Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260062
05.05.2021г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански
състав
На дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №120 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260536 от
14.12.2020г., постановено по гр.дело №2512/2019г. по описа на Окръжен съд-П., О.-П.,
с адрес – гр.П., пл.“*“№*, представлявана
от К. З.Д., е осъдена да заплати на С.С.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от
45000лв. като обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от следните
травматични увреждания – „Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата
срамна кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“, произтекли вследствие на
падането му на 30.09.2018г. при слизане по стълбите в дупката на южния вход на
пешеходния подлез, преминаващ под бул. „***“ в гр.П. и свързващ ул.„**“ и
площад „С.“, поради неподдържането
на подлеза в съответствие със законовите изисквания, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
30.09.2018г., до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от 45000лв. от 29.09.2018г. до 30.09.2018г. е
оставено без уважение, и О.П. с адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от к. З.Д.,
е осъдена да заплати на адвокат М.Р.М. ***, със служебен адрес – гр. С., ул.„**“
№* вх.„*“, ет.* /**/, възнаграждение за процесуално представителство и защита
на ищеца по гр.д.№ 2512 по описа на Окръжен съд – П., ІV гр. с. за 2019 г. – С.С.Т.,
в размер на 1880лв., а в полза на Окръжен съд – П. сумата от 1800лв. държавна
такса по производството, сумата от 5лв. държавна такса за издадено на ищеца
съдебно удостоверение и сумата от 200лв. депозитни разноски.
Недоволна от така постановеното
решение е останала жалбоподателят О.-П., която чрез пълномощника си юрисконсулт
Е.К. го обжалва изцяло с доводи за неправилност, според които: отговорността на
ответника не може да се ангажира принципно, а при установено действително,
сериозно и съществено занемаряване, съответно неподдържане на процесното
пространство и то към момента на настъпване на инцидента; налице е
съпричиняване на увреждането, тъй като ищецът е създал реална възможност за
настъпване на вредата и не е съобразил условията и мястото за преминаване в
пешеходната зона; присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
силно завишен, прекомерен и несправедлив, съобразно предприетото лечение,
продължителността на възстановителния процес, позитивната прогноза за
по-нататъшното състояние и липсата на доказателства в подкрепа на твърденията в
исковата молба ищецът да е ограничил контактите си с неговите близки и познати.
Въз основа на подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за
отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на иска, евентуално за
намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди до справедлив
размер, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.С.Т. е депозирал
чрез пълномощника си адв.М.М. писмен отговор на жалбата с аргументи за нейната
неоснователност, според които заявеното с отговора на исковата молба от
ответната О. възражение за съпричиняване е бланкетно и в него не са посочени
нито конкретните действия и бездействия, с които пострадалият е съпричинил
настъпването на вредоносните последици, нито степента на съпричиняване, а
наведените в тази насока възражения с въззивната жалба са преклудирани и по
същество са неоснователни, като размерът на присъденото обезщетение е съобразен
с реално претърпените вреди, техният интензитет и принципа на справедливостта,
в каквато насока е налице и цитирана и приложена съдебна практика за
обезщетяване на сходни вреди. Счита да са налице и останалите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника. Въз онова на подробно изложените
съображения въззиваемият претендира за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за двете инстанции, както и на адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае изцяло
неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в
хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
В исковата молба ищецът Т. твърди, че
привечер на 29.09.2018г. излязъл да се види с приятели в центъра на гр.П. –
кв.“К.“, и около полунощ решил да се разходи до магазинчето-лафка до подлеза на
пресечната точка между ул.“**“ и бул.“**“, след като си купил минерална вода от
което, прибрал рестото и тръгнал наобратно, се събудил в безпомощно състояние,
паднал в подлеза, от южната страна на булеварда /до клона на „***
банка"АД/, не можел да движи краката си, изпитвал ужасна болка, а мобилният
му телефон бил на няколко метра и не можел да стигне до него. Бил в шок и му
трябвали няколко минути да осъзнае къде е и какво се е случило. Започнал да
вика за помощ, но никой не се отзовал, дори и преминаващите забелязали го
минувачи. Лазейки, успял да стигне до мобилния си телефон, но същият се оказал
счупен при падането. След като неопределено време не успял да намери помощ,
живущ в съседната кооперация мъж му се притекъл на помощ и извикал бърза помощ.
Предвид обездвижването и мястото, на което бил паднал, бил изваден с кран от
екип на „**“ и откаран в спешното отделение на ***, където постъпил в 2,24 часа
през нощта и му бил извършен първичен преглед, а след като установили
състоянието му веднага го хоспитализирали във **, където му провели два
допълнителни прегледа. След извършена в ** отдел рентгенография, както и след
преглед в отдела по ортопедия и травматология, специалистите констатирали
фрактура на разклонението на таза, която след излизане на всички резултати
наложила извършването на 16.10.2018г. на тежка хирургична операция, при която
била поставена плака в таза и 21 броя пирони, и същата била успешна, въпреки
първоначалните неблагоприятни прогнози за съществуваща възможност никога да не
възстанови напълно двигателните си способности или придвижването му да бъде
изключително затруднено. Бил изписан от болницата в средата на
м.ноември.2018г., след което прекарал още пет месеца в къщи, от които два на
легло, като през това време грижи за него, дори и за елементарните дейности от
ежедневието, полагали родителите му и неговата сестра и малката й дъщеря. Посещавал
множество контролни прегледи и провел продължителна рехабилитация. Стресът и
физическата и емоционална болка от случилото се в началото били непоносими и в
хода на възстановяването му започнали да отшумяват, но и до момента все още
усещал болки в оперираната зона, ограничавал се откъм активно движение, не
можел да спортува, избягвал продължителното стоене и ходене и категорично му
било забранено да кара велосипед. В началото изпитвал силен страх, че никога
повече няма да може да се изправи на краката си, като едва след проточено
лечение започнал да се движи с патерици. И сега често изпитвал страх,
притеснения, сънувал кошмари и често изпитвал напрежение без видима външна
причина за това. През периода на лечението рязко прекратил комуникацията с
приятелите си, затворил се в себе си, не излизал от дома си, бил подтиснат,
непрестанно уморен и силно разстроен, като единствените хора, с които общувал,
били майка му и сестра му. Като причина за инцидента и претърпените от него
страдания сочи неизпълнението на задължението на ответната О. като собственик
на подлеза да го обезопаси, да постави адекватни парапети, каквито на практика
липсвали, както и да постави указания, че въобще има подлез и опасност случаен
минувач да падне. Както към момента на инцидента, така и понастоящем, не бил
монтиран достатъчно висок парапет, нямало указателни табели за наличието на
подлез и пространството около него не било достатъчно добре осветено. При така
изложените фактически обстоятелства ищецът С.Т. претендира за осъждане на
ответната О.-П. да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 45000лв. със законната лихва от 29.09.2018г.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба ответникът О.-П. е оспорила изцяло изложените
фактически обстоятелства относно настъпването на инцидента и неговия механизъм,
както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от
увреждането, настъпването на което да се дължи на поведение на нейните
служители във връзка със състоянието на подлеза. Счита, че увредата е изцяло
вследствие поведението на самия ищец, който, с оглед твърденията да не е
бързал, а се е разхождал, да е разполагал с възможността да възприеме
заобикалящата го среда и сочената „неравност“ и да избегне настъпването на
инцидента, още повече, че мястото, на което се твърди да се е случил, е до
първостепенен път – бул.“**“, банка и търговски обекти и е оживено и добре
осветено, при което О.та не носи отговорност за невниманието на ищеца. Заявено
е в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на увреждането, тъй
като ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредата и не е
съобразил условията и мястото за преминаване в пешеходната зона, при положение
и, че падането и злополуката могат да бъдат свързани с редица причини, касаещи
общото здравословно, физическо и емоционално състояние на ищеца. Претенцията се
оспорва и по размер.
В изпълнение на дадените с протоколно
определение от 30.06.2020г. указания за уточняване на фактическите
обстоятелства ищецът е подал молба вх.№***/08.07.2020г. С нея е уточнил, че
ангажира отговорността на ответната О. в качеството й на възложител, който е
задължен чрез своите служители или натоварени други лица, да поддържа и
обезопасява подлеза.
Предявеният иск е с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, по какъвто се е произнесъл и окръжният съд,
чието решение е валидно и допустимо.
Във въззивното производство страните
не повдигат спор относно следната, приета за установена от първоинстанционният
съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на СМЕ
фактическа обстановка: На 30.09.2018г., преди 01,35 часа, когато било получено
съобщение за техническа помощ в Регионална дирекция „**“-гр.П., ищецът Т. бил
паднал в дупката на пешеходния подлез, собственост на ответната О.-П.,
преминаващ под бул.“**“ и свързващ ул.“**“ с пл.“С.“, и след оказано съдействие
от живущия в близост св.Т.Т., отзовал се на виковете за помощ и намерил го в
невъзможност да се движи поради болки в таза, той бил изваден с помощта на
специална техника от мястото, на което се намирал, и закаран от екип на ЦСМ-П.
в спешното отделение на ** със съмнения за фрактура на лява тазобедрена става,
от където бил пренасочен и приет в Клиника по **, в която пролежал до
08.10.2018г., когато след като бил изписан с окончателна диагноза: „Травма на
други интраабдоминални органи, без открита рана на корема“, бил насочен и приет
в Клиника по ортопедия и травматология, в която бил опериран на 16.10.2018г. и
изписан на 30.10.2018г. с окончателна диагноза: „Счупване на пубиса /срамна
кост/, закрито. Фрактура пубис рамус суп. ет интер.дислокат.Обс.Фрактура сакри
син“.
Спорен и пред настоящата инстанция е
въпросът относно причината за инцидента, доколкото с въззивната си жалба
ответникът счита, че не носи отговорност за причинените вреди, тъй като не е
установено действително, сериозно и съществено занемаряване, съответно
неподдържане на процесното пространство към момента на настъпване на инцидента,
както и поддържа възражението си за съпричиняване. Последното, противно на
възраженията на въззиваемия, е своевременно заявено с отговора на исковата
молба и не е бланкетно, поради което доводите във връзка с него във въззивната
жалба, обосновани с посочени фактически обстоятелства, не са преклудирани.
От изпратените с писмо вх.№**23.01.2020г.
на ***-гр.П. телефонограма №** от 30.09.2018г. и снимка на местопроизшествието,
както и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели К.Н.и Т.Т., се
установява, че от западната страна на лицевите откъм южната страна на бул.“**“ външни
стълби е разположен процесния подлез, до който те осигуряват достъп, а от югоизточната
им страна е налице свободно незаето пространство на дълбочина около 3,5-4м., съставляващо
част от територията на подлеза, в което именно св.Т., наричайки го „дупка“,
като каквото е обозначено и в телефонограмата, притичвайки се на помощ, е
заварил ищеца. Цялото надземно пространство, изключая подстъпа към стълбите за
подлеза, е опасано от парапети. Ищецът е паднал през парапета над свободното
незаето пространство от прилежащата към подлеза територия откъм ул.“**“. Така,
на св.Н., който е запознат с местопроизшествието, му направило впечатление, че
парапетът там е доста нисък, на ниво до коляното му, като на същия той самият
бил сядал, за да чака автобус, и при обръщането си назад, при което е виждал
височината, си казвал, че ако някой падне там, едва ли ще оцелее. В същата
насока са и показанията на св.Т., според които преградите около подлеза били
много ниски, може би под коляното на някои места или на височината на коляното,
и, когато той погледнал през терасата на жилището си, не видял никой в т.нар.
„дупка“ от подлеза, тъй като тя не била осветена и не се виждало, но виковете
за помощ идвали от там. Именно това местонахождение на ищеца и неговото
състояние след падането е наложило той да бъде изваден с помощта на специална
техника. Безспорно е, както твърди ответникът, че подлезът е разположен до
първостепенен път, банка и търговски обекти на оживено място в централната част
на града, което, с оглед това си местоположение, е осветено, и, според приетите
в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство като писмени
доказателства писмо изх.№***4/24.01.2020г. на *** със схема на разположение на
осветителните тела, в нощта на инцидента уличното осветление във въпросния
участък е работело нормално, без да са били констатирани повреди или ел.аварии.
Следва да се има предвид, обаче, че инцидентът е настъпил не в лицевата част на
подлеза откъм бул.“**“, където са монтирани електрическите стълбове, а във
вътрешната му южна част откъм ул.“**“, в неосветената, според живущия там св.Т.,
част. Свидетелят н. във вечерта на инцидента е бил заедно с ищеца Т. на
фестивал в кв.“К.“. Били в голяма компания, било оживено, разхождали се и
изпили по една-две бири, без С. да е изпаднал под влияние на алкохола и на
други опиати, след което в оживлението не забелязал отсъствието му и кога си е
тръгнал. Показанията относно състоянието на ищеца във вечерта на инцидента
кореспондират на депозираните от притеклия се на помощ св.Т., според които
момчето му направило впечатление на непил трезво мислещ човек в оптически добро
състояние. В медицинската документация във връзка с приема на ищеца в спешното
отделение също липсват данни той да е бил под влияние на алкохолни, наркотични
или други упойващи вещества. Противно на твърденията в жалбата, в обясненията
си, дадени в съдебно заседание на 01.12.2020г., вещото лице д-р Б. по
допуснатата СМЕ не е заявило, че ищецът страда от заболяване на очите и носи
очила, а, че в кориците на делото няма данни дали ищеца носи очила и с какъв
диоптър, като св.Т. не си спомня дали в деня на инцидента момчето е носело
очила. Неоснователно в този смисъл жалбоподателят твърди по делото да е
установено влошено зрение на ищеца, което да му е попречило за правилното
възприемане на околната среда при неговото придвижване в района на подлеза. Пак
според обясненията на вещото лице при изслушването му, в представената
медицинска документация няма данни дали ищецът е вземал лекарства за
вестибуларния апарат или дали има проблем в това отношение, като при извършения
личен преглед не е забелязана подобна симптоматика, а, напротив, констатирано
е, че се придвижва спокойно, свободно и без помощни средства. Така установените
фактически обстоятелства подкрепят изцяло твърденията на ищеца в исковата молба
причините за падането му да се свеждат до ниския парапет около подлеза, чието
предназначение е именно да обезопаси съоръжението, и недостатъчната осветеност
на мястото на инцидента. Не се споделят единствено доводите му за липса на
указателни табели за наличието на подлез. Няма изискване такива табели да се
поставят по цялото протежение и около целия пространствен обхват на
съоръжението. Пътният знак Е21 по чл.56,ал.2 от ППрЗДвП за обозначаване на
„пешеходен подлез или надлез“ се поставя, съгласно чл.131 от Наредба №*8/23.07.2001г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, както на входа, така и предварително
на разстояние 20м преди подлеза или надлеза, по протежение на пътя. В случая,
обаче, инцидентът е настъпил не на входа на подлеза или по линията на същия, а
във вътрешната югоизточна част от територията на съоръжението, която е незаета и
чисто практически няма функционална връзка с него.
При така установеното от фактическа страна досежно
механизма на злополуката следва да се има предвид, че по силата на чл.31 от
Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Пътните съоръжения и пътните принадлежности са
основен елемент на пътищата, съгласно чл.5,ал.1,т.2 и т.3 от ЗП. Подлезът е
пътно съоръжение, съобразно пар.1,т.3 от ДР на ЗП. Осветителните съоръжения са
пътни принадлежности, съобразно пар.1,т4 от ДР на ЗП. Към датата на инцидента е
действала Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания /отм./, издадена на основание чл.169,ал.2
/отм./ от ЗУТ, приложима, доколкото подлезът като съоръжение към транспортната
техническа инфраструктура по чл.64,ал.1,т.1 от ЗУТ съставлява строеж по смисъла
на пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ. Разпоредбите на чл.15,ал.1-4 от Част втора на
Наредбата уреждат изискванията към външните стълби като елементи за
преодоляване на различни нива в урбанизираната територия, а разпоредбите на
Част трета се отнасят до изискванията към сградите, съоръженията и техните
елементи. Според чл.15,ал.3,т.3 от Наредбата, най-малко от едната страна на
стълбищното рамо има двоен парапет, като височината на ръкохватките е между 50
и 75см – за ползване от деца и малки хора, и между 85 и 100см – за общо ползване. Нормата касае парапета на
стълбите. Към нея препраща разпоредбата на чл.46,ал.5, отнасяща се както до
сградите, така и до съоръженията с обществено предназначение, каквото е подлезът,
въвеждаща изискване за такива парапети и около примерно посочените опасни
пространства, каквото несъмнено съставлява и пространството около подлеза. Установи
се височината на парапетите към датата на инцидента да е била по-малка от така
нормативно изискуемата се. Състоянието на парапетите към релевантния момент
като фактическо положение подлежи на доказване с всички допустими от ГПК
доказателствени средства, сред които са и свидетелските показания, противно на
доводите на жалбоподателя в писмената защита то да е установимо само
посредством техническите знания на вещо лице. По силата на чл.92,ал.1 от ЗУТ
външно изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и други
недвижими имоти – публична общинска собственост, задължително се осигурява от О.та
с цел създаване на условия за безопасно нощно движение. Установи се пешеходният
участък непосредствено до пространството на подлеза над дупката, където е
настъпил инцидента, да не е бил осветен по начин и до степен, осигуряващи
безопасно нощно движение. При това положение ответната О., която е длъжна чрез
своите служители или натоварени за целта други лица да осъществява ремонта и
поддръжката на пътните съоръжения и принадлежности с грижата на добър стопанин,
не е осигурила безопасно преминаване на гражданите в процесния участък от
територията на подлеза, изграждайки парапети с необходимата височина и
осигурявайки необходимото осветление, което именно виновно бездействие по
смисъла на чл.45 от ЗЗД е и единствената причина за настъпване на инцидента и ангажира
безвиновната й гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД за
произтеклите от него вреди, които следва да обезщети изцяло, поради
неоснователност на възражението за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, предвид
липсата на каквито и да е събрани от нея доказателства ищецът обективно с
конкретно свое поведение да е създал предпоставки или улеснил настъпването на
инцидента и допринесъл за произтеклия вредоносен резултат.
Спорен за страните и във въззивното
производство е въпросът относно характера и интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди и съответния на тях справедлив размер на дължимото
обезщетение. Установено е по категоричен начин от приложената медицинска
документация, приетото заключение на СМЕ и показанията на св.Л. Т.а-майка на
ищеца, че вследствие удара при падането той е претърпял счупване на горното и
долно рамо на лявата срамна кост и фрактура на лявата седалищна кост, което е
наложило извършване на оперативна интервенция с поставяне на стандартни
реконструктивни плаки за възстановяване на костите на таза и е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и до нетърпими в началото
физически болки и страдания, постепенно затихвали в хода на оздравителния
процес, обичайно продължаващ за такъв род травматични увреждания за шест-осем
месеца, до пълното им изчезване след неговото приключване, който при Т. е
протекъл без усложнения и продължил шест месеца, през които е бил в болнични и
се е завърнал на работа през м.март.2019г., с пълно възстановяване на
нормалните му двигателни функции, като към момента са налице само епизодични
болки при продължително физическо натоварване или при промяна на времето,
които, според вещото лице, предвид възрастта на пострадалия, е по-вероятно
напълно да отшумят. През време на възстановителния период ищецът е търпял
негативи от ограниченията и неудобствата, произтичащи от невъзможността му да се
придвижва и обслужва сам и да извършва обичайните битови дейности, за което е
разчитал основно на своята майка и е ползвал помощни средства – патерици, като
раздвижването му е започнало три-четири месеца след операцията. Според св.Т.а,
синът й преживял силен стрес от обстоятелството, че е лежал сам в дупката на
подлеза и не е имало кой да му помогне, както и страх да не би да не проходи и
да не се възстанови, което кореспондира на обстоятелствата около настъпването
на инцидента, характеризиращи се с внезапно падане на ищеца през парапета в
дупката на подлеза през нощта, престоя му там в безпомощно състояние докато
някой се отзове на виковете му за помощ и изваждането му от мястото на
пропадането със специална техника, сочещи сами по себе си на преживян от него
силен стрес. Невъзможността за ищеца да се придвижва самостоятелно неминуемо е
ограничила и осъществяването на лични социални контакти. Няма данни след
периода на лечение и физическо възстановяване негативните емоционални
преживявания да са се отразили неблагоприятно върху начина на живот, общуването
и социалната адаптация на ищеца, който веднага се е върнал на работа.
При така установеното,
отчитайки стресовата за ищеца ситуация при настъпване на инцидента, вследствие
на който е претърпял сериозна физическа травма, довела до трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник, съпътствана в началото от силни болки и
страдания и от страх дали двигателната способност ще бъде възстановена, както и
неудобствата от битов характер и свързания с тях емоционален дискомфорт от
невъзможността за самостоятелно справяне с ежедневните дейности и
осъществяването на лични социални контакти през време на лечението, и,
съобразявайки, че възстановителният процес е протекъл без усложнения във
възможно най-краткият за такъв род травми обичаен период, както основателно
настоява жалбоподателят, с настъпило
пълно възстановяване на двигателните функции и позитивна прогноза за тотално
отшумяване на наличните му понастоящем епизодични болки, както и
възстановяването на обичайния за младата му 28-годишна възраст ритъм на живот,
настоящата инстанция намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение
се равнява на 30000лв., до който правилно с обжалваното първоинстанционно
решение иска е уважен, а за разликата над него до присъдената сума от 45000лв.
като неправилно следва да се отмени и иска за тази разлика бъде отхвърлен. Този
резултат налага решението да се коригира и в частта му относно присъдените
разноски. Същото следва да бъде отменено за разликата над 1253,33лв. до
присъдената сума от 1880лв. за възнаграждение за процесуално представителство
на пълномощника на ищеца адв.М. и за разликата над 1336,67лв. до общо
присъдената в полза на Окръжен съд-П. сума от 2005лв. за държавна такса,
съдебно удостоверение и депозитни разноски. На О.-П. следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 66,67лв. за депозит за вещо лице по допуснатата СМЕ и в
размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК и
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на този изход по
спора при въззивното му разглеждане и във връзка с изричните претенции на
страните за присъждане на разноски, въззиваемия следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 300лв. за държавна такса и сумата от 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, а
жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл.38,ал.2 във връзка с
ал.1,т.3 от ЗАдв да заплати на пълномощника на въззиваемия адвокатско
възнаграждение за безплатната правна помощ в размер на 1253,33лв., съобразно
уважената част от иска.
Предвид изложените
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260536
от 14.12.2020г., постановено по гр.дело №2512/2019г. по описа на Окръжен съд-П.,
В ЧАСТТА, с която О.-П., с адрес – гр.П., пл.“*“№***, представлявана от К. З.Д., е осъдена да заплати на С.С.Т.
с ЕГН:**********,***, сума в размер над 30000лв. до 45000лв., равняваща се на
15000лв., като обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от следните
травматични увреждания – „Травма на други интраабдоминални органи, без открита
рана в корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата
срамна кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“, произтекли вследствие на
падането му на 30.09.2018г. при слизане по стълбите в дупката на южния вход на
пешеходния подлез, преминаващ под бул. „***“ в гр.П. и свързващ ул.„**“ и
площад „С.“, поради неподдържането
на подлеза в съответствие със законовите изисквания, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
30.09.2018г., до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която О.П. с адрес ***,
пл.„*”№** представлявана от К. З.Д., е осъдена да заплати на адвокат М.Р.М. ***,
със служебен адрес – гр.С., ул.„**“№*, вх.„*“, ет.*/***/, възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ищеца по гр.д.№2512 по описа на
Окръжен съд – П., ІV гр. с. за 2019г. – С.С.Т., в размер над 1253,33лв. до 1880лв.; И В ЧАСТТА, с която О.П. с
адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от к. З.Д., е осъдена да заплати в полза
на Окръжен съд – П. сума в размер над 1336,67лв. до общо присъдената от 2005лв. за
държавна такса по производството, за държавна такса за издадено на ищеца съдебно
удостоверение и за депозитни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Т. с ЕГН:**********,***,
против О.П. с адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от К. З.Д., иск за заплащане
на сума в размер над 30000лв. до 45000лв., равняваща се на 15000лв., като
обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от следните травматични
увреждания – „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата срамна
кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“, произтекли вследствие на падането му
на 30.09.2018г. в дупката от южната страна на пешеходния подлез, преминаващ под
бул.„***“ в гр.П. и свързващ ул.„**“ и площад „С.“, поради неподдържането на подлеза в съответствие със
законовите изисквания, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2018г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260536 от 14.12.2020г., постановено
по гр.дело №2512/2019г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която О.-П., с
адрес – гр.П., пл.“*“№*, представлявана
от К. З.Д., е осъдена да заплати на С.С.Т. с ЕГН:**********,***, сума в размер
на 30000лв., представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от
следните травматични увреждания – „Травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо
на лявата срамна кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“, произтекли
вследствие на падането му на 30.09.2018г. в дупката от южната страна на
пешеходния подлез, преминаващ под бул.„***“ в гр.П. и свързващ ул.„**“ и площад
„С.“, поради неподдържането на
подлеза в съответствие със законовите изисквания, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
30.09.2018г., до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която О.П. с адрес ***,
пл.„*” №*, представлявана от к. З.Д., е осъдена да заплати на адвокат М.Р.М. ***,
със служебен адрес – гр.С., ул.„**.“ №*, вх.„*“, ет.* /**/, възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ищеца по гр.д.№2512 по описа на
Окръжен съд – П., ІV гр. с. за 2019г. – С.С.Т., в размер на 1253,33лв.; И В
ЧАСТТА, с която О.П. с адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от к. З.Д., е
осъдена да заплати в полза на Окръжен съд – П. общо сума в размер на 1336,67лв. за
държавна такса по производството, за държавна такса за издадено на ищеца съдебно
удостоверение и за депозитни разноски.
ОСЪЖДА С.С.Т. с ЕГН:**********,***, да
заплати на О.П. с адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от К. З.Д., сумата от
66,67лв. /шестдесет и шест лева шестдесет и седем стотинки/ за разноски за
първоинстанционното производство, сумата от 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, сумата от 300лв. /триста
лева/ за разноски за въззивното производство и сумата от 100лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА О.П. с адрес ***, пл.„*” №*,
представлявана от К. З.Д., да заплати на адвокат М.Р.М. ***, със служебен адрес
– гр.С., ул.„**“ №*, вх.“*“, ет.* /*/, възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за
безплатна адвокатска защита на въззиваемия С.С.Т., в размер на 1253,33лв.
/хиляда двеста петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: