РЕШЕНИЕ  

 

       № 260014        29.01.2021г.             град  Пазарджик

 

 

             В       И  М  Е  Т  О          Н А         Н  А  Р  О  Д  А

 

  ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

  В закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа  година

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ралинова т.д.№128 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.

Предявен е иск от  Д.Д.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***-3, адв. Б. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Септември, бул. „Александър Стамболийски“ № 37А, представлявано от управителя В.С.А.С., за прекратяване на дружеството, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, в който са изложени следните обстоятелства:С протокол за овластяване от 29.07.2020 г. по изпълнително дело № 60/2020 г. на ЧСИ Самарджиев, ищецът бил овластен да предяви иск по чл.517 ал.4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество. Собственик на всички дялове в капитала на ответното дружество била община Спетмеври, която е и длъжник по образуваното  дело. Сочи се,че са вписали запор върху дяловете от капитала на ответното дружество, както и че паричното задължение към взискателя-ищец по изпълнителното дело все още не било удовлетворено към датата на подаване на исковата молба, което е обуловило и правният им интерес от завеждане на настоящия иск.

Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски, за което е обективиран списък по чл. 80 от ГПК: държавна такса от 80 лева и адвокатско възнграждение от 800 лева съобразно приложен договор за правна помощ.

С молба вх. № 7350/17.08.2020 г. от ищеца по делото е направено признание, че длъжникът Община Септември е заплатил дължимите суми по изпълнителното дело № 60/2020 г., но се навежда довод, че понеже това е направено след завеждане на делото, то следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на същото и дължи направените разноски.

Относно признатото обстоятелство, съдът служебно е изискал информация от ЧСИ Георги Самарджиев, рег. №885 от КЧСИ, който уведомява съда, че изпълнителното дело № 20208850400060 с взискател Д.Д.М., ЕГН ********** *** е приключено поради събиране и изплащане на дължимата сума с разпореждане от 13.08.2020 г., като вземането на взискателя М. е напълно удовлетворено.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът  „Компост- Септември“ ЕООД, с ЕИК *********, е подал отговор на исковата молба. Изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като липсва предпоставка от фактически му състав, а именно: висящността на изпълнителното дело, същото е прекратено няколко дни след депозиране на  исковата молба. Длъжникът Община Септември, който е едноличен собственик на капитала на ответното дружество бил заплатил изцяло задълженията си към ищеца на 13.08.2020 г. Сочи се, че ответникът е депозирал молба за прекратяване на настоящото дело и е приложил доказателства за плащането на дълга преди официално да му бъдат връчени книжата по делото – искова молба, становища и т. н. Видно от ТРРЮЛНЦ запорът на дяловете е вдигнат на 21.08.2020 г. Моли се при произнасянето по разноските, съдът да вземе предвид, че длъжникът Община Септември многократно е извършвал опити доброволно да плати дълга спрямо главния взискател Д.М., но същите били осуетени от него или от процесуалния му представител адв. Б., тъй като взискателят не представил банковата си сметка при образуване на изпълнителното дело, а впоследствие отказал да представи такава. Ето защо считат, че ответникът и длъжникът не са станали причина за завеждане на настоящото дело и не дължат сторените от ищеца разноски. Алтернативно моли да се намали претендирания адвокатски хонорар, тъй като производството не се било  развило по същество и не се характеризирало  с изключителна правна сложност.

Постъпило е становище вх.№262178/29.10.2020 г. от ищеца в срока за подаване на допълнителна искова молба, в която се излага, че се поддържа исковата молба. Твърди се налагане на нов запор върху дружествените дялове на ответното дружество на 21.10.2020 г., което обстоятелство разкривало недобросъвестността на длъжника и опитите му да заобиколи НАП чрез директно плащане на взискателя М..

          В срока даден от съда с определние №26014/7.01.2021 година и от двете страни са постъпили писмени защити.

            В писмената защита вх.№260232/11.01.2021 година на ищеца, адв.Б., като негов пълномощник е заявил,че между страните няма спор,че плащането е направено, след депозиране на настоящата искова молба и тези факти били подкрепени от представените писмени доказателства. Нямало признание на иска от ответника, а налице била хипотезата по чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът бил дал повод, да се заведе делото, затова трябвало да понесе тежестта на направените от ищеца разноски. Претендират се разноски, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, заявява се, по възражението на ответника, че адв. хонорар е прекомерен, че това не е така, тъй като бил заплатен – 300 лева за изготвяне на искова молба и 500 лева за проц. представителство пред съда. Представена е съдебна практика.

          В подробната си писмена защита ответникът Компост- Септември“ ЕООД, с ЕИК *********, се сочи, че не са дали повод за образуване на производството, тъй като ищецът-взискател не бил предоставил банковата си сметка. Отделно от отва единствената причина, да не заплатят сумата от 1210 лева и разноски на ЧСИ, била голумият размер на задълженията към НАП.Изложени са подробни обстоятелства относно реда и заплащането на суми ежемесечно от ообщина Септември. Поддържа се, че предявеният иск е неоснователен, тъй като една от предпоставките за уважаването му била отпаднала, няколко дни след депозиране на исковата молба и преди да получат препис от нея. Прави се отново вързражение, че не следва да бъдат присъждани разноски по делото и алтернативно, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на претендираният адв. хонорар.

           При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.

      Съдът служебно е изискал информация от ЧСИ Георги Самарджиев, рег. №885 от КЧСИ, който уведомява съда, че изпълнителното дело № 20208850400060 с взискател Д.Д.М., ЕГН ********** *** е приключено поради събиране и изплащане на дължимата сума с разпореждане от 13.08.2020 г., като вземането на взискателя М. е напълно удовлетворено.

Исковата молба е депозирана на 5.08.2020 година, преди приключване на изп. производство, което обуславя допустимостта на иска и възраженията на ответника, че производството е недопустимо са несъстоятелни.

Съгласно чл.517, ал.4 от ГПК - "Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация."

Процесуалните предпоставки за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност, каквото е и ответното дружество, са: наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, както и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск. Тези предпоставки в конкретния случай са налице.

         Безспорно е, между страните,че в нсатоящият случай вземането е удовлетворено още при размяната на книжа, респ. преди приключването на първото заседание по делото, поради което искът следва да се отхвърли,като неоснователен.

      В случая, обаче ответникът следва да понесе тежестта на разноските, тъй като е дал повод за образуване на производството.

Ответникът възразява, че единствената причина Община Септември да не удовлетвори вземането на взискателя М. в размер на 1 210 лева и разноските към ЧСИ по изпълнителното дело е бил големият размер на задълженията към присъединения взискател НАП; и община Септември многократно била извършвала опити доброволно да плати дълга спрямо главния взискател Д.М., но същите били осуетени от него или от процесуалния му представител адв. Б. поради липса на посочена банкова сметка.***, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е имал възможност да заплати дължимите по изп.дело суми по специалната сметка на ЧСИ.

Претендираните разноски от ищеца са в общ размер от 880 лева, от които държавна такса от 80 лева и адвокатско възнграждение от 800 лева, съобразно приложен договор за правна помощ и пълномощно, инкорпориращо и разписка за платената сума от 800 лева.

Съдът намира възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на ищеца, за основателно.

Съгласно чл.7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) минималното възнаграждение по неоценяем иск, какъвто е настоящият, е в размер на 600 лева. Съгласно чл.9 от същата наредба, за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 300 лв.

Съдът, като взе предвид,че настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност и приключва без провеждане на открито съдебно заседание, намира, че възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерно.

Съдът намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се определи на 450 лева /3/4 от възнаграждението от 600 лева/, като общо разноските, които следва да се възложат в тежест на ответника са в размер на 530 лева: 450 лева /адв. Хонорар/ и 80 лева дт.

Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване – чл. 376, ал. 3 от ГПК.

      Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд,

 

Р   Е   Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***-3, адв. Б. *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Септември, бул. „Александър Стамболийски“ № 37А, представлявано от управителя В.С.А.С.,  за прекратяване на дружеството, на осн. чл. 517, ал.4 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  „Компост - Септември“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Септември, бул. „Александър Стамболийски“ № 37А, представлявано от управителя В.С.А.С., да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 530 лева, представляващи направени по делото общо разноски, от които 80 лева държавна такса и 450 лева /адвокатско възнаграждение/.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от датата на която е обявено, че ще бъде  постановено решение – 29.01.2021 година.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: