РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Кърджали, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.ова
Членове:Пламен Ал. Александров
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500125 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 96/10.03.2023г., постановено по гр.д.№800/2022г., Кърджалийският
районен съд е признал за установено спрямо Х. Д. Х., с ЕГН **********, М. И. Х., с ЕГН
**********, „Е.У.“ ЕООД, с ЕИК ********, представлявано от управителя си Е.У. /старо
наименование „Б.*“ ЕООД/; Е. Х. Д., с ЕГН **********, М. М. Ю. - М. с ЕГН **********,
С. А. С., с ЕГН **********, че О. Д. Д., с ЕГН **********, е собственик на основание
договор за покупко продажба, описан в Нотариален акт №***, т. *, дело № ***/78 г. на
Кърджалийски районен съдия, издаден на **.**.**** г . на УПИ № ***-**, кв. * по плана на
с. Ш.П., общ. К., целият с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ * - ***; запад - улица; юг -
УПИ ***-**-общ; изток УПИ **-**. Съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № */**.**.**** г.,
том *, peг. № *****, дело №***/2018 г. на нотариус Д.Г., с рег.№ *** на НК, с район на
действие Кърджалийски районен съд, за признаване на Х. Д. Х., с ЕГН **********,и М. И.
Х., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. Ш.П., общ. К., ул. „Х.“ № * за
собственици по давностно владение на УПИ № ***-**, кв. * по плана на с. Ш.П., общ. К.,
целият с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ * - ***; запад - улица; юг -УПИ ***-общ;
изток УПИ ***. Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 2 573
лв., съставляваща разноски по делото.
1
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана чрез
процесуален представител от недоволните от решението ответници в първоинстанционното
производство Х. Д. Х., М. И. Х., „Е.У.“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. – Д. и С. А. С.. Решението
се жали като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че решаващият съд в обжалвания
си акт изложил формални доводи при допуснато напълно неправилно интерпретиране на
събраните в процеса гласни доказателства, което е довело и до неправилни правни изводи.
Изтъква се, че първоинстанционният съд безкритично кредитирал свидетелските показания
на разпитаните по делото по искане на ищеца свидетели - братя и сестра на ищеца, което
навеждало на извод, че освен роднините, заинтересовани от изхода на делото, никой друг от
съселяните на ищеца явно не е виждал осъществяваното от ищеца върху имота владение за
процесния период от придобИ.ето му през 1978 г. и до предявяване на претенцията. Изтъква
се и че съдът не анализирал и свидетелските показания на разпитаните по делото по искане
на ответната страна свидетели, двама от които без родство със страните, които
установявали, че ищецът е изгубил собствеността върху процесния имот, тъй като през този
период го придобили чрез непрекъснато владение ответниците, съвместно в режим на СИО.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено
ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. С жалбата се претендира присъждане
на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по същата, ищец в първоинстанционното производство О. Д. Д., с който въззивната жалба се
оспорва. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбодателите Х. Д. Х. и М. И. Х., лично и чрез процесуалния
си представител, поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения. В
съдебно заседание, жалбодателите „Е.У.“ ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. – Д. и С. А. С., чрез
процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба по изложените в нея
съображения
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба О. Д. Д., чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка,
настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение въззивната
инстанция в рамките на релевираните в жалбата доводи, съобрази следното:
2
Компетентният Кърджалийски районен съд е сезиран с разглеждането на предявен от
ищеца О. Д. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с предявяването на който желае
да бъде установено по отношение на ответниците съпрузите Х. Д. Х. и М. И. Х., „Е.У.“
ЕООД /предишно наименование „Б.*“ЕООД/ чрез управител Е.У., съпрузите Е. Х. Д. и М.
М. Ю. - Д., и ответника С. А. С., че той-ищецът е собственик на Урегулиран поземлен имот
№ *** -**, кв. * по плана на с. Ш.П., общ. К. с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ * -
***; запад - улица; юг - УПИ ***-**-общ и изток -УПИ **-**, в резултат на което на
основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен притежавания от ответниците - съпрузи Х. Д.
Х. и М. И. Х. Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
№*/**.**.**** г.,т.*, рег.№ ****, н.д. № **/2018 г. на нотариус с рег.№ *** на НК, с район
на действие РС- Кърджали.
Ищецът мотивира исковата си претенция с обстоятелството, че е собственик на
процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ *** , т. *, дело № ***/78 г. на Кърджалийски районен съдия, сключен с праводателя му –
негов брат М. Д. Д./И.Д.. Х., който го придобил чрез дарение, и който процесен имот
ищецът твърди, че от момента на придобИ.ето му - 02.06.1978 г. и до момент на предявяване
на исковата претенция владеел спокойно и безпрепятствено.
На така предявената искова претенция, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците -
съпрузи, Х. и М. Х., противопоставят възражение, че са собственици на процесния имот по
силата на давностно владение, осъществено от тях от пролетта на 2008г., когато започнали
необезпокоявано да ползват и владеят явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно
като свой същия, и върху който имот с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение №*/**.**.**** г., т.*, рег.№ *****, н.д. № ***/2018 г., на нотариус с рег.
№ *** на НК било признато правото им на собственост. На 09.08.2018 г. те продали
процесния имот на третия ответник „Б.*“ ЕООД /със сегашно наименование „Е.У.“ ЕООД/,
представлявано от управител Е.Х.Д., който в последствие го продал на четвъртия и петия
ответник – Е. и М. Д., които пък го продали на шестия ответник – С. А. С..
В аспекта на казаното, не е спорно в производството, че с Нотариален акт № *** от
**.**.**** г., т. *, дело № ***/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат
си - ищеца О. Д. Д., дворно място от 480 кв.м., съставляващо парцел ***, пл.сн. № 40, кв.*
по дворищно-регулационния план на с. Ш.П., Кърджалийски окръг, незастроено, при
граници: Д. Д., улица и А.О.С., идентичен съгласно заключението на назначената в
първоинстанционното производство СТЕ, с описания в констативен Нотариален акт за
собственост №*/**.**.**** г., т.*, рег.№ *****, н.д. № ***/**** г., на нотариус с рег.№ ***
на НК, недвижим имот, съставляващ УПИ № ***-**,кв.* по плана на с.Ш.П., общ. К., целият
с площ от 462 кв.м., при граници север –*** ***, запад –улица; юг- ***-** –общ; изток –***-
**-**, правото на собственост върху който по силата на давностно владение било признато
на ответниците Х. Д. Х. и М. И. Х.. Не е спорно в производството и, че имотът в
последствие ответниците- съпрузи Х. и М. Х. продали с Нотариален акт № */**.**.****
г.,т.*, рег.№ *****, н.д. № ***/**** г. на нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие
3
РС- Кърджали, на купувача „Б.*“ ЕООД, представлявано от управителя си Е.Х.Д.
/понастоящем с наименование „ Е.У.“ ЕООД, съгласно служебна справка в ТРРЮЛНЦ/,
който от своя страна продал процесния имот на ответника Е. Х. Д. с Нотариален акт №
*/**.**.**** г., т.*, рег.№ *****, н.д. № ***/**** г. на нотариус с рег.№ *** на НК, с район
на действие РС- Кърджали, който пък от своя страна със съпругата си М. М. Д. с
Нотариален акт № ***/**.**.**** г., т.*, рег.№ *****, н.д. № ****/***** г. на нотариус с
рег.№ *** на НК, с район на действие РС- Кърджали продали на ответника С. А. С.
процесния имот.
Всъщност в производството е спорен само въпросът дали, придобилият на
02.06.1978г. чрез правна сделка- покупко-продажба процесен недвижим имот ищец О. Д. Д.,
е загубил владението върху същия за периода, течащ от пролетта на 2008 г., в резултат на
което към 09.08.2018 г. е изгубил и собствеността върху същия, когато ответниците-
съпрузи от 02.04.1969 г. Х. и М. Х., са я придобили?
