РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, представлявано от
адв.Ц., против решение № 39 от 15.04.2021г. по гр.дело №1/2020г. на
Сливенския окръжен съд в частта, с която бюрото е осъдено да заплати на Д.
Д. Д. от гр.С. сумата 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Р. А. К., с когото е живяла на съпружески начала, настъпила при
ПТП на 29.07.2017г., ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно
като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Счита, че ищцата не е установила механизма за
настъпване на процесното ПТП, респ. – виновността на водача Л. Ф., като
твърденията и в тази насока се опровергават от заключението на изслушаното
пред първата инстанция вещо лице Х. У.. Сочи се, че воденото наказателно
производство за причинената смърт при ПТП е прекратено, тъй като е
1
установено, че не Л. Ф., а пострадалият при ПТП водач е виновен за
настъпването му, в какъвто смисъл са и свидетелските показания на Л. К..
Твърди се, че съдът превратно е тълкувал показанията на тази свидетелка и е
игнорирал показанията на останалите свидетели. Оспорва се заключението на
приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, като са изложени
съображения за настъпила преклузия и за необоснованост на заключението,
което почива на предположения, а не на обективно установените по делото
факти и обстоятелства. Оспорен е извода на решаващия съд, че пострадалият
Р. К. е шофирал с поставен обезопасителен колан, в каквато връзка
евентуално се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице. Поради недоказаност на всички кумулативно изискуеми
елементи на непозволеното увреждане, според въззивника липсват условията
за ангажиране отговорността на ответника по иска. Евентуално, счита, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на действително
претърпените от ищцата болки и страдания. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло, с присъждане на
съдебните разноски за двете инстанции.
Не е постъпил отговор от ищцата Д.Д..
По делото е депозирана и частна жалба от НББАЗ против определение
№260222 от 06.07.2021г., с което е оставено без уважение искането на
ответника за изменение на решението в частта за възложените в тежест на
НББАЗ разноски, представляващи възнаграждение на вещи лица в размер на
2100 лв. на основание чл.78,ал.6 ГПК. Посочено е, че съгласно определение
от 14.01.2021г. по делото, ищцата е освободена единствено от заплащане на
държавна такса, но не и от разноски. С определение от 19.02.2021г. съдът е
допуснал поисканата от нея тройна съдебна автотехническа експертиза, като
в нарушение на разпоредбата на чл.83 ГПК е постановил определеното от
него възнаграждение на вещите лица да бъде изплатено от бюджета на съда и
в последствие от ответника по делото. Претендира се отмяна на
определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на
друго, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
2
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд в надлежно развило се
исково производство по допустим иск.
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с чуждестранно застрахователно дружество и има
правното си основание в чл.511, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че на 29.07.2017г. около 12.40 часа,
на автомагистрала „Тракия“, при км.237 преди гр.К. по посока гр.Б. се е
движил лек автомобил „Фолксватен Голф“ с рег. №*, управляван от Р. К.,
същият е бил застигнат от лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *,
управляван от унгарския гражданин Л. Ф. и между двата автомобила
настъпил страничен удар, като в резултат на произшествието загинал водачът
Р. К.. По случая е образувано ДП № 260/2017г. на РУ на МВР–гр.К.,
прекратено с постановление от 03.12.2019г., потвърдено с определение по
ВЧНД №148/2020г. на Бургаския апелативен съд, като е прието, че
процесното ПТП е причинено виновно от загиналия водач, като другият
водач не е могъл да го предотврати.
Страните не спорят и за наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за участвалия в инцидента лек автомобил
„Фолксваген Туран“ със застрахователно дружество „K § H Bistosito Ztr“ – У.
по застрахователна полица № *, валидна към датата на произшествието.
Основният спорен по делото въпрос е за механизма на настъпилото
ПТП и наличието на виновно неправомерно деяние на водача на автомобила
„Фолксваген Туран“, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД.
За установяване на горните обстоятелства, в хода на делото са
изслушани три съдебно-автотехнически експертизи.
Единичната експертиза, изготвена от вещото лице доц.д-р инж. Х. У., е
дала два варианта на механизъм на произшествието. Според първия, мястото
на удара е след мерната линия на 4,4 м. 1,3 м. вдясно от разделителната линия
на лентите за движение, т.е. в лентата за движение на „Ф.Голф“, като водачът
3
на „Ф. Туаран“ Л. Ф., движейки се в лявата лента по посока Б. със скорост
около 120 км/ч, е предприел промяна на направлението на движение към
дясната активна лента, с което действие е навлязъл в опасната зона за спиране
на автомобила „Ф.Голф“, управляван от пострадалия Р. К. със скорост около
115 км/ч, в следствие на което е настъпил удар между задната лява част на
„Ф.Голф“ и предната дясна част на „Ф.Туаран“. При удара „Ф.Голф“ е
продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около
вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, а „Ф.Туаран“ е
продължил движението си напред и надясно и е спрял в аварийната лента. В
този случай причина за настъпилия вредоносен резултат е неправилна
маневра на автомобила „Ф.Туаран“, без да пропусне движещия се в дясната
лента „Ф.Голф“. По втория вариант е посочено, че мястото на удара е преди
мерната линия на 7,8 м и на 1,3 м вляво от разделителната линия на лентите за
движение, т.е. в лентата за движение на „Ф.Туаран“, като водачът на
„Ф.Голф“ е предприел промяна на направлението на движения от собственото
дясна към лявата лента, като е допуснал да навлезе пред „Ф.Туаран“ и при
относително по-високата скорост на последния, водачът не е имал
възможност да спре или намали скоростта, за да не настъпи удар. В този
вариант причина за произшествието е неправилна маневра от водача на
„Ф.Голф“, без да пропусне движещия се в лявата лента „Ф.Туаран“. За
точното място на удара липсват обективни находки по протокола за оглед на
местопроизшествието. Ъгълът между надлъжните оси на двата автомобила в
момента на контакт е малък и затова не може да се прецени ударният процес
в коя лента е настъпил /вж. поясненията в с.з. на 10.09.2020г./.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и тройна автотехническа
експертиза на вещите лица проф.д.т.н.инж.С. К., маг.инж И. И. и маг.инж.В.
Ш., която съставлява надлежно допустимо доказателство, предвид
възможността по чл.195 ГПК за назначаване на едно или повече вещи лица
служебно от съда. Изготвеното заключение сочи на следния механизъм на
процесното ПТП: при движението на „Ф.Голф“ в дясната активна лента и
движение в същата посока зад него, но в лявата лента на „Ф.Туран“, водачът
на последния е предприел промяна на направлението на движение от
собствената към дясната активна лента и така е допуснал управлявания от
него автомобил да навлезе в опасната зона за спиране на „Ф.Голф“.
Последвал е удар, като мястото се намира на около 39,4 м. по направление
4
източно от мерната линия и 1,1 м надясно /южно/ от дясната /южната/
граница на лявата скоростна лента за движение. При удара „Ф.Голф“ се е
намирал изцяло в дясната активна лента, с надлъжна ос успоредна на оста на
пътя, а „Ф.Туран“ с по-голямата си част – в лентата за движение на „Ф.Голф“,
с надлъжната си ос на дясно под ъгъл около 4 градуса. Скоростта на „Ф.Голф“
е била около 100 км/ч, а на „Ф.Туран“–125 км/ч. След удара „Ф.Голф“ е
продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около
вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка, отложил е следи
по асфалтовата настилка и банкета и се преобърнал в дясно извън платното.
Автомобилът „Ф.Туран“ е продължил движението си напред и надясно и е
спрял в аварийната лента. Техническата причина за настъпилото ПТП е
навлизане на „Ф.Туран“ в лентата за движение на „Ф.Голф“ и настъпил удар
между предната и предно-страничната му дясна част и задната лява странична
част на „Ф.Голф“. Тройната експертиза категорично изключва движение на
„Ф.Голф“ от неговата лента за движение към лентата за движение на
„Ф.Туран“. В съдебно заседание експертите поясняват, че от деформацията на
автомобилите се вижда, че ударът е бил при движение на левия автомобил
„Ф.Туран“ към десния „Ф.Голф“. Обективните находки не съответстват на
удар в лявата лента. Изследване с компютърна симулация е показало, че при
навлизане в лентата за движение на „Ф.Туран“ от страна на „Ф. Голф“,
последният ще се завърти по посока обратна на часовниковата стрелка, но ще
се придвижи към лявата по посоката на движени на двата автомобила
мантинела, като ще се реализира удар със значителна сила с челната му част в
мантинелата. При симулиране движението на автомобилите е проследено и
почти пълното съвпадение между компютърните следи и следите от пътната
настилка. Експертите обясняват и деформацията-вдлъбнатина на десния
калник на „Ф.Туран“, като следствие от удара, при наслагване на
деформациите–първоначално удар настъпва между страничната част на
предния десен калник на „Ф.Туран“ и страничната част на задния ляв калник
на „Ф.Голф“. По височина тези деформации съответстват на протриването на
двата метални елемента, както всички други геометрични характеристики на
тези деформации. Въпросната деформация съвпада напълно с тази на
„Ф.Голф“ и е от сили, които действат отпред назад за „Ф.Туран“.
Пред въззивната инстанция е изслушана повторна тройна експертиза,
изготвена от вещите лица д-р инж.С.М., ст.н.с. II-ра ст., д-р инж.И.И. и
5
инж.А.Я.. Единни в заключението си са С.М. и А.Я., според които
автомобилът „Ф.Туран“ е навлязъл в дясната активна пътна лента и с
предната си дясна част в областта на дясната част на предна броня и преден
десен калник е ударил автомобила „Ф.Голф“ в задната му лява част в областта
на задната лява част на задната броня и заден ляв калник, като ударът е
приплъзващ, страничен - кос, при съвсем малък ъгъл, заключен между
надлъжните оси на двете МПС. Водачът на „Ф.Голф“ е изгубил управление,
опитът за овладяване не е успял, автомобилът е изгубил напречна
устойчивост, при което от триенето на гумите /почти 50 м./ се е отделил дим,
навлязъл е в банкета и е изхвърчал в нива край пътя. Изводът, че ударът е
настъпил в дясната лента се базира на обстоятелството, че при удар в лявата
лента, автомобилите биха се изместили наляво и би последвал удар в лявата
мантинела, какъвто не е настъпил. При описания механизъм на
произшествието, причина за навлизане на водача Л. Ф. вероятно е преумора,
унасяне и заспиване, предвид дългото пътуване от У., или отнемане на
вниманието. Вещото лице И.И. поддържа като реално възможен механизъм
на процесното ПТП – внезапно частично навлизане на задна лява част от
МПС №1 /“Ф.Голф“/ в лявата лента на МПС №2 /“Ф.Туран“/, при което
настъпва първи страничен динамично-плъзгащ контакт /удар/ между
съответните брони на двете МПС, отклонение на предна лява част на МПС
№1 с „овладяване“ на управлението и повторно навлизане на задна лява
страна на МПС №1 в лентата на МПС №2 с по-голямо отклонение от първото,
довело до втори ударен контакт между автомобилите. При повторен опит за
овладяване е последвала трайна загуба на устойчивостта на „Ф.Голф“ и
автомобилът е навлязъл косо в аварийната лента и землестия банкет с вдигане
на кълбо от прах и пясък. Като вероятна причина за внезапното навлизане на
„Ф.Голф“ в лявата лента е посочена загубата на контрол върху управлението
в условия на техническа неизправност в задно ляво колело, за което не е
извършен обстоен преглед при огледа на автомобила на 30.07.2017г., като
експертът изключва грешка на водача на МПС №1.
Експертите са единодушни при отричане на вариант, при който
процесното ПТП е причинено от участвало в инцидента трето неизвестно
МПС, в каквато насока са свидетелските показания на разпитаните по
делегация свидетели Л. Ф. и Т. М.. Въпросните свидетели са заинтересовани,
предвид воденото и прекратено наказателно производство против Ф.. Поради
6
това и с оглед базираното на обективни находки и физични законите
категорично експертно заключение за несъстоятелност на техните показания,
настоящата инстанция не кредитира същите.
Що се отнася до показанията на Л. К., същите не допринасят за
изясняване на разглежданите обстоятелства, тъй като свидетелката изрично
заявява, че сблъсък между автомобилите не е видяла. Движейки се в дясната
лента на достатъчно голямо разстояние от „черния автомобил“ /“Ф.Туран“/,
видяла в един момент кълбо от пясък и летяща кола, която паднала в
канавката. Колата пътувала в дясната лента по посока гр.Б., била
„Фолксваген“, светъл на цвят. К. няма представа каква е била причината за
излитането на автомобила.
Въззивният съд възприема механизма на разглежданото произшествие,
описан от първата тройна експертиза и подкрепен от мнозинството от
втората, или подкрепен от общо петима експерти. При такова убедително,
като обстойно и задълбочено мотивирано и категорично в заключението си
мнозинство, за разлика от колебливото, сочено като „възможно“ различно
становище на останалите две вещи лица, се налага изводът за установено по
делото извършено от страна на водача на „Ф.Туран“ Ласло Фехер
неправомерно действие, изразяващо се в навлизане, поради унасяне,
заспиване или отвличане на вниманието, от лява лента за изпреварване в
дясна активна лента за движение на пътя, като водачът е допуснал
управляваният от него автомобил да навлезе в опасната зона за спиране на
движещия се в дясно лек автомобил „Ф.Голф“, ударил го е странично с
приплъзване и същият се е преобърнал в дясно от пътя, вследствие на който
удар е настъпила смъртта на водача Р. К.. Описаното деяние съставлява
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Горният механизъм сочи на доказан по делото фактически състав на
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, причинено от водача на лекия
автомобил „Ф.Туран“. Същият виновно е извършил неправомерно деяние, в
резултат на което е настъпила смъртта на Р.Колев, от която ищцата Д.Д. е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на пострадалия, с когото е живяла на семейни начала.
При горните съображения, предвиденият в закона пряк иск на
увредената Д. по чл.511, ал.3 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
7
за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП от
националното бюрото по системата „Зелена карта“, е доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определен от съда при условията на чл.52 ЗЗД по справедливост.
Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и
тежестта на увреждането, със степента на претърпените като последица болки
и страдания от потърпевшия, а така също и с икономическите условия в
страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.
За установяване на преживените от въззиваемата ищца болки и
страдания от смъртта на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала, пред
първата инстанция са разпитани свидетелите П. Д. и И. Д.. Първата заявява,
че познава Д. и Р. отдавна. Двамата направили общ магазин и работели
заедно. Заживели на семейни начала от 2004-2005г. Отначало живеели на
вилата на Р., след това родителите на Д. им предоставили наследствено
жилище. След това започнали да се занимават със земеделие на село. Винаги
били заедно. Имали общи цели, начин на мислене, били много близки,
допълвали се. За катастрофата свидетелката разбрала от Д., която и се
обадила. Д. била съкрушена, Р. бил целият и живот. Имали голяма разлика в
годините и тя била с него от малка, той бил водещ и опората в отношенията
им. Д. изпаднала в безпътица, не знаела какво да прави, как да живее без него.
Била съсипана от внезапната загуба. Тя организирала погребението, правила
помени.
Свидетелката Д., майка на ищцата, установява в показанията си, че Д.
била ученичка, когато с Р. имали привързаност и взаимна симпатия, а с
течение на времето връзката им прераснала семейно съжителство от 2005г..
Имали частен бизнес, работели заедно. Емоционалната им връзка била много
силна, навсякъде били заедно, ръка за ръка. Първо живеели в къща на Р., а от
2012г. в наследствено жилище на родителите на Д.. След катастрофата тя се
сринала и до момента не можела да преживее случилото се. Ходела на
гробищата, с месеци не можела да отиде в общото им жилище, защото всичко
там по ремонтите и обзавеждането свързвала с Р.. От 17 годишна била с него,
била много щастлива, той никога не я обидил, не и повишил тон. Травмата от
загубата била непреодолима. За погребението и помените разходите били
поделени между Д. и майката на Р..
При горните фактически обстоятелства, безспорно са установени
8
преживени от ищцата значителни болки и страдания от смъртта на
пострадалия при процесното ПТП Р. К., на 54 години. Загубата на партньор
от семейно съжителство, продължило 12 години и предхождано от години
близки отношения несъмнено е довела да много тежки и болезнени
преживявания с траен отпечатък върху по-нататъшния живот на ищцата,
която е имала силна емоционална връзка със загиналия. Те преживява тежко
смъртта на К., редовно посещавала гроба и правила помени. Изпаднала в
емоционална неустойчивост, предвид връзката и от 17 годишна със
загиналия, който е бил значително по-възрастен, водещ и опора в
съвместното им съжителство. Ищцата е загубил своя партньор в личния
живот, мъжа до себе си, с който е споделяла изцяло живота си в семейното
съжителство, а и в професионалния си път.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че за пълна
обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени душевни болки и страдания от смъртта на Р. К., настъпила в
резултат на процесното ПТП, следва да бъде присъдено обезщетение от 120
000 лв., какъвто размер е определен и от първоинстанционния съд.
Посочената сума покрива изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, при
отчитане на икономическата обстановка в страната към момента на деликта,
намерила израз в определените нормативно застрахователни лимити, като е
съобразен и със съдебната практика по сходни казуси.
Възражението на НББАЗ за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия е неоснователно. Видно от експертните заключения, при
произшествието загиналият водач е бил с поставен предпазен колан. Същият
е бил технически неизправен, предвид обстоятелството, че след ПТП не е бил
обтегнат и е бил от две части, съединени посредством възел. Въпреки това
състояние, той е запазил положението на тялото в автомобила. Видно от
изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и
съдебнотехническа експертиза, механизмът на процесното ПТП е такъв, че
коланът не би могъл да предотврати леталния изход за водача на автомобила.
Уврежданията са получени в резултат на деформиране на страничната част на
автомобила и притискане към неравен терен на главата, която и с предпазен
колан има достатъчно голяма свобода на движение. Следователно, дори и
предпазният колан да е бил неизправен и да не е действал оптимално, това
обстоятелство не е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на
9
пострадалия и не може да обоснове наличие на съпричиняване на вредите.
При изложените съображения, решението на Сливенския окръжен съд
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано от доказателствата по
делото и съобразено с приложимия закон.
По частната жалба:
С определение № 260222 от 06.07.2021г. по първоинстанционното дело,
Сливенският окръжен съд е оставил без уважение искането на НББАЗ за
изменение на постановеното по делото решение в частта, относно
присъдените в тежест на бюрото съдебни разноски за платено от бюджета на
съда възнаграждение на вещите лица от тройната експертиза в размер на 2
100 лв., съобразно чл.78, ал.6 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
В случая постановеното по спора решение е в полза на ищцата до
размера от 120 000 лв., като в останалата част до претендираните 150 000 лв.
искът е отхвърлен. Поради това, ответното бюро следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съда не пълния размер на експертните възнаграждения от
2 100 лв., а сумата от 1 680 лв., съразмерно с уважената част от иска.
При горните съображения, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като се постанови ново, с което искането за изменение на
първоинстанционното решение в частта за присъдените на основание чл.78,
ал.6 ГПК в полза на съда разноски от 2 100 лв. бъде уважено и сумата бъде
намалена на 1 680 лв.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 260222 от 06.07.2021г. по гр.д.№1/2020г. на
Окръжен съд–Сливен, постановено на основание чл.248 ГПК, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 39 от 15.04.2021г., постановено по гр.д.
№1/2020г. на Сливенския окръжен съд в частта за разноските, като намалява
10
присъдената на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на съда сума за
възнаграждение на вещите лица от тройната експертиза, възложена в тежест
на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ от 2 100 лв. на 1 680 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 15.04.2021г., постановено по
гр.дело №1/2020г. на Сливенския окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, гр.С. да заплати на адвокат М.Д., на основание чл.38, ал.2
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3 930 лв. за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11