№ 2295
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100512510 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Е. Б. И., ЕГН********** и Л. Б. И.,
ЕГН**********, действащи чрез своята майка и законен представител Н. Т.
И. срещу решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по гражданско дело №
28760 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 117-ти състав, с
което са отхвърлени исковете за изменение на месечната издръжка на детето
Е. Б. И. от 300 лв. на 800 лв. и на детето Л. Б. И.- от 200 лв. на 600 лв. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат
съображенията си. Въззивниците молят да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете им. Претендират
присъждане на разноски, по представен списък.
Въззиваемата страна Б. Г. И. оспорва въззивните жалба и моли да се
остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
1
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по гражданско дело №
28760/2023 година, Софийски районен съд, 117-ти състав е отхвърлил
исковете за изменение на месечните издръжки на децата Е. Б. И.,
ЕГН********** и Л. Б. И., ЕГН**********, определени с решение по гр. д.
№ 49009/2019 г. по описа на СРС, 158 състав, съответно от 300 лв. на 800 лв. и
от 200 лв. на 600 лв., като неоснователни.
Наведените от въззивниците доводи, че съдът не е отчел нарастването
на възрастта на децата, водещо до нарастване на нуждите им, че не е
съобразил инфлацията в страната от 26,30 %, че размера на минималната
работна заплата от 01.01.2024 г. ще бъде 933 лв., поради което издръжката за
Л. е под минимума, че решението на бащата на ответниците от ТЕЛК изтича
на 01.01.2024 г., че нетният доход на майката е около 1500 лв., а СРС е приел,
че средномесечния й осигурителен доход доближава 2000 лв., че Е. посещава
извънкласни занимания, за които майката заплаща допълнителни средства,
че бащата притежава собственост, надхвърляща 1 000 000 лв., че отдава под
наем два търговски обекта в гр. София, настоящия съдебен състав счита за
неоснователни, поради следните съображения:
Инфлацията в страната се отразява както на имащите право на издръжка
лица, така и на задължените за заплащане на такава.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си.
Предметът на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени
в обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, имащи траен и
2
продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на задълженото лице. Въззивният съд
напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и
изводи и препраща към тях. Както се посочи по- горе, предмета на
производството по чл. 150 от СК не е определяне на първоначална издръжка
за дете, поради което доводите за месечна издръжка за малолетно дете под
минимума, посочен в чл. 142, ал. 2 СК, са неотносими към съдебния спор.
За посещавани от детето Е. Б. И. извънкласни занимания и заплатени за
тях парични средства и за техния размер месечно не са ангажирани никакви
годни доказателства.
От събраните в първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че ответникът получава пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 396,95 лв. и месечна финансова подкрепа в размер на
25,83 лв. Видно от събраните в първата инстанция справка- данни за
осигуряване, майка на ищците за част от релевантния период е имала
осигурителен доход средномесечно в размер на 1897,58 лв.(лист 81 от делото
на СРС), което съответства на брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по
смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС).
От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано.
Доводите в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства Първоинстанционният съд е
мотивирал липсата на предвидените в закона предпоставки за увеличаване
размера на опредЕ.та издръжка, дължима от бащата на малолетните му деца.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от
въззивния съд.
Събраните и във въззивната инстанция доказателства- решение на
ТЕЛК за 54 % трайно намалена работоспособност на бащата със срок до
3
11.09.2026 г. и доказателства за брутни доходи на майката средномесечно в
размер на 1971,61 лв., не разрушават убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на въззивниците за
присъждане на разноски. Направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски е основателно и съдът й присъжда такива в размер на
500 лв.- заплатено адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по
гражданско дело № 28760 по описа за 2023 година на Софийски районен съд,
117-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Б. И., ЕГН********** и Л.
Б. И., ЕГН**********, действащи чрез своята майка и законен представител
Н. Т. И., ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН********** и Л. Б. И., ЕГН**********,
действащи чрез своята майка и законен представител Н. Т. И.,
ЕГН********** да заплатят на Б. Г. И., ЕГН********** сумата от 500 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4