2011 год., когато е вписано прехвърлянето на дружествените
дялове от А.Б., със съгласието на М.Ф. на дружеството „НКБ Сервиз“ ООД, което е
прието за съдружник в „Ремонт - Сервиз“ ООД. Приобретателят
на дружествените дялове – „НКБ Сервиз“ ООД е дружество със седалище в гр. Панагюрище,
в което съдружници и представляващи са К.А.Б. и Н.А.Б.,
за които е безспорно установено, че са деца на *** и първоначален съдружник А.Б..
И след прехвърлянето на дяловете си, А.Б. е останал *** на дружеството, какъвто
е и до настоящия момент.
Нормата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ предвижда
необходимите мнозинства при вземането на решенията от компететността
на върховния орган на търговеца. Нормата е диспозитивна.
Тя се прилага доколкото дружествения договор не предвижда по-тежки изисквания
за мнозинство. В случая, чл. 18, ал. 2 от дружественият договор на „Ремонт –
Сервиз“ ООД предвижда, че е необходимо единодушие
за по-голямата част от решенията, които са в компетентността на Общото
събрание: за изменение и допълване на устава; за приемане на нови съдружници; за даване на съгласие за прехвърляне на
дружествен дял на нов член; за приемане на ГФО и баланс за избор и
освобождаване от длъжност на управителя, определяне на неговото възнаграждение
и за освобождаването му от отговорност; за придобиване и отчуждаване на
недвижими имоти; за прекратяване на дейността на дружеството.
От доказателствата по делото се установява
верността на твърдението на ищцата, че последното редовно свикано и надлежно
проведено Общо събрание на съдружниците на „Ремонт –
Сервиз“ ООД е от 20.06.2011 год., когато е било взето решение за приемане на
годишните финансови отчети на дружеството за 2008, 2009 и 2010 год., които са
обявени в Търговския регистър на 28.11.2011 год. През 2013 год. по партидата на
дружеството е било подадено заявление образец Г2 за обявяване на годишните
финансови отчети на „Ремонт – Сервиз“ ООД за 2011 и за 2012 год., но по
заявлението е постановен отказ, тъй като въпреки изрично дадените указания от
длъжностното лице, не са били представени доказателства за това на Общото
събрание на съдружниците да е присъствал и съответно
надлежно поканен съдржникът М.Ф.. Заявени за
обявяване са и годишните финансови отчети на дружеството за 2015 и за 2016
год., като към заявленията образец Г2 са приложени протоколи от общи събрания
на съдружниците на „Ремонт – Сервиз“ ООД, на които
отново не е присъствала М.Ф., при липса на приложени към заявленията доказателства
за надлежната й писмена покана. По последните две заявления за обявяване още не
е налице произнасяне на длъжностното лице, същите са на фаза „обработва се“.
Според разпоредбата на чл. 138 ТЗ Общо събрание на съдружниците се свиква най-малко веднъж годишно, като
според чл. 139 ТЗ свикването следва да бъде сторено с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди
датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор; в
поканата се посочва и дневния ред. Дружественият договор не съдържа различна
уредба досежно свикването на ОСС. Чл. 19, ал. 4 от
него също предвижда, че ОСС се свиква от Управителя с писмено съобщение, в
което се посочва проект за дневен ред, най-малко седем дни преди заседанието. А
чл. 19, ал. 1 от дружествения договор, идентично с уредбата по ТЗ предвижда
изискване управителят да свиква ОСС най-малко веднъж годишно.
На основание чл. 190 ГПК ответното дружество бе
задължено да представи по делото доказателства за проведените общи събрания на съдружниците в период от пет години преди завеждането на
делото, ведно с поканите за свикването им. В изпълнение на вменените задължения
се представени и приети четири протокола от Общи събрания на съдружниците, проведени съответно на 21.03.2013 год.,
30.05.2014 год.; 21.05.2015 год. и на 31.05.2016 год. Във всички протоколи
изрично е посочено, че на общото събрание не присъства съдружника М.Ф.. Те са
проведени единствено в присъствието на съдружника „НКБ Сервиз“ ООД,
представляван от К.Б., който единствен е подписвал протоколите /наред с
управителя/. Въпреки задължението за ответника по чл. 190 ГПК, не се
представиха покани за общите събрания, адресирани и връчени на съдружника Ф..
На основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, а и във
връзка с изричното изявление на пълномощника на ответника в съдебно заседание
от 16.11.2017 год., че не разполага с покани, следва да се приеме, че покани за
проведените Общи събрания до ищцата не са били отправяни. Това от своя страна
води до извод за процесуална незаконосъбразност на
взетите решения.
Същевременно следва да се посочи, че според чл. 18,
ал. 2 от дружествения договор, решенията за приемане на годишния финансов отчет
на дружеството следва да се приемат с единодушие на двамата съдружници.
Същото мнозинство е предвидено и за решенията за определяне на възнаграждението
на управителя и за освобождаването му от отговорност. Въпреки изискването по
дружествения договор за единодушие, в представените протоколи решенията са
вземани само от един от съдружниците. Тази
констатация е отделно основание за извода за незаконосъобразност на решенията
но ОСС, приети по делото. Свикването на общи събрания на съдружниците,
на които е канен само един от двамата съдружници и
провеждането им без участието на Ф. очевидно съставлява нарушение на задълженията
на управителя, произтичащи от ТЗ и дружествения договор, да свиква ОСС
най-малко веднъж годишно.
Според чл. 138, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 19, ал. 2
от дружествения договор, управителят е длъжен да свика ОСС при писмено искане
на съдружник, чийто дялове съставляват
над 1/10 от капитала. М.Ф., като притежател на дялове, съставляващи повече от
1/10 от капитала, сама е поела инициатива за свикване на ОСС. Отправила е
покана до *** А.Б. да свика ОСС на 13.01.2017 год. от 15,30 ч. в кантората на
посочения нотариус. Поканата е отправена чрез куриерска фирма до адреса на
управление на ответника, но пратката е отказана на 03.01.2017 год. На
26.01.2017 год. е отправена нова покана от Ф. до управителя на „Ремонт –
Сервиз“ за свикване на ОСС с посочен дневен ред. Този път е предприет
нотариален ред за връчването на поканата на адреса на управление на дружеството.
В нотариален констативен протокол от 28.02.2017 год. е отразено, че поканата е
връчена по реда на чл. 47 ГПК – адресът на управление на дружеството е посетен
от нотариуса на посочените три дати, в работно време, но не е открит законния
представител на дружеството, нито работник или служител, които да получат
поканата; залепено е уведомление на външната входна врата на 13.02.2017 год.,
при липса на достъп до пощенска кутия и в рамките на четиринадесетдневния срок
по чл. 47, ал. 2 ГПК не се е явил представител на „Ремонт – Сервиз“ ООД, за да
получи поканата. На посочената в поканата дата за провеждане на ОСС –
28.02.2017 год., не се е явил представител на другия съдружник, нито управителя
за провеждане на ОСС, поради което такова не е било проведено.
След проявеното пасивно поведение от страна на управителя
да свика ОСС по инициатива на съдружника, на 01.03.2017 год. и на основание чл.
138, ал. 2 от ТЗ Ф., в качеството си на съдружник, лично е отправила нова
покана за ОСС, този път до съдружника „НКБ Сервиз“ ООД, адресирана до адреса на
управление на дружеството в гр. Панагюрище, което ще се проведе в кантората на
нотариус Т. на 30.03.2017 год. С констативен протокол от 13.03.2017 год.
нотариус с район на действие РС – Панагюрище е удостоверил липсата на представител на „НКБ Сервиз“ ООД
на ул. „Мерул“ № 1 и залепването на уведомление по
чл. 47 ГПК, което може да се получи до 27.03.2017 год. В рамките на
двуседмичния срок не се е явил представител на адресата „НКБ Сервиз“ ООД в
кантората на нотариуса, за да получи поканата за ОСС. С констативен протокол от
30.03.2017 год. на нотариус Т. е удостоверено обстоятелството, че на насрочената
за ОСС дата – 30.03.2017 год. и час, се е явила само Ф. за провеждане на ОСС,
но не се е явил представител на „НКБ Сервиз“ ООД.
