Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Луковит, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д. № 161 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж.С.М., ЕГН **********,***, против
Наказателно постановление № 19-0906-001750/ 03.01.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Ловеч, с което за извършено нарушение на чл. 150а,
ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила и е изведено искане за
неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят Ж.С.М. участва чрез
процесуален представител адв. Р.М. от ЛАК, който поддържа жалбата. По същество
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи за нарушено
право на защита поради неяснота в какво качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя –
като водач на МПС или като собственик на превозното средство, който не посочва
водача; жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да осъществи вмененото му
нарушение, тъй като по времето на извършването му не се е намирал в района на
Община Луковит, което се установявало от свидетелските показания на
полицейските служители.
Административнонаказващият орган не взема
участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В
придружителното писмо, с което е адинистрирана
жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените
становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства,
приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 30.10.2019
г. св. Й.В.Й. и колегата му С.Н.Д.– автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч, като състав на полицейски патрул
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на територията на
с. Торос, обл. Ловеч. Около 14:30 ч. се намирали на ул. Дило
Йотов, когато забелязали, че срещу тях,
в посока на движение към ПП І-4, се движи лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******,
управляван водач, който бил без поставен предпазен колан, поради което решили
да го спрат за проверка , като подали светлинен и звуков сигнал. Водачът
направил жест, че ще спре след тях, но вместо това продължил движението си с
висока скорост. Полицейските служители първоначално го последвали със служебния
автомобил, но скоро преустановили преследването, за да не настъпят опасни
последици за живота и здравето на околните. При направената справка с РСОД
установили, че автомобилът БМВ е собственост на жалбоподателя Ж.С.М.. Автомобилът
бил с прекратена регистрация от 16.01.2018 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – без
ЗЗГО, както и без валиден годишен технически преглед. Полицейските служители
посетили адреса на жалбоподателя в гр. Луковит, като не го намерили там, близките му казали, че работи в гр. София. Свързали
се с жалбоподателя по телефона, последният отрекъл той да е управлявал
автомобила.
На 04.11.2019
г. жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявила, че
не може да посочи на конкретната дата и час кой е управлявал автомобила му. В
писмени сведения от същата дата жалбоподателят посочил, че
в края на 2017 г. е оставил собствения
си лек автомобил БМВ 320Д с peг. № ****** в автокъща в с. Борован, обл. Враца, чийто собственик се
казвал К., като купил на бартер друг автомобил Ауди А4, нов внос. Автомобилът
го дал само с малкия талон, като големия талон останал при него. От автокъщата не му дали никакъв документ, като се уговорили,
че когато продадат автомобила му, ще му се обадят да го прехвърлят. Същият е
заявил, че към момента не знае, къде се намира автомобилът и никой не му се е
обаждал за да го прехвърлят.
На
04.11.2019 г. на жалбоподателя е връчена покана с peг.
№ 297000-7198/ 04.11.2019 г. по описа на РУ МВР гр. Луковит, да се яви в
7-дневен срок в гр. Ловеч, ул. Х.К.*, за съставяне на АУАН по ЗДвП.
На дата 11.11.2019 г.
жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“, където актосъставителят
Й.Й. му съставя АУАН с бл.№№ GA 16539, GA 16537 и GA
16538, за нарушения по чл. 103, чл. 137А, чл. 140 и чл. 150А от ЗДвП.
АУАН, серия GA, №
16538/11.11.2019 г. е съставен в присъствието жалбоподателя и на двама свидетели по
съставянето на акта – Й.К.П. и П.С.С. за това, че на 30.10.2019 г. в с. Торос, ул. „Дило Йотов“, с посока на движение към ПП I-4, управлява
собствения си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******, след като свидетелството
му за управление на МПС е отнето – иззето, чрез административен акт. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 150а, ал.
1 във вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят подал
възражение, във връзка с което е извършена проверка, приключила с доклад рег. №
906р-8854/20.12.2019 г.
Административната
преписка е изпратена от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч в РП -
Луковит, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 21.02.2020 г. по прокурорска
преписка № 21/2020 г. РП – Луковит е отказала да образува досъдебно
производство. В мотивите прокурорът е посочил, че не е установено жалбоподателят на посочените
дата и място да е управлявал моторното превозно средство, самоличността на
водача не била установена.
По
повод жалба, подадена от жалбоподателя с твърдения, че автомобилът му се намира
неправомерно в лице на име Д.Б.Б.от с. Дерманци, била
извършена проверка по прокурорска преписка № 1083/2019 г., приключила с постановление
от 29.04.2020 г., с което РП – Луковит е отказала да образува досъдебно
производство. В мотивите на
постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че през 2018 г. Ж.С.М. е
направил бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ******,
като оставил същия в автокъща в с. Борован, а оттам
взел друг автомобил. Не било извършено прехвърляне на автомобилите с
необходимия договор-писмен с нотариална заверка на подписите. Уговорили се, ако
се появят купувачи за автомобила на М., собственика на автокъщата
да се свърже с М., за да прехвърлят същия директно на купувача. По-късно
собственикът на автокъщата продал автомобила марка
БМВ, модел 320 Д, с рег. № ****** на непознати за него лица, като собствеността
на същия отново не била променена. Автомобилът марка БМВ, модел 320 Д, с рег.№ ******
бил използван от различни лица, междувременно бил закупен и от Е.С.А.от с.
Бежаново. През месец юни 2019 г. тя го „продала“, на Г.А.Т. ***. Последният за
кратко ползвал МПС-то, като го продал на човек от гр. Плевен за части. През
месец декември 2019 г. Ж.М. потърсил Г.Т. и поискал от него регистрационните
табели, за да може да прекрати регистрацията на лекия си автомобил БМВ модел
320 Д, с рег. № ******. Т. успял да се свърже с лицето, на което продал
автомобила и същият му изпратил регистрационните табели по автобуса от гр.
Плевен. Г.Т. предал с протокол за доброволно предаване регистрационните табели
на полицейския служител, който извършвал проверката по случая. Прокурорът
приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, които да
обосноват образуването на досъдебно производство. В случая се касае за
граждански отношения, свързани с неизпълнението на договорни задължения и
споровете свързани с тях. Разпоредил да се върнат на Ж.С.М. двете
регистрационни табели с № ******, които се намирали на съхранение при домакина
на РУ - Луковит.
Видно
от справката за нарушител водач притежаваното от жалбоподателя свидетелство за
управление на МПС е било отнето на 30.09.2018 г. с административен акт.
Въз
основа на съставения АУАН серия GA, № 16538/11.11.2019
г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на
чл. 150а, ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като възприетите в АУАН от
контролния орган фактически констатации са намерили отражение и в
НП.
Изложената
фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени
доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка, изисканите две
прокурорски преписки /коментиран по-горе/, от показанията на разпитаните
свидетели - актосъставителя Й.В.Й. и свидетеля по съставяне на акта
П.С.С., както
и от разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели – Л.Н.К., К.С.М. и Г.А.Т..
Актосъставителят заяви, че за кратко е видял водача и не може да посочи, че
жалбоподателят е този, който е управлявал
автомобила. На адреса в гр. Луковит не са намерили жалбоподателя, близките му
казали, че работи в София.
Св.
Л.Н.К. свидетелства, че Г.Т. му е предал регистрационните табели на автомобила
с протокол за доброволно предаване, казал му, че е продал автомобила на някакъв
човек от Плевен.
Св. К.С.М. разказва,
че преди повече от 5-6 месеца преди
случая жалбоподателят е оставил БМВ-то си в автокъща
в Борован и взел друга кола. След случая
е видял автомобила в с. дерманци, в двора на
св. Г.Т..
Св. Г.Т. сочи, че е
закупил въпросния автомобил през 2020 г. от лице на име В.от с. Бежаново, след
което го е продал в гр. Плевен. Не познава жалбоподателя.
Съдът
кредитира с доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на
акта, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се, при липса на индиции за предубедеността
им.
Съдът
кредитира като достоверни и показанията на доведените от жалбоподателя
свидетели. Същите кореспондират с показанията на полицейските служители и
писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено
атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно представените писмени доказателства - заповед на министъра на
вътрешните работи и удостоверение, издадено от ОДМВР - Ловеч.
Гореизложената фактическа обстановка не може да
мотивира съда да приеме, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е
осъществил състав на нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да бъде
санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП създава задължение за водачите да управляват моторно
превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да
не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството
им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В НП е посочено, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана при условията на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП – в качеството му на собственик на автомобила и поради невъзможността му
да посочи, кое лице го е управлявало на сочената дата и място. Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че
същата урежда субектите на административното наказание по този закон, доколкото
са възможни, а и често срещани случаите, в които собственикът и този, който
управлява МПС са две различни лица. Законът предвижда с оборима
презумпция, че отговорност носи собственикът на превозното средство, доколкото
не е установено, че конкретното нарушение е извършено от друго лице.
В случая
не се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал описаното МПС – лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******, негова
собственост. Напротив, от събраните доказателства безспорно се установява, че
не той, а друго неизвестно лице е управлявало посоченото МПС.
По отношение на така
описаното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП разпоредбата на чл. 188, ал. 1 е
неприложима, доколкото тази разпоредба е относима към
автомобила, с който е извършено нарушение и отговорността на собственика, но не
и към въпроса за валидността на неговите документи за управление. В случая, без правно значение за съставомерността на вмененото нарушение е фактът дали
жалбоподателят въобще е притежавал придобита провоспособност,
валидна за категорията, към която спада процесното МПС, доколкото по делото не
е установено, че именно той го е управлявал и е имал качеството на водач на
инкриминираната дата. Разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП
е адресирана само до водачите, т. е. лицата, които управляват МПС, а в случая
не е доказано, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, поради което
същият обективно не би могъл да наруши правилата, установени в разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП.
По
изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие е
уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено заплащане
на сумата в брой.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0906-001750/ 03.01.2020 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Ловеч, с което за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП на Ж.С.М., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - Ловеч да заплати на Ж.С.М., ЕГН **********,***
сумата от 300
/триста/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: