№ 306
гр. София , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20201110212360 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. ХР. ЦВ., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 20-4332-014136 от 13.08.2020 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по
пътищата, на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 44, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 174,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложена „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че в АУАН и НП липсва
подробно описание на нарушението, което ограничава правото на защита на
санкционираното лице. Сочи се, че описаните нарушения не отговарят на обективната
действителност. Твърди се, че жалбоподателят е управлявал МПС със съобразена
скорост, като съприкосновението между двата автомобила не се дължи на негова вина.
Поддържа, че не е отказвал проверка за употреба на алкохол.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 07.08.2020 г., около 17:00 ч., Б. ХР. ЦВ., ЕГН **********, управлявал лек
автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № СВ **** МТ, в гр. София, ул.
„Станислав Доспевски“, с посока на движение от ул. „Летоструй“ към бул. „Владимир
Вазов“ и до бл. № 17, движейки се в заета лента от паркирани автомобили, навлязъл в
насрещната лента, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил, марка и модел „БМВ 320 Д“, рег. № СВ **** КК.
1
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - ДР. ИВ. З. и С.С.А..
Водачът Б. ХР. ЦВ. отказал проверка за наличието на алкохол в кръвта с
техническо средство, както и медицинско изследване.
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1762817/07.08.2020 г.,
ведно със скица към него.
От водача на л.а., рег. № СВ **** КК, била попълнена декларация от 07.08.2020
г.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 07.08.2020
г. от ДР. ИВ. З. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
07.08.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 20-4332-014136 от 13.08.2020 г., от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по
пътищата, на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 44, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, а на основание чл. 174,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата, била наложена „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 09.09.2020 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
ДР. ИВ. З..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано
на място.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля ДР. ИВ. З. и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - талон за
изследване, скица на ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача, декларация, акт
за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и заповед № ИК-13140
от 29.10.2019 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 07.08.2020 г., в деня, в който са установени
нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от ДР. ИВ. З. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед №
2
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в
ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Г.В.Б., която работи
като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице са словесни описания на нарушенията, които съответстват на
посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите. В обстоятелствената част
на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и
обстоятелствата от обективния състав на нарушенията по чл. 44, ал. 2 ЗДвП и чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Нормата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение, съгласно което при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ал.
2 от същата разпоредба, която според АНО е нарушена, предвижда, че ако
разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или
стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да
намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства.
От протокола за ПТП, скицата към него и декларацията, попълнена от другия
водач на МПС, безспорно се доказва фактът на осъщественото ПТП, установено и от
събраните гласни доказателствени средства.
При анализ на доказателствения материал, настоящият състав намира, че с
поведението си, като водач на МПС на инкриминираната дата и място, жалбоподателят
е причинил ПТП с нанасяне на материални щети по лек автомобил, рег. № СВ **** КК.
Съдът приема, че настъпването на установеното от контролните органи ПТП е станало
при нарушаване на правилата за движение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП.
Нарушителят, като участник в движението по пътищата, не е трябвало да
създава и поставя в опасност живота и здравето на хората и причинява имуществени
вреди, при условие, че разминаването не може да се извърши безопасно поради
наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, като движещ се по
заета пътна лента, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещия се автомобил. При конкретните пътни условия жалбоподателят би имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието, единствено при спазване
на правилата за движение по ЗДвП.
Установява се също така и, че на посочените в наказателното постановление
време и място жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство и е отказал да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, на
мястото и по времето, посочени в АУАН. При пристигане на екипа на ОПП-СДВР, при
извършената му проверка и изискване от негова страна да съдейства, за да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, той е отказал да бъде
изпробван, при което при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 3-7 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, е съставен и талон за изследване, който му е
бил връчен, като жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП между двете предложения е използван
съюзът "или". Предвидено е да бъде санкциониран отказът на водача да му бъде
извършен тест с техническо средство или неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Няма никаква пречка
водачът на МПС да откаже, както проверка с техническо средство, така и медицинско
изследване. Фактическите обстоятелства са точно и безпротиворечиво описани в
АУАН и НП. Словесно ясно в АУАН и в НП е описан отказът на жалбоподателя да
бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, както и отказът му да се
подложи на медицинско изследване. Няма данни от друга страна да е изпълнено
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, което е дадено по време на проверката. Поради това правната
квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП в НП е вярна.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е
управлявал МПС със съобразена скорост, както и че не е отказвал проверка за употреба
на алкохол. Доказателства в тази насока не са представени по делото.
От субективна страна нарушенията са извършени от жалбоподателя виновно,
при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си и е предвиждал техните общественоопасни последици, като е
целял настъпването им.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършените административни нарушения не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Доколкото наказанията, съобразно приложимите санкционни разпоредби на чл.
179, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са в абсолютно определени размери, то излагането на
съображения досежно тяхната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
4
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-014136 от 13.08.2020
г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на Б. ХР. ЦВ., ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата, е
наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата, и на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, е наложена „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5