№ 672
гр. Русе, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520201012 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. А. от гр.Русе, чрез адв.З. Р. от АК Русе против НП №
21 – 1085 – 000373 / 05.04.2022г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция към ОД МВР
Русе, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за това, че :
На 27.04.2020г., около 07.00ч. в гр. Русе, по бул.“Липник“ , платно посока център гр.Русе,
при временна организация на движението е управлявал л.а.“Грейт уол Волекс“ с рег.№ Р
0371ВВ, като при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с интензивността
на движение, условията на видимост, за да може да спре пред всяко предвидимо
препядствие, в резултат на което не успал да спре и блъснал пресичащия платното за
движение пешеходец С.Р.Х., причинявайки ПТП с тежко ранен пешеходец, с което
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, твърди, чрез процесуалния
си представител,че не е извършил описаните нарушения, не е участник в ПТП, оспорва
установената фактическа обстановка. Посочва допуснати процесуални нарушения. Моли
съда да отмени НП. Не се явява в с.з. Изпраща упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП Русе - редовно уведомени, на основание чл.62 от ЗАНН, не изпращат
1
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят А. притежавал л.а.“Грейт уол Волекс“ с рег.№ Р 0371ВВ. На
27.04.2020г., около 07.00ч. управлявал автомобила в гр. Русе, по бул.“Липник“, в северното
платно в посока от център гр.Русе към с.Николово. Близо до сградата на Пътна полиция
извършвали ремонтни дейност по пътя – в платното в посока с.Николово. Била създадена
временна организация на движението. Пътното платно, в посока центъра на гр.Русе
временно било двупосочно, като по средата на платното били поставени разделителни
знаци. В това платно в посока с.Николово се движел автомобила на жалбоподателя. След
неговия автомобил се движел с автомобила си св.Г. Й.С.. Поради извършваните ремонти
двата автомобила се движели един след друг с много ниска скорост около 12-13км/ч. През
това време св.Стефан Х. се намирал на десния тротоар на бул.“Липник“ по посока на
движението към центъра на града, точно пред сградата на Пътна полиция. Преди това
той употребил голямо количество алкохол и под негово влияние имал криволичеща
походка.Пешеходецът св.Х. се движел диагонално на пътя, слязъл от тротоара на
пътното платно. Спрял и запалил цигара зад поставения пътен знак, поради което от
приближаващите два автомобила водачът на втория автомобил - св.Г. Й.С. го виждал, но
заради поставения пътен знак жалбоподателят не можел да го види. Когато
автомобилът на жалбоподателя се изравнил със св.Х. той рязко тръгнал напред и
направил около крачка и половина успоредно на автомобила, управляван от
жалбоподателя. Държал запалена цигара и пушел. Автомобилът спрял, след което св.Х. се
подпрял на него с една ръка, после залитнал и направил няколко крачки назад и седнал на
асфалта до пътния знак. През това време управляваният от жалбоподателя автомобил
бил в покой. Св.Х. станал сам, изправил се, дори продължил да пуши цигарата. До него
дошли двама служители на Пътна полиция, жалбоподателят също излязъл от автомобила
си.Св.Х. се оплаквал от болки в левия глезен, поради което бил откаран с линейка, за да му
бъде оказана медицинска помощ. По случая било образувано ДП № 168/2020г. по описа на
ОДМВР Русе, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. По делото
била назначена СМЕ, според заключението на която на св.Х. е установено счупване в
горната трета на лява бедрена кост. Счупването е резултат от действие на твърд тъп
предмет и може да бъде получено при ПТП на 27.04.2020г.На св.Х. е причинено трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник. В ДП е назначена и авто-техническа
експертиза, според която автомобилът на жалбоподателя преди ПТП се е движил със
скорост 20-35км/ч. Установено е, че на определено място на пътя е налице
съприкосновение между дясната страна на тялото на пешеходеца/св.Х./ и предния ляв
габарит на автомобила на жалбоподателя. Според в.л. жалбоподателят е имал
възможност да види навлезлия на платното за движение пешеходец и при движение със
скорост 35км/ч. и с по-ниска скорост е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Причините за ПТП са навлизането на пешеходеца в коридор , по който
2
се е движил автомобила и закъснението на водача му/жалбоподателя/ да спре. В ДП е
изготвена и химическа експертиза, според заключението на която св.Х. по време на
описаните събития е бил с наличие на етилов алкохол в кръвта 2,06 промила на хиляда. В
разпит по време на ДП пострадалият св.Х. е заявил, че не желае срещу жалбоподателя А.
да се води наказателно производство и иска същото да се прекрати. Така в хипотезата на
чл.343, ал.2 от НК наблюдаващият прокурор с Постановление от 26.07.2021г. е прекратил
наказателното производство и е изпратил препис от постановлението заедно с делото на
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД МВР Русе по компетентност. С известие за
доставяне на 12.11.2021г. постановлението е връчено на адв.Св.И. от АК В.Търново,
пълномощник на пострадалия св.Х./л.54 ДП/. След влизане в сила на постановлението на
05.04.2022г. Началник Група в Сектор Пътна полиция към ОД МВР Русе издава
атакуваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 31.05.2022г., с което
административно-наказателната му отговорност била ангажирана.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства- приложеното в
цялост ДП № 168/2020г. по описа на ОДМВР Русе, както и от изслушването на свидетеля-
очевидец Г. Й.С..Съдът изцяло възприема за отговарящи на обективната истина
показанията на разпитания свидетел. Същият е очевидец, възприел непосредствено от
много близко разстояние действията както на св.Х., така и на жалбоподателя. Няма
данни същият да е заинтересован или предубеден по делото, поради което съдът изцяло
кредитира неговите показания и ги поставя в основата на решението си.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, без
приложен АУАН, след издадено и влязло в сила прекратително постановление на
наблюдаващия прокурор. Въз основа на него е издадено атакуваното НП, издадено от
Началник Сектор ПП към ОД МВР Русе, като в него е посочено, че същият е упълномощен
със заповед на Министъра на вътрешните работи да издава НП. По делото не е
представена като писмено доказателство цитираната в НП заповед,но същата е
служебно известна на съда, поради което не възниква съмнение относно
компетентността на органа, издал НП. Неоснователни са възраженията в жалбата, че
административнонаказателното производството следва да се прекрати, тъй като НП е
издадено след изтичане на 6-месечния срок от Постановление по прокурорска преписка
№2315/2020 г. на РРП. Постановлението на прокурора е от 26.07.2021г., връчено е с
известие за доставяне на 12.11.2021г. на адв.Св.И. от АК В.Търново, пълномощник на
пострадалия св.Х./л.54 ДП/. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 19.11.2021г. След
влизане в сила на постановлението на 05.04.2022г. Началник Група в Сектор Пътна
полиция към ОД МВР Русе издава атакуваното НП-т.е. НП е издадено в 6м.срок от влизане
в сила на постановлението.
3
При извършената проверка съдът установи, че НП е издадено след повърхностен,
нецялостен и неправилен анализ на събраните от ДП писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушение на чл.20. ал.2 от ЗДвП, според
който:“ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ В санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. За да е налице вмененото нарушение, следва
безспорно да се установи, че жалбоподателят не е спрял своевременно, поради което е
блъснал св.Х., в резултат на което същият е тежко ранен. Обсъждайки събраните
доказателства всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът не достига до
подобен извод. Основателни са възраженията в жалбата, че при издаване на НП не са
съобразени данните от разпита на св.Г.Й.С.. Същият в показанията си пред съда ясно и
категорично описва механизма на т.нар. ПТП. Свидетелят е категоричен, че движещият
се пред него автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движил с ниска скорост около
12-13км/ч., спрял е пред него и тогава /или в момента на спирането му/ пострадалият Х. се
е подпрял с една ръка на него:“…Когато колата доближи вече той направи изведнъж
крачка и половина успоредно на колата. Колата спря. Невъзможно беше да има удар от
автомобила спрямо пешеходеца, защото пешеходецът тръгна напред и видях, че се подпря
с едната си ръка на автомобила…след това залитна назад няколко крачки и седна на
асфалта до пътния знак, не е падал….Водачът не беше излязъл от автомобила, когато
пешеходецът стана, изправи се сам, никой не му е помагал, даже продължаваше да пуши
цигара.“ Със събраните гласни доказателства се опровергава описаната в НП фактическа
обстановка, че жалбоподателят не е спрял и е блъснал пресичащия платното пешеходец.
Основателно в жалбата се посочва, че този извод се потвърждава предвид установената
липса на следи от допир с други предмети по прашната повърхност на предната лява част
на автомобила на жалбоподателя – обстоятелство, което ясно е отразено в протокола за
оглед на местопроизшествие.
При издаване на НП административно наказващият орган е възприел изцяло
изводите на в.л., отразени в заключението му по назначената автотехническа експертиза.
В него се посочва, че на определено място на пътя е налице съприкосновение между
дясната страна на тялото на пешеходеца/св.Х./ и предния ляв габарит на автомобила на
жалбоподателя. От събраните гласни доказателства се установява, че пешеходецът се е
движил успоредно на автомобила, което означава, че е бил към него с дясната страна на
тялото си, така както е приел експерта. Същевременно от заключението на СМЕ се
установява, че на св.Х. е установено счупване в горната трета на лява бедрена кост, като
4
счупването е резултат от действие на твърд тъп предмет. При така установеното е
нелогично, ако мястото на удара е в дясната страна на тялото на св.Х., да е налице
счупване на горната трета на лявата му бедрена кост, тъй като на това място не е
имало въздействие на твърд тъп предмет/автомобила/. Няма спор, че пострадалият се е
подпрял на спрелия автомобил и след това е залитнал няколко крачки и седнал, след което
отново сам станал. Установените обстоятелства поставят под съмнение описания
механизъм на причинената телесна повреда на св.Х.. С оглед посочените обстоятелства
основателно се поставя в жалбата въпроса налице ли е причинно следствена връзка между
установената телесна повреда и действията на водача- жалбоподател, който според
показанията на св.Г.Й.С. е изпълнил вмененото му от чл.20, ал.2 ЗДвП задължение да спре
пред всяко видимо препядствие. Основателни са възраженията в жалбата, че в НП
непълно и неясно са описани обстоятелствата, при които е извършено вмененото
нарушение. Не са отразени съществени обстоятелства, а именно състоянието, в което се
е намирал пострадалия и неговото поведение на пътното платно. Безспорно е установено,
че същият е бил под силно въздействие на алкохол и не е могъл да контролира движенията
и походката си. Няма спор, че същият е с телесно увреждане, но същественият въпрос е по
каква причина и по какъв начин е причинено. Анализът на събраните доказателства не
обосновава тезата на наказващия орган, че травмата на св.Х. е в резултат на ПТП,
предвид и легалната дефиниция на ПТП в чл.6, т.30 от ДР на ЗДвП:"Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“ В случая
процесът на движение на автомобила е прекратен, той е спрял и едва след това е
съприкосновението с пешеходеца. В процесния случай всички доказателства обосновават
извода за самопричиняване на телесно увреждане от св.Х., който в нетрезво състояние
предвид липсата на координация в движенията си е допуснал залитане назад и падане –
сядане на земята.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, НП се издава когато се установи по безспорен
начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. Видно от събрания
доказателствен материал е, че фактите установени с тях са противоречиви и въз основа
на тях не може да се направи единствено възможен извод за извършване от
жалбоподателя на вмененото му с НП нарушение, а именно настъпване на ПТП, в
резултат на неправилно избрана скорост на движение. От събраните доказателства
категорично не се установи, че описаната ситуация отразява обективната истина.
Съдът намира, че въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в НП фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и
позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. В
случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите
5
от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като
нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно -
наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на
нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението
лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е изпълнил това свое
задължение. От събраните по делото доказателства не е изяснена достатъчно ясно
фактическата обстановка, въз основа на която да се прецени по какви причини е причинено
телесно увреждане на св.Х..
Описаното нарушението не е доказано от материалите в административно -
наказателната преписка и събраните материали в съдебното производство. Съдът
намира, че в хода на съдебно следствие не се събраха безспорни доказателства, който да
опровергаят защитната теза на жалбоподателя за липса на такова поведение, което да
подлежи на наказание, като нарушение на посоченото от АНО правило на поведение.Това е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид изхода на делото, основателни са исканията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски. По
претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН – в случая процесуалният
пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски, за което е
представил Договор за правна защита/л.46/. В договора е посочено, че защитата е
безплатна на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 63д, ал. 1
ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е
отменен. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Направено е принципно възражение в придружителното писмо от въззиваемата страна за
прекомерност на разноските. Размерът на претендирания адвокатски хонорар следва да е
съобразен с размера, предвиден в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, а именно 300лв.
Адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован и следва да се заплати от
адм.нак. орган на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21 – 1085 – 000373 / 05.04.2022г. на Началник Група в Сектор
Пътна полиция към ОД МВР Русе, с което на В. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Русе за
6
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200лв /двеста лв/ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, като
н е з а к о н о с ъ о б р а з н о .
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, с адрес гр.Русе, бул.“Скобелев“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. З. Р. Р. с ЛН ********** от Адвокатска колегия Русе, с адрес гр.Русе ,ул.“Р.Даскалов“
№ 12, ет.2 сумата 200лв./двеста лв/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7