Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.07.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1314 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 24/002362 от 27.05.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” град Стара Загора, с което на „В.”ЕООД, Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Х.В., в
качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/
лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора ДА
ЗАПЛАТИ НА „В.”ЕООД, Стара Загора, ЕИК ********* представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала В.Х.В., сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски по ангажирана правна
помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24/002362 от 27.05.2020 година на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „В.”ЕООД, Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.Х.В.,
в качеството му работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В
жалбата и в съдебно заседание жалбоподателя, лично и чрез процесуалния си
представител – адвокат К. излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
В.”ЕООД, Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала В.Х.В., в качеството му на работодател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 24-002362 от 24.03.2020 година, за
това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
11.03.2020 година в 10.35 часа на обект „Автосервиз“, находящ се в град Стара
Загора, булевард „ Българско опълчение“ № 1, стопанисван от жалбоподателя и на
24.03.2020 година по представени официални писмени документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, се установило, че дружеството в качеството
си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла §1, т.1 от ДР на КТ
на 11.03.2020 година в 10.35 часа е допуснал в горепосочения обект до работа
лицето С.М.Д. – монтьор, двигатели на моторни превозни средство, ЕГН **********,
без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.414, ал.3
от КТ е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер от 5000
/пет хиляди/ лева, като АНО не е изложил мотиви относно размера на наложената
санкция.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия
договор, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на НАП. Вследствие на това по силата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал.1, а именно екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Следователно спрямо работодателя
съществува забрана да допуска до работа даден работник преди да изпълни
задълженията си по чл.63, ал.2 от КТ, тоест преди да му връчи екземпляр от
сключения между страните трудов договор, подписан от тях и съответното копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. При допускане на административно нарушение в
тази насока, за работодателя, по силата на разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е
предвидена административно-наказателна санкция – “имуществена санкция” в размер
от 1500 до 15 000 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да се посочи описание на нарушението,
датата и мястото на неговото извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, и най-вече доказателствата, които потвърждават така описаното
административно нарушение. В разглеждания случай административно-наказващият
орган е приел, че жалбоподателят, в качеството на работодател, е допуснал в
проверявания обект на работа лице, спрямо което не е изпълнил задълженията си
по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, а именно да връчи на работника, преди да го
допусне до работа копие от уведомлението до съответното подразделение на ТД на
НАП. Основна предпоставка, за да е налице административно нарушение в този
смисъл, е да се установи, че работодателят действително е допуснал до работа
даденият работник, преди да изпълни задълженията си по чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда. В разглеждания случай административно-наказващият орган не представи
безспорни доказателства, които да удостоверяват по категоричен начин, че лицето
С.М.Д. е постъпила на работа в проверявания обект – автосервиз, за да се
приеме, че последният в качеството на работодател не е изпълнил задължението си
по чл.63, ал.2 от КТ. Действително по време на проверката се е установило, че
лицето С.М.Д. се намирал на територията на обекта, но доказателства за това, че
е престирал работна сила в този момент за работодателя си, не са събрани към
момента на проверката и оттам да се приеме, че работодателят е допуснал лицето
до работа, преди да изпълни задължението си по чл.63, ал.2 от КТ. Установи се
че Н.е бил в обекта със съпругата си и децата си за подписване на трудовия
договор и започване на работа на не и че в дена на проверката вече е работил.
Несъмнено и към момента на проверката 11.03.2020 година 10.35 часа трудовия
договор все още не е бил подписан между страните. В тази насока по делото се
представиха справка за приети и отхвърлени уведомления, от които е видно, че
трудовият договор на свидетеля Н.е бил вписан в 13:17 часа в деня на
извършената проверка, а самата проверка е била извършена в 10:35 часа. Това налага
категоричния извод по делото за съда, че към момента на проверката действително
свидетеля Н.се е намирала в проверявания обект, но не престирал работна сила.
След като не е налице категорично доказано и установено престиране на работна
сила от страна на свидетеля, не следва да се приема, че в разглеждания случай
от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, а и
оттам да е допуснато реализиране на административното нарушение по чл.414, ал.3
от КТ. Следвало е АНО при изпълняване на своите задължения да се съобрази и с
нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно тази правна норма АНО, преди да се
произнесе по всяка една преписка, следва да проверява АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, да преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо да извършва и разследване на спорните
обстоятелства, едва след което да пристъпва към издаване на съответното
наказателно постановление.
Както вече беше посочено, за да е налице извършено от работодателя
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, не е достатъчно административно-наказващият
орган да установи допускане до работа на лице преди да са му предоставени
екземпляр от трудов договор и копие от заверено в съответната ТД на НАП
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Необходимо е да е налице сключен трудов
договор, чието изпълнение е започнало, преди да бъдат предоставени на работника
посочените документи. Ето защо задължението за предоставяне на копие от
заверено в ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ и съответно забраната за
допускане до работа преди изпълнението на това задължение, са изисквания към
работодателя, възникващи след уреждане на отношенията по предоставяне на
работна сила като трудови правоотношения. Следователно елемент от състава на
нарушението по чл. 414, ал.3 от КТ за неспазване на забраната по чл.63, ал.2 от КТ е наличието на сключен трудов договор, като липсата му води до
несъставомерност на деянието по обвинение за нарушение по чл.414, ал.3 във вр.
с чл.63, ал.2 от КТ. Следователно след като към момента на проверката все още
трудовия договор не е бил сключен и вписан в НАП, то няма как и работодателя да
осъществи нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Обобщено казано, при реализиране на административно
наказателната отговорност АНО е издал обжалваното наказателно постановление в
противоречие с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и при неспазване на изискванията на
чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
С
оглед претенцията от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски, съдът ги присъди в тежест на административно-наказващия
орган.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: