Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260361 14.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21231 по описа на
втори граждански състав за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против Д.Ц.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2079,06 лв.-
главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит от 28.03.2016
г., 197,89 лева – възнаградителна лихва за периода 01.06.2018г – 09.11.2018.,
106.11 лв. мораторна лихва от 09.11.2018г. до 11.09.2019г.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за
кредит за покупка на стоки и услуги с номер *********Д.Ц.Г. дал съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 28.03.2016г. ответникът активирал предоставената
му кредитна карта № ****, с максимален кредитен лимит в размер на 2000
лева. Същият представлявал револвиращ
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции –
теглене в брой от банкомати, плащания, терминални устройства и др. Твърди, че
съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се, че Д.Ц.Г. преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г., когато било
последното му плащане по нея, като балансът по картата бил в размер на минус
2455,63, което принудило кредитора да блокира използването й. Сочи се, че
въпреки многократни опити за контакт с длъжника и отправени покани за
погасяване на задълженията доброволно, той не изпълнявал и това породило
интерес за ищцовото дружество да потърси съдебна защита на вземането си, като подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите
суми. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в
изпълнение на дадените указания ищецът
предявил настоящият иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В законоустановения срок от
ответника Д.Г. не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно
заседание същия не се явява, не е ангажирал доказателства, нито е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети Договор за потребителски кредит с номер ****, ведно приложенията, последното месечно извлечение
по кредитна карта, обратна разписка за предаването й, покана за доброволно изпълнение
и обратна разписка за връчването й.
Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за извършено плащане.
С молба,
приложена на л. 51 от делото ищцовото дружество, чрез
пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника Д.Г.. Същият е редовно призован и за първото по
делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва предявените
искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство /включително и тези, направени
в заповедното производство/, които се претендират и са налице доказателства, че
са действително заплатени. Същите възлизат на сумата от 235,50 лева за
настоящото производство /ДТ в размер на 135,50 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева/, както и сумата от общо 97,66 лева разноски в
заповедното производство, от които- заплатена ДТ в размер на 47,66 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Ц.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 2079,06
лева- главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит от 28.03.2016 г., 197,89 лева
– възнаградителна лихва за периода 01.06.2018г – 09.11.2018., 106.11 лева. мораторна лихва от
09.11.2018г. до 11.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда- 26.09.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 15272/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.Ц.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 235,50 лева /двеста тридесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски
/ДТ в размер на 135,50 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева/, както и сумата от общо 97,66 лева
/деветдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски в
заповедното производство, от които- заплатена ДТ в размер на 47,66 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД