№ 27
гр. Монтана, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200971 по описа за 2022 година
С Наказателно постановление № 519/ 04.08.2022г. на Директора на РДГ
град Берковица на И. А. Д. от село ДР, обл.Монтана е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева на основание
чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.9а от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и т.1а от Заповед
№ ЗАП-142 от 14.0.2020г. на Изпълнителния директор на ИАГ и чл.53 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административно наказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради допуснати
процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването в последствие
на НП, за което излага подробни мотиви в жалбата и по същество, както и
преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗААН. В съдебното
производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, но
взема писмено становище, в което излага доводи, в насока, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така
също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо
правен интерес да обжалва издадения акт в законоустановения 14-дневен
срок от връчването, разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка от служители на РДГ Берковица, в землище
с.Смоляновци, имот № 67677.142.24, установили, че жалбоподателя, в
качеството си на лице получило позволително за сеч № 0657879 (л.10 от
делото) от 28.02.2022г. е издал превозен билет с № 7538/00006 от 28.04.2022г.
за 3.30 пл.куб.м. дървесина, дърва за огрев, но не от временния склад, посочен
в технологичния план за имота с № 67677.142.24. За извършената проверка е
съставен констативен протокол, в който са описани констатираните
нарушения.
Съставен е Акт № 519 от 18.05.2022г, в който е описано извършеното
нарушение от жалбоподателя, като е посочена и законовата разпоредба, която
е нарушена – чл.257 ал.1 т.2 ЗГ във връзка с чл.9а от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед
142/14.02.2020г. на Изпълнителния Директор на ИАГ.
Актът е предявен е на нарушителя, който е подписал без възражение,
като такива не са сторени и в законоустановения 7-дневен срок от
подписването му.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът
установи, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко едно
от тях е със самостоятелно отменително основание:
В АУАН и НП е вписано, че нарушението е извършено в землището на
село Смоляновци, обл.Монтана, като мястото по същество не е
индивидуализирано. Нито в АУАН, нито в НП е посочено къде се намира
временния склад, а още по–малко от къде е издаден превозния билет. По
никакъв начин в производството не става ясно как проверяващите, а по–късно
и наказващият орган са стигнали до извода, че временния склад и мястото на
2
издаване на превозния билет са различни места. По делото липсва
технологичен план, от който да се види къде е временния склад. На практика
липсва описание на нарушението, което е липса за задължителен реквизит
посочен в чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
От разпита на свидетелите констатирали нарушението П. Д. и Т. Т.
единствено се установява, че жалбоподателя е издал превозен билет не от
временния склад, за което са му съставили актове. По делото е приложен
превозен билет – л.11 от делото, от който се установява, че временния склад е
в м.Генова мъртвина, като са посочени и съответните GPS координати, като
данните са от информационната система на ИАГ. В същия билет като място
на издаване на превозния билет са посочени същите GPS координати.
Съдът намира, че в конкретния случай е лишен от възможността да
проконтролира къде е бил временният склад по технологичен плат, от къде е
издаден превозния билет. В това производство е абсолютно невъзможно
съдът да се произнася по предположение, вероятности или обстоятелства не
подкрепени с никакви доказателства.
На следващо място, липсва правна възможност твърдяното нарушение
да бъде квалифицирано като такова по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, чл.9а от Наредба
№ 1 и т.1 б.а от Заповед № 142 на ИД на ИАГ.
Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл.257 ал.1 т.2
предвижда наказание на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Това е бланкетна норма, тъй като не съдържа конкретни
задължения и правомощия, не съдържа предписание на дължимо поведение,
което да е нарушено виновно. Тази норма е само санкционна такава и
установява административно наказание.
Член 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии установява, че лицата, издаващи или попълващи
документи поЗакона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване,
водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци.
Според описанието в АУАН и в НП, нарушението се изразява в
3
издаване на 1 брой превозен билет като нито координатите на временния
склад са известни, нито от къде е издаден превозния билет.
При съпоставка на фактическото описание на нарушението с посочените
като нарушени законови разпоредби съдът констатира, че в никоя от
цитираните от административно наказващия орган правни норми не е
вменено като задължение превозните билети да се издават на точно
определено място, включително и на мястото на временния склад по смисъла
на §1, т.6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е бланкетна и
препращаща, поради което, за да бъде ангажирана административно
наказателната отговорност на определено лице следва да бъдат посочени
точните норми от ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях, които конкретният нарушител не е
изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава норма в случая е
посочена само тази на 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, която сочи, че лицата, издаващи или
попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна
уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци.
Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението
и сочената като нарушена законова разпоредба, което води до неяснота
относно деянието, за което е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Не става ясно в нарушение на коя законова
разпоредба са издадени въпросните позволителни, тъй като сочените в АУАН
и в НП не установяват задължение за издаване на превозния билет на точно
определено място. Визираните в НП норми не съответстват на фактическото
описание на нарушението, свързано с мястото на издаване на превозния
билет. В случай, че актосъставителят и АНО са целели санкциониране на
друго нарушение – превоз от временен склад без такъв билет, или неспазване
на заповед на ИАГ, то е следвало това тяхно желание да се обективира и
изложи ясно и в унисон със съответните нормативни разпоредби в
съставените АУАН и НП. Като е допуснал такова несъответствие между
фактически констатации, фактическо описание на деянието и правна
квалификация на същото, АНО е издал едно незаконосъобразно НП.
Разноски не са претендирани от жалбоподателя, поради което съдът не
4
дължи произнасяне.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 519/ 04.08.2022г. на
Директора на РДГ град Берковица, с което на И. А. Д. от село ДР,
обл.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на
300.00 лева на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.9а
от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и т.1а от Заповед № ЗАП-142 от 14.0.2020г. на Изпълнителния
директор на ИАГ и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5