№ 532
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000503161 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д. 12 589/19 г. по описа на СГС
– А. Р. и Е. Б.. Същите, заявявайки, че застрахователят ЗК Лев Инс АД не е уважил
претенциите им за изплащане на обезщетения поради смъртта на баща им М. Х. Р. и
фактическата му съпруга Й. Х. Д. (заживяла с М. Р. след смъртта на майката на ищците
и изпълнила ролята на тяхна фактическа майка), която (смърт) е настъпила при
катастрофа, виновно предизвикана от водачка на лек автомобил, застрахован при
ответното дружество по риска Гражданска отговорност на автомобилистите, са
поискали да бъдат обезщетени от ЗК Лев Инс АД за понесени неимуществени вреди от
трагичното събитие със суми от по 200 000 лв. за всяко починало лице.
За забавено плащане от момента на катастрофата (25.11.16 г.) до момента на
изтичане на срока за доброволно уреждане на спора (21.03.17 г.) те насочват претенция
към деликвентката – Т. П., от която претендират обезщетения от по 200 лв., като
частични искове от суми в размер на по 13 000 лв. (лихви върху претендираните от
застрахователя обезщетения).
Съдът е приел за разглеждане иск, назован „обратен“, предявен от втората
ответничка П. срещу първия ответник ЗК Лев Инс АД.
С решение по делото № 211 080/13.08.23 г. съдът, като е зачел като доказано
направено от застрахователя правоизключващо възражение за постигнати с
пострадалите лица споразумения, в които те декларират, че уговорени и вече изплатени
обезщетителни суми са пълен еквивалент на страданията им и с подписване на
споразуменията отношенията с дружеството – застраховател по повод загубата на
близките хора са окончателно уредени, е отхвърлил предявените искове. Относно
претендираните от ответничката П. лихви няма изложени мотиви, но има формиран
отхвърлителен диспозитив.
1
С въззивната жалба, подадена от ищците, се оспорва отхвърлителното решение в
цялост. Твърди се, че възражението на застрахователя за извънсъдебно уреждане на
спора с ищеца А. Р. е направено след провеждане на първото по делото съдебно
заседание, а удостоверяващите постигнатото споразумение документи са нищожни,
тъй като подписалите ги лица са неграмотни и не са разбирали съдържанието на
подписания текст. Това следва от всички документи, съставени по повод започнатия
съдебен процес (декларации за материално съС.ие, пълномощни в полза на адв. Ч.),
върху които ищците са полагали отпечатък от палец, вместо подпис. Разпитан е
свидетел, утвърдил, че ищците при нужда го молят да им чете написан текст, тъй като
са неграмотни. За онези от споразуменията (уреждащи обезщетенията за вредите от
смъртта на фактическата майка на ищците), които са с нотариална заверка на подписа,
е допуснат разпит на заверилия ги нотариус, който заявява, че няма спомен за
конкретните документи. Твърди се още, че независимо от претенциите към
застрахователя и изводите дали има доброволно уреждане на отношения или не,
деликвентката дължи заявените с исковата молба лихви, които следва да се съизмерят с
присъдените от съда респ. платените от застрахователя обезщетения.
Ответниците – застраховател и деликвент, оспорват жалбата и пледират за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и съдът следва
да се произнесе с оглед доказателствения материал, намиращ се в кориците на
първоинстанционното производство съобразно твърденията за неправилност, изложени
във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и наличния по делото доказателствен
материал, настоящият състав прави следните изводи:
Цялото първоинстанционно производство е под знака на множество нарушения
на процесуалния закон. Исковата молба, предявена от името на двама ищци относно
обезщетяването на страдания по повод загуба на двама близки – баща и фактическа
майка, както и срещу втори ответник - деликвент, съдържа искове, предявени в
условията на субективно (активно и пасивно) и обективно съединяване,
неконкретизирани по размер (заявена е обща претенция, уточнена едва след оставяне
на исковата молба без движение от друг съдебен състав). Решаващият спора съд от
своя страна не се ръководи от поредността на направените възражения –
правоизключващи, правопогасяващи и правоограничаващи, а допуска и събира всички
заявени от страните доказателства, без да се произнася по допустимостта на
доказателствените искания и без да коригира и допълва същите с цел установяване
обективната истина в спора (така напр. е допуснат до разпит нотариуса, заверил
споразумения между застрахователя и страните, без да се укаже, че на свидетеля следва
да се предявят конкретните документи, по повод на чието подписване е допуснат
разпитът). По делото няма отделяне на спорно от безспорно, разпределяне на
доказателствената тежест, анализ на фактическите и правни твърдения според
изискването на чл. 145 и 146 ГПК. Не е изяснен правният интерес от предявяване на
иск срещу деликвент за заплащане на обезщетение за забавено парично плащане,
последното, претендирано от другия ответник (и с исковата молба и с жалбата
законовите лихви се съотнасят спрямо главниците, претендирани/платени от
застрахователя).
Липсата на процесуална дисциплина, поддържана от съда, е довела до
неглижиране на процесуалните правила и от страните.
Задача на САС е да констатира доколко множеството допуснати в
2
първоинстанционното производство процесуални нарушения са съществени и
обуславят ли те недопустимост/неправилност на постановеното решение.
Хронологията на осъществените процесуални действия е следната: исковата
молба е подадена на 04.07.18 г. пред СРС и в нея се утвърждава, че исковете са
допустими, тъй като в срока по чл. 498 КЗ застрахователят не е удовлетворил
исканията за изплащане на обезщетения. След изменение на исковете по размер СРС е
прекратил производството по делото и то, след препирня за местна подсъдност, е
възложено за разглеждане на СГС. Пред последния са депозирани отговори от двамата
ответника – на 12.11.19 г. от застрахователя и на 21.11.19 г. от деликвентката. В
отговора на застрахователя се съдържа твърдение за недопустимост на исковете,
предявени от Е. Б., поради извънсъдебно уреждане на отношенията на база постигнато
споразумение и вече осъществено обезщетяване. Спрямо ищеца А. Р. се правят
правоизключващи възражения (за липса на вина на водача на застрахования
автомобил, за липса на привързаност между него и фактическата съпруга на баща му),
но няма довод за сключено извънсъдебно споразумение.
След първото по делото заседание, в което съдът не е докладвал делото, с молба
от 26.11.20 г. ответникът Лев Инс АД утвърждава, че има сключени 4 бр. споразумения
– по две с всяка от страните, които се отнасят до претенциите, произтичащи от смъртта
на всеки от загиналите (М. Р. и Й. Д.). Споразуменията са описани (впоследствие
приложени като доказателства) по следния начин: на 06.06.18 г. е сключена спогодба с
Е. Б. относно обезщетяване вредите от неимуществено естество по повод смъртта на
М. Р. (самото споразумение се намира на л. 254), на 20.01.20 г. е подписана спогодба с
Е. Б. относно обезщетяване вредите от неимуществено естество, произтичащи от
смъртта на Й. Д. (л.262), на 12.03.2018 г. е сключена спогодба с А. Р. за обезщетяване
на вредите от смъртта на М. Р. (с.266) и на 12.12.19 г. е подписана спогодба с А. Р. за
обезщетяване вредите от смъртта на Й. Д. (с. 274). Представени са като доказателства
както самите споразумения, така и банкови документи за осъществяване на
плащанията, уговорени в споразуменията. Във всички споразумения се съдържа
съгласие на страните, че се уреждат окончателно отношенията по повод
настъпилото застрахователно събитие и пострадалите декларират, че
уговорените суми ги удовлетворяват.
Споразуменията между застрахователя и всеки от ищците относно обезщетяване
вредите поради смъртта на баща им А. Й. са сключени преди завеждане на исковата
молба и обосновават липса на правен спор, респ. липса на правен интерес от водене на
процес за обезщетяване на същите пострадали лица на същото правно основание.
Споразуменията относно обезщетяване на вредите, произтичащи от смъртта на
Й. Д., следхождат по време отговора на исковата молба и на основание разпоредбата на
чл. 147 ГПК следва да бъдат зачетени от съда, който следва да ги анализира в
светлината на доказателства за отпаднал правен интерес от търсената защита.
Относно доказателствената преклузия по отношение спогодбите, сключени
между застрахователя и ищеца Р. настоящият състав споделя становището, изразено в
решение № 116, постановено по т.д. 615/16 г. ТК ВКС , според което:“разпоредбата на
чл. 133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално в смисъл, че пропускането на
преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното
право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази
становище по иска, тъй като такова тълкуване несъмнено води до …процесуална
привилегия за ищеца. Прието е, че параметрите на спора се считат очертани едва след
доклада по чл. 146 ГПК и че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК
не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се
основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства“.
3
Именно последното виждане е поддържано от първоинстанционния съд в решението
по делото.
Освен направеното от повереника на ищците оспорване на споразуменията на
формално основание – заради настъпила доказателствена преклузия, се утвърждава и
нищожност на споразуменията поради липса на съгласие. Последното от своя страна се
обосновава с твърдението, че ищците са неграмотни.
САС приема, че се прави смесване на разпоредбата на чл. 26 ЗЗД (нищожност
поради липса на съгласие) и изискването за надлежно удостоверяване самоличността
на неграмотно лице в официален документ (частта, в която нотариусът заверява
подписите съставлява официален документ). Невъзможността (затруднението) на лица
да боравят с писмовен текст не изключва възможността да го разбират и да изразяват
съгласие с него, което да удостоверяват по достъпен за тях начин (в случая с подпис от
ищцата и изписване на името на ищеца с печатни букви). Няма данни ищците да са
недееспособни – да не разбират свойството и значението на постъпките си и да не ги
ръководят.
САС споделя виждането, изразено в първоинстанционното решение, че липсата
на доказателства за завършено образование не предполага доказване на неграмотност и
невъзможност за базово разбиране на съдържанието на писменото слово.
В споразуменията са отразени номера на банковите сметки на ищците. Дори
същите да не са изписани лично от тях, то информацията за тях може да изхожда
единствено от титулярите на сметките, което предполага информираност за причините,
поради които същите сметки биват изисквани. Относно споразуменията с нотариална
заверка на подписите цялостната ситуация по явяване пред нотариус, представяне на
документ за самоличност и полагане на подпис предполага разбиране от подписалите
лица на осъществявания акт. Още повече, че 2 от споразуменията са подписани след
предявяване на исковете за обезщетяване, заведени срещу същото юридическо лице,
което предлага споразумението.
Тъй като записаните отговори на ищците, разпитани по реда на чл. 176 ГПК, не
отговарят на изискванията на доказателствения способ (поставяне на навеждащи
въпроси, на които би могло да се отговори еднозначно и при липса на отговор съдът да
приема за доказано съдържащото се във въпроса съждение), изявленията на ищците не
могат да се ползват за обосновка на решението. Те са техни твърдения, без
доказателствена стойност за решаване на спора.
Не е представено копие от документите за самоличност на ищците, в което на
мястото на подпис да фигурира пръстов отпечатък. Не се представиха документи,
съставени не по повод на водения процес, свидетелстващи за удостоверяване на
самоличността на ищците с биометричен показател. На това основание настоящият
състав не дава вяра на събраните гласни доказателства за невъзможност ищците да
четат печатен текст.
На последно място исковата молба би следвало да се основе на твърдението, че
ищците са подписали с първия ответник нищожни споразумения, тъй като поради
неграмотност не са разбирали изразеното в документа изявление, записано като
направено от тяхно име. Такова твърдение няма, напротив, твърди се, че
застрахователят е отказал да удовлетвори претенциите на пострадалите лица.
С оглед горното и изискването възражението да се докаже в условията на пълно
и главно доказване, САС приема доводите за нищожност на спогодбите между
пострадалите и застрахователя, съдържащи се във въззивната жалба, за необосновани
и недоказани.
Решението, в частта, с която се отхвърлят претенциите срещу деликвентката за
4
заплащане на лихви е правилно. Отговорността на застрахователя е функционална и
обезпечава отговорността на виновния за катастрофата водач. Претенцията за
присъждане на обезщетение за забавено плащане не може да се отнесе към чуждо
главнично задължение извън посочени в закона случаи, към които настоящите
претенции не принадлежат.
Приетият за съвместно разглеждане иск, предявен от втората ответничка
(деликвентка) срещу първия ответник (застраховател), наречена „обратен иск“ не може
да се съедини по посочения начин във водения процес. Чл.219 ГПК дава възможност
на главна страна да предяви срещу подпомагащата иск при условие, че бъде осъдена.
Тогава съдът формулира осъдителен диспозитив под условие (за извършено от
подпомаганата страна плащане) по отношение на подпомагащата страна. Тъй като СГС
не е формулирал диспозитив по така заявения и „приет за съвместно разглеждане“ иск,
САС не дължи произнасяне.
Поради извънсъдебното уреждане на спора по начин, непозволяващ
пререшаването му с оглед изявленията за консенсус за пълна, а не частична обезвреда
с визираните от споразуменията суми липсва / отпада положителната процесуална
предпоставка – правен интерес от водене на спора. Поради това решението, в частта, с
която са отхвърлени исковете за обезвреда на ищците за вредите, произтичащи от
смъртта на баща им и фактическата му съпруга, следва да се обезсили, а
производството по делото – да се прекрати. В останалата негова част решението следва
да се потвърди.
Поради липса на претенции от страна на въззиваемите за присъждане на
разноски за въззивния процес, САС не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 211 080/13.08.23 г., постановено по гр.д. 12 589/19 г.
по описа на СГС в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от А. М. Р. и Е. М. Б.
искове с правно основание чл. 432 ГПК за осъждане на ЗК Лев Инс АД да заплати в
полза на всеки от тях сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди
поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – за обезвреда на
неимуществени вреди от смъртта на Й. Х. Д., предизвикана от катастрофа, виновно
причинена от водач на застрахован в ЗК Лев Инс АД автомобил, ведно със законните
лихви върху отделните главници от 21.03.17 г. и вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА поради липса на правен интерес производството по исковете,
предявени с искова молба № 2 019 007/04.07.18 г. по описа на СРС в частите, с които
А. М. Р. и Е. М. Б. претендират на основание чл. 432 ГПК и 86 ЗЗД да бъде осъдено ЗК
Лев Инс АД да заплати в полза на всеки от тях сума от по 200 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди поради смъртта на всеки от близките им: А. Р. (баща) и Й. Д.
(фактическа майка), настъпила при катастрофа, виновно причинена от водач на
автомобил, застрахован в ЗК Лев Инс АД, ведно със законната лихва ърху всяка от
главниците от 21.03.17 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6