МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 618 /15г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила
обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимия М.А.А. за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК за това, че на 16.10.2014 г. в
гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портмоне,
сума в размер на 80 лева, лична карта, дебитни карти към „Райфайзенбанк" и
„Експресбанк", висулка във форма на кръг, изобразяваща паяжина
и паяк от сребро с големина на монета от един лев, всички вещи на обща стойност
130 лв., от владението на Й.П.П., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила-издърпване.
В пледоарията си по
съществото на делото, представителят на ВОП поддържа повдигнатото
обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин.
Предвид данните за
личността на подсъдимия предлага на съда да му наложи наказание 7 години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимият - адв. Д. твърди, че
деянието следва да се квалифицира по чл.196 вр. чл.194 от НК, като изразява
становище, че подс. А. действително е отнел веща, но не в резултат на упражнено
насилие върху пострадалия.
Пледира за
налагане на наказание в пределите на предвидено за това престъпление.
Подсъдимият А. в хода на съдебното следствие дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, в които по същество се признава за
виновен, но не за грабеж, а за извършена кражба. Отрича да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд. Твърди, че е взел портмонето от
джоба на пострадалия без да го е удрял и това, че в деянието е участвал и св.В.Д..
В дадената
му последна дума заяви, че няма какво да каже.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за
установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.А.А. е роден на *** г. в
гр. София. Живее в гр. Варна. Същият е с основно образование, неженен, не
работи. Многократно бил осъждан за престъпления срещу собствеността, в това
число и за грабеж.
На 16.10.2014 г. в гр. Варна решил да
се поразходи вечерта.
По време на разходката срещнал
свидетелите Б.Д. и В.Д., които познавал отпреди. Всички те заедно се отправили
към градинката пред „Севастопол", а последствие се преместили в градинката
пред Археологическия музей на града. В този момент натам вървял св. Й.П.П..
Прибирал се от гости у свой приятел, където се бил почерпил. Той се движил пеша
от кръстовището на бул."Чаталджа" към сградата на Община Варна.
Когато преминавал през градинката на Археологическия музей, в посока към
ул."Братя Шкорпил" бил забелязан от подс. А., който спонтанно решил
да го ограби. В изпълнение на замисленото той казал на свидетелите Б.Д. и В.Д.
да вървят с него и тръгнал след пострадалия П..
Тримата го застигнали пред сградата на
„Български червен кръст" на ул. "Братя Шкорпил". Тогава подс. А.
го заговорил, поискал му цигари. При размяната на реплики св. П. успял добре да
огледа подс. А.. Когато отворил якето си, за да изкара цигарите, портфейлът,
който бил до тях във вътрешния му джоб се видял, при което подс. А. изненадващо
го ударил с юмрук в областта на корема. Св.П. се свил от удара, защото изгубил
въздух от дробовете си. При това подсъдимия веднага бръкнал в левия вътрешен
джоб на якето на П. и издърпал от там портфейла му. Пострадалият се присвил
след удара и не оказал никаква съпротива на издърпването на веща.
През това време другите двама
свидетели, които придружавали подсъдимия – св. Д. и св. Д., стояли на около
метър, метър и половина встрани от пострадалия и не направили, нито казали
нещо.
След като отнел портфейла на св. П.,
подс. А. хукнал да бяга, а свидетелите Б.Д. и В.Д. също избягали в различна
посока. Св. П. се опитал да ги догони, но не успял, тъй като се препънал и
паднал на улицата.
Подсъдимият избягал в посока улица
"Антим I", а оттам към тролейната спирка "Нептун".
Свидетелите Д. и Д., които не искали да се замесват в грабеж, избягали в посока
ул. „Шипка". По-късно тримата се събрали отново и подсъдимия им обяснил,
че бил извършил грабеж.
В портфейла св. П. държал личната си
карта, дебитни карти към „Райфайзенбанк" и „Експресбанк". Вътре имал
80 лева и бижу - висулка във форма на кръг, изобразяваща паяжина и паяк от
сребро с големина на монета от един лев.
След станалото пострадалият П. се
тъжил във Второ РУ при ОД на МВР -
Варна, а впоследствие и в Първо РУ при ОД на МВР - Варна, където дал обяснения за извършения
грабеж. Обадил се и в обслужващите го банки - „Райфайзенбанк" и
„Експресбанк", за да блокират
банковите му карти.
Заключението
на назначената в хода на досъдебното производство СОЕ, впоследствие приета и от
съда като обективна, компетентна и безпристрастно изготвена установява, че
общата стойност на инкриминираното имущество възлиза на 130
лева.
Заключенията
по изготвените СПЕ и комплексна, приобщени в условията на чл.282 ал.3 от НПК и
приети от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадени сочат, че
към момента на инкриминираното деяние, а именно - 16.10.2014 г. подс. А. е бил
психически здрав.
Към него момент той е приемал метамфетамини –
„Пико”, но тази употреба не е причинила психични разстройства, като според в.
л. той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи адекватно постъпките си.
Пострадалият
Й.П. към момента на осъщественото срещу него инкриминирано деяние е бил
психически здрав. Бил е в състояние на обикновено опиване - Лека степен - 1,35
хил., като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи адекватно постъпките си. Той е могъл да запаметява факти и
обстоятелства от значение за настоящото наказателно производство. Леката степен
на алкохолно опиване не го възпрепятства да дава годни свидетелски
показания.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на събраните по делото
доказателства, установени чрез гласни и писмени доказателствени средства – от части
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, дадени непосредствено
пред настоящия съдебен състав по време на съдебното следствие в с.з., както и
тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, показанията на вещото лице; събраните
във фазата на ДП и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства –
протокол за разпознаване, фотоалбум, справки за съдимост и др.,
приобщените заключения по изготвените експертизи.
Съобразно така установената фактическа
обстановка, съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият
М.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението по смисъла на чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1 от НК за това, че на 16.10.2014год.
в гр.Варна, при условията на „опасен рецидив”, отнел чужди движими вещи -
портмоне, сума в размер на 80 лева, лична карта, дебитни карти към
„Райфайзенбанк" и „Експресбанк", висулка във форма на кръг, изобразяваща
паяжина и паяк от сребро с големина на монета от един лев, всички вещи на обща
стойност 130 лв., от владението на Й.П.П., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила /чрез издърпване/.
Изпълнителното
деяние на подсъдния е довършено и се изразява в отнемането на вещи чрез
употреба на сила /портмоне, 80 лева, лична карта,
дебитни карти към „Райфайзенбанк" и „Експресбанк" и висулка във форма
на кръг, изобразяваща паяжина и паяк от сребро/. След упражнената принуда
спрямо св. П., той е установил безпроблемно своя фактическа власт върху
процесните вещи и отдалечавайки се от местопроизшествието е могъл спокойно да
се разпорежда с тях.
Квалификацията по чл.199 ал.1 т.4
от НК - „опасен рецидив" по чл.29 ал.1 буква
„а" НК се
обуславя от предходната му съдимост, както следва: по
НОХД №1420/2011г. на ВОС, в сила от 29.12.11г., с която му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години за деяние по чл.211 пр.1 вр.чл.210
ал.1 т.1 от НК; по НОХД №3190/2011г. на ВОС, в сила от 30.01.12г., с която е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца за
престъпление по чл.206 ал.З от НК; по НОХД № 1725/2011 г. на ВРС, в сила от
01.04.11г., с която е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок 1 години
и 6 месеца за деяние по чл.211 пр.3 вр.чл.210 ал.1 т.1 от НК и по НОХД
№1594/2010г. на ВРС в сила от 06.04.11г., с която на подсъдимия е било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок 1 година и 6 месеца за извършено престъпление
по чл.206 ал.3 от НК.
От
субективна страна престъплението е
извършено при форма и вида на вината - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е искал тяхното настъпване.
Налице е и намерението за противозаконно своене, което е осъществено.
По делото
не се спори за това, че именно подс. А. е отнел портфейла на св. П.. Спорният
момент е досежно квалификацията на деянието, като според защитата на подсъдимия,
последният е осъществил деяние по смисъла на
чл.196 вр. чл. 194 от НК.
Самият
подсъдим в съдебно заседание пред настоящия състав заявява, че не е извършил
грабеж, а кражба на портфейла на пострадалия и то от външния десен джоб на
якето му. Отрича да е упражнявал насилие и изобщо да е удрял пострадалия в
областта на корема. Твърди, че в процесната вечер е продал на постр. П. „трева”
срещу сумата от 10лв. Тогава след като забелязал портфейла му, той го взел от
джоба му и го подал на св. Д., като избягал заедно с другите.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част и приема същите единствено
за негова защитна теза, изградена в резултат на упражняване на неговите законни
права и за защита на интересите му. Обясненията му са абсолютно изолирани и не
кореспондират с цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото. Те са в
пълен противовес най-вече с показанията на пострадалия П., които съдът напълно
кредитира, като обективни, логични и последователни, намиращи се в синхрон с
другите гласни и писмени доказателства.
Версията
на подсъдимия, че е взел портфейла от външния джоб на якето на пострадалия, без
да му е нанесъл удар в корема, не се споделя от настоящия състав. Същата се
опровергава по категоричен начин от показанията на св. П., а също така е в
конфликт и с показанията на свидетелите Д. и Д.. Последните също свидетелстват
за „сбутване” и неразбория между подсъдимият и пострадалият, така че няма как
да се приеме, че е било налице единствено измъкване на портфейла без употреба
на сила, което се домогва да докаже подсъдимия.
Съдът дава
кредит на показанията на св. П., които са логични и последователни. Макар и да
е бил в лека степен на алкохолно опиване, той описва точна и правдоподобна фактическа
обстановка. При изграждане на своето вътрешно убеждение съдът няма съмнение в
достоверността на изложеното от пострадалия. Състоянието му според вещите лица,
е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
адекватно постъпките си, да запаметява факти и обстоятелства, които имат
значение в настоящото наказателно производство. Психическото му състояние е
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
адекватно постъпките си. Неговите показания кореспондират с гласните показания
на другите свидетели, от части и с обясненията на подсъдимия /в частта,
кредитирани от съда/ и с писмените доказателствени средства – разпознаването,
фотоалбума, както и със заключенията по компетентно изготвените експертизи,
които съдът напълно кредитира.
Тези
показания за съда стоят в основата по изграждане на фактическите обстоятелства
по делото. Съдът ги цени при формиране на горните фактически изводи, като
доказателство относно авторството на извършеното от подс. А. деяние, за което
му е възведено обвинение, респ. за което е осъден.
Както се
посочи по – горе, обясненията на подсъдимия стоят в пълно противоречие и с част
от показанията на свидетелите Д. и Д. по отношение на това какво се е случило
на инкриминираната дата, но и с проведени очни ставки. От показанията им съдът
установи по безспорен начин времето, мястото, присъстващите лица на инцидента,
реализирането на случайната среща с пострадалия и механизма на упражнената
спрямо него принуда. Издърпването на портфейла посредством сила от подсъдимия,
св. Д. е интерпретирал, като „дърпане” и „боричкане”, а св. Д. в очна ставка
като „размятване на ръце”, „ръкомахане”. Първият подробно е описал
местоположението пострадал - извършител, както и психическо състояние на
подсъдимия, който имал неадекватно и странно поведение, в резултат на
употребения наркотик. Описани са още и силовите действия на дееца спрямо
пострадалия както и бягството му от местопроизшествието, след неуспешния опит
на пострадалия да го догони. Този свидетел твърди още, че упражнената спрямо
пострадалият сила, изразила се в боричкане и дърпане, е била основание за
последния да дръпне подс. А., но последният не го послушал. Тези показания се
подкрепят и от показанията на св. П., който също потвърждава, че спрямо него е
използвана неправомерно сила. От друга страна експертите - вещи лица
заключават, че по време на деянието подс. А. е употребил метамфетамини –
„Пико”, което е причина за неговото агресивно поведение. Поради това няма как
да бъде споделена неговата защитна версия, а именно, че единствено е отнел
портфейла на пострадалия, без да нанася удар и по този начин да улесни
инкриминираното си деяние. Фактът, че непосредствено след деянието подсъдимият
е предприел действия по своето укриване, отдалечавайки се бегом от
местопроизшествието, както и че останалите свидетели също са побягнали в
различна посока, както и споделеното на по – късен етап с тях, че е извършил
грабеж, са показателни за осъщественото от обективна и субективна страна, респ.
за упражнената принуда.
Освен
показанията на пострадалия, че е получил
юмручен удар в областта на корема, вследствие на което е била преодоляна
неговата съпротива, в тази насока са и показанията на присъствалите
на инцидента двама свидетели. Досежно механизмът на деянието и неговото последващото
самопризнание, направено пред тях, съдът кредитира техните показания, но в
останалата част прецени същите, като заинтересовани - още повече, че останалите
факти, които сочат противоречат на показанията на пострадалия и на обясненията
на самия подсъдим. Вероятно тези несъответствия донякъде се дължат и на опита
да се оневини подс., предвид
приятелските отношения между тях, което е индиция за съда за пряка заинтересованост
от изхода на делото. Показанията им от съдебната фаза в тази част донякъде са в
противоречие с депозираните непосредствено след деянието пред орган на д.п. и
съдия на досъдебнта фаза, като първите с оглед
преценката им за вътрешна последователност се кредитират и поставят в
основата на изводите по фактите по делото, а тези които са приобщени чрез
прочитане по реда на чл. 281 от НПК не са единственото доказателствено средство
за установяване на фактите от значение на делото, водещи до единствения и
безспорен извод за вината на подс. А.. В частите, в които ги кредитира, съдът
ги цени при формиране на горните фактически изводи, като доказателство досежно
извършителството на деянието от подс. А..
По делото
са налице две противопоставими версии, изложени последователно от пострадал и
подсъдим. Тази на пострадалия, че портфейлът му е отнет чрез употреба на сила
от вътрешния джоб на якето му и тази на подс. А., че е взел портфейла от
външния му джоб, без обаче да му е нанесъл удар.
Втората
версия очевидно се опровергава от събраните доказателства по делото: от една
страна показанията на двамата свидетели, дадени по време на съдебната и
досъдебната фаза, кредитирани от съда в тази им част, които са категорични, че
е извършен грабеж; от друга – предвид обстоятелството, че към онзи момент подс.
е приемал ПАВ и е бил агресивен и упорит в намерението си да осъществи
престъпната си цел. Неговото поведение, илюстриращо прилив на сили, енергичност
и завишена агресивност, вследствие употребата на „Пико” /метамфетамин/ в
тъмната част на деня, предварителната му готовност за нападения, изразяваща се
в мотивация да „бръмчи”, като израз на трайно вкоренените му престъпни
инстинкти и солидния му опит в извършване на грабежи при сходни обстоятелства,
/установено на база бюлетин за съдимост и по данни за водене на две наказателни
производства със същия предмет към настоящия момент/, само затвърждават
еднозначния извод за вината на подс.А. в осъщественото инкриминирано деяние
„грабеж”.
Всички тези обективни особености на
поведението на подсъдимия обективират умисъла му да упражни принуда спрямо
постр. П., с цел противозаконно отнемане на портфейла му. Липсва основание за
квалифициране на деянието му в такова по чл.194 от НК: подсъдимият е инициирал
разговор с жертвата си под предлог за цигари, видял е портфейла му и неочаквано
е нанесъл удар в корема му, преследвайки целта си за неправомерно отнемане на
веща, с което обективно и субективно е осъществил състава на чл.199 от НК /
предвид неговата съдимост в условията на рецидив /.
На
следващо място действително свидетели очевидци на фактическото отнемане на
вещите чрез употреба на сила има и това са свидетелите Д. и Д., които в стремеж
да оневинят своя приятел дават твърде колебливи и взаимно изключващи се
показания, изпадайки в противоречия относно поведението на подс. и пострадалия.
Двамата не отричат, че е имало комуникация между пострадал и извършител,
впоследствие че всички са избягали, като пострадалият се препънал и паднал, а
св.Д. видял, че пострадалият изкарал портфейл; че двамата се боричкали,
дърпали, но заявяват, че не са видели удар спрямо св. П.. И двамата
възпроизвеждат споделеното от подс. А., че е извършил грабеж. Показанията им не
кореспондират досежно разстоянието на което са се намирали, продължителността
на разговора между подсъдим и пострадал и че не са видели упражнената сила –
издърпване, след като се твърди от единия от тях, че се боричкали и дърпали,
както и че подсъдимият е викал. Против всякаква логика е обстоятелството, че
след като не е имало никакви насилствени действия спрямо пострадалия, в даден
момент всички да се разбягат в различни посоки и отново да се съберат на
определено място, което обяснява и мотива им да сторят това. Не е логично и
всички те да се страхуват от сам човек, когото възприели във видимо нетрезво
състояние и да избягат, ако е нямало противозаконно действие спрямо него, което
им поведение в действителност е показателно за случилото се, както и че спрямо
пострадалия е било упражнено насилие от страна на подс. за отнемане на веща.
Налице е и съвкупност от косвени доказателства, които водят до единствения
възможен и несъмнен извод, че именно подсъдимия е автор на престъплението
грабеж.
При
определяне наказанието на подс. А., съдът обсъди
високата степен на обществена опасност на престъплението (касае се за едно от
най-често извършваните и брутални престъпления против собствеността на
гражданите) и високата обществена опасност на подсъдимия, с оглед неговата
предходна съдимост. Обстоятелството, че е налице признание за извършено деяние,
макар и за друга правна квалификация следва да бъде ценено като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
При превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед заявената позиция на
държавния обвинител за налагане на наказание под средния размер, настоящият
състав прецени, че в случая подходящо такова е наказание „лишаване от свобода”
за срок от 7 години, което е адекватно и би постигнало целите предвидени в
нормата на чл. 36 от НК.
Съобразявайки
размера на наложеното наказание, данните за личността на подс. А. (осъждан),
както и факта, че се касае за рецидивна престъпност, съдът приложи разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, с оглед на което изтърпяването
на наказанието следва да бъде осъществено при първоначален строг режим в
затвор.
На
основание чл.189, ал.З от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: