№ 843
гр. Бургас, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100501073 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, чрез
адв. Иван Лазов от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 197 от
30.05.2024 г. по гр. д. № 484/2023 г. на Районен съд – Несебър, с което е
отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 143, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено по отношение на С. И. Г., че дължи на
дружеството сумата от 119,76 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 22.11.2019 г., която сума е
заплатена на 01.10.2021 г. от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, в качеството му на
поръчител по силата на Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., в полза на
кредитора по договора за продажба на изплащане – „А1 България“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 54 от
14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 106/2023 г. на Районен съд – Несебър за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Подаден е отговор на въззивната жалба от С. И. Г., чрез адв. Галин
Кутиев от Адвокатска колегия – Бургас.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
1
261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Оспорва изводите на
съда, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за валидно и
изискуемо вземане спрямо ответницата. В жалбата се сочи, че по делото е
представен валиден договор за поръчителство от 07.11.2014 г., по силата на
който „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД поема задължение
спрямо „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да обезпечава задължения по договори за
продажба на изплащане на потребители с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. В раздел III,
т. 9.1.2 от договора за покупко-продажба на изплащане било предвидено, че
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД може да го обезпечи чрез поръчителство от една
страна. Според въззивника с договора за продажба е индивидуализиран
размера на месечните погасителни вноски, чието изпълнение е обезпечено с
договора за поръчителство. Изтъква се, че сключването на договора за
изплащане било предхождано от действия на абоната по първоначално
кредитно оценяване.
Във въззивната жалба се развиват и подробни съображения във връзка с
мотивите на съда, че липсват доказателства „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД да е
изпълнило чуждо задължение и че е прехвърлило вземането. Сочи се, че
приемо-предавателен протокол № 345/05.04.2021 г., протокол №
364/28.10/2021 г. и уведомление към договора за поръчителство доказват
твърдението на ищеца, че на 01.10.2021 г. е заплатил задължението на
ответницата.
Въззивникът оспорва и мотивите на съда, че по делото липсват
доказателства ищецът да е уведомил ответницата за изпълнението. Изтъква се,
че уведомлението е изпратено по поща без обратна разписка, поради което
няма информация дали е получена от ответницата. Поръчителят обаче бил
положил необходимите усилия да уведоми длъжника съгласно чл. 143 ЗЗД.
Според въззивника, дори да се приеме, че уведомлението не е достигнало до
знанието на ответницата, това е без значение. Разяснява се, е когато
кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, последният трябва да
уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, иначе рискува да плати
недължимо или повече, а и длъжникът, ако не знае, че е извършено плащане,
им опасност да продължи да изпълнява на кредитора. При неуведомяване
длъжникът може да противопостави на платилия поръчител само
възраженията си срещу кредитора.
В условията на евентуалност въззивникът излага оплаквания и срещу
решението в частта за разноските. Иска се адвокатското възнаграждение на
насрещната страна да бъде намалено под минимума, предвиден в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, с оглед решението по дело C-
438/22 на СЕС.
Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението на
първата инстанция и за уважаване на предявения иск. Претендират се
2
деловодните разноски.
В отговора на въззивната жалба се излагат аргументи, че решението на
първата инстанция е правилно. Сочи се, че по делото са представени
документи, от чието съдържание не може да се установи изложеното едва с
въззивната жалба разяснение по отношение на цесията, уведомлението до
длъжника и изискуемостта на вземането. Изтъква се, че в самата въззивна
жалба ищецът признава, че липсват данни за надлежно уведомление до
ответницата. Въззиваемата обръща внимание на съда, че в първата инстанция
е представила доказателства за плащане на дълга, и то преди да са възникнали
облигационни правоотношения между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и трети лица. В
отговора е направено искане адвокатското възнаграждение на насрещната
страна да бъде намалено под минимума, предвиден в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, ако бъде поставено осъдително
решение.
Въззиваемата моли решението на първата инстанция да бъде
потвърдено. Претендира деловодните разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С договор от 07.11.2014 г. (л. 12 от първоинстанционното дело)
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД е възложило на „СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“
АД да гарантира чрез поръчителство вземанията на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД от
абонати по договор за продажба на изплащане до размера на дължимата цена
на крайното устройство по съответния договор за продажба на изплащане,
намалена с първоначалната вноска (т. 3 и 4 от договора). След извършване на
плащане на чуждо задължение, „СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД
разполага с регресен иск срещу абоната за платената сума и законната лихва
върху нея, считано от датата на плащането й на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, като има
право на разноските за събиране на вземането си, включително, но не само:
такси и адвокатско възнаграждение (т. 2.2.5 от договора). Договорът е
сключен за срок от една година, а с последващи анекси този срок е бил
удължаван (л. 30-44 от първоинстанционното дело) и е действал и в периода от
2019 до 2021 г.
На 22.11.2019 г. между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, от една страна, в
качеството му на продавач, и С. И. Г., от друга страна, в качеството й на
купувач, е сключен договор за продажба на изплащане (л. 11 от
първоинстанционното дело), по силата на който продавачът е прехвърлил на
купувача правото на собственост върху следната вещ: „Апарат A1 Alpha
3
Black+PH case“, с номер на услуга *********** (л. 7 от първоинстанционното
дело). В същия ден между страните е подписан приемно-предавателен
протокол, според който продавачът е предал на купувача закупеното от
последния крайно устройство. С договора купувачът е поел задължението да
заплати на продавача продажната цена на устройството в размер на 229,54 лв.
при условията на разсрочено плащане, чрез заплащането на 23 месечни
погасителни вноски в размери от 9,08 лева до 9,94 лв., като към всяка вноска
според погасителния план е начислявана за заплащане от купувача и част от
годишната договорна лихва в размер на 4,95 %.
На 05.04.2021 г. и на 28.10.2021 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е съставило
приемо-предавателен протоколи (л. 47-55 от първоинстанционното дело), в
които е записало, че предава на „СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД
на електронен и хартиен носител справка, включваща списък с абонати и
размери на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани
чрез поръчителство от „СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД. С. И. Г.
фигурира и в двата списъка, като е посочено, че дължи сума в размер на 119,76
лева по фактура № *********/22.11.2019 г. Протоколите не са подписани от
„СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, а фактурата не е представена
по делото.
На 26.07.2022 г в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел е вписана промяна на фирмата на „СЪСТЕЙНБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД на „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД.
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изготвило документ, озаглавен „Уведомление за
встъпване в дълг по чл. 146 от Закона за задълженията и договорите“ (л. 45 от
първоинстанционното дело). В него е записано, че мобилният оператор
уведомява абоната С. И. Г., че считано от 01.10.2021 г. задълженията й към
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като длъжник по договора за продажба на изплащане,
чийто размер възлиза на 119,76 лева с включен ДДС, са прехвърлени от „А1
България“ ЕАД на „СЪСТЕЙНБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД по силата на
сключения между двете дружества договор за поръчителство на 07.11.2014 г.
На 28.07.2022 г. е сключен договор за встъпване в дълг между „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД, от една страна, в качеството на кредитор, и „ФОНД ЗА
ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА“ ЕООД, в
качеството на поемател, по силата на който поемателят поема задължение да
гарантира задълженията, обезпечени с договора за поръчителство, като
съдлъжник (л. 55 от първоинстанционното дело).
Ответницата е представила 2 бр. копия от системни бонове,
удостоверяващи плащане в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на сума в общ
размер на 220 лева, съответно 120 лева на 10.08.2022 г. и 100 лева на
09.09.2022 г., но плащания са по фактури, различни от цитираната по-горе
фактура № *********/22.11.2019 г. В системните бонове няма и препратка
към договора за продажба на изплащане.
Видно от служебна бележка, издадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (л. 79 от
първоинстанционното дело), към 30.08.2023 г. С. И. Г. няма задължения по
договора за покупко-продажба на изплащане и договорът е прекратен.
4
На 20.01.2023 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 106/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, който е
уважил искането и е издал Заповед № 54 от 14.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът С. И. Г.
и длъжникът „ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА
ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА“ ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
„МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД сумата в размер на 119,76 лева, представляваща
главница по договор за продажба на изплащане, сключен на 22.11.2019 г.
между „А1 България“ ЕАД и длъжника С. И. Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.01.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата в размер на 13,67 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 01.10.2021 г. до 19.01.2023 г., както и сумата в размер на 425
лева, представляваща направените по делото разноски, от които 25 лева за
платена държавна такса, и 400 лева за адвокатско възнаграждение.
С. И. Г. е подала възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи сумите по
заповедта за изпълнение. За подаденото възражение кредиторът е бил
уведомен, като едновременно с това му е указано, че има право в едномесечен
срок от съобщаването да предяви установителен иск срещу този длъжник за
сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
С молба от 22.08.2023 г. ищецът е заявил, че оттегля иска си за
мораторна лихва, въз основа на което районният съд с влязло в законна сила
определение от 26.06.2023 г. е прекратил делото в тази част и е обезсилил
заповедта за изпълнение.
Настоящият състав намира, че по делото липсват доказателства, от които
да се направи извод, че „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД е изпълнило
задължението на С. И. Г.. Няма такъв характер споменатото по-горе
уведомление, тъй като то е изготвено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и не
съставлява документ, удостоверяващ плащане. Не съставлява такъв документ
и служебната бележка, защото в нея се съдържа информация само, че
длъжникът няма задължения към „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Доказването на
факта на плащането е било в тежест на ищеца, който не го е направил, поради
което отсъства една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.
422, ал. 1 ГПК.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата, която е
претендирала и доказала заплащане на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност, което обаче е
неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение напълно
съответства на правната и фактическата сложност на делото, както и на
извършените от представителя действия. Същото важи и за първата
инстанция, поради което няма основание да се преразгледа решението на
5
първата инстанция в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 484/2023
г. на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А,
ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Илия Лев Петков и Борис
Якимов Якимов, да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.
*** № **, сумата от 400 лв., представляваща деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6