Р Е
Ш Е Н
И Е № 18
гр. Сливен, 10.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1510 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422,
ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото
дружество се твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което
се предявяват исковете. Сочи се, че на 21.02.2019 година на „МИНИ МАРИЦА -
ИЗТОК” ЕАД - гр. Раднево е връчено разпореждане № 3113 по ч.гр.дело № 6247/2018 година по описа на Районен съд
Сливен, с което се указва едномесечен срок за предявяване на иск относно
вземането, предмет на ч.гр.дело № 6247/2018 година по описа на Районен съд - Сливен,
поради наличие на условията по чл. 415. ал. 1, т.2 ГПК, във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
Във връзка с разпореждане № 3113, за кредитора по заповедното производство е
възникнало задължението да установи с иска по чл. 422 ТПК вземането си по
отношение на длъжника, което е процесуалното правно основание за образуване на
настоящото исково производство.
Твърди се, че на 21.12.2017 г. в
гр. Раднево между страните по делото е подписан Договор № НС-17-2017, с който
„Мини Марица-изток“ ЕАД като наемодател предоставил на П.А.И. в качеството му
на наемател земя, подходяща за земеделско ползване, находяща се в землището на
село Медникарово, община Гълъбово с обща площ 50.444 дка, представляваща части
от поземлен имот № 000588.
На 12.01.2018 година на основание чл. 3 от Договор № НС-17-2017 между страните по облигационното
правоотношение е подписан приемо -предавателен
протокол, чрез който наемодателят предава на наемателя имотите, предмет на
договора.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от
Договор № НС-17-2017, плащането на първата наемна вноска от страна на П.И. е с
падеж 30.05.2018 година. За задължението на
наемателя е издадена фактура №********** на стойност 1 925 лева от изпълнителя
по договора - рудник „Трояново 3“ с ЕИК: 8330175520019 - клон на „Мини
Марица-изток” ЕАД. Наемателят П.И. не е изпълнил задължението си по Договора,
като не е заплатил договорената наемна цена, включително и по посочената в чл. 6
банкова сметка ***.
Твърди се, че с писмо от
13.08.2018 година (изх. № ПД-11-376) „Мини Марица-изток“ ЕАД
уведомява наемателя П.А.И., че не е изпълнил задължението си по договора и на
основание чл. 14 от Договор №НС-17-2017 „Мини Марица-изток” ЕАД прекратява
едностранно посочения договор.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 6247/2018 година по описа на Районен съд - Сливен, както следва
сумата от 1925 лева - главница, дължима по Договор № НС-17-2017, ведно с
неустойка за периода на забава в размер на законната лихва върху стойността на
неизпълнението /неплатените в срок суми/, съгласно раздел IV. Санкции и
обезщетения, чл. 13 от Договора за наем в размер на 86,63 лева и законна лихва,
считана от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
В законоустановения срок от назначения особен представител
на ответника е депозиран отговор, с който
се изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, като се
излагат аргументи в тази насока.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който поддържа исковите претенции и като счита същите за доказани
по основание и размер, моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Конкретните
си съображения излага в представена по делото писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
назначеният му особен представител, който моли за отхвърляне на исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2017 година в гр. Раднево между страните по делото е подписан Договор № НС-17-2017,
съгласно който „Мини Марица-изток“ ЕАД в качеството си на наемодател е предоставил на П.А.И. в
качеството му на наемател земя, подходяща за земеделско ползване, находяща се в
землището на село Медникарово, община Гълъбово с обща площ 50.444 дка,
представляваща части от поземлен имот № 000588.
На 12.01.2018 година на основание чл. 3 от Договор № НС-17-2017 между страните по облигационното
правоотношение е подписан приемо - предавателен протокол, съгласно който
наемодателят предава на наемателя имотите, предмет на сключения договор.
Съгласно чл. 6 от Договор №
НС-17-2017, плащането на първата наемна вноска от страна на П.И. е с падеж
30.05.2018 година.
За задължението на наемателя е
издадена фактура №********** на стойност 1 925 лева от изпълнителя по договора
- рудник „Трояново 3“ - клон на „Мини Марица-изток” ЕАД.
Наемателят П.И. не е изпълнил
задължението си по Договора, като не е заплатил на наемодателя договорената
наемна цена.
В чл. 13 от
Договор № НС-17-2017 е уговорено, че при забава в плащането на наемната цена,
наемателят дължи неустойка за периода на
забава в размер на законната лихва върху
стойността на неизпълнението. Размерът на договорната неустойка е равен на
сумата 86.63 лева и съставлява законната лихва върху неизпълнението /главница в
размер на 1 925 лева/, начислена за периода от изпадане в забава на 31.05.2018
година до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, станало
на 09.11.2018 година.
С писмо от 13.08.2018 година (изх. №
ПД-11-376) „Мини Марица-изток“ ЕАД уведомява наемателя П.А.И., че не е изпълнил
задължението си по договора и на основание чл. 14 от Договор №НС-17-2017 „Мини
Марица-изток” ЕАД прекратява едностранно посочения договор.
Въз
основа на заявление, подадено от заявителя на 09.11.2018 година е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 3739/20.11.2018 година по ч.гр.д. № 6247/2018
година на РС - Сливен за главница в размер на 1925,00 лева, за наем на
земеделски земи от 21.12.2017 година в землището на с. Медникарово, общ
Гълъбово, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.11.2018 година до
окончателното й изплащане, лихва в размер на 86,63 лева, законна лихва върху
стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, съгласно договора на
стойност към 08.11.2018 за периода от
30.05.2018 година до 08.11.2018 година и разноски по делото в размер на 140,23
лева.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Заповедта
е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС-
Сливен на 20.03.2019 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са основателни.
Безспорно по делото се установи, че между страните в процеса е бил
сключен в писмена форма договор за наем, по силата на който наемодателят се е
задължил да предостави на наемателя земя, подходяща за земеделско ползване,
находяща се в землището на село Медникарово, община Гълъбово с
обща площ 50.444 дка, представляваща части от поземлен имот № 000588 за
временно ползване, а наемателя се е задължил да му заплаща определената в
договора месечна наемна цена в договорен срок и начин на плащане. По
силата на този договор, който е двустранен , възмезден, неформален права и
задължения са възникнали, както за наемателя, така и за наемодателя. Установи
се, че ищеца е изпълнил основното си задължение, като е предоставил на
наемателя ползването на недвижимия имот на 12.01.2018 година с двустранно
подписан приемо - предавателен протокол, но ответникът не е изпълнил изцяло и
своевременно главното си насрещно задължение да заплати наемна цена на стойност
1 925 лева, за която е издадена фактура №********** от изпълнителя по договора
- рудник „Трояново 3“ - клон на „Мини Марица-изток” ЕАД. Поради това ответника,
явяващ се неизправна страна следва да понесе последиците от това си поведение,
като се ангажира отговорността му за неизпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД. От писмения текст на договора се установява, че наред с
главните си задължения, страните са постигнали и допълнително съглашение, от
което произтича и акцесорното задължение за дължимост на неустойка при
неизпълнение на главно договорно задължение за заплащане на наемната цена в
срок и по уговорения начин. В случая неустойката е уговорена в размер на
законната лихва за забава. Изискуемостта на
така уговореното задължение настъпва в случай на неизпълнение на главно
задължение. Прие се за безспорно установено,че ответникът - длъжник по главното
задължение не е престирал уговореното в
срок. Факта на неизпълнение в срок на
главно договорно задължение за заплащане на месечната наемна цена е породило и
обусловило изискуемостта на акцесорното задължение. Изискуемостта на главното
задължение е настъпила и кредитора ищец е в правото си да претендира присъждане
на договорната неустойка уговорена като компенсаторна. Фактическия състав на
акцесорното задължение за неустойка е осъществен. Предвид изложените
съображения претенция за присъждане на договорната неустойка - обезпечаваща
изпълнението на задължението и служеща,
като обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задължението за
престиране от страна на ответника на определена парична сума в уговорен в договора срок, каквото в
случая се доказа, че е налице е
основателна. Размера на неустойката е уговорен от страните като определяем и е
установено, че
е равен на сумата 86.63 лева. Съставлява законната лихва върху неизпълнението /главница в
размер на 1 925 лева/, начислена за периода от изпадане в забава на 31.05.2018
година до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, станало на
09.11.2018 година. Не се установява ответникът
да е заплатил дължимите суми. Не се установява и основателност на направеното от
представителя на ответника възражения.
По тези съображения се
приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3739/20.11.2018 година
по ч.гр.д. № 6247/2018 година на РС - Сливен и исковете следва да се уважат
изцяло.
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 527.23 лева и
включват държавни такси, възнаграждения за процесуално представителство и депозит
- възнаграждение за особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД с ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево 6260, ул. „Георги Димитров” № 13 сумата 1 925,00 лева /хиляда деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща задължение по Договор (НС-17-2017) за наем на земеделски земи от 21.12.2017 година в землището на с. Медникарово, общ. Гълъбово, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.11.2018 година, до окончателното й изплащане и сумата 86,63 лева /осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва върху стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, съгласно договора на стойност към 08.11.2018 година, за периода от 30.05.2018 година до 08.11.2018 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3739/20.11.2018 година по ч.гр.д. № 6247/2018 година на РС - Сливен.
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД с ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Раднево 6260, ул. „Георги Димитров” № 13 сумата 527,23 лева /петстотин двадесет и седем лева и
двадесет и тристотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: