№ 163
гр. Поморие, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано след като БОС е определил РС Поморие да
разгледа делото след отвод на съдиите в НРС. Пред НРС е подадена искова молба от Д. И.
Д. в качеството и на майка и законен представител на детето Л. Л. Л. против Л. Н. Л..
Твърди, че ответника е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130лв. с
Решение №481/11.05.2018г. по гр.дело № 1793/2018г. на РС гр.Сливен, но същата е
недостатъчна за задоволяване потребностите на детето, като същото страда от
Генерализирано разстройство в развитието – Детски аутизъм и му е определена 85% степен
на увреждане с чужда помощ и майката като негов личен асистент, получава 558.08лв.
Твърди, че през учебната 2021/2022 г. детето е записано като ученик в ОУ”Братя
Миладинови”- гр.Бургас с посещение на Центъра за деца със специални образователни
потребности /изнесена паралелка/ ежедневно и всеки ден го води до град Бургас и го връща
с лек автомобил и това са допълнителни транспортни разходи, които следва да покрива, ако
иска детето да получава адекватни педагогически грижи. Сочи, че детето е с установена
непоносимост към глутен, казеин и белтък на яйцата и това предполага консумация на
безглутенов хляб, като само едно хлебче от около 250 грама и струва 4,42 лева., му дава и
хранителни добавки, които допринасят за допълване на дефицити, защото детето не
консумира зеленчуци и плодове. Тъй като от постановяване на бракоразводното решение са
изминали 4 години и са настъпили трайни изменения на обстоятелствата и нуждите на
детето, като майката не може да работи допълнително и трябва да се грижа и да задоволява
потребностите на детето, счита че издръжка в размер на 130.00лв. е крайно недостатъчна, а
ответникът работи и получава добро възнаграждение, не издържа други лица, не предоставя
1
на детето допълнителни средства, не му прави подаръци и не осъществява почти никакъв
режим на лични контакти с детето, поради което моли съдът да измени размера на
присъдената издръжка и осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
400.00лв. Представят писмени доказателства. Прави искане на основание чл.38 от ЗА
ответникът да заплати адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В
съдебно заседание поддържа иска и ангажира доказателства. Прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва
размера на претендираната издръжка над 200 / двеста/ лева и оспорва изложеното в
исковата молба. Твърди, че осъществява контакти с детето и често го взема с преспиване и е
поел лечението на детето с барокамера в гр.Стара Загора през 2021г. и тази година в
гр.Черноморец. Сочи, че малко след постановяване на първоначалната месечна издръжка, е
започнал да изплаща увеличен размер на същата - в порядъка на 150, 180, 200 лева месечно,
съобразявайки както нарастването на минималната работна заплата за страната, така и
нуждите на детето и отделно от това, постоянно купува на детето Л. дрехи, якета, обувки,
спортни екипи, две колелета, конструктори, пъзели, книжки за оцветяване.
Твърди, че в настоящия момент е налице особено затруднение, тъй като ответника
работи като готвач сезонно в заведения за обществено хранене, като последното му средно
месечно нетно възнаграждение е в размер на около 600 лева, а заради пандемичната
обстановка в страната често е бил в неплатен отпуск, и заплаща кредит за закупеното по
времето на брака жилище, като месечната му погасителна вноска е в размер на 415 лева.
Твърди, че плаща наем и винаги когато ищцата поиска пари за лекарства, за хранителни
добавки той и дава пари, а ищцата е съдебен заседател в РС Несебър и детето получава
финансова помощ от Община Несебър и от „Българската коледа“. Моли съдът да постанови
решение с което да увеличи месечната издръжка от 130лв. на 200лв. и да отхвърли
претенцията за сумата над 200лв. Представя доказателства В съдебно заседание оспорва
иска за сумата над 200лв. и ангажира доказателства.
Предявения иск е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответникът е баща на детето, като по делото е представено
удостоверение за раждане от което се установява, че родителите на малолетното дете - Л. Л.
Л. са Д. И. Д. и Л. Н. Л.. Не се спори, че брака между родителите е прекратен и
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката и това се
установява от представеното Решение № 481/11.05.2018г. по гр.дело № 1753/2018г. на РС
гр. Сливен, като е видно че страните са постигнали в хода на производството споразумение.
Издръжката която бащата се е задължил да плаща е в размер на 130.00лв.
Установява се от представеното Експертно решение на ТЕЛК, че детето Л. Л. е с
диагноза Генерализирано разстройство в развитието – Детски аутизъм и му е определена
2
85% степен на увреждане с чужда помощ. В период от 17.03.2021г. до 30.03-2021г. е
проведено е психологично изследване на детето в условията на дневен стационар ЦПЗ
гр.Бургас за актуална оценка на когнитивното развитие във връзка с влошено състояние и
с дадени конкретни препоръки. Установява се от представената служебна бележка издадена
от Община Несебър, че Д. Д. назначена като личен асистент получава месечно
възнаграждение в размер на 477.76лв. през 2021г. и 558.08лв. за 2022г. Представени са
фискални бонове за закупен бензин, фактури за купувани витамини и хранителни добавки.
Не се спори, че ответника е заплащал дължимата издръжка, като видно от
представените платежни има и такива за суми от 150лв., 180лв. Видно от представени
платежни нареждания ответника изплаща и кредит. Видно от представеното удостоверение
за доходите на ответника същия получава месечно възнаграждение в размер от 628.14лв.
Видно от представения договор за наем ответника от 10.05.2022г. плаща наем от 180.00лв.
месечно, като договора е сключен за срок от 5 месеца.
Не се спори, че майката е съдебен заседател в РС Несебър. Видно от Решение №
18/24.06.2021г. на ОС гр.Несебър Д. Д. е получила еднократна финансова помощ от 500лв.,
а видно от представеното писмо „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е изплатило на Д.Д.
сумата от 28000лв. обезщетение за неимуществени вреди от вследствие на ПТП от
19.06.2020г.
По делото са допуснати двама свидетели. Свидетелката Б. в показанията си сочи, че
с ищцата се познават от миналата година, тъй като е майка на дете със специални
потребности, атипичен аутизъм и детето и учи заедно с Л., в един клас в училище „Отец
Паисий Хилендарски“ гр.Бургас. Свидетелства, че Д. всяка сутрин води детето си на
училище със собствения си автомобил, със собствени средства и го връща, като в ЦСОП
Бургас има психолог, логопед, кинезитерапевт които се грижат за развитието на децата, но
това не е достатъчно и децата имат нужда от допълнителна комплексна терапия, особено
пред пубертетна възраст и се препоръчва терапия с психолог, логопед за развитието на
речта, рехабилитация и масажи. Сочи, че за едно занятие при логопед от около 40 минути
цената е 50 лв. и тези занимания се отразяват добре, но знае от Д., че тя няма възможност
да води детето си на частни занимания, тъй като не и стигат средствата. Знае, че Л. е на
безглутенова диета и има нужда от специален режим, специални продукти, които са
безглутенови и са двойно по скъпи от обичайните продукти и Д. му купува допълнителни
добавки.
Свидетеля Петков в показанията си сочи, че познава страните по делото и че след
развода бащата когато има възможност постоянно се вижда с детето, купува му много неща,
когато и за по дълго време свободен взема детето при себе си с приспиване и то се чувства
добре и е спокойно. Знае че Л. е инициатор да провеждат лечение с барокамера и го
финансирано изцяло и се интересувал от лечение в Турция, но жена му възпрепятствала
това лечение. Сочи, че в последно време в бранша е трудно и Л. се оправя основно с
кредити.
По делото е представен социален доклад, в който е отразено, че основно грижите за
3
детето се полагат от неговата майка. Посочено е че майката е назначена като личен асистент
на Л. на 6 часа, по срочен трудов договор с Община Несебър и получава чисто 577,00лв. и е
подпомага от ДСП - Поморие със сумата в размер на 450,00 лв. по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД.
Посочено е че детето посещава учебно заведение и няма ограничения в поддържането на
социални контакти, семейството е социално интегрирано, поддържа контакти както с близки
и приятели, така и с роднини, а майката показва много добра информираност относно
нуждите на сина си, като се старае да ги удовлетворява по най-добрия адекватен начин и
между детето и майката е изградена силна емоционална връзка. Отразено е в соц.доклад, че
по време на срещата в ОЗД/ДСП-Поморие малолетният е неспокоен, без очен контакт,
раздвижен и показва привързаност и емоционална връзка към майка си.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Освен нарасналите потребности на детето, тъй като то посещава
училище в гр.Бургас и следва да бъде водено и вземано от училището, от предходното
увеличаване на издръжката е изминал немалък период от време – четири години, период
през които са настъпили и икономически промени като увеличен е и минималния размер на
дължимата издръжка, като към настоящия момент той е равен на една четвърт от размера на
МРЗ т.е. 177.50лв., а последната година се отличава със значителна инфлация. Затова и съда
счита, че иска е доказан по основание.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат.
Безспорно е, че заболяването на детето изиска непрекъснати грижи и това
възпрепятства възможността на майката за професионална реализация. Тя е назначена за
социален асистент и получава възнаграждение в размер на 577лева. Похвална е
инициативата която проявява Д. Д., да търси всякакви възможности за подпомагане – чрез
община Несебър, чрез Българската коледа и др. Това поведение е продиктувано от недостига
на средства, за да се издържат с детето. Известно е обаче, че средствата отпуснати от
инициативата „Българската коледа“ са с точно определено предназначение и не могат да се
използват за задоволяване ежедневните потребности на детето. Разходите за детето са
завишени многократно в сравнение с дете на същата възраст, което не е със специални
потребности. Детето посещава училище – ОУ Братя Милидинови в гр.Бургас и Център за
специална образователна подкрепа /ЦСОП/, където се чувства добре и това обучение е
необходимо за него, но само пътните всеки ден от Несебър до Бургас с автомобил са
значителни, като ищцата е представили доказателства за купуване на гориво всеки ден по
4
20.00лв. Детето се нуждае от рехабилитация, от занятия с логопед, с психолог, тъй като
предоставяните услуги в ЦСОП – Бургас са недостатъчни и това отново е свързано със
средства. Отделно чувствителността към глутен която има детето, изиска хранене
съобразено с тази чувствителност, закупуване на специални храни и хранителни добавки.
Според съда за издръжката на детето с оглед неговото заболяване са необходими месечно
около 900лв.
Относно размера на дължимата от бащата издръжка, съдът взе предвид, че
задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 130.00лв. е определена
Решение № 481/11.05.2018г. по гр.дело № 1753/2018г. на РС гр. Сливен и от тогава са
изминали четири години, период в който детето е пораснало и понастоящем има нужда от
повече средства за посрещане разходите за храна, облекло, занятия със специалисти.
Възможностите на майката не са големи, тъй като тя следва да полага непосредствени
грижа за детето, което възпрепятства възможността й да избира и търси работа с по високо
възнаграждение. Месечните доходи на майката са в размер на 577лв. От ангажиментите си
като съдебен заседател служебно известно е на съда, че не може да се реализират постоянни
и добри доходи, тъй като съдебните заседатели се избират на случаен принцип от въведена
в съдилищата програма и делата по които участват с.заседатели не са много в районните
съдилища. Представените доказателства за доходите на бащата са за едно сравнително
ниско възнаграждение. Същия проявява загриженост контактува с детето, участва в
разходите за лечение с барокамера и осъществява контакти с детето, основно есента и
пролетта при смяна на работата. Същия обаче не издържа други лица, млад е, в
работоспособна възраст и упражнява професия която е добре платена въпреки
предоставените доказателства за ниско трудово възнаграждение и според съда може да
реализира доходи така, че да плаща издръжка на детето в по-висок размер и да осигури по
добър стандарт на живот на детето си. За разлика от майката, бащата има възможност да
избира работа с по високо възнаграждение. С оглед на изложеното за доходите на бащата,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът приема, че бащата следва да плаща издръжка в размер на 320 / триста и
двадесет/ лева, а иска в останалия размер до предявения от 400.00лв. следва да се отхвърли.
Така определеният размер следва да бъде присъден от 31.03.2022г. - датата на подаване на
исковата молба в съда. Останалите средства следва да се осигуряват от майката, която
полага и основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето и е подпомагана от
ДСП.
По направеното искане от адв. Колорова възнаграждението на процесуалния
представител на ищцата да се заплати от ответникът, съдът на основание чл.38 от ЗА вр. с
чл. 7, ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, счита, че ответникът следва да заплати на адв. К. адв. възнаграждение
в размер на 300 /триста/ лева адвокатски хонорар.
Съдът намира, че е основателно възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение на ответника, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и го
5
намаля на 500 / петстотин/ лева, като съобразно отхвърлената част на иска ищцата следва
да заплати на ответника сумата от 100 / сто/ лева.
На основание чл. 83 ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса за
производството да бъде възложена на ответника и да бъде осъден да заплати по сметка на
РС Поморие сумата в размер на 273.60лв. / двеста седемдесет и три лева и 60ст./
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на издръжката определена с Решение № 481/11.05.2018г. по
гр.дело № 1753/2018г. на РС гр. Сливен дължима от Л. Н. Л., ЕГН ********** за детето Л.
Л. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. Д., ЕГН
********** , като УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка от 130 /сто и тридесет /
лева / лева на 320 / триста и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Л. Н. Л., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 320
/триста и двадесет/ лева на малолетното си дете – Л. Л. Л., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д. И. Д., ЕГН **********, считано от 13.04.2022г. до
настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, в едно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска в останалата част до предявения
размер от 400 / четиристотин/ лева отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Н. Л., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 36 от ЗА във вр. с
чл. 7, ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения на адв. Д. К. с адрес гр.Несебър ул. Иван Вазов № 231 ет.1 сумата от
300 / триста/ лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Л. Н. Л., ЕГН ********** сумата
от 100 /сто/ лева разноски съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Л. Н. Л., ЕГН********** да заплати в полза на Държавата по сметка на
РС Поморие сумата от 273.60лв. / двеста седемдесет и три лева и 60ст./ държавна такса
представляваща 4% върху тригодишните платежи.
Допуска предварително изпълнение на решението.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок
който тече от 27.10.2022г.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6
7