На 06.04.2017 го Ф. е отправила писмена покана до
съдружника „НКБ Сервиз“ ООД, с която е отправила покана да влязат в контакт, да
свикат и проведат общо събрание и да обсъдят дейността на дружеството. Тази
покана е връчена на К.Б. чрез куриер и последният, с уведомление от 21.04.2017
год. е заявил пред Ф., че счита последната за дезинтересирана
от дейността на дружеството, че цялата документация се намира на адреса на
управление в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 21В, а в случай че желае
свикване на ОСС, трябва да посочи въпросите от дневния ред. В констативен
протокол от 05.05.2017 год. на помощник-нотариус при
нотариус Т. е отразено, че Ф., в присъствието на нотариус, е посетила адреса на
управление на „Ремонт – Сервиз“ ООД и при посещението е установено, че същият
представлява индустриален имот, който е ограден и се охранява от охранителна
фирма; охранителят е заявил, че имотът е запечатан от повече от три месеца и в
същия не се извършва каквато и да е производствена или търговска дейност, както
и че управителят изобщо не се явява.
Преди това, през 2016 год. Ф. е успяла реално да
връчи на Б. свое писмено искане да й бъде предоставена информация за дейността
на дружеството, на което А.Б. е изпратил отговор с изх. № от 21.10.2016 год., с
който е отговорил, че „дружеството се управлява по надлежния ред и съгласно неговия
дружествен договор и законовите изисквания“. Безспорен е изводът, че с този декларативен
отговор, който не съдържа факти, а единствено неподкрепени с данни изводи, напракитка на ищцата е отказана исканата от нея информация.
При така събраните доказателства, е несъмнен
изводът, че Ф. е лишена от възможността да упражнява правата на съдружник по
чл. 123 ТЗ: да бъде осведомявана за хода на дружествените дела и да преглежда
книжата на дружеството. Тя трайно е изолирана от дейността на дружеството и от
възможността да участва в неговото управление.
По делото са събрани гласни доказателства досежно отношенията между съдружниците
и съответно отношенията на ищцата с управителя. Свидетелят Ф., съпруг на
ищцата, който е запознат с дружествените дела, сочи, че последните градивни
контакти със сем. Б. датирали от 2011 год., когото били подписани документите,
свързани с прехвърлянето на дружествените дялове от А.Б. на дружеството на
децата му /“НКБ Сервиз“ ООД/. След като разбрали от справка в Търговския
регистър за отказаното обявяване на ГФО на дружеството, поради
незаконосъобразното му приемане от ОСС, започнали да търсят контакт с
управителя. А.Б. не отговарял на телефонните обаждания, поради което било оставено
съобщение чрез секретарката му. На поканата за среща се отзовал К.Б. в края на
2015 год. На срещата било предложено от страна на Ф.и да се пристъпи към
разделяне на активите на дружеството /притежаваните недвижими имоти/, в
съответствие с гласните уговорки с А.Б. при закупуването на дяловете през 2007
год. от ищцата. Отговорът бил, че това няма да стане. В началото на януари 2016
год. се провела нова среща с К.Б., но разговорът бил „неползотворен“ и Ф. и уведомили
съдружника, че ще търсят правата си по съдебен ред. След тази среща започнали
опитите за връчване на покани за предоставяне на достъп до дружествените книги
и за свикване на ОСС, но до провеждане на Общо събрание не се стигнало.
Свидетелят К.Б. заявява, че официална покана от Ф. за свикване на ОСС не е
получавал. Получил покана за съдействие, на която отговорил. Според свидетеля,
ОСС са били свиквани от управителя, „НКБ Сервиз“ ООД е получавало покани за
провеждането им, но Ф. отказвала съдействие. Не знае какви покани са били
отправяни до нея, не е виждал оформена писмена покана до Ф. за провеждане на
ОСС.
Във връзка с данните, съдържащи се в счетоводната
експертиза, за наличие на договор за управление, сключен с *** А.Б. и в
изпълнение на задължението си по чл. 190 ГПК ответното дружество е представило
договор за възлагане на управление, сключен на 01.04.2011 год., ведно с
протокол от Общо събрание на съдружниците от същата
дата. И на това общо събрание е присъствал единствено К.Б., като представител
на съдружника „НКБ Сервиз“ ООД. Изрично е посочено в протокола, че на общото
събрание не е присъствала М.Ф.; не са налице доказателства за отправянето и
връчването на покана до нея за това общо събрание. Според протокола Общото
събрание като орган, а напрактика единият от двамата съдружници, е взел решение да се сключи договор за
управление с А.Б. със срок до 01.11.2015 год.; да му бъде изплатено еднократно
възнаграждение в размер на 55 000 лв., дължимо за срока на договора, като е
упълномощен К.Б. да представлява „Ремонт – Сервиз“ ООД при сключването на
договора за управление.
Страни по
договора за управление са „Ремонт - Сервиз“ ООД, представлявано от К.Б. и А.Б..
Същият е сключен за срок до 01.11.2015 год., като е договорено възнаграждение в
размер на 55 000 лв. за целия срок на договора, представителни разходи в
размер на 5 000 лв. на година и 2 000 лв. на година за представително
облекло. Впоследствие, на 01.11.2015 год. е сключен анекс към договора, с който
срокът на договора е продължен до заличаването на управителя от Търговския
регистър, предвидено е възнаграждение за управителя в размер на 14 450 лв. за
периода от 01.11.2015 год. до 30.04.2017 год., а за периода след този момент –
по 850 лв. месечно. Този анекс е сключен въз основа на решение на ОСС от
31.10.2015 год., проведено отново единствено в присъствието на съдружника „НКБ
Сервиз“ ООД, в отсъствието на М.Ф. и без доказателства за връчването на покана
до нея.
Установява се, че дружеството притежава недвижими
имоти, представляващи обекти в сграда, находяща се в ***.
Придобило е вещното право на строеж въз основа на договори, сключени в
нотариална форма през 2003 и 2005 год. Сградата е въведена в експлоатация през
2007 год. След изграждането на обектите „Ремонт – Сервиз“ ООД е придобило
правото на собственост върху апартаменти № 1, № 2 и № 3 на втория етаж на
сградата и мансардни апартаменти № 1, № 2 и № 3, ведно с паркоместа.
На 15.04.2016 год. „Ремонт - Сервиз“ ООД е отдал
под наем апартаменти № 1 /86,61 кв.м./, № 2 /54,86 кв.м./ и № 3 /55,36
кв.м./ на наемателя „Българска транспортна компания Пловдив“ АД срещу
задължение за заплащане на месечен наем от 520 лв. на месец с ДДС. Прави
впечатление, че наемателят е описан с ЕИК, който съответства на дружеството „Лайънс Секюрити“ ООД, в което съдружници са К.Б. и Н.Б.. Имотите са отдадени под наем в
състояние на подова замазка, без налични входни и интериорни врати, като
наемателят е поел задължение да направи основен ремонт. Наемът е дължим след
приключването на ремонта и подписването на протокол, като наемодателят е приел
да признае направените от наемателя разходи за ремонт, като ги приспада от
месечния наем. Според заключението по приетата съдебно-техническа експертиза
пазарният наем за ап. № 1, който и към момента е в състоянието след акт обр. 16 – на подова замазка и тапа, средният пазарен наем е
2,5 лв. на кв.м. или 216,53 лв. на месец, а пазарният наем на ап. 2 и ап. 3, които са в довършен вид, обединени
в един и се ползват от наемателите, е 7 лв. на кв.м. или 771,54 лв. на месец. При
определянето на пазарния наем на ап. 1 също следва да се има предвид пазарен
наем за довършен апартамент, тъй като разноските на наемателя за ремонта според
клаузите на договора ще бъдат приспадани от договорения наем. Поради това, общият
пазарен наем за месец на трите апартамента на втори етаж е 1377,81 лв., при
договорен такъв от 520 лв. на месец.
Договори за наем са сключени и по отношение на
мансардните апартаменти. Договорите датират от 01.09.2017 год., наемател по тях
е „Аник комерс“ ЕАД.
Договорената наемна цена е 560 лв. за мансарден апартамент №1 и 560 лв. на
месец за мансарден апартамент № 2.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза
– основна и допълнителна. Вещото лице е констатирало, че по счетоводни данни
през периода от 2011 год. до 2014 год. дружеството не е извършвало търговска
дейност и не е отчитало приходи и разходи. За 2015 год. дружеството няма
отчетени приходи, декларирана е данъчна загуба от 10 405,99 лв. За 2016
год. са отчетени приходи от наеми в размер на 3 683,32 лв. и данъчна загуба в
размер на 10 398,14 лв.
Според нормата на чл. 138, ал. 3 от ТЗ и
идентичната с нея разпоредба на чл. 19, ал. 3 от дружествения договор
управителят е длъжен да свика общо събрание веднага щом загубите надхвърлят
¼ от капитала. Капиталът на „Ремонт - Сервиз“ ООД е 5 000 лв.
¼ от капитала формира сумата 1 250 лв., което означава, че при загуба
над тази сума управителят е бил длъжен да свика Общо събрание на съдружниците. Не е сторил това обаче нито след
приключването на отчетната 2015 год., нито след приключването на 2016 год.
Според допълнителната ССЕ към
м. 11.2017 год. задълженията на дружеството са в общ размер на 130 795,06
лв. От тях 19 423,37 лв. са вземания за възнаграждения на управителя, за
периода до 2009 год. и след 2017 год. Налице са и задължения към други
кредитори, основният от които „Българска транспортна компания Пловдив“ АД.
Вземанията на този кредитор са придобити по силата на договор за цесия, сключен
с А.Б., по силата на който Б. е прехвърлил вземанията си спрямо дружеството за
възнаграждения, ведно с изтеклите лихви, в общ размер на сумата 66 102,50 лв., начислени за периода 2003-2007
год. както и възнаграждението по договора за управление от 2011 год. в размер
на 55 000 лв. срещу цена, платима през 2020 год. Налице са и задължения
към общината в размер на 12 154,78 лв. главница и 4 462,17 лв. лихви, както и
публични задължения за ДОО, ДДС, данък печалба и осигуровки в общ размер на 18 146,74
лв.
Според нормата на чл. 155, ал.
1, т. 1 от ТЗ, която е и правното основание на предявения иск, по решение на
Окръжния съд по седалището на дружеството, то може да бъде прекратено по иск на
съдружниците, ако важни причини налагат
това.
Понятието „важни причини” не може да бъде
дефинирано изчерпателно. Това е така поради обстоятелството, че всяко търговско
дружество е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и
задължения на съдружниците, предвидени в дружествения договор и пр. Поради това
при всяко дружество наличието на важни причини следва да се преценява при
различни факти и обстоятелства. Според трайната съдебна практика, създадена още
при действието на отменения ГПК и трайно застъпвана в новата практика по реда
на чл. 290 ГПК, при формирането на извода за наличие на важни причини следва да
се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините
би следвало да са такива, че да съставляват непреодолима пречка за
осъществяване на предмета на дейност на дружеството или да е изминал
продължителен период от време, през който дружеството да не е осъществявало
търговската дейност, за която е създадено. Неосъществяването на дейност може да
се дължи на липса на воля у съдружниците за продължаване на дейността или на
такова поведение на мнозинството или на блокиращата квота на съдружниците,
което е в ущърб на дружествените цели. Външните белези на разстройството в дейността
са трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения,
погасяването на които би създало сериозни затруднения във функционирането на
дружеството и опасност за интересите на кредиторите. В тази насока са
разрешенията, дадени в решение № 159 / 15.12.2009 год. на ВКС по т.д. № 389 /
2009 год. на първо т.о., ТК, решение № 21 / 02.03.2010 год. по т.д. № 471 /
2009 год. на първо т.о. Влошените отношения между съдружниците сами по себе си
не са достатъчно основание за прекратяване на дружеството. Но е възможно тези
отношения да не могат да бъдат преодолени - нито чрез предявяването на искове
по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, нито чрез активни действия по свикване на общи събрания
или инициативи по упражняване на дейността на дружеството. В решение № 30 /
10.09.2010 год. на ВКС по т.д. № 320 / 2009 год. е прието, че при ООД, което е
капиталово дружество, но със засилен персонален елемент, важна причина за
прекратяване на дружеството съставляват влошените отношения, когато съдружниците имат паритетно участие.
Според друго решение на ВКС „важни причини“ могат да бъдат лошите отношения
между съдружниците, които са довели фактически до
нефункциониране на органите на управление на дружеството.
В светлината на изложените
принципни разрешения, следва да се отговори на въпроса дали по отношение на „Ремонт
- Сервиз” ООД са налице важни причини по см. на чл. 155, т. 1 ТЗ за неговото
прекратяване.
Установи се, че върховният
орган на дружеството от 2011 год. не функционира в съответствие с изискванията
на Търговския закон и на дружествения договор. Не се свикват от управителя по
надлежния ред, с писмени покани, отправени до съдружниците
предвидените в дружествения договор ежегодни ОСС, на които да се приема ГФО на
дружеството, в продължение на седем години. Не се свиква по надлежния ред ОСС
дори след постановения отказ да се обяви ГФО за 2011 и 2012 год., който е дал
ясна индиция за управителя, че дейността на Общото
събрание не е в съответствие със закона. Не се свикват общи събрания дори в
годините, когато загубата на дружеството двукратно надвишава капитала му. Въпреки
връчената при съблюдаване на процесуалния закон покана от ищцата до управителя да
свика ОСС, такова не е свикано. На връчена по реда на ГПК покана от съдружника Ф.
за провеждане на ОСС до втория съдружник в посочени дата, час и място, същият
не се явява за провеждането му.
Провеждат се „Общи събрания“
на които присъстват единствено управителя и представител на другия съдружник
„НКБ Сервиз“ ООД – К.Б., син на *** Ф. е тенденциозно и целенасочено изолирана
от дейността на дружеството и от участието й във вземането на решения от
върховния орган. На провежданите „общи събрания“, с мнозинство от 50 %, при
изискуеми според дружествения договор 100%, са вземани решения за приемане на
ГФО, за освобождаване от отговорност на управителя /въпреки загубите/, за
определяне на възнаграждението му в значителен размер, независимо от
финансовите резултати и независимо от това, че дружеството няколко години
подред не е упражнявало търговска дейност.
Опитите на ищцата да й се осигури
достъп до търговските книги срещат единствено имитация на съдействие, чрез
формалния отговор, че управлението на дружеството е в съответствие със закона.
Търговските книги не са на нейно разположение на адреса на управление на
дружеството, въпреки уверенията на управителя в тази насока, тъй като се
установява, че управителят на дружеството не посещава този адрес, което е
удостоверено в официален удостоверителен документ, верността на който не се
оспори по делото.
Имуществото на дружеството се
използва напрактика само в интерес на управителя, тъй
като единствените приходи дейността - от отдаването под наем на недвижимите
имоти, собствени на „Ремонт - Сервиз“ ООД не са достатъчни да покрият
задълженията към А.Б. за гласуваните от дружеството на децата му възнаграждения
и други разноски /представителни, дрехи/; имотите се отдават под наем на цена,
която е значително по-ниска от пазарната; дружеството задлъжнява за данъци и
такси.
От гласните доказателства се
установи верността на твърдението на ищцата, че между съдружниците липсва
каквато и да е градивна комуникация. Години наред Ф. фактически е изключена от
дейността, управлението и информацията за дружествените работи на ответника.
Възраженията на ответника, че
ищцата има възможност да защити правата си, предявявайки искове по чл. 71 и чл.
74 ТЗ, но не и иск за прекратяване на дружеството, са неоснователни. От една
страна, обстоятелството, че ищцата разполага с процесуалното право да защити
правата си по реда на цитираните разпоредби, не я лишава от другата предвидена
в закона възможност за защита – чрез прекратяване на дружеството и извършването
на ликвидация. Двата вида искове – за защита на членствено
правоотношение и конститутивния иск за прекратяване
на ТД са независими един от друг и упражняването на единия не е предпоставка за
упражняването на другия. От друга страна, дори всеки иск на ищцата по реда на
чл. 71 и чл. 74 ТЗ да бе предявен и доказан по основание, това в конкретния
случай не би довело до ефективна защита на правата й, тъй като другият
съдружник има блокираща квота и не би допуснал нито едно решение на ОСС да бъде
взето в разрез на личните му интереси и интересите на управителя, който е
свързано лице с него. Ищцата е инициирала свикване на ОСС, на което да се вземе
решение за смяна на управителя, но то не е проведено, въпреки многократните
опити в тази насока, а и от данните по делото може да се направи извод, че
подобно решение не би могло да бъде взето валидно, тъй като за него е необходимо
единодушие, а за смяна на управителя не би гласувал „НКБ Сервиз“ ООД, съдружниците в който са роднини по права линия от първа
степен с управителя.
Специфичния характер на
дружеството-ответник, което е капиталово, но със засилен персонален елемент и с
оглед паритетното участие на двамата съдружници в капитала му, необходимостта от достигане на
единодушие по всички съществени въпроси за дейността на дружеството,
прекъснатата в продължение на седем години градивна комуникация между съдружниците, диаметрално противоречивите интереси на
ищцата с интересите на другия съдружник и на управителя, напрактика
блокират дейността на върховния орган на дружеството. Това блокиране не би
можело да бъде ефективно преодоляно чрез упражняване на правата по чл. 71 и чл.
74 ТЗ, тъй като ищцата би била поставена пред необходимост от перманентно
водене на дела, без това да й гарантира зачитане на правата й на съдружник
занапред.
Целта на всяко търговско
дружество е да развива търговска дейност, за да формира печалба. Не е оправдано
съществуването му против волята на съдружника, притежаващ 50 % от капитала, ако
дружеството трупа при осъществяването на търговската си дейност трупа
единствено загуби и задължения, удовлетворяването на които поставя под угроза
правата върху активите му, които служат за общо обезпечение на кредиторите /чл.
133 ЗЗД/. Дейността на дружеството е трайно разстроена – от 2011 год. до 2014
год. не е функционирало, а след този момент то трупа само загуби. Следователно
дейността му е разстроена. Външните белези на разстройството в дейността на
дружеството са трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на
задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения във
функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите. В случая,
дружеството има шест недвижими имота, но дейността по отдаването им под наем е нерантабилна, тъй като дружеството трупа публични
задължения и задължения към управителя /цитираното решение № 159/ 2009 год. на
ВКС/, които не могат да бъдат покрити с приходите от наеми, договорени под
пазарните равнища.
Поради това, съдът приема, че
е налице не една, а множество важни причини за прекратяване на дружеството. Ето
защо искът по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен, като бъде постановено прекратяване на „Ремонт - Сервиз” ООД.
Според чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ТЗ при прекратяване на дружеството се открива производство по ликвидация, като
ликвидатор на дружеството по правило е управителят, освен ако с договора или по
решение на ОСС е определено друго лице. Управител на дружеството е А.Б..
Досежно ликвидацията, ДД препраща изцяло към ТЗ. Липсва решение на ОСС за избор
на друг ликвидатор. Според ал. 3 на чл. 156 ТЗ по искане на съдружниците,
притежаващи поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори.
Искането за назначаване на ликвидатор, различен от управителя на дружеството, е
надлежно заявено от ищцата, притежаваща 50 % от капитала. Настоява се за
ликвидатор да бъде назначена Ф., която притежава точно толкова дяла от капитала
на „Ремонт - Сервиз” ООД, колкото и другия съдружник. При установеното
дългогодишно неизпълнение на задълженията на управителя, свързани с гарантиране
нормалното функциониране на общото събрание, при управлението на дружеството до
момента на загуба, съдът намира искането за основателно и като такова следва да
бъде уважено. Следва да бъде постановено откриване на производство по
ликвидация, като за ликвидатор бъде назначен съдружника М.Ф.. Съобразно чл.
266, ал. 5, т. 3 възнаграждението за ликвидатора се определя от съда, когато
той е назначен от него. Възнаграждението следва да се определи в размер на
минималната работна заплата за страната.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще се
осъди да заплати на ищцата сторените от него по делото разноски, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК. Разноските са в размер на 50 лв. ДТ, 650 лв.
депозити за вещи лица и 1000 лв. договорено и изплатено /л.9/ адвокатско
възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението.
Размерът на минималното възнаграждение по този род дела според чл. 7, ал. 1, т.
10 от Наредба № 1 за МРАВ е 800 лв. /за процесуално представителство в
производства по ТЗ по иск на съдружник срещу дружеството/. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, обема на събраните по инициатива на ищеца доказателства,
ангажираните експертизи, обстоятелството, че по делото са проведени 4 съдебни
заседания, намира, че адвокатското възнаграждение, което превишава минимума с
¼ не е прекомерно и не подлежи на редуциране. Поради това полза на ищцата следва да се присъдят всички
сторени по делото разноски в общ размер на 1 700 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ
търговско дружество „РЕМОНТ - СЕРВИЗ” ООД, ЕИК 115 771 227, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско
шосе” № 21в, представлявано от *** А.Н.Б..
ОТКРИВА на основание чл.
156, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ производство
по ЛИКВИДАЦИЯ на „РЕМОНТ - СЕРВИЗ” ООД, ЕИК 115 771 227, като определя
шестмесечен срок за провеждането му.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 156, ал. 3 от ТЗ за ликвидатор на „РЕМОНТ - СЕРВИЗ” ООД,
ЕИК ********* съдружника М.П.Ф., ЕГН**********, с адрес ***, при месечно
възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната.
ОСЪЖДА „РЕМОНТ - СЕРВИЗ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско
шосе” № 21в да заплати на М.П.Ф., ЕГН**********, с адрес *** сумата 1 700 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила да се изпрати на Агенцията по вписвания – гр. Пловдив
за изпълнение, на основание чл.14 от ЗТР.
Окръжен съдия: