№ 912
гр. П., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220105494 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Л. Б. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5, подадена чрез адвокат Т. Ж. от АК П., против общ П., с
адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, с която е предявен иск за установяване
на извършено от ответника нарушение на забраната на дискриминация, изразяващо се в
неравно третиране на ищеца по признак – възраст, личностно и обществено положение; за
осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищеца вреди, от които
имуществени в размер на 3017,45 лева /допуснато изменение на исковата претенция в
проведеното о.с.з. на 16.04.2025 г., чрез нейното увеличение от 2889,90 лева на 3017,45
лева/, изразяващи се в разликата между дължимото по смисъла на закона БТВ,
представляващо сбор от основна месечна работна заплата и допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер 1% (за придобит трудов стаж и професионален опит) и
определеното и изплатено от ответника брутно трудово възнаграждение, формирано от
ОМРЗ и намаления процент на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен
характер по чл.12 от НСОРЗ в размер на 0,6% на година, за периода от 04.02.2020 г. до
30.03.2022 г. и неимуществени вреди в размер на 3000 лева, представляващи овъзмездяване
на претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдание, в резултат на горните
нарушения.
В исковата молба се твърди, че от 06.07.1992 г. до 24.10.2015 г. ищцата полагала труд
към Агенция за социално подпомагане, Министерство на труда и социалната политика като
„младши експерт“, „социален работник“, „специалист“, като трудовите й задължения били
свързани основно в сферата на услугите. След като придобила право на пенсия, по силата на
трудов договор № 61 от 25.02.2016 г. работила при ответника на длъжност „Детегледач“, с
място на работа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ)
към общ. П., Дирекция „Социални дейности“, като със Заповед № 19/30.03.2022 г., на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ и било прекратено трудовото правоотношение. При
постъпването й на работа основната работна заплата била договорена в размер на 420 лева,
като получавала и допълнително трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ в размер на
1% за всяка година прослужено време.
През пролетта на 2020 г. подписала допълнително споразумение и от същото
1
установила, че и се намалява БТВ, чрез намаляване на допълнителното възнаграждение за
прослужено време в размер на 0,6%. На въпроса й защо се намалява БТВ било отговорено,
че е пенсионер поради което кметът разпоредил да получава по-ниска работна заплата от
останалите колеги заети с тази дейност. Поддържа, че с тези си действия ответникът е въвел
дискриминационен критерии.
Твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения, притежава нужната
квалификация, винаги е проявявала своите умения, сръчност и способност така както
останалите заети лица в общинската администрация. Поддържа, че е полагала и нощен труд
при ответника, работила е и на официални празници и по време на почивни дни, съгласно
утвърден график за работната седмица от прекия й ръководител, наравно с останалите
служители.
С оглед на уговорения по-нисък процент допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит поддържа, че бившият й работодател и
ответник по исковите претенции, е осъществил по отношение на ищцата дискриминация,
изразяваща се е по-неблагоприятно третиране на основание чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак възраст, регламентиран в чл.4, ал.1 от същия закон, отколкото са третирани другите
лица в работоспособна възраст или биха били третирани лица, не придобили право на
пенсия при сравними и сходни обстоятелства. Сочи, че правилото за получаване на равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение
на работодателя в разпоредбата чл.14, ал.1 от ЗЗДискр, която е императивна.
Поддържа, че не заплащането наравно възнаграждение е в нарушение и на чл.157,
ал.1 от ДФЕС, както и на чл.1 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на
труда и професиите.
Твърди, че не всички пенсионери при ответника са с определено допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година
прослужено време. Изрично в уточнителна молба е посочила имената на лицата, за които
твърди, че им е начислявано допълнително възнаграждение в 1 %.
Съобразно гореизложеното поддържа, че в следствие на дискриминационните
действия на ответника, претърпяла както имуществени вреди, изразяващи се в разликата от
0,4 % допълнително възнаграждение за клас прослужено време, така и неимуществени
вреди, доколкото в следствие на уронване на човешкото й достойнство и неравно третиране,
се разболяла, вдигала високо кръвно, изпаднала в депресия, което наложило да потърси
специализирана психиатрична помощ. Не можела да спи от силно главоболие, независимо от
провежданата терапия.
Поддържам, че претърпените от имуществени вреди представляват пропусната полза
и се изразяват в разликата между дължимото по смисъла на закона БТВ, представляващо
сбор от основна месечна работна заплата и допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер 1% (за придобит трудов стаж и професионален опит) и определеното и
изплатено от ответника брутно трудово възнаграждение, формирано от ОМРЗ и намеления
процент на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер по чл.12 от
НСОРЗ в размер на 0,6% на година, която пропусната полза определя в размер на: за
периода от 04.02.2020 г. - до 01.08.2020 г. на стойност 630,75 лева; за периода от 08.08.2020 г.
- до 30.03.2022 г. на стойност 2259,51 лева. За периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г.
претендира и обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания, уронено човешко достойнство в следствие на
дискриминационното поведение на ответника, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Т. Ж. от АК П.,
който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът общ. П., депозира отговор на исковата молба, в
2
който счита, че исковата молба е недопустима, евентуално неоснователна.
Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на
действителното положение.
Посочва, че на ищцата е изплащано допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер съгласно подписания и утвърден от
Кмета на общ. П. Колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на
деца и младежи с увреждания и без увреждания; Допълнителното споразумение №
804/18.05.2020 г. към трудов договор № 61/25.02.2016 г., подписано от Кмета на общината и
ищцата; съгласно утвърдените Вътрешни правила за организация на работната заплата в
Община П. и при спазване на член единствен на Постановление № 147 на МС от 29.06.2007
г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Счита, че исковата претенция за имуществени
вреди е частично погасена по давност.
Смята, че не е извършил нарушения на ЗЗДискр. Оспорва размера на обезщетение за
неимуществени вреди.
Излага доводи за недопустимост на производството като цитира разпоредбата на
чл.52, ал.1 ЗЗДискр. и смята, че ищцата не е упражнила своевременно правото си на иск. По
това възражение съдът се е произнесъл с определение № 651/04.03.2025 г..
Твърди, че с колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на
деца и младежи с увреждания и без увреждания № 93/04.02.2020 г., подписан между
работодателя и синдикалната организация СРС „Подкрепа“ е уговорена клауза - чл.13, ал.3,
касаеща допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време. Тази клауза била в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.50, ал.2 КТ, тъй като не е по-неблагоприятна от
установеното в закона. Бил уговорен размер от 0,6% за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит, което било в съответствие с Постановление № 147 на МС от 29.06.2007
г..
На следващо място счита, че ищцата е подписала Допълнително споразумение №
804/18.02.2020 г. към съществуващия трудов договор № 61/25.02.2016 г. с новия й
работодател, с което било уговорено, че размерът на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в 27,6 %, т.е. 0,6 % на
година.
Смята, че за посочените лица от ищцата не следва да се приема, че са извършвали
еднакъв или равностоен труд.
Посочва, че за да е налице дискриминация следва да се направи съпоставка на
приложените критерии между лица, които са в равностойно положение и едното от тях да е в
по-неблагоприятно положение. Смята, че сключването на допълнителното споразумение
между страните не поставя ищцата в неблагоприятно положение.
Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди е изключително завишен
и несправедлив с оглед непредприетите своевременно действия от страна на ищцата от една
3
страна, а от друга страна претенцията за обезщетение за неимуществени вреди трябвало да е
съразмерна с неблагоприятното въздействие върху личността, а не източник на обогатяване
при един несправедлив размер.
В проведеното съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С. Г., която моли
съда да отхвърли исковите претенции. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че от
06.07.1992 г. до 24.10.2015 г. ищцата е полагала труд към Агенция за социално подпомагане,
Министерство на труда и социалната политика като „младши експерт“, „социален
работник“, „специалист“, като трудовите й задължения били свързани основно в сферата на
услугите. След като придобила право на пенсия, по силата на трудов договор № 61 от
25.02.2016 г. работила при ответника на длъжност „Детегледач“, с място на работа - Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) към общ. П., Дирекция
„Социални дейности“, като със Заповед № 19/30.03.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.10б
КТ и било прекратено трудовото правоотношение. При постъпването й на работа основната
работна заплата била договорена в размер на 420 лева, като получавала и допълнително
трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ в размер на 1% за всяка година прослужено
време. През пролетта на 2020 г. подписала допълнително споразумение и от същото
установила, че и се намалява БТВ, чрез намаляване на допълнителното възнаграждение за
прослужено време в размер на 0,6%. Горното се установява и от приложените по делото
писмени - Заповед № 19/30.03.2022 г., трудова книжка на ищцата и допълнително
споразумение № 804/18.05.2020 г. към трудов договор № 61/25.02.2016 г..
По делото е приложен колективен трудов договор за центрове за настаняване от
семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания с рег. № 93/04.02.2020 г.,
сключен между Община П., наречена работодател и Синдикалния Регионален съюз на КТ
„Подкрепа" и Синдикална секция „Подкрепа” в Център за настаняване от семеен тип на деца
и младежи с увреждания /ЦНСТДМ/ и център за настаняване на деца и младежи лишени от
родителски грижи без увреждания към Община П., наричани „Синдикати”. В чл.13, ал.3 е
уговорено, че допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплаща не
по-малко от 1% за всяка година за служителите в трудоспособна възраст и 0,6% за
служители - пенсионери.
От приложеното по делото писмо от СРС „Подкрепа“ гр. П. се установява, че в
процесния период ищцата е била синдикален член.
По делото в качество на свидетели са разпитани лицата - Цветана Петрова Василева и
Тодорка Б. Филипова.
От показанията на свидетелката Василева се установява, че познава ищцата, тъй като
били колежки. Посочва, че когато ищцата започнала работа била пенсионерка.
4
Свидетелства, че двете обучавали младите колеги. Разбрали през 2020 г., че част от колегите
получавали клас прослужено време в размер от 1 %, а други, в т.ч. и ищцата в размер на 0,6
%. Посочва, че шефът на къщата Николай Пашов получавал 1 %. Изяснява, че всички
работели на редовно време, както и че се налагало да работят извънредно. Дори ищцата
давала и нощни смени. Сочи, че ищцата нямала забележки от работодателя си и се намирала
в добри отношения с него. Твърди, че след като бил намален процентът за прослужено
време, ищцата изпаднала в депресия, започнала да ходи по лекари, тръгнала по кардиолози,
невролози, и психиатри. Сочи, че защото това време съвпаднало и с Ковид пандемията.
Причината за намаляването на допълнителното възнаграждение бил фактът, че ищцата е
пенсионерка, а не нейните качества на служител.
От показанията на свидетелката Тодорка Филипова – сестра на ищцата се установява,
че след пенсионирането й е започнала работа при ответника. Сочи, че в началото била
доволна от работата, но от 2020 г. получила допълнително трудово възнаграждение в
намален размер от 1% на 0,6% като аргументът бил, че е пенсионер. От този момент
започнал емоционален, физически и психически срив на ищцата - плачела след всяка дума,
започнала да вдига кръвно, което налагало да се вика бърза помощ и да и поставят
инжекции. Сочи, че много отслабнала, не се хранила и не спяла добре. Всичко това се
отразило негативно и на здравословното й състояние. Започнала да ходи по невролози.
Започнала да получава и психози, депресии и започнали посещенията при доктор Иванова.
Свидетелства, че всичко това се дължало на намаляването на допълнителното
възнаграждение, както и отношение на г-жа Церова.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на показанията на
свидетелката Филипова съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
По делото е приложено трудовото досие на ищцата, както и заверени копия на
трудовите договори и допълнителни споразумения на лица, които са или са били в трудови
правоотношения с ответника в процесния период.
Горепосочените документи, ведно с документацията, находяща се общ. П. и
ведомостите за работните заплати са изследвани от в. л. Л. Ц..
От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените въпроси се
установява, че в процесния период 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г. на ищцата е начисляван
допълнително уговорено трудово възнаграждение, за трудов стаж и професионална
квалификация в размер от 0,6 %. Ако е начислявано в размер на 1% за всяка отработена
година тя би получила 3017,45 лева в повече. Вещото лице посочва и какъв е размерът на
допълнително уговорено трудово възнаграждение за трудов стаж и професионална
квалификация са лицата Е. Х. Г. – нямало начислено, Ж. И. К. – 0,6 %; Десислава Попова – 1
%, Д. Д. П. – 0,6 %, Д. С. – 0,6 %, след което 1 % от 18.05.2020 г..; А. К. – 0,6 %.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си.
5
От заключението на вещото лице по изготвената и приета СМЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените въпроси се
установява, какви заболявания е имала ищцата преди 18.05.2020 г., както и че след като е
подписала допълнително споразумение от 18.05.2020 г., посещенията при невролог са
зачестили от 6 пъти на 15 пъти, посещенията при кардиолог също – от 1 път на 8 пъти, а при
психиатър на 4 пъти, като уточнява, че преди тази дата няма посещения. Посочва, че след
подписването на допълнителното споразумение ищцата се оплакала от болести на опорно-
двигателната система, като вещото лице уточнява, че това оплакване се дължи на възрастта
на ищцата. Оплакала се от заболявания и на сърдечно-съдовата система, остри инфекции на
дихателните пътища и разстройство на психиката. Вещото лице посочва, че не се
установявало зачестени посещения при лекари, свързано с повишени стойности на
артериалното кръвно налагане. Посочва, че преди месец април 2020 г. за ищцата нямало
данни да е посещава психиатър, като причина за депресивното й състояние може да бъде
свързана с подписването на допълнителното споразумение.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. - за установяване нарушението
на забраната за неравноправно третиране:
С разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебния процес за защита от дискриминация. За да е налице
фактическият състав по чл.71, ал.1 т.1 ЗЗДискр, законодателно е възприет принципът на
разпределяне на доказателствената тежест между ищец и ответник, като в тежест на ищеца е
да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено /в този
смисъла сарешение № 511/27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009, IIIг.о. на ВКС, решение №
85/13.09.2016 г. по гр.д. № 4328/2015 г., IVг.о. на ВКС/.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. дискриминацията е забранена, ако е извършена на базата
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република Б. е страна. Според разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по
ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними и сходни обстоятелства.
Предвид гореизложеното, за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се
установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-
неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в ЗЗДискр, друг
закон или международен договор, по който държавата е страна.
6
В конкретния случай от изложените в исковата молба обстоятелства съдът приема, че
ищцата твърди осъществена пряка дискриминация по признак възраст и лично положение,
тъй като през периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г. е получавала по-ниско трудово
възнаграждение /допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 %, вместо в размер на 1 %, съответно е била поставена в положение на
неблагоприятно третиране и неравнопоставеност спрямо други лица /в работоспособна
възраст/, осъществяващи трудова дейност при ответника.
В раздел I на глава II (чл. 12-28) е уредена материалноправната защита срещу
дискриминация при упражняване на правото на труд - правната регламентация на
субективните права и юридическите задължения на правните субекти (работодател и
работник или служител), реда за тяхното упражняване и изпълнение, прекратяване или
осуетяване на нарушения на субективните права, санкционните последици при
неизпълнение на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Дискриминацията по отношение на
трудовото възнаграждение се изразява в уговарянето и заплащането на по-ниско
възнаграждение (основно или допълнителни), което не е определено въз основа на
производителността и ефективността на труда на конкретния работник или служител спрямо
останалите работници и служители.
Член 157 (1) ДФЕС установява принципа, че равен труд следва да се заплаща по един
и същ начин. По смисъла на този член терминът „заплащане” означава обичайната основа
или минималната надница или заплата, или всяко друго възнаграждение, което работникът
получава пряко или непряко от работодателя си във връзка със своята работа. От друга
страна, съгласно съдебната практиката, независимо от свободата на договаряне на трудовото
възнаграждение, работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение
по чл.243 КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр.
Еднаквост на труда е налице, когато има пълно съвпадение в количествените и
качествените характеристики на престираната работна сила за единица време при сравнение
между двама или повече работници/служители. Равностоен труд има, когато има
разминаване между количество и качество на престираната работна сила, но е възможно
отчитане на компенсиране на качеството за сметка на количеството и обратното, като при
съпоставяне на цялостната оценка за стойността на престираната работна сила от един
работник/служител, тя е еднаква с цялостната оценка за стойността на престираната работна
сила от друг(и) работник(ци)/служител(и).
С оглед предходното, настоящият съд следва да установи дали трудът, полаган от
ищцата е еднакъв или равностоен с този на останалите служители, заемащи длъжността
„Детегледач – ЦНСТДБУ към общ. П., „дирекция „Социални дейности“.
Видно е от приложените по делото доказателства, касаещи лицето Д. С. – трудов
договор № 3/01.02.2018 г., заповед № 29/01.03.2018 г., заповед № 28/15.01.2020 г., заповед №
7
193/18.03.2020 г., допълнително споразумение № 806/18.05.2020 г., заповед №
2389/06.07.2020 г., заповед № 990/31.08.2020 г. и заповед № 962/05.07.2021 г., че същата е в
работоспособна възраст, както и че и начислявано допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1 % през исковия период. От
показанията на свидетелите се установи по категоричен начин, че ищцата е работила на
редовни смени, като се е налагало да дава и нощни дежурства. Установи се, че дори е
обучавала новите служите. По делото не бяха въведени твърдения от ответната страна, че
ищцата не е могла да изпълнява всички трудови функции, респективно, че на пенсионерите в
сферата на социалната политика на територията на общ. П. са вменени по-малко по обем
трудови функции, което да обуславя и по-малкия размер на допълнителното
възнаграждение.
По силата на чл.9 ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата размества доказателствената
тежестта в производството по защита от дискриминация, като страната, която твърди че е
дискриминирана не трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване.
Достатъчно е само да бъдат установени факти, от които да може да бъде направено
обосновано предположение за наличието на дискриминация. В този случай ответникът по
иска ще трябва да установява при условията на пълно и главно доказване, че не е налице
дискриминация
В настоящия случай, в хода на производството ответникът не проведе пълно и главно
доказване, че правото на равно третиране не е нарушено. По делото не се представиха
доказателства, от които да се обоснове извод, че определеното на ищцата по-ниско
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, оказващо
влияние върху размер на трудово възнаграждение е функция от собствения й принос в
общата работа или зависи от определено професионално изискване в изпълнение на
законова цел. Напротив от показанията на свидетелите се установи, че оценката на прекия й
ръководител е била положителна по отношение на трудовото й представяне. Задължението
на работодателя за осигуряване равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд се
отнася преди всичко за заплащането на нормалната основна или минимална заплата, или
всяко трудово възнаграждение, било в пари или в натура, което работникът получава пряко
или непряко във връзка с работата си.
На следващо място съдът не споделя доводите на ответника, че на ищцата е
изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер съгласно подписания и утвърден от Кмета на общ. П.
Колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи с
увреждания и без увреждания № 93/04.02.2020 г.; Допълнителното споразумение №
804/18.05.2020 г. към трудов договор № 61/25.02.2016 г., подписано от Кмета на общината и
ищцата; съгласно утвърдените Вътрешни правила за организация на работната заплата в
8
Община П. и при спазване на член единствен на Постановление № 147 на МС от 29.06.2007
г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит.
В чл.13, ал.3 от колективен трудов договор за центрове за настаняване от семеен тип
на деца и младежи с увреждания и без увреждания № 93/04.02.2020 г., е предвидено, че
допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплаща не по-малко от
1% за всяка година за служителите в трудоспособна възраст и 0,6% за служители -
пенсионери.
Съдът намира, че тази клауза, намерила и изражение в посочено от ответника
допълнително споразумение № 804/18.05.2020 г., с което официално е намалено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищцата
на 0,6 % /такова се изплаща от 04.02.2020 г., съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ/, въвежда дискриминационно отношение не сама спрямо ищцата, а спрямо всички
пенсионери като цяло. С тази клауза се противопоставят две основни групи работници и
служители- работещи пенсионери и работещи непенсионери. Няма основание да е налице
такова противопоставяне доколкото законът предвижда еднакъв минимум и евентуално
увеличение с еднакъв процент за всяка година трудов стаж за всички категории работници и
служители. В случая, налице е дискриминация по признак личност и възраст-работещи
пенсионери на работещи непенсионери. В хипотеза когато и двете групи работници и
служители са поставени при едни и същи условия на труд, при едни същи изискания за
заемане на всяка възможна длъжност и без каквато и да било диференциация на
длъжностите които може да заема пенсионера и какви непенсионера, е налице осъществена
дискриминация по този признак. На практика, нарушена е целта на ЗЗДискр. а именно чл.2 -
да осигури на всяко лице правото на: 1. равенство пред закона; 2. равенство в третирането и
във възможностите за участие в обществения живот;
Налице е дискриминационния признак пряка дискриминация по признаците възраст,
трудоспособност и свързаните с нея ниво и качество на изпълнение на трудовите
задължения за една и съща трудова функция изпълнявана от пенсионери и не пенсионери,
имуществено състояние, поради налична съществена разлика в процента допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка прослужена година,
квалифицирани в колективния трудов договор като категория служители в трудоспособна
възраст и като категория служители пенсионери. Налице е явно и директно
противопоставяне от страните по колективния трудов договор на двете групи работници и
служители, като ако длъжността се изпълнява от служител в трудоспособна възраст има
право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за
прослужено време и стаж от 1%, но ако същата длъжност се изпълнява от служител
пенсионер и без никакви други променени фактори или условия, процента на допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит му се намалява на 0.6% или
почти двойно.
В случая, първата категория служители /служители в трудоспособна възраст/
9
изпълняващи едни и същи трудови функции както и втората категория служители
/служители пенсионери/, се намират в значително по-благоприятно положение /финансово и
трудовоправно положение/ като за една и същата работа изпълнявана наред с пенсионерите
получават по-високо допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за разлика от пенсионерите и то почти двойно по-голямо, като
разликата е съществена и немотивирана по никакъв начин.
По изложените съображения се налага категоричния извод, че въз основа на чл.13
ал.3, предл. второ от колективния трудов договор от 04.02.2020 г., действал по време на
трудовото правоотношение на ищцата с ответната община, същата е била дискриминирана
по показатели възраст, личностно положение, трудоспособност и свързаните с нея ниво и
качество на изпълнение на трудовите си трудовите си функции, въз основа на които
неправилно й е редуциран процента на допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит от 1% на 0,6%.
Предвид изложеното установителния иск се явява основателен.
По исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.
С оглед изложеното дотук, следва да се прецени дали вследствие на осъществената
дискриминация спрямо ищцата, на нея са нанесени сочените душевни болки и страдания.
За доказване на твърдените неимуществени вреди, ищцата е ангажирала гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетелите се установи, че след намаляването на
размера на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е
започнал емоционален, физически и психически срив на ищцата. Започнала да плаче, да
вдига кръвно. Установи се, че не се е хранила добре, което повлияло на нейното тегло.
Зачестили посещенията при лекари и започнала да получава психози и депресии. От вещото
лице по приетата СМЕ се установи и че депресивното й състояние може да бъде свързана с
подписването на допълнителното споразумение.
Следва, като елемент от фактическия състав, да е налице причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилите вреди, което означава, да е установено по делото,
че настъпилите вреди са причинени от конкретното укоримо от правна гледна точка
поведение на ответника, това поведение да е "условие, без което не може“, без което
поведение, тези вреди нямаше да настъпят. Казано обратно, ако се премахне поведението на
ответника, то и вредата нямаше да настъпи. Тази връзка между поведението и настъпилите
вреди е обективен факт от действителността, който може и следва да бъде установен при
разглеждане на делата за гражданските последици от деликти за всеки конкретен случай.
Такава пряка, непосредствена причинна връзка, е установена и същата е причинна връзка е
житейски обоснована, като логична при всеки индивид с нормална психика. Житейски
логично е всяко лице, да се притесни, да се чувства унизен, както и да му повлияе негативно
на здравословното му състояние фактът, че изпълнявайки идентични трудови задължения с
други служители на ответника в работоспособна възраст, последните са получавали по-
високи по размер трудови възнаграждения.
10
За последиците от деянието, за които се установи причинна връзка, се следва
обезщетение за неимуществени вреди. При преценката на справедливия, според
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението, съдът прецени следните правно
релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява
критериите за понятието "справедливост", а именно: "такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др."
При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи от конкретните
обстоятелства при извършване на деянието, вредата, нейният интензитет, жизненият
стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда,
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности, където равенството в обществото намира най-чист
израз.
Съдът, като прецени горните обстоятелства, намира че обезщетението за причинените
неимуществени вреди на ищцата от признатия за установен акт на дискриминация от
ответника, по справедливост, следва да се определи на 1500 лева. За разликата до търсената
сума от 3000 лева, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на имуществените вреди съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установи, че в процесния период възнаграждението на ищцата е било по-
ниско от това на останалите служители заемащи такава длъжност – Д. С.. Установи се, че е
налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените имуществени
вреди. От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установи, че ако на ищцата е
начислявано допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
в размер на 1% за всяка отработена година тя би получила с 3017,45 лева в повече и до този
размер исковата претенция следва да се уважи, т.е. в цялост.
Относно възражението на ответника, че претендираното вземане е погасено по
давност, съдът намира, че същото е неоснователно. В случая не е налице трудов спор,
относно който да е приложим тригодишния срок визиран в чл.358, т.3 КТ, а предмет на
делото е претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
претърпени в резултат на проявено дискриминационно отношение, съответно спорът във
връзка с присъждането му не разкрива трудовоправен характер. Неоснователно е и
възражението за погасяване на претендираното вземане поради изтекла кратка тригодишна
погасителна давност. Претендираното вземане представлява такова за обезщетение на вреди,
причинени от трайно нарушение на правилата за защита от дискриминация. Вземането за
обезщетение не разкрива характеристиките на периодично вземане, доколкото не притежава
характерната за този вид вземания срочност, макар и размерът му да се съизмерява с
разликата в трудовото възнаграждение получавано за съответния период от ищеца и трето
лице, служител на ответното дружество, назначено на същата длъжност през съответния
11
период. В този смисъл неоснователно е и възражението за погасяване на вземането за
обезщетение за вреди и с изтичането на общия петгодишен давностен срок по. Исковата
молба е подадена на 31.12.2024 г., а обезщетението за вреди е определено за периода от
04.02.2020 г. до 30.03.2022 г., като от първия ден на дискриминационното отношение, във
връзка с което са настъпили подлежащите на обезщетяване имуществени вреди, до датата на
подаване на исковата молба е изтекъл период, по-кратък от пет години. Предвид изложените
съображения съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има ищеца, съобразно уважената
част от исковата претенция, в размер на 500 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответникът, поради което
ищецът следва да му заплати сумата в размер на 60 лева /при определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева /
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на държавата, по сметка на РС П., ответникът
следва да заплати сумата в размер на 180,70 лева дължимата държавна такса върху
уважените искове и 650 лева възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5, против общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от
кмета, иск с правно основание чл.74, ал.1, т.1 ЗЗДискр., че с неосигуряването на равно
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в сравнение с
останалите й колеги в работоспособна възраст, ответникът е извършил нарушение на чл.14,
ал.1, във връзка с чл.4, ал.1 ЗЗДискр., изразяващо се в неравноправно й третиране по
признак „възраст“ и „лично положение“.
ОСЪЖДА общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5 сумата в размер
на 3017,45 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди през
периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г., в резултат на упражнена дискриминация по признак
„възраст“ и „лично положение“ при определя на допълнителното възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5 сумата в размер
на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки,
страдания и негативни емоции, през периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2022 г., в резултат на
упражнена дискриминация по признак „възраст“ и „лично положение“ при определя на
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за размера над
1500 лева до претендирания от 3000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5 сумата от 500
12
лева, представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б. К.“ № 3, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, сумата в общ
размер на 60 лева, сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА общ. П., с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – П. сумата в размер
на 180,70 лева дължимата държавна такса върху уважените искове и 650 лева
възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13