Правната рамка на настоящото произнасяне по повдигнатия спор с оглед
претендираните от страните права, е очертана от разпоредбите на чл.77 и чл.79, ал.1 от ЗС,
съгласно които правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка и по
давност, а правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение върху
недвижимия имот в продължение на 10 години.
От анализа на събраните в производството доказателства се налага извод, че ищецът
О. Д. и ответникът Х. Д. са еднокръвни братя, имат за свой общ родител само баща си Д.
Д./Д. Д., но не и обща майка, а свидетелите И.Д.., М.Д.. и Д.Д.. имат с ищеца О. Д. общи
родители – майка и баща. Налага се и извода, че между страните- ищеца и свидетелите
И.Д.., М.Д.. и Д.Д..,от една страна и ответника Х. Д.,от друга страна, съществува стара
вражда, датираща от 1974 г., когато между последния и мащехата му, майка на ищеца и
свидетелите, възникнал бой.
Съобразявайки изложеното и с оглед необходимостта от разясняване на делото при
максимална незаинтерисованост на свидетелите от изхода на делото, въззивният съд счита,
че за да отговори на поставения във въззивното производство въпрос, следва да кредитира
показанията само на свидетелите без родство със страните, и като такива незаинтересовани
от изхода на спора, а именно тези на св. С.Х. и св. Ф.Ю.. От показанията на първия се
установява, че той цял живот- от момента на раждането си през 1974 г. и до преди три
години живеел в с.Ш.П., на две улици от процесния имот, и че никога през това време не е
виждал ищеца О. Д. в селото и не го познава. Свидетелят установява, че имотът, който той
нарича нива, се намира в центъра на селото с площ около 500 квадрата, и в него няма
застрояване. Имотът граничил с двора, в който се намирала къщата на старата баба на
страните, която била приятелка на бабата на свидетеля и че ответникът Х., когото познава
добре, защото му бил учител, имал имота именно от тази баба Н.. Свидетелят установява и
че процесният имот не бил ограден и в него се влизало спокойно от страната на другия
съсед О., както и че като деца, често влизали в двора да играя и да събират орехи, които Х.
бил посял, както и че в този двор семейството на Х. сушало тютюна си. Установява също,
4
че Х. и М. заминали за Р.Турция през 1992 г., от където през 2008 г., той с притежавани от
него микробуси докарал багажа им от гр.Измир. Установява също, че през 2009г. лично им
занесъл 15-20 овошки- ябълки, праскови, които те засели в имота наред със съществуващите
там орехи. През това време сем.Х. премахнали конструкцията на сушилнята за тютюн и
започнали да засаждат в двора и зеленчуци. Свидетелят твърди и че не познава разпитаните
свидетели- братя и сестра на страните, като предполага, че те са били някъде в чужбина и не
са живели през цялото това време в селото.
Свидетелят Ф.Ю. установява, че познава страните в производството и техните братя-
свидетели. Познава добре ответника Х., който бил учител в селото, още от 1974 г., когато на
една улица построили къщите си.Установява, че знае процесния имот като нива, която се
намира близо до центъра на с. Ш.П., с размери около половин декар, и със съседи - от едната
страна къщата на бащата на страните Д., в която сега живеела мащехата на Х., а от другата
страна съседа О.. Свидетелят установява, че имотът няма ограда. Установява, че в този двор
като тракторист, той носел обработвания от семейството на Х. и М. тютюн, тъй като там те
имали сушилня за този тютюн, както и че те така ползвали мястото до 1991 г., след която
година заминали за Р.Турция. Свидетелят установява и, че семейството по здравословни
причини се завърнало от там през 2008 г. Твърди, че през времето на тяхното отсъствие
никой не ползвал имота. След завръщането им, пак започнали да го ползват, като го сеели с
фасул и тикви, а и събирали от него орехите, които Х. бил посял. Свидетелят твърди, че
никога не е виждал ищеца О. да ползва този имот. Твърди, че първоначално О. живеел в
СССР, а сега в Англия. Твърди, че не е виждал и никой от братята и сестрата на страните да
ползва имота. Свидетелят установява, че Х. останал сирак от малък, майка му умряла твърде
рано, и Х. му разказвал, че неговата баба, която свидетелят познавал като най-възрастната
жена в селото, му оставила тази земя, тъй като Х. носел името на дядо си, нейния съпруг.
Свидетелят установява, че в годините никой не е пречил на Х. да ползва земята си и не е
виждал О. да го гони от имота. Твърди, че в момента никой не ползва имота.
От анализа на така кредитираните свидетелски показания, се налага извода, че
ищецът О. не е бил във владение нито лично, нито чрез своите братя и сестра, на процесния
недвижим имот в претендирания от ответниците Х. и М. Х. период от 2008 г. до 2018 г., а и
до настоящия момент. Установява се, че в този период пълноправното владение на имота,
без противопоставяне от някого, се е осъществявало от ответниците –съпрузи, които го
ползвали като свое, изтъквайки пред обществеността на с.Ш.П. в лицето и на свидетелите,
че имотът е оставен/ подарен на ответника Х. от неговата баба Н., тъй като последният
останал от малък сирак и носел името на дядо си, нейния съпруг. Тези констатации,
подчинени на цитираните законови норми водят до правния извод, че ищецът О. Д. е
загубил в края на претендирания период -09.08.2018 г., придобитото си въз основа на правна
сделка през 1978 г. право на собственост върху процесния имот, защото в периода 2008г. -
2018г. необезпокоявано, по давност, това право на собственост е било придобито от
ответниците –съпрузи Х. и М. Х., чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Така формираният извод, определено води до отхвърляне на исковата претенция с
5
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, респ. води и до отхвърляне на подчиненото на
неоснователния главен иск, искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
И тъй като формулираният в първоинстанционното решение краен извод не съвпада
с изложения такъв в настоящото въззивно производство, се налага отмяна на обжалвания
съдебен акт изцяло, вместо което, както беше посочено, следва да бъде постановен нов, с
който бъдат отхвърлени предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
респ. подчиненото на него искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично
са поискани от жалбодателите и извършването им в посочения в приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК размер се доказва, ответникът по жалбата дължи заплащането
им.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 96/10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 800/2022 г. по описа
на Кърджалийския районен съд, изцяло, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Д. Д., с ЕГН **********, иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците Х. Д. Х., с
ЕГН **********, М. И. Х.,с ЕГН **********, „Е.У.“ ЕООД /предишно наименование
„Б.*“ЕООД/, с ЕИК *********, чрез управител Е.У., Е. Х. Д., с ЕГН **********, М. М. Ю. -
Д., с ЕГН **********, С. А. С., с ЕГН **********, че е собственик на Урегулиран поземлен
имот № **** -**, кв. * по плана на с. Ш.П., общ. Кърджали, с площ 462 кв.м, при граници:
север УПИ * – *; 40; запад - улица; юг - УПИ ***-**-общ и изток -УПИ **-**, и иск с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение №*/**.**.**** г.,т.*, рег.№ *****, н.д. № ***/**** г.
на нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие РС- Кърджали.
ОСЪЖДА О. Д. Д., с ЕГН **********, с.Ш.П., общ.Кърджали, да заплати на
ответниците направените от тях разноски, както следва: на Х. Д. Х., с ЕГН **********,
сумата в размер на 86.50 лв. – ДТ за въззивно обжалване; на Х. Д. Х., с ЕГН ********** и
на М. И. Х., с ЕГН ********** - сумата от 300 лв.- адв. възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от 350 лв.- адв. възнаграждение за въззивното
производство; на „Е.У.“ ЕООД, с ЕИК ********* - сумата от 300 лв.- адв. възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от 350 лв. - адв. възнаграждение за въззивното
производство; на Е. Х. Д., с ЕГН ********** и М. М. Ю. - Д., с ЕГН ********** - сумата от
300 лв.- адв.възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 350 лв.- адв.
възнаграждение за въззивното производство, и на С. А. С., с ЕГН ********** – сумата от
300 лв.- адв. възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 350 лв.- адв.
възнаграждение за въззивното производство.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7