РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102709 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР.
В исковата молба се излагат твърдения, че през месец август 1979г., след като ищецът
СТ. Й. СТ. напуснал работа в МЗ”****”, започнал работа като шофьор към бившето ТКЗС в
гр.Д*****/, където работил непрекъснато до края на 1986г., след което постъпил на работа
във „***”- *** на длъжност „шофьор”. Ищецът заявява, че след подадена от него молба, му
било издадено Удостоверение УП 13 от 01.06.2018г., че е работил в КЗС „А*** гр.Д** или
ТКЗС- Д**, като ищецът твърди, че в удостоверението не е отразено цялото време, през
което е работил там. Ищецът заявява, че подал нови молби за търсене на трудов стаж и му
било издадено ново УП 13 относно трудовата му дейност в КЗС „А*** с изх.№*****.,
отменящо предишното, в което фигурирали части от липсващия в предишното
удостоверение трудов стаж, но не целият трудов стаж и сочи, че не е отразена категория
труд, към която се причислява длъжността му. Ищецът заявява, че трудовите му книжки
били унищожени при пожар в дома на бившата му съпруга, където останали документите му
след развода. Сочи, че се снабдил и с удостоверение УП 17 за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. С оглед изложеното ищецът отправя искане съдът да
приеме за установено, че през месеците 11.1979г., 01.1980г., 01.1981г., от 01.04.1982г. до
30.11.1982г.,от 01.02.1983г. до 31.05.1984г и от 01.01.1985г. до 31.12.1986г. ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор” в раздел „А***” в КЗС „А***”-Д, също както през
останалото време в периода 08.1979г-12.1986г., за което сочи, че има данни в издадените
удостоверения.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявеният
иск е оспорен като недопустим в частта, в която се претендира да бъде призната категорията
на положен труд. Ответникът заявява, че признаването на категорията труд се установява по
административен ред, като съображенията си излага в отговора. Исковата претенция за
установяване на трудов стаж ответникът счита за неоснователна по съображения, изложени
в отговора. Сочи, че в ТП на НОИ В.Търново е получено писмо от ТП на НОИ Л, че липсват
данни за ищеца в разплащателните ведомости на КЗС „А***” гр.Д за процесните месеци, за
които се иска установяване на трудов стаж, както и че липсват данни за ищеца във
разплащателните документи на ДЗС В****. Отправя искане за отхвърляне на иска.
С влязло в сила определение от 15.01.2021г. съдът е оставил без разглеждане като
процесуално недопустим иска за установяване на категорията на положен труд от ищеца СТ.
Й. СТ. и е прекратил производството по делото в тази част.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение №****г. на ТП на НОИ- Л,
разплащателните ведомости на КЗС „А***” гр.Д са приети в ТП на НОИ с приемо-
предавателен протокол №****., но липсват данни за лицето СТ. Й. СТ. за периода
м.11.1979г., м.01.1980г., м.01.1981г., от 01.04.1982г. до 30.11.1982г., от 01.02.1983г. до
31.05.1984г. и от 01.01.1985г. до 31.12.1986г.
По делото е представено удостоверение, издадено от ТП- Л, видно от което СТ. Й.
СТ. е работил в КЗС „А***-гр.Д** за посочените в удостоверението месеци, считано от
август 1979г. до декември 1984г. В удостоверението е посочено, че лицето не фигурира за
месеците 01.1977г.-07.1079г., м.11.1979г.-м.май 1980г., м.01.1981г.; м.11.1981г.; м.04.1982г.-
м.06.1984г.; 1985г.
Видно от удостоверение от 14.09.2020г. издадено от ТП на НОИ-Л, ищецът СТ. Й.
СТ. е работел в КЗС „А***” гр.Д***, като в удостоверението е посочено, че ищецът е
работил в отдел „***, „Р***”, отдел „***” и в отдел „****”, през посочените в
удостоверението периоди.
По делото са представени и заверени преписи от заявления, подавани от ищеца до ТП
на НОИ *** за издаване на удостоверения за трудов и осигурителен стаж.
По делото са представени шест броя квитанции, издадени във връзка със
застрахователна вноска по застраховка „Живот”, за периода 01.12.1981г.-01.01.1982г.; от
01.05.1982г.-01.07.1982г.; 01.01.1983г.-01.01.1984г.; 01.02.1985г.-01.02.1986г.
От писмо от ТП на НОИ- Л от 16.04.2021г. се установява, че осигурител КЗС „А***”
гр.Д е приет с приемо-предавателен протокол ****. от ТП на НОИ **** и предаден в отдел
„Обединен осигурителен архив” при ТП на НОИ-Л, Регионален архивен център-Т.
2
От представено по делото удостоверение от ****” от 11.05.2021г. е видно, че ищецът
е започнал работа в посоченото дружество на 15.12.1986г. и е работел в него до 12.02.1990г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И Г А.
Свидетелят А, разпитан каза, че е работил в К**** като шофьор от 1981г. до 1993г.-1994г.
Свидетелят заяви, че познава ищеца С., който работел също в К*** по времето, когато
свидетелят започнал работа. Работел като шофьор. Бил шофьор на шефа, карал джип ***, а
през летния сезон ИФА ****. Според свидетеля ищецът е работел в К***** стопанство до
към 1986г.-1987г., на длъжността „шофьор”, като не е прекъсвал работа. Работели на
ненормирано работно време, на постоянен трудов договор. Свидетелят каза, че ищецът
работел докато се сменил шефът, като новият шеф си назначил нов шофьор.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е налице хипотезата на чл. 5 ал. 2
ЗУТОССР, доколкото от представените писмени доказателства се установява, че в
архивното стопанство на съответното ТП на НОИ липсват писмени данни за претендирания
от ищеца стаж.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 2.04.2011 г., по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства - трудов
договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което да е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен
трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален
опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане
на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други
подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. Тези
разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.). и с новата уредба, дадена
в чл. 6, ал. 1 от действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания
по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в
същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - 1. да са
издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по
време на полагане на стажа. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства
3
такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на
стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за
целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки
конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи
преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.
/Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о./.
Съдът намира, че за част от периода ,за който ищецът претендира установяване на
трудов стаж, а именно за периода 01.01.1985г.-31.12.1986г. не е налице „начало на писмено
доказателство” по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, тъй като данните във ведомостите за
заплати на КЗС „А***” гр.Д***, отнасящи се до ищеца обхващат периода м.август 1979г. до
м.декември 1984г., след който няма писмени данни ищецът да е работел в посоченото
дружество. Представените от ищеца документи-6 броя квитанции не могат да се разглеждат
като начало на писмено доказателство, тъй като те са издадени от *****, а не от
работодателя. Предвид на горното и по аргумент от чл. 6 ал. 1 ЗУТОССР ангажираните от
ищеца гласни доказателства за установяване на трудов стаж за горепосочения период се
явяват процесуално недопустими и не могат да бъдат обсъждани при решаване на делото.
Обстоятелството, че свидетелят е работил при твърдяния работодател през процесния
период сочи на достоверност на показанията му, но не може да обоснове извод за
допустимост на същите. Извън свидетелските показания, ищецът не е ангажирал по делото
други допустими доказателства, установяващи наличието на трудовия му стаж за този
период. Освен това, по отношение на месеците 11 1979г., 01.1980г. и м.01 1981г. не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, като за тези месеци не се отнасят и
свидетелските показания. Свидетелят А каза, че е започнал работа през 1981г, като видно от
представено по делото писмо изх.№5512-10-534816.03.2021г. свидетелят А е започнал
работа през месец юни 1981г., което е след претендираните от ищеца месеци - 11 1979г.,
01.1980г. и м.01 1981г., за които свидетелят няма как да има впечатления, доколкото все още
не е бил на работа при същия работодател.
По отношение на останалия претендиран период от 01.04.1982г. до 30.11.1982г. и от
01.02.1983г.-31.05.1984г., събраните свидетелски показания не установяват по безспорен
начин, че ищецът е работел в посоченото предприятие на длъжността „шофьор” за всички
месеци от тези периоди. Свидетелят каза ,че ищецът е работел само като шофьор в
посоченото предприятие, но в представените по делото писмени доказателства има данни,
че ищецът е заемал и други длъжности през различни периоди на работа в „КЗС *****”.
Видно от удостоверение представено по делото има информация ищецът да е работел в
различни отдели на предприятието-освен в отдел „А***” е работел и в „Р***”, „***” и др.
При установяване на трудов стаж по съдебен ред следва да се установи по безспорен начин
както времето на стажа, така и заеманата длъжност, продължителност на работния ден и
начина на заплащане. При липса на категорични доказателства ищецът да е заемал само
длъжността „шофьор”, то съдът не може да приеме за безспорно установено, че през
посочения период ищецът е работел в КЗС „А*** Д” на длъжността „шофьор” за всички
4
претендирани месеци от горепосочения период.
С оглед изложеното предявеният иск за установяване на трудов стаж за
претендираните с исковата молба периоди се явява неоснователен и недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото, тъй като
съгласно чл. 9 ал. 3 ЗУТОССР в това производство такси и разноски не се събират, а и
страните не сочат доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес ***** иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване по
отношение на Т*********, че за периода: месеците 11.1979г., 01.1980г., 01.1981г., от
01.04.1982г. до 30.11.1982г., от 01.02.1983г. до 31.05.1984г и от 01.01.1985г. до 31.12.1986г е
работил в отдел „А*** в КЗС „А***- гр. Д, на длъжността „шофьор”, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5