Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 321 Година 2018,23.10. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и пети септември Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета
Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 398 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19 чрез пълномощника –
юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №15, ет. 3 е предявил
иск за установяване съществуването на
вземания на банката против ответника С.М.М., с посочен адрес: *** за сума в общ размер от 126 019,94 евро, от които 67482,97 евро
– главница по договор с дата
15.11.2004 за кредит за покупка
на недвижим имот, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 14.12.2016г. до изплащането й ;
54 382,50 евро – договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 13.12.2016г.;
3 575,28 евро – обезщетение за забава, формирано като сбор от обезщетение
, представляващо 3% лихвена надбавка върху част от вноската, представляваща
главница в размер на 2 169,03 евро за периода от 20.06.2010 г. до
28.09.2016 г. по т.20.1 от общите
условия към договора и обезщетение ,представляващо 10% лихвена надбавка върху частта от
непогасената главница в размер на 1 406,25 евро за периода от 29.09.2016
г. до 13.12.2016 г. по т.20.2 от общите условия
към договора,за които са издадени заповед
№ 4446 от 15.12.2016 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист № 5969 от 15.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на
Районен съд гр.Бургас. Твърди, че с
ответника е сключен договор за ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот,
като предоставения от банката кредит е в размер на 80 000 евро. Посочено
е, че кредитът е усвоен еднократно, маркирани са и някои от основните клаузи по
договора за кредит. На 20.11.2009 г. между банката и кредитополучателя е
сключено Допълнително споразумение, с което са променени част от договорените
условия по договора. Сочи се, че кредитът е погасяван редовно от ответника до
20.05.2010 г., когато е извършено последното редовно плащане. Поради забава в
плащанията на дължимите вноски с повече от 90 дни, заявява, че кредитът е
превърнат в предсрочно изискуем на 29.09.2016 год.
,съгласно клаузите на раздел VІІ „Отговорност и санкции“ т.20.2 от Общите
условия на допълнително
споразумение от 20.11.2009 год. към
договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 15.11.2004 год., за което е изпратила нотариална покана до длъжника, получена от него лично на
08.07.2016 год. Твърди, че в последствие е предприел действия по
събиране на вземането си като е подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след издаването на които е
образувано и изпълнително дело. Банката е уведомена, че длъжникът е подал
възражение, поради което за нея е налице правен интерес от образуване на
настоящото дело и установяване на вземането по изпълнителния лист. Претендира
разноски за настоящото дело. Представя и
ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в
чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.,във вр. с чл.430 от ТЗ и
чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ответникът С.М.М., с адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. Харизанов оспорва предявения иск, като го счита за
недопустим, а по същество и за неоснователен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията по процесния договор-главница,
договорна лихва и претендираните лихвени надбавки в размер на 3% и 10%. Заявява,
че с оглед твърденията от страна на ищеца за последно редовно плащане на 20.05.2010 год.
и при
залегналия в пункт 19.3 от
процесния договор срок от 90 дни просрочие в плащанията, следва да се счита, че на 20.08.2010 г., са
възникнали обективните условия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
като банката е трябвало да го обяви за такъв тогава, за което да уведоми
изпадналия в забава кредитополучател. Счита, че по силата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, давността не е прекъсната с предприетите от банката предходни действия по
образуване на заповедно производство през 2011 г., тъй като същото е приключило
с влязло в сила решение на Апелативен съд, с което предявеният от банката иск е
отхвърлен. Счита, че не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
7977/2016 г. на БРС. Оспорва и размера на всички претендирани от ищеца
вземания, като заявява, че те не са дължими, изчислени са произволно, а
сочените от ищеца лихвени надбавки са незаконни и не са договаряни между
страните и в тази връзка оспорва представените от банката извлечения от
счетоводни книги. Представя и ангажира доказателства.
В допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения
срок ищецът признава, че през 2011 г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК пред
БРС против ответника. Поради отправено от последния възражение, банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК за установяване
на вземането си, който е изцяло отхвърлен поради необявяване на предсрочната
изискуемост на задължението. Счита, че постановеното в това производство
решение няма силата на присъдено нещо по отношение на вземанията и техния
размер, тъй като иска е отхвърлен единствено поради неуведомяването на г-н М. за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита му. Счита, че не е налице тъждество на делата, тъй като
при образуването и произнасянето по предходното производство не са били налице
обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост – предсрочна изискуемост
на вноските с настъпил падеж и лихвите, а настоящото производство се отнася до
факт, който е настъпил след постановяване на решение по предходното
производство. Разликата се изразява в правното основание на иска и размера на
претендираните суми. Твърди неоснователност на възраженията на ответника за
неточно формирани дължими суми, които
намира, че ще бъдат опровергани при назначаването на съдебно –
счетоводна експертиза.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва твърдението
на ищеца, че постановеното и влязло в сила решение по т.д. № 85/2013 г. на БОС не се ползва със
сила на присъдено нещо, относно вземането. Изтъква, че съдът е отхвърлил,
предявеният от банката установителен иск за вземанията й за главница,
договорна, наказателна и законна лихва, произтичащи от договор за кредит от
15.11.2004 г., поради което съдът се е произнесъл по съществуването на
вземането, като е установено, че по този договор за кредит не съществуват
вземания на банката срещу ответника. Счита за неправилно и твърдението за
различен предмет на предходното и настоящото дело, като твърди, че предметът е
един и същ – съществуване на вземане на банката срещу ответника за главница,
договорна и наказателна лихва, произтичащи от договор за кредит от 15.11.2004
г. и допълнително споразумение към него от 26.11.2009 г. По отношение на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж, ответникът възразява, че ищеца не е посочил частите от
вземането си за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж. Нотариалната
покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на вземането на банката не
го обвързва, тъй като с нея е обявен за предсрочно изискуем договор за банков
кредит от 03.12.2004 г., какъвто той не е сключвал. Налице е различие и в
отчетната сметка посочена в нотариалната покана и тази посочена в договора за
кредит и допълнителното споразумение. Допуснатите пропуски и пороци в
процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, счита, че водят до недопустимост и неоснователност на
претенцията. Оспорва като нередовен
документ представеното от банката извлечение от счетоводната сметка, тъй
като не е отразена капитализацията на
лихвите, твърди още, че размерите на дължимите погасителни вноски не
съответстват на размерите на уговорените такива в погасителния план. Сочи се
несъответствие между представеното от банката счетоводно извлечение и
претендираното със заявлението по чл. 417 от ГПК и исковата молба вземане.
Ответника счита за неравноправни клаузите на договора за договорна и
наказателна лихва, които правят банката превилигирована спрямо
кредитополучателя. Прави искане, при допускане от съда на експертиза, вещото
лице да отговори и на поставен от него
въпрос. Изказва становище за неоснователност
на възражението на банката за недопускане до разпит на свидетели.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: между страните на
15.11.2004 год. е бил сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот и допълнително споразумение към него от м.
ноември 2009 год. ;банката е изпълнила задълженията си по договора като е
предоставила договорения кредит в размер на 80000 евро ,който е бил усвоен
еднократно по сметка на
кредитополучателя на 03.12.2004 год. ; ответникът редовно е погасявал
задълженията си по договора, в
съответствие с уговореното , като последното плащане е осъществено на 20.05.2010г.; банката е
инициирала заповедно производство през 2011 год. ,като по подадено
заявление е било образувано ч.гр.д.
№ 9822 по описа за 2011 год. на Районен
съд- Бургас, издадена е била заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след
подадено възражение срещу заповедта
между страните е водено производство по чл. 422 от ГПК за установяване
на вземанията по заповедта, по което е налице влязло в сила решение, с
което са отхвърлени исковете на банката
за приемане за установено, че С.М. й дължи
сумата от 64665 евро, представляваща дължима главница по договор за
банков кредит от 15.11.2004 год. за покупка на недвижим имот, сумата от
19992,42 евро –договорна лихва за периода 20.06.2010 год.-10.11.2011 год., ведно
със законната лихва върху главницана, считано от 11.11.2011 год. до окончателното
погасяване на вземането; ищецът отново в заповедно производство ,за което е
образувано ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас се е
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума в общ размер на
126 019,94 евро и разноски в размер на 8 924,47 лева, които са
оспорени от ответника и за установяване дължимостта на които е образувано
настоящото дело.
Основните доводи на ответника, поради които той оспорва
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, предмет
на настоящото дело е, че те са погасени по давност,че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора за връщане на остатъка от
кредита, а дължимите суми не са съобразени с условията на договора, поради
което са неправилно изчислени.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването
трябва да бъде извършено по надлежния ред преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. По отношение на надлежния начин за
упражняване правото на обявяване на предсрочна
изискуемост, в цитираното тълкувателно решение е прието, че обявяването й по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Законът не предвижда
специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението, но практиката
приема, че то следва да е обективирано в
писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които
дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да бъде
изрично и недвусмислено.
В настоящият случай от
представените по делото доказателства не се установява банката – ищец да е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За
изпълнение на това си правомощие, ищецът се позовава на нотариална покана, рег
№ 3688, том. 2, акт 229/02.06.2016 г. на Нотариус Феодора Иванова с рег.№ 449
на НК, връчена, видно от отбелязването на нотариуса върху документа, лично на
длъжника на 08.07.2016г. Посочената
покана не удостоверява валидно уведомяване на длъжника за настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като е с непълно съдържание и липсва необходимата основна
информация-какви
суми се търсят от ответника и на какво основание-само непадежирали вноски,формиращи размера на
остатък от кредит при условия на предсрочна изискуемост или сбор от надежирали и непадежирали вноски. Видно от съдържанието на нотариалната
покана, кредита се обявява за предсрочно изискуем, считано от връчването й, като е посочен
единствено размера на отпуснатия кредит, без да се съдържат никакви данни
относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера.
Липсва информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние
на задължението,погрешно
е индивидуализиран и самия банков кредит с оглед датата на
сключването му. Така
направеното в писмения
документ изявление не
възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които
може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е
настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е
налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от
кредитополучателя, датите на техните падежи, както и действителния размер на
вземането,кои вноски
се търсят като вече падежирали и каква сума се търси като остатък при условия
на предсрочна изискуемост. Съгласно
съдебната практика, уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата
степен, както и извлечението от сметка.
Първоночално ответникът е
направил възражение за липса на предсрочна изискуемаст на вземането на ищеца,
като в последствие твърди, че такава е налице от момента на подаване на
исковата молба в развилото се предходно производство по гр. д. № 85/2013 г. на
БОС,с оглед на което обосновава и възражението си за изтекла погасителна
давност. Настоящия съд не споделя това виждане. Съгласно установената практика
на съда, няма пречка
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да се съдържа в
исковата молба и да се съобщи на длъжника с връчването на исковата молба. Във
всички случаи, обаче, исковата молба следва да съдържа ясно изразено, изрично и
недвусмислено изявление, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по
делото няма данни исковата
молба, във връзка с
която е образувано гр. д. № 85/2013 г. на БОС да съдържа такова ясно изразено, изрично и
недвусмислено волеизявление. От представените по делото решения на съда в
посоченото производство е видно, че то е било образувано във връзка с твърдения
за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, а не на заявена
такава с исковата молба, т.е. ищецът е въвел като подлежащ на проверка за
вярност възникнал факт преди образуване на заповедното производство,респ. на
производството по чл.422 от ГПК предсрочната изискуемост ,а не е направил едва
с исковата молба по чл.422 от ГПК волеизявление
че обявява кредита за предсрочно изискуем, което да
породи своя ефект в хода на производството по делото. Това не би могъл и да
стори,тъй като исковото производство по чл.422 от ГПК е продължение на
заповедното такова, развило се преди него и последното предопределя както
правното основание, така и параметрите на развитие на производството по чл.422
от ГПК и е недопустимо основанията на двете производства да са различни,респ.
да се прави изменение на искането.
Видно от твърденията и петитума в
исковата молба, както и от заявлението в заповедното производство, ищецът търси
следните суми: 67 482,97 евро, представляваща главница; 54 382,50
евро, представляваща договорна лихва за
периода от 24.09.2010 год. до 13.12.2016
год.; 2 169,03 евро, представляваща санкционна лихва, съгласно т. 20.1 от
Общите условия на банката; 1 406,25 евро, представляваща санкционна лихва,
съгласно т. 20.2 от Общите условия на банката; законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2016 год. до окончателното погасяване на
задължението. Основанието на което се търсят процесните суми, както в
заповедното производство, видно от т.9,б.“в“ на заявлението, така и в
настоящото исково производство е само и единствено предсрочна изискуемост. Това
основание е посочено и залегнало и в
заповед № 4446 от 15.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 7977 по описа за 2016 год.
на Районен съд Бургас, където в частта „Вземанията произтичат от следните
обстоятелства: предсрочна изискуемост по договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 15.11.2004 /погрешно
посочена като 2014 /год., изменен с допълнително споразумение от 20.11.2009 год.
В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, във връзка с което е образувано настоящото производство, в
т.14 от него-Допълнителна информация и
допълнителни изявления, както и в
извлечението от сметка, приложено към
заявлението и представляващо документа –основанието за издаване на заповедта, са посочени вноските, чиито падежи са
настъпили, и за които обаче кредиторът също търси изпълнение – от 20.06.2010 до 20.09.2016
г., включително и дължимата по тях договорна лихва. По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която
съдът кредитира изцяло като компетентна, безпристрастна и обоснована. Съгласно заключението на вещото лице в периода от
20.06.2010 год. до 29.09.2016 г. /датата
на обявяване на кредита за втори път за предсрочно изискуем/ ответникът е просрочил
76 месечни вноски,
които е следвало да
заплаща в договорения срок-20-то число на всеки месец, като две от тях-тази на 20.06.2010 год. и тази на
20.07.2010 год. заплаща с просрочие съответно 17 дни първата и 27 дни втората, като
така изцяло неплатени остават общо 74 погасителни вноски, определени при приложение на договорките по подписаното
през 2009 год. допълнително споразумение. Така, общият размер на изцяло непогасените вноски по кредита за периода
20.06.2010 до 20.09.2016 г. е 24 378,90 евро за 74 броя вноски, а
дължимата по тях договорна лихва е в размер на 52 590,29 евро, което е
видно и от приложената към заключението справка за просрочените вноски –
Приложение № 2 към заключението. Ответникът дължи заплащане и на обезщетение за
забава, съгласно т. 20.1 от Общите условия на Допълнителното Споразумение от
20.11.2009 г. към Договора за кредит, представляващо 3 % лихвена надбавка върху
частта на просрочените вноски, което обезщетение е заявено от ищеца, съответно
определено от вещото лице за периода от 20.06.2010-28.09.2016 г. в размер на
2 120,94 евро.
От събраните по делото доказателства не се
установява наличието на заявените от ищцовата банка факти. Както бе посочено по
- горе, предмет на заповедта са както вноски с настъпил падеж в периода
20.06.2010 год. до 29.09.2016 г. ,така и
остатък, който се търси като предсрочно
изискуем, на каквото обаче единствено основание е поискано в заявлението издаване на заповед за изпълнение и установяване на съществуването му в исковата
молба. Липсата на надлежно като
съдържание уведомление на длъжника,
извършено до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от което да е ясно при упражнено от банката – кредитор право да
обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, какъв е точния размер на
предсрочно изискуемия остатък, води до невъзможност да настъпи този
преобразуващ факт при договорените от страните условия. Този порок не може да
бъде саниран и от представеното извлечение от счетоводни книги на банката,което
също не съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на вземането, по
отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В т. 8 от извлечението е посочено, че към датата на
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не са погасени 76 броя
погасителни вноски, включващи главница и лихва, без да е посочено конкретно за
всяка една вноска размера на главницата и дължимата по нея лихва. Сбора от
посочените суми в т. 8 от извлечението – 79 893,86 евро, не съответства на
посочения в т. 9 от същото – Общ размер
на посочената сума по т. 8 – 79 993,86 евро. В заявлението и в
обстоятелствената част на исковата молба липсва разграничение на падежирани от
непадежирани вноски, каквито очевидно се търсят,при горните несъответствия на
сумите по извлечението. В т. 10 от заявлението е посочен общ размер на
дължимата главница, включително и предсрочно изискуема - 67 482,97 евро.
Поради наличието на противоречива практика, към настоящия момент е образувано тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК, по въпроса: допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания
по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на
позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на
разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението на
чл.417 ГПК и в исковата молба само за падежиралите неплатени вноски, чиято
изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение. Дори да бъде прието от настоящия съд, че е допустимо да
уважи иска по отношение на падежиралите вноски, не са ангажирани доказателства
за периода за които те се дължат и техния точен размер, както и за размера на дължимите по
тях лихви. Вещото лице по назначената експертиза е посочило, че две от търсените
вноски са заплатени с просрочие от ответника, поради което претендирането им от
ищеца е изцяло неоснователно, същевременно лихвата е изчислена за период от
20.05.2010 до 28.09.2016 г. Поради изложеното, неправилно и погрешно е
изчислена главницата и претендираната
лихва, съответно обезщетенията за забава, посочени в извлечението от
счетоводни книги на заявителя – ищец. Поставените към вещото лице въпроси, не
са дали яснота за периода и размера на неплатените падежирали вноски по кредита
и размера на договорната лихва по тях, поради което претенцията се явява
недоказана и по размер.
Ангажираните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за неоснователност
на предявените претенции. Вземанията, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство не съществуват
на посоченото основание и в посочените размери срещу ответника-вземанията се
търсят като предсрочно изискуеми,а от
извлечението по счетоводни книги се установява, че всъщност се търсят и
непогасени падежирали вноски и непадежирали вноски като предсрочно изискуем
остатък без обаче да са определени и разграничени като размер и основания.
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани
и обсъждани останалите възражения на ответника, направени в хода на
производството за неправилна капитализиране на лихвите и наличието на настъпила
погасителна давност.
По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:
Предвид изхода на
делото, ищецът дължи заплащане на направените в производството от ответника
разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, за което е
представил в срок списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно представения
списък, направените от ответника разноски в производството са в общ размер на
5 100 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.,във вр. с чл.430 от ТЗ и
чл.79,ал.1 от ЗЗД съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника – юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №15, ет. 3 срещу С.М.М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи на ,,БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми: 67 482,97
евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от
15.11.2004г. за покупка на недвижим имот; сумата от 54 382.50 евро-договорна
лихва за периода 24.09.2010г.- 13.12.2016г., сумата от 2 169,03 евро, представляваща обезщетение за
забава в размер на 3 % лихвена надбавка върху частта на просрочените вноски, за
периода от 20.06.2010-28.09.2016 г., съгласно т. 20.1 от Общите условия на
Допълнителното споразумение от 20.11.2009 г. към Договора за кредит, и сумата от
1 406,25 евро,
представляващо обезщетение за забава, съгласно т. 20.2 от Общите условия на
Допълнителното Споразумение от 20.11.2009 г. към Договора за кредит,
представляващо 10 % лихвена надбавка върху частта на просрочените вноски за
периода от 29.09.2016 до 13.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 14.12.2016г. до окончателното изплащане на горната сума, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №4446/15.12.2016 год. и изпълнителен лист от
15.12.2016 год, издадени по ч.гр.д.№7977/2016 год. на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на ответника С.М.М., ЕГН **********, разноски
за настоящото първоинстанционно производство в размер на 5 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен
съд.
СЪДИЯ: