Решение по дело №169/2019 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 190    

 

Гр. С., 31.10.2019 г.

      

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.ският районен съд, ІІІ – ти състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

                                                                 Председател: Симеон Стойчев

секретар Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело номер 169 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на Н.Т.Н., с ЕГН ********** срещу „С.-**“ АД, с ЕИК *********. С исковата молба се твърди, че ищецът работел по трудово правоотношение с ответника и заемал длъжността „ИЗСЛЕДОВАТЕЛ“ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0351 „разработване на иновативна автономна система за производство на водородно-кислородна смес, използваща алтернативна енергия за нуждите на индустриални котелни стопанства“ по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.005 „разработване на продуктови и производствени иновации“, както и по трудов договор за допълнителен труд при същия работодател № 41 А/10.08.2018г. за длъжност „РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЕКТ“, като и двата трудови договора били със срок до 30.05.2019 г. Първият договор бил прекратен със Заповед № 68/19.12.2018 г. на Изп. директор на дружеството на основание чл. 326, ал. 1 във вр. ал. 2 от КТ, считано от 21.12.2018 г., а втория със Заповед № 69/19.12.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КТ, считано от 21.12.2018 г. Твърди се, че и двете заповеди за незаконосъобразни, тъй като с молби от 27.11.2018 г. ищецът поискал всеки един от трудовите договори да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 21.12.2018 г., като изрично в същите посочил, че в случай, че молбата за прекратяване по взаимно съгласие не бъде приета, то същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърди, че ответникът прекратил трудовите правоотношения преди изтичане на срока за предизвестие. Твърди, че със заповедите за уволнение незаконосъобразно ответникът претендира обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни. Твърди, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимо брутно трудово възнаграждение: По основния трудов договор № 46/19.07.2016г. - за м. ноември 2018 г. в размер на 1710.24 лв. /вкюч. основно ТВ в размер на 1680 лв.+ 30.24 лв.-процент за придобит трудов стаж и професионален опит; за м. декември 2018 г. в размер на 1710.24 лв. /вкюч. основно ТВ в размер на 1680 лв.+ 30.24 лв. -процент за придобит трудов стаж и професионален опит; По трудов договор за допълнителен труд № 41 А/10.08.2016г. - за м. ноември 2018 г.- в размер на 122 лв. и за м. декември 2018 г. - в размер на 122 лв. Твърди, че работодателят не е заплатил не е изплатил и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. – за 12 дни, в размер на 932.85 лв. Твърди, че поради прекратяване на основния трудов договор 2 месеца и 6 дни, преди изтичане на уговорения между страните тримесечен срок на предизвестие, ответника дължи обезщетение в размер общо на 3 886.84 лв. на основание чл. 220, ал. 2 от КТ. Предявени са искове: по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - в размер на 1710.24 лв. представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г. /вкюч. основно ТВ в размер на 1680 лв.+ 30.24 лв. -процент за придобит трудов стаж и професионален опит/, иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 27.08 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г.; по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2018 г. - сумата в размер на 1710.24 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г. /включващо основно ТВ в размер на 1680 лв.+ 30.24 лв. -процент за придобит трудов стаж и професионален опит/; иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 12.35 лв., за период от 26.01.2019 г. до 20.02.2019 г.; по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - сумата в размер на 122 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41А/10.08.2018 г., иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 1.97 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2018 г.- сумата в размер на 122 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41 А/10.08.2018 г., иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 0.92 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. - за 12 дни, в размер на 932.85 лв. по трудов договор № 46/19.07.2016 г., иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 16.05 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., иск по чл. 220, ал. 2 от КТ за заплащане сумата в общ размер от 3 886.84 лв., представляваща обезщетение за неспазения от работодателя срок на предизвестие / от 2 месеца и 6 дни, в периода от 21.12.2018 г. до 28.02.2019 г./ по трудов договор № 46/19.07.2016 г., иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 51.82 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., както и за законната лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното им изплащане и иск по чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразни Заповед № 68/19.12.2018 г. и Заповед № 69/19.12.2018 г. на Изп. директор на ответното дружество в частта на всяка от тях, в която на основание чл. 220, ал. 1 от КТ се претендира от ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни.

От ответника не е постъпил отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител  поддържа исковата молба. Ответникът чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на предявените искове.

С.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните п делото писмени доказателства, че ищецът работел при ответника по трудов договор № 46/19.07.2016 г. на длъжността „технолог-програмист“, като трудовото правоотношение между страните е безсрочно. С последващи допълнителни споразумения са изменени елементи от трудовото правоотношение. С допълнително споразумение от 21.06.2018 г. са изменени елементи на трудовото правоотношение като е променена длъжността на ищеца в „ИЗСЛЕДОВАТЕЛ“ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0351 „разработване на иновативна автономна система за производство на водородно-кислородна смес, използваща алтернативна енергия за нуждите на индустриални котелни стопанства“ по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.005 „разработване на продуктови и производствени иновации“,уговорен е срок на трудовото правоотношение, както и е уговорен тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни. Видно от доказателствата по делото страните са сключили и договор за допълнителен труд при същия работодател – договор № 41 А/10.08.2018г. за длъжност „РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЕКТ“, като правоотношението е срочно.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът с молби от 27.11.2018 г. е поискал от работодателя и двата договора да бъдат прекратени по взаимно съгласие считано от 21.12.2018 г. Като евентуално искане, в случай че не е налице съгласие на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 от КТ  - молбите за де считат на предизвестия за прекратяване на трудовите правоотношения.

Установи се, че първият договор бил прекратен със Заповед № 68/19.12.2018 г. на Изп. директор на дружеството на основание чл. 326, ал. 1 във вр. ал. 2 от КТ, считано от 21.12.2018 г., а втория със Заповед № 69/19.12.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КТ, считано от 21.12.2018 г.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 27.12.2018 г. ищецът се явил на работа, но не бил допуснат до предприятието на работодателя, тъй като не фигурирал в списъка на служителите.

От събраните по делото експертизи се установи, че последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищеца по основното му трудово правоотношение е 1710,24 лв. и 122 лева по трудовото правоотношение за допълнителен труд при същия работодател. От заключенията се установи, че за 2018 г. ищецът не е използвал 4 дни платен годишен отпуск по основното и 1 ден по допълнителното правоотношение, като съответно е в размер на 310,96 лв. по първия договор и 5,54 лв. по втория, като лихвата за забава е в размер на 4,93 лв. за първата главница и 0,09 лв. за втората. Дължимите трудови възнаграждения за м. 11.2018 г. по първия договор са 1710,24 лв. и 122 лв. – по втория, а за м. 12.2018 г. – 1330,19 лв. по първия договор и 94,89 лв. – по втория, като съответно лихвите за забава са в размер 27,08 лв. и 9,61 лв. – за първия и 1,93 лв. и 0,69 лв. – за втория.  Обезщетение за неспазено предизвестие изчислено за  2 месеца и 7 дни по първия договор е в размер на 4085,55 лева., а лихвата за забава – 22,70 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи

По допустимостта на предявените искове съдът намира, че същите са допустими – не са налице отрицателни и не липсват положителните процесуални предпоставки за разглеждането им. Между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е възникнало по сключен между страните трудов договор.

По основателността на исковете съдът намира следното:

Между страните е действало трудово правоотношение по срочен трудов договор – основен и за допълнителен труд, като е бил уговорен тримесечен срок за предизвестие за прекратяването на договора. С подаването на молбите от 27.11.2018 г. ищецът е поискал трудовите правоотношения да бъдат прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от посочената в молбите дата. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В този случай страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В настоящият случай работодателят не е приел предложението за прекратяване по взаимно съгласие считано от 27.11.2018 г.

С неприемането на предложението от страна на работодателя, съдът при тълкуване цени молбата като отправено предизвестие за прекратяване по реда на чл. 326 КТ, съобразно волята на ищеца, обективирана в същата тази молба. В настоящият случай работникът не е заявявал, че няма да отработи срока или че ще прекрати договора преди да изтече срокът на предизвестието. С издаването на процесните заповеди: Заповед № 68/19.12.2018 г. и Заповед № 69/19.12.2018 г. на Изп. директор на ответното дружество, работодателят в качеството на страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, е упражнил правото да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като на основание чл. 220, ал. 2 КТ дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. В този случай работодателят дължи на работника по чл. 128 КТ да му заплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В този случай работодателят дължи и заплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Заповедите са незаконосъобразни в частта им в ко6ято на основание чл. 220, ал. 1 от КТ се претендира от ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни, по съображенията, изложени по-горе, а именно, че работникът не е заявявал, че няма да отработи срока или че ще прекрати договора преди да изтече срокът на предизвестието, както и поради това, че именно работодателят в качеството на страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, е упражнил правото да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието. Работодателят дължи и обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение от посочените в исковата молба начални моменти, съобразно уговореното между страните в чл. 7 от трудовия договор начало на изискуемостта.

Ето защо са основателни исковете:

-по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - в размер на 1710.24 лв. представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г.,

- по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 27.08 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г.;

-по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2018 г. - до размер на 1330,19 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г., като за разликата над 1330,19 лв. до предявения размер от 1710,24 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен;

 -по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница за период от 26.01.2019 г. до 20.02.2019 г. до размер 9,61 лв. като за разликата до 12.35 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен;

-по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - сумата в размер на 122 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41А/10.08.2018 г.

- по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 1.93 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., като за разликата до 1,99 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

-по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. декември 2018 г.- до  размер на 94,89 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41 А/10.08.2018 г., като за разликата над 94,89 лв. до предявения размер от 122 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен;

- по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 0.69 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., като за разликата до 0,92 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

- по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. - до размер на 310,96 лв. по трудов договор № 46/19.07.2016 г., като за разликата над 310,96 лв. до предявеният размер от 932,85 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли

-по чл. 220, ал. 2 от КТ за заплащане сумата в общ размер от 3 886.84 лв., представляваща обезщетение за неспазения от работодателя срок на предизвестие по трудов договор № 46/19.07.2016 г.,

-по чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразни Заповед № 68/19.12.2018 г. и Заповед № 69/19.12.2018 г. на Изп. директор на ответното дружество в частта на всяка от тях, в която на основание чл. 220, ал. 1 от КТ се претендира от ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни.

Искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 51.82 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., изчислена върху обезщетението за неспазено предизвестие следва да се отхвърли, тъй като на основание чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Ето защо изискуемостта на претендираните обезщетения е настъпила на 31.01.2019 г., като работодателят е в забава от 01.02.2019 г.

Искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 16.05 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г. изчислена върху претендираното обезщетение за неизползван отпуск следва да се отхвърли, тъй като на основание чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Ето защо изискуемостта на претендираните обезщетения е настъпила на 31.01.2019 г., като работодателят е в забава от 01.02.2019 г.

В полза на ищецът следва да се присъди законната лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от предявяването на исковете -20.02.2019 г. до окончателното им изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1390 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на съда сумата от 150 лв. за заплатеното възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното, С.ският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 128 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - в размер на 1710.24 лв. представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 27.08 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., ведно и със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 128 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** трудово възнаграждение за м. декември 2018 г. в размер на 1330,19 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 46/19.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено плащане върху тази главница за период от 26.01.2019 г. до 20.02.2019 г. в размер 9,61 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 1330,19 лв. до предявения размер от 1710,24 лв. като е неоснователен и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до 12.35 лв. като неоснователен;

ОСЪЖДА на основание чл. 128 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** трудово възнаграждение за м. ноември 2018 г. - сумата в размер на 122 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41А/10.08.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 1.93 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., като за разликата до 1,99 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 128 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** трудово възнаграждение за м. декември 2018 г.- в  размер на 94,89 лв., представляваща неизплатено БТВ по трудов договор № 41 А/10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за забавено плащане върху тази главница в размер на 0,69 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 94,89 лв. до предявения размер от 122 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до 0,92 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. - в размер на 310,96 лв. по трудов договор № 46/19.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата над 310,96 лв. до предявеният размер от 932,85 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 220, ал. 2 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** сумата в размер от 3886.84 лв., представляваща обезщетение за неспазения от работодателя срок на предизвестие по трудов договор № 46/19.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение върху присъдените възнаграждения и обезщетения, с изключение на лихвите.

ПРИЗНАВА на основание  чл. 357, ал. 1 от КТ Заповед № 68/19.12.2018 г. и Заповед № 69/19.12.2018 г. за незаконосъобразни в частта на всяка от тях, в която на основание чл. 220, ал. 1 от КТ „С.-**“ АД, с ЕИК ********* претендира от Н.Т.Н., с ЕГН ********** обезщетение за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 2 месеца и 6 дни, КАТО ГИ ОТМЕНЯ в посочените части.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Т.Н., с ЕГН ********** за осъждане на  „С.-**“ АД, с ЕИК ********* на основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 51.82 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г., изчислена върху обезщетението за неспазено предизвестие като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Т.Н., с ЕГН ********** за осъждане на  „С.-**“ АД, с ЕИК ********* по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забавено плащане в размер на 16.05 лв., за период от 26.12.2018 г. до 20.02.2019 г. изчислена върху претендираното обезщетение за неизползван отпуск, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Н.Т.Н., с ЕГН ********** сумата от 1390 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА  „С.-**“ АД, с ЕИК ********* да заплати в полза на Районен съд С. сумата от 150 лв. разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Софийски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: