№ 12
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Пл. М. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600373 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 9, постановена на
08.09.2021 г. по НОХД № 20213400200135/21 г. на Окръжен съд Силистра, с
която подс. КР. ИЛ. СТ. бил признат за виновен в извършено престъпление по
чл. 343, ал.3, б.„б“, пр. „първо“, във връзка с чл.343, ал.1 и чл.342, ал.1 от НК,
за което с приложението на чл. 58 а от НК, му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено на основание чл.66 ал.1
от НК с изпитателен срок от 5 години, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 5 години. Съдът се разпоредил с веществените
доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски.
Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при ОП
Силистра. Прокурорът счита, че в частта на наложеното на подсъдимия
наказание, присъдата е неправилна и явно несправедлива, и иска изменението
й с отмяна на условното отлагане по чл. 66 от НК и постановяване
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален общ
режим. Алтернативно се предлага налагане на пробационна мярка по реда на
чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42, ал. 2, т. 1 от HK ,,Задължителна регистрация по настоящ
адрес" при явяване за подпис два пъти седмично. Иска се и увеличаване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС от 5 на 6 години.
В пренията пред въззивната инстанция представителят на въззивната
прокуратура поддържа частично протеста по отношение искането за
1
увеличаване наказанието лишаване от право да управлява МПС, като счита,
че с увеличаването му до срок от 6 години би се постигнал превантивен
ефект. Прокурорът споделя изводите на първоинстанционния съд за
преобладаващи смекчаващи обстоятелства и намира, че постановяване на
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би се явило
прекалено строго спрямо подсъдимия. Протестът не се поддържа и по
отношение на искането за пробационни мерки в изпитателния срок.
Повереникът на частния обвинител Р. Н., адв. К. Л., счита протестът за
основателен. Оспорва приетите от съда като смекчаващи обстоятелства -
самопризнанието, изразеното съжаление и процесуалното поведение на
подсъдимия. Като неотчетено отегчаващо обстоятелство преценява
превишаването с 30 км/ч на допустимата в населено място скорост. Намира,
че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и
предходните нарушения на правилата за движение, прилагането на чл. 66 от
НК не би допринесло за поправянето на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия, адв. В. В., счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна. Излага конкретни аргументи по индивидуализацията на
наказанието с оглед личността на подсъдимия и процесуалното му поведение.
Счита пътната ситуация, при която е възникнало произшествието, като
сложна и оправдаваща реакцията на подсъдимия да завие рязко. Излага
становище, че отмяната на условното наказание би довела до несправедливо
осъждане, а по отношение на искането за увеличаване на наказанието
лишаване от право по чл. 343 г от НК, предоставя на съда. Поставя акцент
върху индивидуалната превенция и възможността подсъдимият да продължи
образованието си, когато здравословното му състояние бъде по-добро.
В личната си защита подс. С. изразява дълбоко и искрено съжаление за
загубата на най-близкия си приятел. В последната си дума подсъдимият иска
присъдата да бъде потвърдена, за да може да продължи образованието си.
Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и
задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед
доказателствата по делото счита следното:
І. По проведената процедура по гл. 27 от НПК по чл. 371 т. 2 от НПК.
В разпоредителното с.з. на 08.09.2021г. първоинстанционният съд е бил
информиран от защитника, адв. В., че правят искане за разглеждане на делото
по реда на особените правила за приключване на наказателното производство
– съкратено съдебно следствие. Изявлението е било потвърдено от подс. С.,
изразил съгласие делото да продължи по съкратената процедура. В мотивите
на определението си по чл. 248 ал. 5 от НПК съдът счел, че са налице
основания за разглеждане на делото по глава 27 от НПК, но в диспозитива
прецизирал, че съдебното заседание ще се проведе по чл. 371 т. 2 от НПК.
Даден бил ход на съдебното следствие и след изслушване докладите на съда и
прокурора, подсъдимият депозирал изявлението си относимо към
процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК ведно със съгласие производството да
2
приключи по този ред. Съдът установил, че признанието се подкрепя от
надлежно събраните в ДП доказателства и произнесъл определението си по
чл. 372 ал. 4 от НПК, разяснявайки и санкционните последици в случай на
осъдителна присъда.
От съдържанието на протокола, неоспорен от страните, се установява, че
подсъдимият С. е бил запознат със спецификите на процедурата по чл. 371 т.
2 от НПК и е изразил желанието си производството да протече именно по нея.
Отсъствието на конкретизация в позицията му в хода на проведеното
разпоредително заседание е било фактически заместено от решението на съда
да приложи една от възможните процедури по гл. 27 от НПК. Следвало е, при
постъпване на становище от защитника и подсъдимия да се проведе
съкратено съдебно следствие, съдът да поиска незабавно уточнение и да
установи коя от двете алтернативни възможности се предпочита от страните,
като администрира съответните съдебни действия. Пропускът да се поканят
страните да прецизират искането си и предопределянето от съда на една от
възможните процедури с определението, приключващо разпоредителното
заседание, обаче, не са засегнали съществено процесуалните права на
подсъдимия, тъй като непосредствено след началото на съдебното следствие
той е направил недвусмислено изявление за прилагане на формата по чл. 371
т. 2 от НПК.
Съдебната практика разкрива различни подходи на съдилищата към
процесуалния момент, в който подсъдимият следва да изрази
волеизявлението си по чл. 371 т. 2 от НПК – в хода на разпоредителното
заседание, в провеждано след него предварително изслушване по гл. 27 от
НПК, или в хода на съдебното следствие. С оглед определяне на формата на
съдебното следствие чрез съдебния акт по чл. 372 ал. 4 от НПК,
законосъобразно би било изслушването на подсъдимия и извършване на
преценката дали е подкрепено от надлежно събраните в ДП доказателства, да
предшества даването на ход на съдебното следствие. Независимо от това, в
конкретното производство, с изявлението си в хода на самото съкратено
съдебно следствие, подс. С. е признал фактите и обстоятелствата по
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се по тези факти да не
се събират доказателства, депозирал е и съгласие производството да
приключи по този ред.
На тази основа, при отчитане на допуснатата от първоинстанционния съд
процесуална непрецизност, съставът счете, че провеждането на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е било в съответствие с волята на
подсъдимия, формулирана съзнателно и изразена доброволно, в присъствието
на професионалния му защитник. Съдът е извършил проверката по чл. 372 ал.
4 от НПК и след като установил, че самопризнанието се подкрепя от
надлежно събраните в ДП доказателства е постановил определението си. Не
се установяват основания да се счете, че процедурата е била проведена в
нарушение на процесуалните правила и задължителните указания по
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК
3
(ТР 1/2009г.).
ІІ. От фактическа страна.
Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с
процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл.
371 т. 2 от НПК, като след депозираното в с.з. на 08.09.2021г. от подс. С.
заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие
на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства,
подкрепящи признатите факти.
В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по
ТР 1/2009 г., по т. 8, съставът на въззивната инстанция приема за установени
фактите и обстоятелствата, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, отразени по съществото им и в мотивите към
разглежданата присъда. Доколкото не са установени процесуални нарушения
при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с
оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде
извършена по същите факти и обстоятелства:
Подс. С. бил водач с категория А 1 от 27.06.2016г., а от 03.07.2018г. му
било издадено ново свидетелство за управление на МПС, категория В.
На 09.11.2020г. вечерта подсъдимият бил със своя приятел Д.С.Д. в
заведение в с.Калипетрово и към полунощ решили да отидат до селската
чешма, където се събирали техни познати. Потеглили с л.а. „Ауди А4“ с рег.
№ СА 2341 ХС, собственост на подсъдимия, който и управлявал. На чешмата
видели че няма никого и поели обратно към центъра на селото.
Движейки се по ул.“Железарска“, подсъдимият управлявал автомобила на
къси светлини. Асфалтовото покритие било мокро и по него имало нападали
листа от крайпътните дървета. Когато достигнали до дом № 5, подсъдимият
предприел маневра, изразяваща се в рязко завъртане на волана надясно, като
задействал и ръчната спирачка. В резултат на това, подсъдимият загубил
контрол над автомобила, който се занесъл и започнал да се завърта около
вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка, едновременно
плъзгайки се с лявата страна напред, след което се ударил в електрически
стълб на ул.“Железарска“.
Ударът в стълба станал в предната лява врата, след което автомобилът се
завъртял около стълба, при което предната му част се насочила обратно на
посоката му на движение. В резултат на завъртането на автомобила около
стълба се породила центробежна сила, която придвижила пострадалия Д. в
багажното отделение на автомобила, а подсъдимият бил заклещен на местото
си от получените деформации по автомобила. И двамата не били с поставени
обезопасителни колани.
4
На мястото пристигнали хора от селото, а не след дълго и екипи на
ЦСМП, противопожарна охрана и пътна полиция. Пострадалите били
извадени от автомобила и транспортирани в МБАЛ-Силистра.
Въпреки оказаното му адекватно медицинско лечение, пострадалият Д.
починал на 01.01.2021г. От назначената СМЕ е видно, че непосредствената
причина за смъртта му се дължи на тежко-мозъчна травма, довела до
централномозъчна дисфункция поради обширна мозъчна контузия с
размачкване и изтичане на мозъчно вещество от фронталните дялове на
лявата голямомозъчна хемисфера, евакуирано през трапанационен отвор в
ляво челно-слепоочно. Развилата се в хода на пролежаването хипостатична
пневмония, поради продължителното залежаване при перситираща мозъчна
кома, е усложнила състоянието на постладалия и е благоприятствала
настъпването на смъртта. ЧМТ е прижизнено причинена и може да бъде
обяснена с механизма на ПТП. От медицинска гледна точка е налице пряка
причинно-следствена връзка между катастрофата на 10.11.2020г. и смъртта на
Д. на 01.01.2021г.
Видно от протокола за химическа експертиза, изследването на кръвната
проба, взета от подсъдимия, установило съдържание на етилов алкохол от
0,75 промила.
Според заключението по изготвената КСМАТЕ, автомобилът е бил
технически изправен и няма причини от технически характер, които да са
довели до възникване на ПТП. Механизмът за настъпване на ПТП при
конкретните пътни условия е намерението на подс.С. да извърши обратен
завой на улицата посредством дрифт. Дрифтът с ръчна спирачка се извършва
като при движение се навива волана и издърпва заедно с това ръчната
спирачка, с което се блокират задните колела и така се нарушава слайда и се
довежда до приплъзване. В случая асфалтът е бил мокър с нападали листа, с
което водачът не се е съобразил, поради което дрифтът се оказал неуспешен.
Според подсъдимия, действията му са продиктувани от опита му посредством
маневра рязко завиване надясно да избегне внезапно появили се на пътното
платно кучета.
Установено е от вещите лица, че л.а. „Ауди“, управляван от подсъдимия,
се е движил по ул. „Железарска“ в посока ул. „Рашко Блъсков“, като
скоростта на движение непосредствено преди удара е била 82, 58 км/ч (с
опасна зона за спиране 70, 98м), при максимално допустима за участъка
скорост от 50 км/ч (с опасна зона за спиране 32, 32м).
В своето заключение вещите лица посочват, че водачът е могъл да
избегне произшествието, ако не е бил предприел обратния завой и се е движел
с не по-висока от разрешената скорост от 50 км/ч, имайки предвид мокрия
асфалт и падналите листа от дърветата. При такава ниска скорост не можело
да се извърши дрифт и ако по друга причина му се е наложило да завърти
волана рязко надясно, рискът от занасяне на автомобила би бил по-малък. Но
дори да е настъпило занасяне при тази скорост, при удара в стълба
5
завъртането на автомобила би било с по-малка ъглова скорост и по-малка
инерционна сила, която вероятно не би могла да премести тялото на Д. Д. в
багажника и да му причини тежките травми, от които е починал по-късно.
Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви доказателства, събрани в
досъдебната фаза по делото, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия по
фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт, в процедурата по
чл. 371 т.2 от НПК.
От фактическа страна мотивите на първоинстанционния съд отчитат
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на
изготвените съдебномедицинска експертиза, комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза, химическа и съдебно биологична
експертизи, писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
Несъмнено е, че в ДП са били събрани по надлежен ред доказателства,
експертно интерпретирани от вещи лица, като е формирана съвкупност,
отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепяща
признанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК, но съставът счете за
необходимо да изложи и някои допълнителни съображения:
1.Проучването на материалите по делото установява, че подс. С. не е дал
обяснения по случилото се в качеството на обвиняем. Веднага след
привличане към наказателна отговорност, в разпита от 23.06.2021г., той е
декларирал, че не може да заяви дали се признава за виновен по обвинението.
В същия протокол, защитникът адв. В., изразил, че на този етап поддържат
обясненията, дадени като показания при разпита му в качеството на свидетел
(проведен на 10.12.2020г., т. 1 л. 72 от ДП), които могат да бъдат приети и
като обяснения в качеството му на обвиняем.
Съставът отчита недопустимостта на процесуалния извод на защитата,
противоречащ на основни принципи при събирането и проверката на
доказателствата, пренебрегващ различния статут на свидетеля и обвиняемия
по наказателно производство, притежаващи специфични самостоятелни права
и задължения, каквото е задължението на свидетеля да съобщи истината при
съзнаване на отговорността по чл. 290 от НК. Казаното от подсъдимия в
качеството му на свидетел по същото производство няма стойност на
доказателство, тъй като обясненията, протоколирани в протокола от
23.06.2021г. са изложени след привличането към наказателна отговорност и
спрямо обв. С. са действали гаранциите по чл. 55, 115 ал. 4, 221 вр. чл. 138 от
НПК и той се е възползвал от правото си да не даде обяснения по
обвинението.
На следващо място, при предявяването на материалите по делото на
06.07.2021г., обв. С. е поискал да направи уточнения и в протокола са
записани негови твърдения с фактически характер, но те също не са
обяснения по смисъла на чл. 115 от НПК, респ. нямат доказателствено
значение.
6
Предвид изложеното, съставът счете, че в ДП подс. С. не е дал обяснения,
които да бъдат обсъждани като доказателствено средство.
2.Тезата, че при движението на л.а. по ул. „Железарска“ подс. С. е
възприел внезапна поява на кучета, което го мотивирало да завие рязко
вдясно, е изложена в обвинителния акт, в мотивите на първоинстанционния
съд, съставлява основа и за изградената срещу обвинението защита. И
прокурорът, и първоинстанционният съд са съобразили тази версия, и са
приели, че в случая е без значение дали загубата на устойчивост на
автомобила се дължи на извършен дрифт, или внезапно появили се кучета,
тъй като възникналото ПТП е изцяло в резултат на неадекватното поведение
на подсъдимия.
Становището на защитата за неправилно интерпретиране от КСМАТЕ на
посоката, от която са идвали двете кучета – откъм ул. „Рашко Блъсков“ не би
могло да обоснове друг значим за произшествието извод. Твърдението, че
кучетата са излезли от пресечка на ул. „Железарска“ вляво – ул. „Любляна“,
отново ги разполага „срещу“ л.а., управляван от подсъдимия. В тази хипотеза
разстоянието до л.а. би могло да бъде по-малко, но с избора си на скорост
водачът сам се е поставил в невъзможност да избегне каквато и да е опасност
– отпред, вляво или вдясно, в рамките на 70, 98м пред л.а. Не следва да се
пропуска и включеният в обвинителния акт факт, че подсъдимият е
управлявал на къси светлини на фаровете, ограничаващо зоната му на
осветеност, респ. възможността да възприема промени в пътната обстановка
до рамките на осветения участък на платното.
Изяснено от експертното заключение на КСМАТЕ – в отговор по въпрос
4.4. и фиг. 6, че движението на л.а., управляван от подсъдимия, е било в
нарушение на чл. 15 ал. 1 от ЗДвП. Непосредствено преди предприемане на
завиването вдясно е, той се е намирал в лявата част на пътното платно, с
което възможностите му да избегне евентуална опасност отляво са били
допълнително ограничени.
3.В личната си защита, в хода на пренията пред окръжния съд, подс. С.
сочи, че възприемайки идващите отляво откъм ул. „Любляна“ две кучета,
завъртял пълен десен, било мокро, имало листа и не очаквал колата да се
поднесе. Изразил съжаление за цялата ситуация и отново заявил, че признава
фактите и обстоятелствата, така както са изложени в обвинителния акт.
Защитникът му е повдигнал редица фактически възражения срещу вече
признати от подсъдимия факти и обстоятелства – относно посоката на идване
на кучетата, задействането на ръчната спирачка, определената скорост на
движение на л.а. Тази позиция, според мотивите на първоинстанционния съд,
съдържа доводи по отношение на действия и събития, за които няма
предявено обвинение - нарушаване на чл.104б, т.2 от ЗДвП (за извършване на
дрифт), а от друга страна, касае правопроменящи и правопогасяващи
обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, по-точно приетите
нарушения по ЗДвП.
7
Съставът съобрази, че съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС,
крайният момент, до който могат да бъдат оттеглени изявленията на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, е постановяването на определението на
първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След процесуално обосновано и
правилно провеждане на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, е недопустимо
защитата да се отклони от включените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства, и в този смисъл е цялостната
съдебна практика, напр. Решение № 59 от 7.01.2021 г. на ВКС по н. д. №
39/2020 г., II н. о., “Изключена е обаче възможността за установяване и
противопоставяне на нови и/или различни съставомерни факти,
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по
обвинителния акт, или надхвърлящи изложената фактология по обвинителния
акт.“.
Съответно, към момента на съдебните прения пред първата инстанция,
позицията на защитата задължително следва да бъде съобразена с признатите
от подсъдимия факти. Твърденията на адв. В., съставляват противопоставяне
(по отношение на приетото задействане на ръчната спирачка и стойността на
скоростта на движение) и надхвърляне (по отношение на посоката, от която
са излезли кучета) на фактологията по обвинителния факт, поради което и са
недопустими.
4.Прецизният поглед към мотивите на първоинстанционния съд установи,
че от фактическа страна съдът е приел: „В района на дом №5 /пътния участък
бил прав, с дребнозърнест гладък асфалт и широчина на пътното платно от
8,30м/, подсъдимия загубил управление над автомобила, който се занесъл
и започнал да се завърта около вертикалната си ос в посока на часовниковата
стрелка и едновременно плъзгайки се с лявата страна напред, след което се
ударил в електрически стълб на ул.“Железарска“.“. С тази фраза съдът се е
отклонил от признати от подсъдимия С. факти, посочени в обвинителния акт,
а именно: „Когато достигнали до дом № 5, подсъдимият предприел
маневра, изразяваща се в рязко завъртане на волана надясно, като
задействал и ръчната спирачка. В резултат на това, подсъдимият загубил
контрол над автомобила, който се занесъл и започнал да се завърта…“.
Обобщението, направено от първоинстанционния съд, „загубил
управление“, се състои от отделни факти за неадекватните по отношение на
пътните условия действия на подсъдимия – рязко завъртане на волана
надясно и задействане на ръчната спирачка, довели до загубата на контрол
над автомобила. Тези именно факти са били признати от подсъдимия,
подкрепени са от констатациите от протокола за оглед от 10.11.2020г.,
свидетелските показания и експертното заключение на КСМАТЕ.
Формулирайки своите правни съображения, първоинстанционният съд се
е върнал на въпроса за задействаната ръчна спирачка и е счел този факт за
установен чрез протокола за оглед на местопроизшествието, отразяващ
активиране на ръчната спирачка и блокиране на задните колела, а също и от
8
показанията на свидетелите Д.Д., Г.Г., Е. Т., В. К., И. Д., Й. Л..
Съобразявайки цялостното съдържание на мотивите към разглежданата
присъда, съставът приема, че макар и непоследователно,
първоинстанционният съд е обхванал всички съществени факти, включени в
обвинителния акт и признати от подс. С..
5.Не са налице основания да се подлага на допълнителен анализ
установената стойност на скоростта 82, 58км/ч (22, 94 м/сек), с която
защитникът е изразил несъгласие, но според вещите лица и внесеното
обвинение, подсъдимият е управлявал л.а. преди занасянето, завъртането и
удара в електрическия стълб. В заключението на КСМАТЕ е подбран
експертен подход, интерпретиращ относимата доказателствена съвкупност.
Източниците, посочени и ползвани от вещите лица, са трайно прилагани и
общопризнати. Не се очертава съмнение в компетентността и достоверността
на комплексните отговори, предоставени от вещите лица.
С оглед на изложеното, съставът счете, че относимите към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства са били изяснени в ДП и отразени
в обвинителния акт, което е предоставило пълноценна възможност на
подсъдимия да прецени дали и как да се защити „по фактите“. Той се е
съгласил с тази фактическа рамка и с провеждането на специфичната
процедура. Не се установяват основания за извод, че така приложената форма
на съкратено съдебно следствие е засегнала установяването на обективната
истина по делото при гарантиране комплексното право на защита на
подсъдимия.
Съставът съобрази и релевантна съдебна практика, вкл. Решение № 184
от 18.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 903/2020 г., II н. о., Решение № 184 от
20.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 820/2020 г., III н. о. и др.
ІІІ. От правна страна.
Съдът признал подсъдимия С. за виновен в това че на 10.11.2020 г.
около 00.05 ч. в с. Калипетрово, обл. Силистра, по ул. „Железарска“, при
управление на лек автомобил „Ауди“, модел А4, per. № СА 2341 ХС, в пияно
състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 0,75 на хиляда/, като водач на
МПС нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20, ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал; чл.
21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 82,58 км/ч. при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч., и по непредпазливост е причинил
смъртта на Д.С.Д., починал на 01.01.2021 година. Правната оценка на
действията на подсъдимия е, че са осъществени обективните и субективни
признаци на състава на престъпление по чл. чл.343, ал.3, б.„б“, пр. 1 вр. чл.
343 ал.1, б.”в” от НК.
Изводът се споделя от въззивната инстанция.
9
Подсъдимият е действал при небрежност и макар да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, като резултат на съвкупността от нарушения на специалните
правила за движение по пътищата, допуснати от него и стоящи в пряка
причинна връзка със смъртта на пострадалия. Възрастта и опитът като водач
на МПС от различни категории от 2016 до 2020г. обективно са позволявали
подс. С. да формира обосновани от конкретните пътни фактори решения и да
прогнозира последиците им. Несъобразяването му с предписаното поведение
в качеството му на водач на МПС е било изцяло субективно обусловено.
Налице е по-тежко квалифициращият признак от обективна страна по
чл. 343 ал. 3 от НК и деянието е извършено в „пияно състояние“, съгласно
указанията по Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, т. 4, като по б. „в“ е посочено, че „Не се изисква да е налице причинна
връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения
на правилата за движение или експлоатация или на изискванията за добро
качество на ремонта, т. е. те да са резултат на пияното състояние. Затова не е
необходимо да се доказва такава причинна връзка.“. Трайно възприето е от
съдебната практика (Р 302-97-III, Р 87-04-I, Р-4-2018-I), че не е необходимо
провеждането на самостоятелно доказване и събиране на данни за степента на
алкохолна повлияност на престъпния деец към момента на извършване на
инкриминираното деяние. Отсъствието на конкретика – кога, колко и какво
количество алкохол е употребил подс. С., не препятства установяването на
неговото пияно състояние, изразено в концентрация на алкохол от 0, 75
промила, надхвърлящо границата от 0, 5 промила по чл. 174 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП. По арг. от Решение № 6 от 6.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1098/2017 г.,
I н. о., „законодателят е имал предвид научно установените промени в
съзнанието на водача при приема на алкохол в посочената концентрация и не
е необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението на
дееца заради допуснати или не нарушения на правилата за движение с
причиняване или не на съставомерен престъпен резултат“. Употребата на
алкохол е била съзнателно предприета от подсъдимия, както и
пренебрегването на съществуващата забрана по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Аксиоматично следва да се приеме, че алкохолът е повлиял върху
разумността на преценките и адекватността на действията на подс. С..
Всяко от двете, включени в обвинението конкретни нарушения на
правилата за движение, е било осъществено от подсъдимия.
Взаимообвързани, техните елементи, са довели до произшествието и тежкия
престъпен резултат. Първоинстанционният съд е изложил съображения за
осъществяване на конкретните нарушения на правилата за движение. В
допълнение могат да бъдат развити и следните изводи:
По отношение на пренебрегването от подс. С. на задължението по чл. 20
ал. 1 от ЗДвП, да контролира непрекъснато ППС, което управлява,
предприетата поради липсата на концентрация към дължимото поведение на
пътя последователност от рязко завиване надясно и задействане на ръчната
10
спирачка е извела л.а. внезапно от нормалната му траектория на движение. В
резултат от неправилните си решения, след този момент подсъдимият не е
могъл да контролира управлявания автомобил, чиито задни колела са
блокирали и е започнало занасяне. Наличието на паднали листа и мокрият
асфалт, допълнително са намалили сцеплението на гумите с настилката и е
настъпило завъртане около оста на автомобила. Загубата на контрол от подс.
С. е довела до невъзможност чрез системите за управление на автомобила да
се противопостави на действащите физични сили, да овладее движението му
и да предотврати тежките последици. Същевременно, по делото не са налице
категорични доказателства за преднамереност и съзнателно проектирани
решения от подс. С. за загуба на контрол над автомобила само и единствено с
цел извършване на дрифт, разбиран като техника на шофиране, при която
водачът волево извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване,
при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка, с
което би било допуснато нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП (по арг. и от
Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив). Съставомерността на нарушението по чл.
20 ал. 1 от ЗДвП, допуснато от подс. С., се извлича от установеното от
фактическа страна за комбинацията от отделни неправилно приложени от
него като водач действия по управление, изразени в рязко завиване на волана
и вдигане на лоста на ръчната спирачка, при движение върху мокър асфалт,
покрит с паднали листа, от които са последвали занасяне и завъртане на
автомобила. Съставът счита, че конкретното нарушение е било извършено от
подсъдимия поради субективни фактори – объркване, непълноценна оценка и
загуба на концентрация върху осъществяваната дейност и са мотивирали
неадекватните решения.
Съществено участие в генезиса на произшествието има и самостоятелно
допуснатото от подс. С. нарушение на режима на скоростта по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 82,58 км/ч. при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч. При скорост, съответна на предписаната в
специалното правило, завъртането на волана рязко надясно не би
материализирало риска от занасяне на автомобила в степента реализирана от
подс. С.. На следващо място, при удар с допустимата скорост завъртането на
автомобила би било с по-малка ъглова скорост и по-малка инерционна сила.
Според експертите, при движение с разрешената за населени места скорост и
удар, действащата инерционна сила вероятно не би могла да премести тялото
на Д. Д. в багажника и да му причини тежките травми, от които е починал по-
късно. Взетото от подс. С. решение да управлява л.а. със значително
надхвърляща границите на разрешената за населено място скорост,
инициално е предопределило обективната му невъзможност при разгръщане
на произшествие да повлияе на интензитета на удара и неговите последици.
Така, допуснатите от подс. С. нарушения на специалните правила в
съвкупността и взаимовръзките им, са в основата на извършеното деяние, от
което поради небрежността на подсъдимия, са настъпили
11
общественоопасните последици. Твърде високата скорост над максимално
разрешената, придружена от рязко завъртане на волана надясно и употреба на
ръчната спирачка, стоящи в причинна връзка с престъпния резултат, са
фактическа основа на обвинението и са намерили дължимата правна преценка
за действията на подс. С..
При формиране на съображенията си, съставът отчете и аргументите в
Решение № 176 от 8.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 863/2020 г., II н. о., Решение
№ 60155/04.11.2021г. на ВКС, III н. о.Решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС
по н. д. № 461/2020 г., I н. о.
ІV. Относно наложеното наказание.
След като признал за виновен подс. С. в извършване на престъплението
и прилагайки специалните правила, относими към проведената процедура, с
присъдата съдът постановил подсъдимият да изтърпи определеното по реда
на чл.58а, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три години,
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.
Кумулативното наказание по чл.343г от НК, лишаване от правото по чл.37, т.7
от НК да управлява МПС било наложено за срок от пет години от влизане на
присъдата в сила.
С протеста се претендира проверка на справедливостта на наложените
наказания. Прокурорът счита, че не са налице основания за отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, алтернативно предлага
добавянето на пробационна мярка в изпитателния срок, иска се изменението
на присъдата в частта на определяне на кумулативното наказание с
увеличаването му до максималния размер. Последното предложение се
поддържа от представителя на въззивната прокуратура. Повереникът счита
протестът за напълно основателен.
Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното
прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на
наказанието. Съставът установи следното:
А). Първоинстанционният съд е изложил съображения, разкриващи
преценката му на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изрично е откроил смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелства.
Съдът определил с приложението на чл. 54 ал. 1 от НК основното наказание
лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца – към, но
значително под средния размер на предвиденото по чл.343, ал.3, б.„б“, предл.
първо, от три до петнадесет години.
Подкрепят се и от настоящия състав изводите за високата степен на
обществена опасност на деянието, подчертани от интензивната обществена
критичност към управление на МПС в пияно състояние, тежките престъпни
последици, значителното превишаване на скоростта на движение. От друга
12
страна степента на обществена опасност на личността на подсъдимия е ниска,
със специфичен израз само по отношение спазването на правилата за
движение, относими към водачите на МПС. Към момента на деянието подс.
С. бил на 20 години, завършил средното си образование и продължил
обучението си, живеел при родителите си, неосъждан, без криминалистични
регистрации за неправомерни действия. По отношение на деянието – дълбоко
съжалява за загубата на своя съсед и приятел, признава вината си в съдебната
фаза, сам е получил тежки здравословни увреждания, възстановяването от
които продължава и към момента на въззивното производство.
Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установеното по чл. 54
от НК, наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства в мотивите към разглежданата присъда съдът е посочил
чистото му съдебно минало, направените самопризнания, изразеното
съжаление, процесуалното му поведение, сравнително младата му възраст,
желанието му да продължи образованието си, липсата на други
противообществени прояви, а като отегчаващо – наложените
административни наказания на подсъдимия като водач на МПС.
В пренията пред настоящата инстанция повереникът на частния
обвинител оспорва значението и наличието на част от обстоятелствата,
преценени като смекчаващи отговорността на подс. С., счита, че е налице и
допълнително отегчаващо. Съставът обсъди възраженията, както следва:
1. По отношение на самопризнанията, които могат да доведат до
определяне на по-ниско наказание, повереникът припомня практиката на
ВКС, според която е необходимо тези признания да са спомогнали за
разкриване на обективната истина, да са дадени във възможно най-ранния
момент и да са допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото. Счита
и, че цененото като смекчаващо процесуално поведение е останало
немотивирано от съда, поради което и неясно е с какво поведението на подс.
С. е спомогнало за по-бързото развитие на процеса.
Съставът, при изводите си от фактическа страна, вече посочи, че в
досъдебната фаза подс. С. не е депозирал обяснения, които да имат характер
на доказателствено средство, с оглед на това не може да се приеме, че е
налице самопризнание по смисъла на коментираното в т. 7 от ТР 1/2009 на
ВКС.
В указанията към съдилищата в посочения пункт от тълкувателното
решение ВКС обръща внимание на обвързаността на самопризнанието и
процесуалното поведение, а именно: „В обсега на релевантните фактически
данни за личността на подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение
в хода на наказателното производство, обективирано и чрез направеното от
него признание. Последното обаче следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на
съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало
13
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е
следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло
да се третира като смекчаващо обстоятелство.“.
В конкретния случай подс. С. не е имал подобно процесуално
поведение, не е депозирал обяснения по обвинението. С оглед на изложеното
налице е само признанието по изложените в обвинителния акт факти, дало
начало на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, което не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съставът, от друга страна, прецени, че в резултат на тежките си травми,
настъпили при произшествието, подс. С. е претърпял продължително и
комплексно лечение, обективно възпрепятстващо активното му процесуално
участие в паралелно протичащото, продължило около 8 месеца, досъдебно
производство.
2. Повереникът на частния обвинител счита, че изразеното съжаление не
е обективен факт, доколкото по делото липсват данни подс. С. да е изразил
съжаление лично на майката и на другите близки на пострадалия.
За приятелството между двете момчета по делото са налице
свидетелски показания, а видно от тези на свид. Д. Г. – оказал се първи на
местопроизшествието, подсъдимият веднага е попитал къде е приятелят му
Д.. Съставът прецени, че искреното съжаление от страна на подс. С. за
случилото се е убедително проявено по делото. Изразено е било в
процесуално значимите изявления, направени при предявяването на
материалите от ДП на 06.07.2021г., и публично, в откритите съдебни
заседания - в личната си защита в с.з. от 08.09.2021г. и пред въззивния съд в
с.з. от 13.12.2021г. Подсъдимият описва пострадалия като свой най-близък
приятел и съсед, дълбоко съжалява за загубата му, без да е налице и съмнение
в истинността на обективираната емоция.
3.Като допълнително отегчаващо обстоятелство повереникът сочи
надвишаването на разрешената за населени места скорост с над 30 км/ч.
Действително, движението на подс. С. с превишена с над 30 км/ч
скорост съставлява самостоятелно административно нарушение по чл. 182 ал.
1 т. 4 от ЗДвП.
От друга страна обаче, точно тази стойност на скоростта 82, 58 км/ч е
част от механизма на разглежданото произшествие и е предпоставила
интензивността на общественоопасните последици, поради което не би могла
да се интерпретира като допълнително отегчаващо обстоятелство. Не би
могло да се твърди, извън недопустимото в наказателното производство
предположение, дали ако скоростта на движение би била 60, 70 или 75 км/ч,
би настъпил общественоопасен резултат. Установена е, обаче, действителната
скорост към момента на удара в стълба, обхванато от правна страна като
нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и включено в обвинението, като едно от
двете нарушения, стоящи в причинна връзка с престъпния резултат.
14
Доколкото е взето предвид при определяне на престъплението, с оглед
правилото по чл. 56 от НК, конкретното завишаване на скоростта не следва да
се оценява като отегчаващо вината на подс. С..
4. Позиция на повереника, изразена в реплика в хода на пренията пред
въззивния съд, е, че въпреки пътната обстановка, качването на подсъдимия в
автомобила под влияние на алкохола, управлението с тази скорост, е по-скоро
отегчаващо вината обстоятелство и не може да се приеме, че подс. С. е
съвестен водач на МПС.
Доколкото пияното състояние съставлява по-тежко квалифициращ
деянието признак, определящ по силата на закона по-тежко наказание, с оглед
чл. 56 от НК и параметрите на съдебната практика, в стойността от 0, 75
промила, употребеният алкохол не следва да се интерпретира като
обосноваващ по-строга за подс. С. санкция. В обвинението, ангажиращо
наказателната му отговорност, този елемент е включен.
От друга страна, пътната обстановка, със своите елементи, не би могла
да смекчи или обремени отговорността на подсъдимия, тъй като напълно е
позволявала безопасното движение по ул. „Железарска“ в с. Калипетрово към
момента на произшествието.
Съобразявайки изложеното, съставът счете, че не се променя изводът за
значителен превес на смекчаващите вината на подс. С. обстоятелства и
преценката на първоинстанционния съд по размера на основното наказание е
обоснована и съответна на всички, относими към индивидуализацията му,
законови изисквания. Действително самопризнанието и процесуалното
поведение не могат да рефлектират върху обема на отговорността, но
характер на смекчаващо обстоятелство има установеното за здравословното
състояние на подсъдимия – с оглед представеното експертно решение,
трудоспособността му до 01.05.2022г. е преценена на 50 %.
По делото не са установени многобройни и/или изключителни
смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства, при отчитането на които и най-
лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко
спрямо извършеното, поради което и не подлежи на обсъждане приложението
на чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 от НК
Справедливото отмерване на наказанието по чл. 54 ал. 1 от НК
предполага абстрактно изследване на елементите в съвкупността им и на
относителния дял на всеки от тях при изграждането на прогнозата за
постигане целите по чл. 36 от НК. С оглед на изложеното съставът не
установи явна несправедливост при определяне на наказанието лишаване от
свобода в размер на четири години и шест месеца. Не е налице и надлежно
сезиране на въззивната инстанция с искане за увеличаване на така
постановеното наказание.
При спазване принципа на законност, съответно на доказателствената
основа и приложимата правна техника по чл. 58 А ал. 1 от НК съдебната
процедура е наложила намаляване с една трета на наказанието на подс. С. до
15
размер от 3г.
Б). Решението за отлагане на наказанието по чл. 66 ал. 1 от НПК при
максималния изпитателен срок от пет години, първоинстанционният съд е
обосновал подробно. Изводите се оспорват в протеста, като прокурорът
счита, че извършителите на такива престъпни деяния не следва да се
толерират и спрямо тях да се прилага такъв либерален режим, неоправдан с
оглед крещящата престъпност от този вид. Посочва, че приложението на чл.
66 от НК следва да е по изключение, а постановената присъда би имала
негативен ефект спрямо останалите членове на обществото в противоречие с
генералната превенция. Повереникът на частния обвинител напълно подкрепя
това искане в хода на пренията пред въззивния съд, за разлика от прокурора
от въззивната прокуратура, неподдържащ протеста в тази част.
Видно е, че са налице формалните юридически предпоставки за
постановяване отлагането на определеното на подс. С. наказание лишаване от
свобода – подлежащото на обсъждане, редуцирано по чл. 58 а ал. 1 от НК, е за
срок от три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Вниманието на състава е насочено към
преценката за наличието на относителната предпоставка, а именно, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не
е наложително да изтърпи наказанието, като поставеният в разпоредбата на
чл. 66 ал. 1 от НК акцент е върху индивидуалната превенция, при
съобразяване и на генералната.
С оглед на тази изходна позиция, необходимо е да се изследва
личността на дееца, нагласите и проявленията й, степента на съзнаване и
правилно отношение към извършеното – задължително преценявани при
формиране на извод за очакваното въздействие на наказанието спрямо него.
За подс. С. е известно, че: до момента не е имал никакви общественоопасни
прояви, а по делото е признат за виновен в извършване на престъпление по
непредпазливост, изразена като небрежност; възрастта му надхвърля
навършването на пълнолетие, но обективно е значително под онази, в която
би могъл да притежава самостоятелен социален опит, стабилност и утвърдена
ценностна система; продължава образованието си и го счита за своя цел;
дълбоко преживява загубата на своя приятел; понася собствени физически
травми, за което е инвалидизиран; разумно и емоционално оценява
извършеното. За състава на въззивната инстанция е обосновано да се приеме,
че поправителният процес у подс. С. е започнал и за пълното разгръщане на
превъзпитателното въздействие на наказанието не е необходимо изолирането
му от обществото. Запазването на обичайната му среда на живот,
предоставянето на възможност да предприеме положителни промени в
социалните проявления на личността си, при ясното съзнаване на
възможността в рамките на пет години, след влизане на присъдата в сила,
отложеното наказание да бъде приведено в изпълнение по чл. 68 от НК,
гарантира както протичането на процеса по поправяне у подс. С., така и
трайното му въздържане от други престъпни действия.
16
Аргументите по протеста за невъзможност с така отложеното наказание
да се постигне генералната превенция не намират опора в закона и съдебната
практика. Приложението на чл. 66 ал. 1 от НК не е лимитирано до определен
кръг престъпления, нито изключва постижимостта на целите по чл. 36 от НК
чрез отлагане на наказанието лишаване от свобода. Не е наложена забрана за
прилагане на нормата в случаите на извършване на престъпление в пияно
състояние, каквато е разпоредбата на чл. 78 а ал. 7 от НК.
Обществената критичност към очертаващите се тенденции в
престъпността по транспорта не може да бъде изолирана от принципа на
индивидуализация на наказанието и съответността му спрямо конкретно
извършеното от дееца. Трайно високите предели на степента на обществена
опасност на деянията от този вид действително са константно отчитани в
съдебната практика, но са формирани от различни елементи и
общественоопасни последици, изключващо унифициран подход от
правораздавателните органи и стандартизация на наказанията, вкл. начина на
понасянето им.
В случая, не може да се определи като толериране или проява на
либерализъм налагането на наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което при максималния изпитателен срок обезпечава пет годишен
период на гаранции от въздържането на подс. С. от друго престъпление.
Предупредителното въздействие спрямо обществото е постижимо при
отлагане на наказанието на подс. С., тъй като при съобразяване на
конкретните факти и обстоятелства за време, място, начин на извършване,
настъпилите усложнения в хода на проведеното спрямо пострадалия лечение,
близките отношения между подсъдимия и пострадалия, както и степента на
риск, разкривана от личността на подсъдимия, в необходимата и достатъчна
степен този начин на понасяне на наказанието ще получи очакваното
обществено отражение. Следва да бъде подчертано, че за деянието, в което е
признат за виновен, подсъдимият понася две кумулативно предвидени
наказания, и по правилото на чл. 57 ал. 2 от НК, като целите на наказанието –
както спрямо личността на дееца, така и спрямо обществото, следва да бъдат
постигнати в резултат на комплекса от санкции. При изследване на този общ
ефект спрямо генералната превенция сериозен относителен дял има
наказанието, налагано по чл. 343 г от НК, по което съставът ще изложи
подробни съображения.
С оглед на изложеното, съставът счете, че ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода би се явило несъразмерно по отношение на
целите на наказанието по чл. 36 от НК. За формиране на този извод бяха
съобразени и относими актове на съдебната практика, напр. Решение № 98 от
28.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 358/2020 г., III н. о.(по арг. на обратното),
Решение № 184 от 20.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 820/2020 г., III н. о.,
Решение № 55 от 19.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 89/2021 г., I н. о., Решение
№ 60116 от 7.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 382/2021 г., III н. о., Решение №
60201 от 30.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 783/2021 г., I н. о.
17
В). Предложението по протеста за постановяване на пробационна мярка
в изпитателния срок, съставът счете за неоснователно.
Видно от експертно решение на ТЕЛК от 12.05.2021г., в рамките на
една година подсъдимият има трайна неработоспособност, при конкретно
описани ограничения в движението на тялото и крайниците. И към момента
на проведеното въззивно заседание ползва помощно средство, патерици.
При отчитане на степента на засягане на здравословното му състояние и
отсъствието на прогноза за момента на настъпване на пълно възстановяване,
съставът счете, че би било неоправдано тежко и явно несправедливо
добавянето в рамките на изпитателния срок на която и да е от възможните
пробационни мерки.
Г). По отношение на искането за увеличаване на наказанието лишаване
от право да управлява МПС, съставът прецени следното:
С присъдата съдът на основание чл.343г от НК, лишил подс. С. от
правото по чл.37, т.7 от НК да управлява МПС за срок от пет години.
Изложени са подробни аргументи, относими към качествата на подсъдимия
като водач на МПС и необходимостта от продължителен период на
лишаването му от такава възможност, споделени и от настоящата инстанция.
С протеста се иска увеличаването на това наказание до максималния по
чл. 49 ал. 2 от НК размер от шест години.
Съставът отчете, че с оглед чл. 58 А ал. 5 от НК процедурата по гл. 27
от НПК не засяга определянето на наказанието по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК.
Предвид задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от
19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, по т. 2 – „При едновременно
предвидени две или повече наказания (кумулативна санкция), едното от които
е лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на чл. 57, ал. 2 от НК
съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност като
комплексна санкция да отговарят на целите по чл. 36 от НК.“.
Предписаното в задължителните указания, комплексно постигане на
целите на наказанието, и установеното за специфичното завишаване на
степента на обществена опасност на личността на подс. С., налага
преосмисляне на срока на кумулативното наказание лишаване от право.
Макар и в млада възраст, подс. С. бил водач на МПС от 27.06.2016г. От
03.07.2018г. придобил и упражнявал правоспособност за управление на МПС,
категория В. Описаните в справката за нарушител/водач (л. 181, т. 1 от ДП)
предходни нарушения, допуснати от подс. С., след навършване на
пълнолетието му през 2018г., правилно са интерпретирани като отегчаващо
обстоятелство. Независимо, че подсъдимият оспорва да е автор на едно от
нарушенията на режима на скоростта (санкцията по което е заплатена), по
делото са налице свидетелски показания за това, че „обича да дава повечко
газ, когато шофира“, свид. Г., л. 54, т. 1 от ДП. Нагласа, проявена и към
момента на произшествието.
18
При изследване на риска, разкриван от подсъдимия в качеството му на
водач на МПС, съставът установи и данни за други нарушения, съпътстващи
стоящите в причинна връзка с произшествието.
Подс. С. е управлявал технически изправно МПС, но без годишен
технически преглед, на какъвто е следвало да го представи за преглед на
07.10.2020г., л. 90, т. 1, с което е допуснал нарушение по чл. 181 т. 1 от ЗДвП.
Автомобилът е бил с нередовна регистрация на собственик, което е
задължение по силата на закона, по чл. 140 ал. 1 и чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, и
неубедителното твърдение на подсъдимия, че не е знаел за това, не го
оправдава. Към момента на произшествието подс. С. е управлявал без
документи за правоспособност, отразено в съставения АУАН - л. 170, т. 1 от
ДП, като нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Установено е от
заключението на КСМАТЕ, че автомобилът се е движел в лявата част на ул.
„Железарска“, с което е нарушил чл. 15 ал. 1 от ЗДвП. И подсъдимият, и
спътникът му са били без поставени обезопасителни колани, нарушение,
наказуемо по чл. 183 ал. 4 т. 7 от ЗДвП.
Посочените обстоятелства, извлечени от доказателствата, събрани в ДП,
очертават широк кръг утвърдени навици, проявени от подс. С., в разрез с
предписаните правила за притежаване и управление на МПС. При отчитане
на грубите нарушения, непосредствено свързани с извършеното
престъпление, съставът счита, че кумулативното наказание по чл. 343 г от НК
и чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС следва да бъде
наложено в максимален размер за срок от шест години. По този начин, след
изтичане на определения срок по чл. 66 ал. 1 от НК, за още една година
подсъдимият не би имал възможност да управлява МПС, което обезпечава
настъпването на трайни положителни промени в отношението му към
спазване на специалните правила и постига значителен предупредително-
възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото.
Този вид, размер и начин на понасяне на санкциите лишаване от
свобода и лишаване от право да се управлява МПС съответства на взаимното
обвързване между принципа на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Осъществява се изискването на чл. 57 ал. 2 от НК съвкупността
от наказания да отговори на целите по чл. 36 от НК. Чрез едновременното
въздействие на основното наказание, отложено с максималния изпитателен
срок по чл. 66 ал. 1 от НК и максималният срок на лишаването от право да
управлява МПС, според състава, се постига справедлив баланс между
ключовите елементи по прилагане на материалния закон по определяне на
справедливо наказание и очакваните цели на превенцията.
В този смисъл въззивният съд счита, че постановената от Окръжен съд
гр. Силистра присъда следва да бъде изменена в частта на определеното
кумулативно наказание спрямо подс. С..
При служебната проверка на присъдата не се установиха други
основания за отмяна или изменение.
19
По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК
въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 9 на Окръжен съд гр. Силистра, по НОХД №
135/2021 г., постановена на 08.09.2021 г., като УВЕЛИЧАВА срока на
наложеното на подс. КР. ИЛ. СТ. на основание чл. 343 Г от НК наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС от пет на ШЕСТ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК
пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20