Решение по дело №2676/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 548
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Цветко Лазаров
Дело: 20211000502676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 221 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 47/2021 г. от
Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 67,
ал. 1 от ЗС е признал за установено по отношение на М. Н. Б., ЕГН
********** и М. Ц. Б., ЕГН **********, че Община Банско,
катоправоприемник на заличеното търговско дружество – „КЕЗИ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, не е носител на правото на строеж за
„Жилищна сграда за сезонно обитаване“ V категория, РЗП 1014.60 и ЗП
266.75 кв. метра, което е било учредено от ищците на „КЕЗИ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, сега заличен търговец, поради обявяването му в
несъстоятелност, с нотариален акт № 134, т. I, peг. № 1220, дело № 128 от
06.06.2008 г. върху собствения на ищците поземлен имот- урегулиран
поземлен имот VIII -17 /осми за планоснимачен номер седемнадесети/, в
квартал 284 /двеста осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста и
деветдесет квадратни метра/ по плана на гр. Банснко, при съседи на имота по
1
скица: УПИ ІV-15 и УПИ IV - 3, всички в квартал 284 по плана на гр. Банско,
с идентификатор № 02676.501.3997 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет,
нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с площ на имота 362 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Незастроен имот за жилищни нужди.

Първоинстанционният съд с посоченото решение осъдил ответника –
Община Банско да заплати на М. Н. Б., ЕГН ********** и М. Ц. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените деловодни
разноски, в размер на сумата от 2640.32 (две хиляди шестстотин и
четиридесет лева и тридесет и две стотинки) лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
Община Банско с доводи за недопустимост, тъй като съдът се е произнесъл по
недопустим иск и по иск, различен от предявения с исковата молба.
Жалбоподателят поддържа доводи и за неправилност на решението,
защото не ненадлежна страна по спора, тъй като правото на строеж не е било
осъществено от неговия носител 5- годишен срок, предвидения в ЗС и
сградата не е била изградена на етап „груб строеж“.
Сградата и отделните обекти в нея не са придобили юридическа
обособеност, а отсъствието на тази юридическа обособеност минира
приложението на т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г.
постановено по тълк.д. № 1/2017 г. от ОСТК на ВКС, съгласно която
„Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в
производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и
заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на
физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават
собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато
длъжникът е търговец - юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено
друго.“.
Моли въззивния съд да обезсили решението на първоинстанционния
съд и да прекрати производството по делото, а в случай на неговата
допустимост да го отмени като неправилно и да отхвърли предявения иск.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещните страни М. Н. Б., ЕГН ********** и М. Ц. Б., ЕГН
**********, чрез своя процесуален представител молят да се потвърди
обжалваното решение.
2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:

Ищците М. Н. Б., ЕГН ********** и М. Ц. Б., ЕГН ********** са
предявил против Община Банско иск, с който са поискали да се признае за
установено по отношение на Община Банско, че е погасено по давност
правото на строеж за „Жилищна сграда за сезонно обитаване“ V категория,
РЗП 1014.60 кв.м. и ЗП 266.75 кв. метра, което е било учредено от тях на
„КЕЗИ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, сега заличен търговец поради обявяването му
в несъстоятелност, с нотариален акт № 134, т. I, peг. № 1220, дело № 128 от
06.06.2008 г. върху собствения им поземлен имот- урегулиран поземлен имот
VIII -17 /осми за планоснимачен номер седемнадесети/, в квартал 284 /двеста
осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста и деветдесет квадратни
метра/ по плана на гр. Банско, с идентификатор № 02676.501.3997 (нула, две,
шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с
площ на имота 362 кв.м. (триста шестдесет и два квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че:
- „КЕЗИ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, като носител на вещното право не го е
реализирал в 5-годишния срок дори на етап „груб строеж“;
- търговското дружество е обявено в несъстоятелност и съдът по
несъстоятелността с решение е постановил неговото заличаване в Търговския
регистър;
- счита, че намира приложение постановеното в т. 10 от Тълкувателно
решение № 1 от 03.12.2018 г. постановено по тълк.д. № 1/2017 г. от ОСТК на
ВКС, съгласно което „Недвижимите имоти и движимите вещи, останали
непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на
производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават
собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец,
съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на
чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец - юридическо лице, освен ако в закон
3
не е предвидено друго.“;
- ограниченото вещно право е станало собственост на Община Банско,
която е надлежна страна по спора, предмет на предявения иск.
Поискали са от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ограниченото вещно право на строеж е погасено по давност, тъй
като не осъществено в законния срок.
Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Община Банско подал отговор на исковата молба /л. 6 от
производството, осъществило се пред ОС Благоевград/, с който оспорил:
- допустимостта на предявения иск и поискал да се прекрати
производството по делото;
- основателността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че след
като правото на строеж не е осъществено на етап „груб строеж“ не може да
намери приложение постановеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от
03.12.2018 г. постановено по тълк.д. № 1/2017 г. от ОСТК на ВКС.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че ищците са собственици
на урегулиран поземлен имот VIII -17 /осми за планоснимачен номер
седемнадесети/, в квартал 284 /двеста осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м.
/триста и деветдесет квадратни метра/ по плана на гр. Банско, с
идентификатор № 02676.501.3997 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет,
нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с площ на имота 362 кв.м. (триста
шестдесет и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди.

Ищците с нотариален акт № 134, т. I, peг. № 1220, дело № 128 от
06.06.2008 г. са учредили на „КЕЗИ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД правото на
строеж – да построи в срок от 30 месеца „Жилищна сграда за сезонно
обитаване“ V категория, РЗП 1014.60 кв.м. и ЗП 266.75 кв. метра, като са си
запазили правото на строеж върху няколко бъдещи обекта, съгласно
одобрения архитектурен проект.

Правото на строеж не е осъществено в 5-годишния срок по чл. 67 от
Закона за собствеността, считано от 06.06.2008 г. до 06.06.2013 г. на етап
4
„груб строеж“ по смисъла параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ -"Груб строеж" е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,
без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.“.

С решение № 948 от 14.05.2018 г. постановено по т.д. № 3113/2017 г. от
Софийски градски съд е обявил в несъстоятелност „КЕЗИ - ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, а с решение № 1415 от 01.08.2019 г. постановено по същото дело е
прекратил производството по несъстоятелност и постановил заличаване на
дружеството от Търговския регистър.

Първоинстнацинният съд с постановеното от него решение се е
произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск, като е признал за
установено по отношение на ищците, че ответникът - Община Банско,
катоправоприемник на заличеното търговско дружество – „КЕЗИ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, не е носител на правото на строеж за
„Жилищна сграда за сезонно обитаване“ V категория, РЗП 1014.60 и ЗП
266.75 кв. метра, което е било учредено от ищците на „КЕЗИ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, сега заличен търговец, поради обявяването му в
несъстоятелност, с нотариален акт № 134, т. I, peг. № 1220, дело № 128 от
06.06.2008 г. върху собствения на ищците поземлен имот- урегулиран
поземлен имот VIII -17 /осми за планоснимачен номер седемнадесети/, в
квартал 284 /двеста осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста и
деветдесет квадратни метра/ по плана на гр. Банснко, при съседи на имота по
скица: УПИ ІV-15 и УПИ IV - 3, всички в квартал 284 по плана на гр. Банско,
с идентификатор № 02676.501.3997 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет,
нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с площ на имота 362 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Незастроен имот за жилищни нужди.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от
ответника жалба и спорът се концентрира до допустимостта/недопустимостта
на предявения иск и допустимостта, евентуално правилността на решението
5
на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл.

Ищците са предявили недопустим иск, с който са поискали да се
признае, че правото на строеж е погасено по давност по отношение на
Община Банско, която не е страна и не черпи права от конститутивния
договор, тъй като ограниченото вещно право на строеж е учредено в полза на
– „КЕЗИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗС, Собственикът може да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като
стане собственик на постройката.

Смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж",
употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от
обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти
включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други
лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за
който е издадено разрешението за строеж - Тълкувателно решение № 1 от
04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС.

Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5
години – чл. 67 от ЗС.

Давностният срок започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния. Ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали
пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от
своята недобросъвестност.
Правото на строеж е учредено по надлежния ред на 06.06.2008 г. и
строителството на сградата, съобразно одобрения архитектурен проект и
строително разрешение не е изпълнено на етап „груб строеж“ до датата
06.06.2013 г.
6

Отсъства юридическа обособеност на сграда - предмет на строежа и
юридическа обособеност на отделните обекти в сградата до датата 06.06.2013
г., поради което правото на строеж е погасено за неговия носител – търговец,
който впоследствие е обявен в несъстоятелност и е заличен от търговския
регистър, поради което по отношение на Община Банско не може да намери
постановеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г.
постановено по тълк.д. № 1/2017 г. от ОСТК на ВКС.

Съгласно посоченото решение „Недвижимите имоти и движимите
вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския
регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е
едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на
общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец -
юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.“

Очевидно, че в партимониума на „КЕЗИ – ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД не е
имало право на собственост върху отделните обекти в проектираната за
строеж сграда в УПИ на ищците и Община Банско, на основание посоченото
тълкувателно решение, постановено от ОСТК на ВКС не станала техен
собственик.

Предявеният от ищците иск за установяване, че правото на строеж е
погасено по давност е недопустим, тъй като законът им е предоставил друг
иск за защита, а и първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по
иск, различен от предявения е постановил недопустимо решение.

Жалбата, подадена от ответника е основателна, поради което на
основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК, следва да се обезсили решението
на първоинстанционния съд и да се прекрати производството по делото.

По разноските:

С оглед на изхода на делото следва в тежест на ищците да се възложи
отговорността за разноски, като всеки един от тях да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в размер на сумата от 60 /шестдесет/
лева.

По тези съображения, Софийски апелативен съд
7

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 221 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д. №
47/2021 г. от Окръжен съд Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2676/2021 г. по описа на
Апелативен съд София.

ОСЪЖДА ищеца М. Н. Б., ЕГН ********** и ищеца М. Ц. Б., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на Община Банско, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 60 /шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Решението в частта, в която производството е прекратено има характер
на определение и може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС на
Р. България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8