№ 2417
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110216097 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 - ти
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретар КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. № 16097 по описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г. И. Ц., чрез адв. Е. К. - САК, срещу Заповед
за задържане на лице рег. № 229зз-1484 от 27.10.2023 г., издадена от ****
командир отделение при ОСПС – СДВР.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и
процесуалноправните правила, поради което се иска отмяната му.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява,
за него се явява адв. Е. К. - САК, която пледира за отмяна на процесната
Заповед по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на
направени от жалбоподателя разноски.
Ответникът – **** командир отделение при ОСПС – СДВР, уведомен
чрез юрк. *** не се явява. Представлява се от гл.юрк. ***, редовно
упълномощен. Последният оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Представя писмени бележки, в които са изложени аргументи за
потвърждаване на обжалваната Заповед за задържане на лице. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че
същото надхвърля нормативно определения минимум.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото прие за установено следното:
Със заповед № 229зз-1484 от 27.10.2023 г., издадена от **** командир
отделение при ОСПС – СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в 00.25
ч. Г. И. Ц. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане
на 05 РУ на СДВР. Посочено е, че задържането му е във връзка с чл. 315 от
НК. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което
свидетелства разписката към заповедта. Жалбоподателят бил освободен в
13.30 ч. на същия ден видно от отбелязването на заповедта. При извършения
обиск на лице по реда на чл. 80 от ЗМВР в задържания не са били намерени
вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи, същите са върнати
срещу подпис при освобождаването му, Декларация, Удостоверение за
заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР, Заповед, Докладна
записка, Ксерокопие от страници от книга за задържани лица.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намери приложените писмени доказателства за единни и
непротиворечиви като прие, че са по надлежния ред и затова ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Атакуваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона
форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални
2
правила относно последното.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване
на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72
ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът
с целта на закона.
Заповедта за задържането е издадена в писмена форма и препис от
същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и
кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по
самото задържане.
В конкретния казус, видно от посоченото в оспорената заповед,
задържането е осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
разпоредба допуска задържане по отношение на лице, „за което има данни, че
е извършило престъпление“. По правната си същност задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие.
При преглед на процесната заповед съдът установи, че в същата не се
съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването ,
липсва изложение на обстоятелствата, обосновали задържането, съответно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно
основание за издаване на оспорваната Заповед, овластява полицейските
органи да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.
Според приложимата норма на чл. 74 задържането на лицата по реда на чл.
72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието минимално
задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са
3
посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за
задържане. В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената
заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи
прилагането на принудителната административна мярка именно на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на правната квалификация от
Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на задължението на
полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи
задържането. В този смисъл е и константната практика на административните
съдилища, както и на ЕСПЧ. В издадената заповед единствено се сочи
разпоредбата на чл. 316 от НК, но с това описание не може да се приеме, че са
изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за
задържането. Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 – П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без
посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. В настоящия случай
фактическите основания за задържането, отразени в заповедта, се свеждат
единствено до цифров текст от Наказателния кодекс, което съдържание само
по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация.
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело №
4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
4
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие, да
бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт
чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай
обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на
административния акт – жалбоподателя Ц., нито пък в рамките на настоящото
производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
С оглед изложеното съдът намира, че процесната заповед не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването . В същото време, при липса на
описание на фактическите основания за задържането е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на
ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.
С оглед на горното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя
Г. И. Ц. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен
са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за
задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява
достатъчно основание за определяне на задържането като незаконно от
процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
5
С оглед горепосоченото съдът намира, че задържането на Г. И. Ц. се
явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг
предявен на лицето документ са изложени фактически основания за неговото
задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията.
На следващо място, съдът намира, че процесната заповед за задържане
не е съобразена с целта на закона. Съгласно принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6 от АПК, административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на
заповедта за задържане на процесното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
е чрез фактическо задържане на заподозряното лице да се съдейства за
разкриване на извършено престъпление и да се осуети възможността за
укриване на извършителя. Няма данни по делото, от които да е видно, че от
момента на задържането на Г. И. Ц. административният орган да е предприел
действия по ангажиране на наказателната му отговорност, и/или извършване
на процесуално-следствени действия с негово участие по преписката.
Същевременно, не са представени доказателства за оказана от страна на
задържания съпротива при задържането, бягство и т. н, които да са наложили
задържането му за 24 часа. Наред с това, в конкретния случай се установява и
несъобразяване с целта на закона като наложената мярка е нереципрочна на
целите на чл. 22 от ЗМВР. Със задържането е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство. Задържането за
срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е ПАМ, която се налага
като превантивна мярка с цел да предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие, респ. да избегне
наказателно преследване и да се даде възможност на органите на МВР да
реализират правомощията си, свързани с профилактиката, разкриването и
разследването на престъпления. В конкретния случай приложената ПАМ не се
оправдава от никоя от тези цели. Предвид изложеното, оспорената заповед е
издадена в нарушение на административно производствените правила и
материалния закон, страда от съществени пороци, които са довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което следва да
бъде отменена
6
По изложените мотиви съдът намира, че извършеното на 27.10.2023 г.
задържане на Г. И. Ц. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски –
възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса, за
което е направено съответно искане. Съгласно отразеното в приложения
договор за правна защита и съдействие от 05.11.2023 г., жалбоподателят е
заплатил сумата от 400 лева за осъществяване на процесуално
представителство по делото. Съдът намира, че така заплатеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно предвид представената по делото
правна защита, поради което искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено в цялост. В
ползва на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 10 лева –
държавна такса, за която има доказателства по делото, че е внесена.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СРС, НО, 93-ти състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Г. И. Ц., ЕГН: ********** по
Заповед за задържане на лице рег. № 229зз-1484 от 27.10.2023 г., като
ОТМЕНЯ същата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. И. Ц., ЕГН: ********** сумата от 410
(четиристотин и десет ) лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - гр. София в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7