Решение по адм. дело №357/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на С. М. М., [ЕГН], [населено място], обл. Търговище, [улица], действаща чрез адв. Д. Д., против Решение № 1040-25-86 от 25.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1361-8 от 22.05.2025 г., издадено от Н. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано да се измени Разпореждане № 251-00-1361-7/ 13.05.2024 г., с което на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29.10 лева, дневно, считано от 05.10.2023 г. до 04.04.2024 г.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се и становище за неправилно и необосновано приложение на нормите на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО. При определяне на ПОБ не е отчетен реалния брутен доход на лицето от последната му трудова заетост. Допълнително са изложени аргументи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на избрания от административния орган способ за определяне на ПОБ. Поддържа становище и за наличие на нови обстоятелства – наличие на константна трайна съдебна практика, която е в разрез с приетия от решаващия орган подход.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на наведените основания. По съществото на спора, излага подробни аргументи за незаконосъобразността на оспореното решение. Отправя искане за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Дирекор на ТП на НОИ – Търговище, депозира писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Разпореждането, с което е отпусната ПОБ е влязло в сила, като не е налице основание за неговото преразглеждане. Поддържа, че цитираните в жалбата решения на Административен съд – Търговище не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2 от АПК. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрк. С. – Т., оспорва жалбата, като релевира доводи за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, изложените от страните доводи и приложимата правна уредба, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подадане от С. М. М. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 251-00-1361-7/13.05.2024г. на гл.експерт Н. Д., действаща за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, съгласно Заповед №1015-25-48/ 12.04.2023 г., С. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29.10 лева дневно, считано от 05.10.2023 г. до 04.04.2024 г.

Разпореждането е връчено на заявителя на 20.05.2024г., като същото е обжалвано от същата пред директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх. № 1012-25-175/ 23.05.2024 г.

По така подадената жалба директорът на ТП на НОИ – Търговище постановява Решение № 2153-25-171 от 21.06.2024 г., с което е потвърждава като законосъобразно Разпореждане № 251-00-1361-7/13.05.2024г.

Решението е съобщено на г- жа М. на 26.06.2024 г., същото не е обжалвано от нея по съдебен ред и е влязло в законна сила на 11.07.2024 г.

На 17.03.2025г. в ТП на НОИ – Търговище е депозирано подадено от С. М. М., чрез пълномощника ѝ адв. Д. Д. от АК – Шумен, искане за отмяна на Решение №2153-25-171 от 21.06.2024г.на директора на ТП на НОИ – Търговище на основание чл. 99 АПК, във вр.с чл. 54ж ал.2 т.2 КСО, поради наличие на нови обстоятелства, изразяващи се във формираната от ТП на НОИ – Шумен практика по подобни казуси, и поради незаконосъобразно решаване на въпроса за определяне размера на ПОБ.

Искането е регистрирано под № 1056-25-506/ 17.03.2025г., като същото са изложени съображения за незаконосъобразност на влязлото в сила решение и потвърденото с него разпореждане, които са идентични с изложените в жалбата по настоящото дело.

По така подадено искане директорът на ТП на НОИ – Търговище се произнеся с Писмо с изх. №1056-25-506#1 от 01.04.2025 г. Видно от мотивите на това писмо, прието е от решаващия орган, че предвид неупражненото от заявителката право на обжалване на решението, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1361-7/ 13.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, този административен акт е влязъл в законна сила и се ползва със стабилитет, поради което административният орган не може да издаде искания от лицето нов акт по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е разяснява на искателя, че само при наличие на изрично, изчерпателно и лимитативно изброените в чл.99 АПК основания може да бъде преразгледан един влязъл в сила акт и че за длъжностните лица на НОИ не е налице правно основание, по силата на което да могат да преразгледат влезли в сила разпореждания на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО, респективно - решения по чл. 117 от КСО. Писмо с изх. №1056-25-506#1 от 01.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е адресирано до пълномощника адв. Д. Д. и е връчено на 14.04.2025г.

Това писмо е оспорено по съдебен ред – образувано е адм. д. № 232/ 2025 по описа на Административен съд – Търговище.

С Определение № 846/ 19.05.2025 г., постановено по адм. д. № 232/ 2025 по описа на Административен съд – Търговище, е отменен отказа на Директора на ТП на НОИ – Търговище, обективиран в писмо Изх.№ 1056-25-506#1/ 17.03.2025 г. за възобновяване административно производство по влязъл в сила административен акт.

Искането на Л. Н. М., е изпратено на компетентния орган по чл. 54ж, ал.2 от КСО Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, за произнасяне по същество.

Разпореждане № 251 – 1361- 8/ 22.05.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването, съгласно Заповед № 1015 – 25 – 47/ 12.04.2023 г., е отказано да се измени разпореждане № 251-00-1361-7/ 13.05.2024 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29,10 лв. дневно, за периода 05.10.2023 г. – 04.04.2024 г., на С. М. М..

Това разпореждане е обжалвано по административен ред.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040-25-89 от 25.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № 251 – 00 – 1361- 8/ 22.05.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването, с което е отказано да се измени разпореждане № 251-00-13611-7/ 13.05.2024 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29,10 лв. дневно, за периода 05.10.2023 г. – 04.04.2024 г., на С. М. М..

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съдебните решения, на които жалбоподателят се позовава, не съставляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство по см. на чл. 54ж, ал. 2 от КСО.

Така приетата фактическа обстановка е установена въз основа приобщените по делото писмени доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО и общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Предпоставките за изменение на разпореждането, с което е определен размера на обезщетението за безработица, са разписани в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Същите предполагат пред органа да са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, и паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В случай, че тези документи са представени своевременно, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО би постановило разпореждане, по силата на което заявлението се уважава изцяло.

За да е налице основание за изменение на разпореждането, тези предпоставки следва да са налице при условие на кумулативно единство, а именно - отпускането на обезщетение за безработица в конкретния занижен размер, за съответния период, е обусловено от липсата на тези документи към момента на издаване на акта, чието изменение се иска. Възприемане на обратното становище би означавало да се предостави възможност, по реда на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, неограничено във времето да се иска възобновяване на административното производство, като по този начин засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си да оспори акта по реда и в сроковете по чл. 145 и сл. от АПК.

В случая, от жалбоподателя се поддържа, че обезщетението е неправилно определено, поради неправилно приложение на общностното право – Регламент 883/ 2004 и в предвид постановените след издаване на акта съдебни решения по сходни казуси.

В контекста на очертаната правна рамка, първият довод за неспазване на общностното законодателство от административният орган, не следва да се обсъжда в настоящото производство. Дали волеизявлението на административния орган е направено при спазване на спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона остава извън предмета на настоящото произнасяне, до колкото това основание за незаконосъобразвост на разпореждането е следвало да бъде наведено в производството по обжалване по съдебен ред на Решение № 2153-25-171 от 21.06.2024 г., с което се потвърждава като законосъобразно Разпореждане № 251-00-1361-7/ 13.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище.

От друга страна, постановените съдебни решения, на които жалбоподателят се позовава, не са от значение за преценката, която административният орган следва да извърши, за релевантните факти и приложимото право, при определяне на паричното обезщетение за безработица. Касае се за актове по административни дела, които макар и по сходни казуси, са постановени между различни страни и по повод издаване на административни актове, различни от процесните. Ето защо, тези съдебни решения по никакъв начин не обвързват административния орган, при преценката му по конкретно заявление за отпускане на обезщетение, относно възникване правото на обезщетение за безработица, неговият размер и период.

При издаването на обжалвания административен акт е спазена целта на закона - предоставяне на плащания на правоимащи лица, при наличие на основание за това, при съобразяване на всички релевантни за решаването на въпроса доказателства.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото със същото разпореждане на гл. експерт по осигуряването за безработица в ТП – Търговище на НОИ, с което на оспорващия е отказано изменение на паричното обезщетение за безработица, се явяват законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ТП на НОИ - Търговище следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пред-ложение последно от АПК, АдмС – Търговище

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. М., [ЕГН], [населено място], обл. Търговище, (адрес) против Решение № 1040-25-86 от 25.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1361-8 от 22.05.2025 г., издадено от Н. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано да се измени Разпореждане № 251-00-1361-7/ 13.05.2024 г., с което на С. М. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29.10 лева, дневно, считано от 05.10.2023 г. до 04.04.2024 г.

ОСЪЖДА С. М. М., [ЕГН], с. Величща, обл. Търговище, (адрес) да заплати на ТП на НОИ - Търговище сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.