Решение по дело №2155/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 964
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110202155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

          Номер………../……….     Година 2020                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На тридесети юни                                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2155 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „С.2." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище *** и адрес на управление ***, представлявано от Я.Д.С. - управител, срещу Наказателно постановление № 03 - 011647 от 18.09.2019г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв.    

      

      В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е материално и процесуално незаконосъобразно. Обжалваното наказателно постановление било незаконосъобразно поради това, че е издадено при грубо нарушаване на процесуалните правила в самото производството по налагане на административни наказания, изрично посочени в чл. 53 и чл. 54 от ЗАНН. Административно - наказващия орган не бил взел под внимание и не обследвал представените от дружеството писмени доказателства. Изтъкват се аргументи и за приложение на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място не ставало ясно и защо е определена санкция над минимума и какво мотивирало наказващия орган да определи точно този размер на наложената санкция.Алтернативно се моли за намаляване на санкцията до минималната по закон.

 

     В съдебно заседание въззивната страна, не се явява и не се представлява. Видно от отразеното в ТР, общодостъпен за всички, след подаване на жалбата срещу процесното НП, на 08.11.2019г. е вписана промяна в седалището, адреса на управление и управляващите дружеството. След призоваване на възз. дружество на актуално отразения в ТР адрес, чрез вписания понастоящем управител, дружеството и управителят не са открити на вписания адрес.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        На 09.08.2019 година св. Е.Н. и негов колега, двамата инспектори в Д „ИТ“ Варна, извършили проверка на "С.2." ЕООД, Булстат 205 210 912. Проверката била извършена на строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ПИ 10135.2516:258/ XXVIII-258, кв. 17 по плана на СО Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, изпълняван от "С.2." ЕООД . Поводът за същата бил сигнал за смърт на работника Н.Е.Н. с ЕГН**********, работещ на обекта. В хода на проверката на обекта били установени четирима работници и управителят на дружеството. В хода на проверката било установено, че работниците в обекта, в това число и починалият Н. нямат сключени трудови договори с възз. дружество. Било установено, че в деня на инцидента Н. полагал труд като работник пряко зает в дейност с висок производствен риск- строителни и монтажни работи на длъжност „общ работник строителство на сгради“.  При документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж, св.Н.  констатирал, че дружеството не е документирало провеждането на ежедневен инструктаж за работника Н.. Още на 09.08.2019г. св.Н. съставил постановление за обявяване на трудово правоотношение между възз. дружество и починалото лице. Постановлението било връчено на работодателя чрез неговия управител, на същата дата. То не било обжалвано от възз. дружество. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1926524/05.09.2019год.

    При тези констатации на 05.09.2019г., св.Н.  съставил  срещу въззивното дружество като работодател АУАН за това, че в качеството на работодател не е документирало провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за инструктаж/Приложение 1/ на лицето Н.Е.Н. с ЕГН **********, работник пряко зает в дейност с висок производствен риск- строителни и монтажни работи,.на длъжност „общ работник строителство на.сгради" в строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ПИ 10135.2516:258/ XXVIII-258, кв. 17 по плана на СО Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, изпълняван от "С.2." ЕООД. Приел, че нарушението е извършено на 09.08.2019г. към който момент е следвало да се документира провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на работника в книгата за инструктаж, както и че е нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр. чл. 15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

   Актът бил надлежно предявен и връчен на управляващия въззивното, който го подписал без  възражения. Възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

    На 18.09.2019год., въз основа на акта и материалите по АНП, било издадено и атакуваното наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни констатации на акосъставителя.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, идентификационна карта, призовка,  заповеди, копие от книга за инструктаж , обяснения, постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

    Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Е.Н. ***). В показанията си пред съда св. Н. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Показанията на същата се кредитират в пълнота.

     Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.  

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от приложената по делото Заповед, Десислава Драгнева е изпълнявала длъжността на директор в Д“ИТ“-Варна към момента на издаване на НП. Поради това не се споделят посоченото в жалбата, че НП не е издадено от компетентен орган.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице от представляващия нарушителя и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:

     Съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е бил преценен АУАН с оглед неговата обоснованост.

     Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

     На първо място с АУАН и НП  на въззивника е повдигнато фактическо обвинение в качеството си на работодател  не е документирал провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за инструктаж /Приложение 1/ на лицето Н.Е.Н. с ЕГН **********, работник пряко зает в дейност с висок производствен риск- строителни и монтажни работи,.на длъжност „общ работник строителство на.сгради" в строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна, ПИ 10135.2516:258/ XXVIII-258, кв. 17 по плана на СО Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, изпълняван от "С.2." ЕООД. Видно от съдържанието на НП/ а и на АУАН/ не са посочени факти, от които да се направи извод, че се касае за наличие на ТПО, а не за друго правоотношение, тъй като не са визирани елементите на действително съществуващо ТПО.

    Тук следва да се посочи, че по делото не се оспорва, че Н. е работил за въззивното дружество на посочената в НП длъжност. Напротив изтъкват се факти, че на същият е проведен ежедневен инструктаж лично от управителя на дружеството.   

      Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите, проведени  по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно Приложение 1.

      Чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве, а  чл.15, ал.1 от горепосочената Наредба регламентира  провеждането на ежедневен инструктаж на на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.

       В конкретният случай от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение по следните съображения.

      Видно от обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен ежедневен инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен ежедневен инструктаж. Касае се за две съвсем различни нарушения, поради което волята на АНО следва да е ясна, а не да се гадае. Липсата на факти в горния смисъл е от съществено значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе Наредба, тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование  по ред и условия, определени от работодателя. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.  Ежедневният инструктаж се документира не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този смисъл в НП не са посочени никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна безвиновна отговорност, което още повече води до неяснота на волята на АНО.

     Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са също основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено (за какво нарушение е наказано), при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

       От друга страна, според настоящия съд в случая неправилно контролния орган е определил и субекта на адм. нарушение по следните съображения:

    Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа. В чл.15, ал.1 е пояснено, че ежедневният инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В горната насока  е и изобилната константна практика на АС Варна – решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год., Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КАНД №2971 / 2018 год., КНАХД №3408/2019 г. и др.

     Въззивното дружество като работодател, принципно би могло да носи отговорност по наредбата,  в случай че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).

     Административнонаказващият орган обаче не е изследвал въпроса има ли лице, което е било определено от дружеството работодател да провежда инструктажите, едва след което в случай, че се установи, че такова не е било определено да се потърси административнонаказателната отговорност на дружеството, по чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., а не както е сторено по чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.

     На следващо място според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В случая, с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, и фактите описани в НП – „не е документирал…. „ фактите действително биха могли да се обсъждат като относими към хипотезата на чл. 413, ал.2 от КТ. Последната обаче  изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато, като това не е било изследвано в хода на АНП и не за това е наказано въззивното дружество. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, поради което и липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

    От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.

    В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 011647 от 18.09.2019г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което на „С.2." ЕООД, ЕИК: *********  за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Варна, направено чрез нейния процесуален представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: