Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 22.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1249
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Н.Т.Я., с ЕГН **********,*** против
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлениие: гр.София, район Л. , бул.“************“ №*, Е. ****,
представлявано от А. В. А. , О. Р. , М. Й. П. , Н. В. М. , съвместно от всеки
двама от изпълнителните директори или съвместно от един изпълнителен директор и
един прокурист, в която ищцата твърди, че срещу нея има заведено
изпълнително дело №20178870401807 по описа на ЧСИ - Д. Д. , с peг. №887, с район на действие ОС-Пазарджик за заплащане на
парично задължение: главница в размер на 2876.19лв., законовата лихва в размер
на 3953,72 лв. за период 08.02.2006г. - 15.03.2018г., разноски по делото в
размер на 100лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1678.68 лв. като
общото задължение към дата - 15.03.2018 год. възлиза в размер на 8608,59 лева в полза на взискателя -
"РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********.
Заявява,
че в срока, с правно основание
по чл.439 ГПК, възразява срещу предприетото принудително изпълнение като излага
следните факти, доказателства и респективно следващите се аргументирани
възражения: Сочи, че
въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, PC-Пазарджик, е
образувал гр.д.№323/2006г.
и е издал изпълнителен лист от 07.04.2006г. в полза на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, с който осъжда Н. В. К. , с ЕГН ********** ***
солидарно с поръчителите по договор за банков кредит
Н. Д. К. , с ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.Т.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сумата 4664.79 лв., от които 4216,83 лв. - главница, 447,96 лв. - лихви,
ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 08.02.2006г. до окончателното
изплащане на задължението, ведно със съдебните и
деловодни разноски в размер на 93,30лв.
Посочва,
че чрез изпълнителния лист и
по молба на ,.РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* е образувано изпълнително дело
№1056/2006г. по описа на СИС при PC-Пазарджик. Изпълнителното дело е образувано на
15.06.2006г. въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2006г., издаден по
визираното гражданско дело - №323/2006г., с взискател „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********. По
това изпълнително дело №1056/2006г. са извършени следните изпълнителни
действия: наложен е запор върху трудово възнаграждение на длъжниците. Поради
факта,
че длъжникът/кредитополучател Н. В. К. , с ЕГН ********** и
първата поръчителка Н. Д. К. , с ЕГН ********** - солидарен
длъжник не са били в трудови правоотношения, то на третия Н.Т.Я., с ЕГН **********
се удържало редовно от трудовото възнаграждение и за периода 31.07.2007г. - 29.09.2011г.
са удържани и постъпили по изпълнителното дело суми в размер на 2285 лева. След тази дата не са постъпвали суми
по изпълнителното дело и на са извършвани реални изпълнителни действия от ДСИ
по искане на взискателя и производството е прекратено, на
основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, с Постановление на ДСИ при
РС-Пазарджик от 05.05.2016г., влязло в законна сила на
03.11.2016г.
Твърди, че поради изтекла предвидена в закона давност,
визираното изпълнително дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, с влязло в сила постановление на ДСИ. Взискателят не е упражнил правото
си да го обжалва, не е възразил, а се е съгласил с констатацията на ДСИ. Сочи, че с депозирана молба вискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* е изискал от СИС при PC-Пазарджик и е получил така издадения
изпълнителен лист от 07.04.2006г. по гр. д.№323/2006г.,
който послужил отново като основание за образуване на ново/друго изпълнително
дело №20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. , рег.№887. По новообразуваното изпълнително дело, до длъжника Н.Т.Я. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх.№1996/12.03.2018г., в
която е посочено, че задължението възлиза общо на 8608,59 лева в полза на
взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********. По това изпълнително дело ЧСИ Д. Д. , рег.№887 е наложил запор върху
вземания от трети лица, запор върху постъпващи суми в банкови сметки и възбрана
с разпореждане с недвижими имоти в землището на
с.Смилец, общ.Стрелча на длъжника Н.Т.Я..
Сочи, че с
разрешението, дадено в т.10 от TP №2/2013 година на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство, поради тъй
наречената "перемция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
с постановлението си само може да прогласи вече настъпилото прекратяване когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт
има констативен, но не и конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност за вземането започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Разяснено е още, че каквото и да е основанието
за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия от извършването, на които трети лица са придобили права/. Твърди, че съществено значение за правния спор по
делото има и разяснението, дадено в същото
тълкувателно решение, че давността, съгласно чл.116, б."в" ЗЗД се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане
и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на
изпълнително дело, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна
оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и други.
Посочва,
че съгласно мотивите към т.10
на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени липа. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящностга на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Твърди, че
в настоящето дело, съгласно
Удостоверение с изх.№4778/26.03.2018г., издадено
от СИС при PC-Пазарджик по
изпълнително дело №1056/2006г. е видно, че липсват - няма извършвани -
осъществявани изпълнителни действия по искане на взискателя в продължение на
пет години, поради което е абсолютно правилно и законосъобразно неговото
прекратяване и архивиране. Твърди, че се явява
същественият и спорен за делото въпрос за началния момент, визиран в чл.117 ал.1 ЗЗД, от който е започнал да
тече новият 5-годишен
давностен срок по чл.110 ЗДД за погасяване на вземането на взискателя в
изпълнителното производство, обосновано следва да се изхожда от задължителното
тълкуване, дадено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
за разлика от исковия процес, където давносгга за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен или да не действа - да не иска нови изпълнителни способи. Ето затова сезираният съд е длъжен да
счете,
че новата 5-годишна погасителна давност за вземането на взискателя
срещу длъжника по делото е започнала да тече от 30.09.2011 год. и е изтекла на
30.09.2016 год.
Счита за правилен изводът, че новото
изпълнително дело №20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. , с рег.№887, което е образувано въз основа на същия изпълнителен
лист, издаден на 07.04.2006 год. на основание
чл.417 ГПК, в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ„ ЕАД срещу длъжника Н.Т.Я. е за вземане, което е погасено по давност - респективно погасено е правото на
кредитора-взискателя да иска принудително изпълнение на вземането си.
Сочи, че в правната наука погасителната давност се
разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните
норми, които я уреждат са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора
се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона
срок от време. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният
интерес.
С изтичане на петгодишния период от време
от издаването на изпълнителния лист на 07.04.2006г.,
правото на вземане за главница е погасено на основание чл.117 ал.2 ЗЗД, във
връзка с чл.110 ЗЗД, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното
задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за
обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във
връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му,
поради което и при образуване на новото изпълнително производство по
изпълнително дело №20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. , с рег.№887, вземанията
на взискателя вече са изцяло погасени по давност, на която ищцата изрично се
позовава, тъй като не се прилага служебно.
Моли съда
да установи със сила на присъдено нещо, че длъжникът Н.Т.Я., с ЕГН **********
не дължи парично задължение - главница, просрочена лихва, такси и разноски на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, тъй като правото на взискателя да иска
принудително изпълнение на вземането си е погасено по давност. Моля да осъди ответника „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ„ ЕАД да заплати
разноските в настоящето производство за държавна такса.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са
направени доказателствени искания.
С
допълнителна уточняваща молба с вх.№9718/30.04.2018г., ищцата моли съда да постанови съдебен акт, от който да е ясно и недвусмислено, че правото на взискателя-ответник „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/„
ЕАД, ЕИК ********* да иска принудително
изпълнение на процесното вземане се е погасило по
давност и не му дължи сумата в размер на
8608,59 лв., представляващо главница - 2876,19 лв., законова лихва за
периода 08.02.2006г. до 15.03.2018г., такси
и разноски по изпълнителното дело в размер на 1678,68 лв.
Във връзка с твърдението й, че процесното вземане е погасено по давност, твърди, че следва да се има предвид, че въпросът,
касаещ наличието на изтекла погасителна давност на едно вземане при направено
изрично възражение или предявен установителен иск, е материалноправен и подлежи
на установяване в съдебен процес. Сочи, че прилагайки
константната съдебна практика, институтът на
погасителната давност има за цел да регламентира последиците по отношение на
вземането в хипотезата на бездействие от страна на кредитора да събере
съществуващо в законоустановения срок. Времевият период, през който кредиторът
на едно задължение не е предприел активни действия по събирането му,
предпоставя отнемане на правото му да търси защита за упражняването му по
принудителен ред. Погасяването на правото на кредитора обаче не настъпва със
самото изтичане на срока, предвиден в закона, т.к. това е само една от двете
кумулативно предвидени от законодателя предпоставки. Съгласно чл.120 от Закона
за задълженията и договорите не се прилага служебно, т.е. неблагоприятните
правни последици на изтеклата погасителна давност зависят от волята на
длъжника, т.к. възражението /установителният иск за изтекла давност е
процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни и да плати
доброволно погасеното по давност задължение/. Изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение - чл.118 от ЗЗД.
Твърди, че
в настоящия казус последното
изпълнително действие е извършено на 29.09.2011г., с извършен банков превод по
сметката на ДСИ при PC-Пазарджик и след тази
дата не са извършени реални изпълнителни действия от страна на ДСИ по искане на взискателя
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********, т.е. на 29.09.2016г. е изтекла петгодишната
давност.
С оглед на изложените правни изводи и
фактическа обстановка, описани в исковата молба и в уточняващата молба, счита, че с предявения иск
е упражнила процесното си право надлежно и
се е позовала на изтеклата погасителна давност
на процесните суми основателно.
Моли съда
да признае за установено, че правото на взискателя да иска принудително
изпълнение е погасено по давност и действително не дължи посочените в Поканата за доброволно изпълнение,
изпратена от ЧСИ Д. Д. , с рег.№887 по образувано ново изпълнително дело 20178870401807
суми в размер на 8608,59лв., представляващо главница - 2876,19лв., законова лихва за периода 08.02.2006г. до
15.03,2018г., такси и разноски по изпълнителното дело в
размер на 1678,68 лв. на взискателя ответник „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"
ЕАД, ЕИК *********.
Представя
писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
Предявеният
иск се поддържа от ищцата и от пълномощника й в проведеното по делото съдебно
заседание. Молят съда да го уважи като доказан и основателен. Претендират
разноските по делото. Представят Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Излагат
доводи, в това число и в представените писмени бележки.
Ответното
дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва, в съдебно заседание,
предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Излага доводи. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищеца.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като ал.2 на същата разпоредба сочи, че искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане
в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй
като в исковата си молба ищцата - длъжник в изпълнителното производство се
позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност. Счита,
че развитието и изхода, в това число прекратяването на конкретно изпълнително
дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК.
Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити
своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. В този смисъл
Определение №513/24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. В противен случай би могло да се
стигне до недобросъвестни процесуални действия от страна на взискателя, който
би могъл да образува и води срещу даден длъжник редица изпълнителни дела и да
иска прекратяване на същите, с цел да препятства правния му интерес и
провеждането на исково производство по чл.439 ал.1 от ГПК.
По същество на
предявения иск, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е
спорно между страните, че по молба на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от
09.02.2006г. с правно основание чл.237 ал.1, б.“в“ от ГПК /отм./ е образувано
гр. дело №323/2006г. по описа на Районен съд-Пазарджик. С определение от 29.03.2006г.,
постановено по ч.гр.дело №323/2006г. по описа на ПРС, молбата на банката е
уважена като са осъдени Н. В.
К. , с ЕГН **********
*** солидарно с поръчителите по договора за банков кредит Н. Д. К. , с ЕГН ********** *** и ищцата Н.Т.Я., с ЕГН ********** *** да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата 4664,79 лв., от които 4216,83 лв. - главница, 447,96 лв. -
лихви, ведно със законните
лихви върху главницата, считано
от 08.02.2006г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със съдебните и деловодни разноски в размер на
93,30лв.
Въз основа
на така постановеното определение е издаден изпълнителен лист по гр. дело
№323/2006г. по описа на Районен съд-Пазарджик от 07.04.2006г. за посочените
главница, лихви и разноски.
По този
изпълнителен лист и по молба на банката-ответник е образувано приетото и
приложено към настоящето исково производство
изп. дело №1056/2006г. по описа на ДСИ при Районен съд-Пазарджик. Взискателят е
посочил като изпълнителен способ – запор на вземанията на длъжниците. Видно от изпълнително дело №1056/2006г. по описа на ДСИ при ПРС е, че по него са извършени следните изпълнителни действия: наложен е
запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците. На ищцата и длъжник по изпълнителното дело Н.Т.Я. редовно са удържани от трудовото
й възнаграждение парични суми, които са постъпвали по изпълнителното
дело. Последната удръжка от трудовото
възнаграждение на ищцата е на сумата в размер на 30,00 лева на датата
29.09.2011г. След тази дата
други плащания /респ. удръжки/ не са правени по изпълнителното дело.
Видно от изпълнителното
дело е, че с молба от 05.03.2013г., банката-взискател, чрез пълномощника си, е
поискала от държавния съдебен изпълнител при ПРС да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Я. /ищцата по делото/, което същата
получава от ОУ „Г. Б. “, гр.Велинград, както и да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Костадинова, което същата получава от ОС на
БЧК-гр.Пазарджик. С разпореждане от 08.03.2013г. ДСИ е наложил запор на
тудовите възнаграждения на посочените двама длъжници при посочените техни работодатели.
Изпратени са запорни съобщения, като това до работодателя на ищцата - ОУ „Г. Б.
“, гр.Велинград е връчено на директора на основното училище на 03.07.2013г.,
видно от направеното отбелязване.
От писмената молба на
взискателя от 09.05.2013г. /приложена на л.139 от изп. дело/ е видно, че по
изп. дело №1056/2006г. актуалният дълг към 08.05.2013г. е както следва: 2876,19
лева – съдебна главница и 318,74 лева ЮКВ или общо задължение - 3194,93 лева.
С Постановление на ДСИ при РС-Пазарджик от 05.05.2016г., на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК и поради това,
че взискателят не е поискал изпълнителни действия повече от две години, е прекратено производството по изп. дело
№1056/2006г. Постановлението е влязло в законна сила на 03.11.2016г.
След прекратяването на
изпълнителното дело, банката-ответник си е получила обратно процесния
изпълнителен лист и въз основа на него е образувала изп. дело №20178870401807
по описа на ЧСИ Д. Д. , рег. №887, с район на действие ОС-Пазарджик.
Изпълнителното дело е образувано с постановление на ЧСИ от 15.11.2017г.
От представеното и прието
по делото удостоверение изх.№12317/10.10.2018г., издадено от ЧСИ Д. Д. е видно,
че съгласно негово разпореждане от 12.02.2018г. са извършени следните действия:
наложени са запори върху трудовите възнаграждения на длъжници Н. Д. К. и Н. В. К. , както и запори на всички вземания
по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори на длъжниците Н. Д. К. , Н. В. К. и Н.Т.Я.. Наложена е и възбарана върху
недвижими имоти, подробно описани, собственост
на длъжника и ищца по настоящето дело Н.Т.Я.. На 11.04.2018г. е извършен опис
на възбранените недвижими имоти, собственост на ищцата-длъжник по
изпълнителното дело и е насрочена публична продан, спряна съгласно разпореждане
на ЧСИ от 25.05.2018г.
При тези
данни съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае обстоятелството
дали вземането по изпълнителния лист от 07.04.2006г. срещу ищцата е погасено по
давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви – съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. Молбата по чл.237 от ГПК
/отм./, както и издадения въз основа на същата изпълнителен лист нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуване на вземането по
смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Предвид това съдът счита, че срокът на новата
давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство. Затова в случая не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение.
Съгласно
т.10 на
TP 2/2013г. от
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуване на посочената разпоредба на чл.116,
б."в" от ЗЗД е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прави
се разграничение между правилата за спиране и прекъсване на давността в
исковото производство и прекъсването на давността в изпълнителното
производство. Посочва се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и приложеното изпълнително дело и като
съобрази дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, настоящият
съдебен състав счита, че в конкретния случай в изпълнителния процес давността е
прекъсната на няколко пъти, в това число и в периода, на който ищцата се
позовава в исковата си молба.
Ищцата
твърди, че петгодишната погасителна давност за вземането на взискателя срещу
длъжника по делото е започнала да тече от 30.09.2011г. /след последната удръжка
от трудовото й възнаграждение по наложения запор на датата 29.09.2011г./ и е
изтекла на 30.09.2016г.
В този
период давността е прекъсната с молбата на взискателя от 05.03.2013г., с която
е поискал и посочил като способ за принудително изпълнение – налагане на запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците Я. и К. при посочените
работодатели. От този момент е започнала
да тече нова давност.
Давността
е прекъсната и с наложения от ДСИ при ПРС на 08.03.2013г. запор на трудовите
възнаграждения на посочените двама длъжници. Изпратени са запорни съобщения,
получени от техните работодатели, съответно на 03.07.2013 и на 01.07.2013г. Извършените
от ДСИ изпълнителни действия /с оглед възлагането му/ са такива, изграждащи
съответния способ и насочват изпълнението чрез налагане на запори, по смисъла
на цитираното тълкувателно решение, поради което прекъсват давността.
По същите
съображения, съдът приема, че давността в изпълнителния процес е прекъсната
отново на 12.02.2018г. - с налагането от ЧСИ Д. Д. , рег. №887 по образуваното
при него изпълнително дело, на запори върху вземанията на длъжниците и на
възбрана върху недвижимите имоти, собственост на ищцата, както и на
11.04.2018г. – с извършения опис на възбранените недвижими имоти и с
насрочената публична продан на същите.
В другият
период, на който ищцата се позовава, а именно от 07.04.2006г. до 07.04.2011г.,
давността също многократно е прекъсвана – с подадените от взискателя молби за
налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, с налагането
на исканите запори и изпращането на запорни съобщения, както и с удържането на
суми по наложения запор от трудовото възнаграждение на ищцата.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищцата не е изтекла твърдяната от
нея и предвидена в закона петгодишна погасителна давност по отношение на
вземането за главница в размер на 2876,19 лева. Поради това и за посоченото
вземане искът й се явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.
Съдът
счита, че от 03.07.2013г. – когато давността е прекъсната с наложения запор на
трудовото възнаграждение на длъжника-ищцата по изп. дело №1056/2006г. по описа
на ДСИ при ПРС и е започнала да тече нова давност до следващото изпълнително
действие, прекъснало давността – налагането на запор върху вземанията на
длъжника-ищцата и на възбрана върху недвижимите й имоти от ЧСИ Д. Д. , рег.№887
по изп. дело №20178870401807 на 12.02.2018г. е изтекла законовата тригодишна
погасителна давност по отношение на вземането за лихви.
Претенцията
на ищцата по отношение на това вземане ще следва да се уважи като се признае
недължимостта на сумата в размер на 3953,72 лева, поради погасяването на част
от същото, чрез извършеното принудително изпълнение по изп. дело №1056/2006г.
по описа на ДСИ при ПРС по наложения запор на трудовото възнаграждение /обстоятелство
видно и от молбата на взискателя от 09.05.2013г., в която е отразено задължение
за лихви в размер на 318,74 лева към датата 08.05.2013г./, както и поради погасяването
на останалата част от вземането за лихви по давност.
Претенциите
на ищцата за разноските по изпълнителното дело в размер на 100 лева и за такси
по тарифата към ЗЧСИ в размер на 1678,68 лева следва да се оставят без
разглеждане като недопустими, доколкото предмет на настоящото производство са
само вземанията по изпълнителния лист. Поради това за ищцата не е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за тяхната недължимост. От една
страна таксите са предназначени за ЧСИ, а не за взискателя, поради което ищцата
няма правен интерес от установяване на недължимостта им по отношение на
взискателя - ответник, който не е пасивно процесуално правно легитимиран да
отговаря по този иск. Освен това въпросът за дължимите такси и разноски ще се
разреши в изпълнителното производство в зависимост от изхода на исковия процес
по предявения иск по чл.439 от ГПК.
С оглед
изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищцата част от направените от
нея разноски по делото, съобразно уважената част от иска, представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи, а именно сумата
в размер на 622,93 лева.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и искането му за неговото
намаляване, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид на
това, че същото е близко до минимума, предвиден в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Н.Т.Я., с ЕГН **********,*** против „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениие: гр.София, район Л. ,
бул.“************“ №*, Е. ****, представлявано от А. В. А. , О. Р. , М. Й. П. ,
Н. В. М. , съвместно от всеки двама от изпълнителните директори или съвместно
от един изпълнителен директор и един прокурист, с правно основание чл.439 ал.1
от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, че
Н.Т.Я., с ЕГН **********
не дължи сумата от 3953,72 лв. - законна лихва за периода от 08.02.2006г. до 15.03.2018г. по изпълнителен лист, издаден на 07.04.2006г. по ч. гр. д. №323/2006г. по описа на Pайонен съд-Пазарджик,
представляваща задължение
по изп. д. №20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. , peг. №887, с район на действие ОС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.Т.Я., с ЕГН **********,***
против „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлениие: гр.София, район Л. , бул.“************“ №*, Е. ****, представлявано
от А. В. А. , О. Р. , М. Й. П. , Н. В. М. , съвместно от всеки двама от
изпълнителните директори или съвместно от един изпълнителен директор и един
прокурист, с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК в частта, с която се иска да
се приеме за установено по
отношение на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, че
Н.Т.Я., с ЕГН **********
не дължи сумата от 2876,19 лева – главница по изпълнителен лист, издаден
на 07.04.2006г. по ч. гр. д. №323/2006г. по описа на PC-Пазарджик, като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта относно претенциите на ищцата за приемане за недължими на разноските по изпълнително дело №20178870401807 по описа на ЧСИ Д. Д. , peг. №887, с район на действие ОС-Пазарджик в размер на 100 лева и за такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 1678,68
лева, като недопустими.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлениие: гр.София, район Л. , бул.“************“ №*, Е.
****, представлявано от А. В. А. , О. Р. , М. Й. П. , Н. В. М. , съвместно от
всеки двама от изпълнителните директори или съвместно от един изпълнителен
директор и един прокурист да заплати на Н.Т.Я., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 622,93
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. В частта относно частичното прекратяване на производството по
делото, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: