РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.05.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
9954 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, по чл.226 от КЗ (отм.), във вр. § 22 от КЗ, съответно чл. 432 от КЗ.
Ищците А.Е.С.,
П.Х.С. и Е.П.Х., действаща със съгласието на майка си А.Е.С., сочат първите
двама са родители на починалата в пътнотранспортно произшествие К.П.Х., на 14
г., а Е.П.Х. е и пряко увредена. Твърдят в исковата молба, че на 12.06.2016 г.,
около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с.
Тервел, с посока на движение от Шумен към Разград, се движи лек автомобил „БМВ“,
с рег. № ******, управляван от Ф.Я.О.. Поради несъобразена с пътните условия
скорост, на ляв завой водачът губи контрол върху автомобила, излиза извън
пътното платно, вляво по посока на движението и се бута в крайпътно дърво. В
резултат на произшествието, на място са починали водача и К.П.Х., а ищцата Е.П.Х.
е получила травматични увреди. Сочат, че във връзка със случая, е образувано ДП
№ 63/2016 г. по описа на РУП - Шумен, пр. пр. № 1312/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Шумен, което не е приключило.
Твърдят, че
към датата на увреждането за лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******, е налице валидно сключена застраховка „гражданската
отговорност“ с З. „Е. АД, полица № BG/07/116000111420/28.12.2015
г., със срок на покритие една година, считано от 04.01.2016 г. По силата на
договора за застраховка, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лице за причинени от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на моторни превозни
средства.
Поддържат,
че застрахователят е определил обезщетения, които не ги удовлетворяват, тъй
като са в занижен размер.Твърдят, че първите двама ищци са родители на
загиналата при произшествието К.П.Х., като смъртта й е им е причинила
неописуеми душевни болки и страдания. Тяхната дъщеря е била само на 14 г.,
младо, здраво и жизнено момиче, отговорна и амбициозна, помагала е във всичко
на семейството си, като помежду им е съществувало силно чувство на обич,
уважение, подкрепа и всеотдайност. Покосен е един човешки живот, който едва е
започнал, прекършени са всички мечти и надежди на родителите, свързани с детето
им, изчезнал е смисъла на живота им. Травмата от преживяното, болките и страданията
от загубата на най скъпото - детето, ще останат за цял живот и с времето ще се
увеличават. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството,
преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от ценности, смисъл
и амбиции в живота, изпразва живота му от съдържание.
В исковата
молба се поддържа също така, че при процесното пътнотранспортно произшествие,
ищцата Е.П.Х. е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение;
счупване на I метакарпална кост на лявата ръка; охлузвания и кръвонасядания по
тялото. Поддържа се, че Е.Х. е търпяла болки
и страдания, като и до момента не се чувствува добре физически и
емоционално. Счупването е довело до трайно затруднение на движението на горен
крайник за дълъг период от време, като ръката е обездвижена с гипсова
имобилизация. За времето на възстановяване, е следвало да спазва режим на покой
и да не натоварва ръката, и е разчитала на своите близки за задоволяване на
жизнените си потребности в ежедневието. Вследствие на травмата на главата,
месеци наред има главоболие и виене на свят, което допълнително създава
неудобство и дискомфорт в ежедневието. Отделно от това, Е.Х. е претърпяла и имуществени
вреди, за лекарства на стойност 40.19 лв. и за медицински преглед на стойност
25 лв.
Предвид изложеното, ищците А.Е.С., П.Х.С.
молят съда да осъди ответното застрахователно дружество, да им заплати сума в
размер на 200 000 лв. за всеки един, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К.П.Х.; ищцата Е.П.Х., действаща
със съгласието на майка си А.Е.С., моли да и бъде присъдена сума в размер на
60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на процесния деликт, изразяващи се претърпени болки и страдания от
травматичните увреждания, както и сумата от 65.19 лв., представляващи
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендират законна
лихва върху всяка една от сумите, от 01.05.2017 г. – датата, на която изтича
срока за произнасяне на З. „Е.“ АД по заведената претенция, до окончателното
изплащане на сумата. Претендират
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1
, т. 2 ЗА, заедно с начислен ДДС.
Ответникът З.
„Е.“ АД оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и размер, като
оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие и наличието на деликт. Сочи
в тази връзка, че представения от ищците констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.06.2016 г. не се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на механизма на настъпване на инцидента. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между него и Ф.Я.О. – водач на лек автомобил лек автомобил „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. № ******. Оспорва наличието на неимуществени вреди.
Твърди, че не са представени достатъчно доказателства за наличието на родство и
духовна връзка между починалото лице и страните по делото. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата К.П.Х., като
твърди че не е използвала предпазен колан, което е довело до свободно движение
на тялото й и съприкосновение с вътрешния интериор на купета на моторното
превозно средство, както и до евентуалното му изпадане. Твърди, че К.П.Х. се е
качила и пътувала в лек автомобил, управляван от водач употребил алкохол. От
извършените в досъдебното производство химически експертиза се установява, че
към момента на настъпване на инцидента, както водача, така и починалата са били
алкохолно повлияни. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди на родителите, като счита че е значително
завишен. По отношение на иска за неимуществени вреди на пострадалата Е.П.Х.,
оспорва твърдените травматични увреждания и последвалите във връзка с тях
негативни последици от здравословно, битово, емоционално и психологическо
естество. Ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че
пострадалото лице не е пътувало с предпазен колан, както и че е знаело, че
водачът на лекия автомобил, е употребил алкохол. Оспорва изцяло и иска за
имуществени вреди, като сочи че е неоснователен. Моли да му бъдат присъдени
сторените разноски, включително и за възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява
се от приетите по делото химически експертизи № 102 и 112, изготвени във връзка
с ДП № 63/2016 г. по описа на ОДМВР, гр. Шумен, че на базата на извършения на
13.06.2016 г. анализ в пробата от кръв на Ф.Я.О., наличието на алкохол в
количество 0,21 промила; на базата извършения на 21.06.2016 г. анализ в пробите
кръв и урина от трупа на К.П.Х., наличие на алкохол в следните количества: в
кръвта 0,32 промила; в урината 0,23 промила.
С
постановление от 25.10.2017 г. на Окръжна прокуратура, гр. Шумен, постановено
по ДП № 63/2016 г. по описа на ОД МВР, гр. Шумен, е прекратено наказателното
производство, образувано във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие,
поради смъртта на водача Ф.Я.О..
От
представените по делото удостоверение за наследници и удостоверения за
родствени връзки, се установява, че ищците П.Х.С. и А.Е.С. са родители на
починалата К.П.Х..
Видно от
писмо изх. № 1009/3826.04.2017 г., изходящо от ответното застрахователно
дружество, същото е определило обезщетение за неимуществени вреди, както следва:
за А.Е.С. и П.Х.С. – по 70 000 лв. и за Е.П.Х. – 8 400 лв.
От
заключението на изслушаната и прието по делото автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На
12.06.2016 г., около 18,30 ч., в светлата част на денонощието, по път I-2 (Шумен- Разград), със скорост 40, 63 м/сек., съответно 146, 27
км/ч., с посока гр. Варна към гр. Разград, пътува лек автомобил автомобил
„БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ******, управляван от Ф.Я.О.. На предната седалка
пътува К.П.Х., а на задна седалка, по скоро зад водача, Е.П.Х.. Времето е дъждовно,
с нормална видимост, а пътното платно е с три пътни ленти, със средна пътна
лента за изпреварване. Когато лекият автомобил приближава км. 94 + 480 м., в
близост преди разклона за с. Тервел, водачът му загубва управлението и
автомобилът, плъзгайки се странично с дясната си страна напред, се насочва
наляво и излиза извън пътното платно, преминава през банкета и се удря в
крайпътно дърво. Ударът за автомобила е централен, страничен, в областта на
предната дясна врата, като в момента на удара скоростта му е 134.64 км/ч.
Установява
се, от фотоснимките, направени при огледа на местопроизшествието, че пътният
участък в района на настъпване на инцидента, е праволинеен, като около 150 м.
преди праволинейния участък има ляв завой, с радиус 539 м. Стойността на
критичната скорост за движение на автомобила в завоя без странично плъзгане е
48,2 м/сек. или 173,64 км/ч. Тази скорост е по – висока с около 30 км/ч., от
скоростта, с която автомобилът се е движил. Следователно, пътнотранспортното
произшествие не е настъпило поради превишаване на критичната скорост, а и
доколкото няма данни за техническа неизправност, причина за настъпване на
произшествието са действията на неговия водач, довели до изгубване на контрол
върху автомобила. Според вещото лице доц. д-р инж. Д.Х., водачът на лекия
автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако
се е движел със скорост, която не надвишава максимално допустимата, която извън
населени места е 90 км/ч.
С оглед
установения механизъм на пътнотранспортното произшествие (страничен удар в областта на предната дясна врата) и скоростта на лекия автомобил (134,64
км/ч.), и като се имат предвид деформациите на лекия автомобил в областта на
предната дясна врата, където се е намира починалата К.П.Х., за нея последиците
биха били същите, независимо дали е ползвала или не обезопасителен колан.
Травмите на К.П.Х. са получени от деформациите на предната дясна врата, която е
контактувала с дървото и е получила деформации до 60 см. навътре в автомобила.
За
пострадалата Е.П.Х., която е пътувала на задна седалка, зад водача, в случай че
е ползвала правилно поставен обезопасителен колан, тялото й ще се придвижи към
задна дясна врата на лекия автомобил и ще получи травми от контакта с нея. Ако
обезопасителния колан е поставен правилно, диагоналната му част няма да удържи
страничното движение на тялото надясно, то ще бъде ограничено от поясната част.
Коланът не може да предпази крайниците и от сътресение на цялото тяло при
приземяването на задната част на автомобила, но би удържал тялото при
последващо отхвърляне. Травмите на Е.П.Х. са получени от контакт със задните
страни на облегалките на предните седалки и в мига на приземяване на задната
част на автомобила, с вътрешната част на лявата страна на автомобила.
При
съвкупната преценка са събраните по делото доказателствата по делото се
установи, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът
на лекия автомобил, тъй като се е движил
със скорост 134,64 км/ч., при разрешена 90 км/ч., поради което е загубил
контрол при управление на автомобила и е самокатастрофирал.
Водачът на процесния автомобил е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 1 чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният
автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от
страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
Между
страните е прието за безспорно обстоятелството, че към датата на пътното
произшествие е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №
полица № BG/07/116000111420/28.12.2015 г., със срок на покритие една година,
считано от 04.01.2016 г., с обект отговорността на водач за вреди при
управлението на процесния лек автомобил, страна по който е ответното дружество.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото медицинска експертиза, Е.П.Х. е получила
в резултат на пътнотранспортното произшествие следните травматични увреждания:
сътресение на мозъка; счупване на първа предкиткова (дланна) кост; жълтенеещо кръвонасядане на кожата зад лява ушна мида и две
цепковидни разкъсвания по задната повърхност на ушната мида – на прехода с ушна
мида 3 см. (възстановено с тъканно лепило) и на границата на улея
и извивката на свободния ръб 2,2 см.; охлузвания, кръвонасядания и драскотини
по тялото. Във връзка със счупената първа дланна кост на лявата ръка е
извършена гипсова имобилизация на лява предмишница за 25 дни. Движението на
лявата ръка е затруднено за срок не по-малък от два месеца. Сътресението на
мозъка е лекувано медикаментозно за срок 2 - 3 месеца. Раната зад лявото ухо е
залепена с тъканно лепило и би следвало да зарасне за около 12 дни с образуване
на белег. Останалите увреждания преминават за около 2, максимум 3 седмици.
Свидетелят П.К.Т.дава
сведения за близките и топли взаимоотношения в семейството на А. и П. С., като
сочи че е невъзможно да се преодолее загубата на дете – П. е отнесен, забравя,
не е същия човек след инцидента, а А. преди инцидента не е пиела, сега е
започнала. Свидетелят Е.В.В.сочи, че
семейството на К.е било сплотено, децата (Е. и К.са
близначки ), са гледани добре, отличнички, като много тежко са преживели загубата
й.
Следователно
са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, по чл. 226 от КЗ (отм.), доколкото застрахователния договор е сключен преди влизане в сила на
действащия Кодекс за застраховане.
Настоящият съд като съобрази
задължителните постановки на ППВС №4/61г. – възрастта на починалата К.П.Х. към момента
на ПТП – 14 г., действителните отношения между нея и ищците, икономическите
условия в страната, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение,
което родителите трябва да получат е в размер на 150 000 лв., като до пълния
предявен размер, иска следва да бъде отхвърлен.
По отношение на Е.П. ,като взе предвид
вида и характера на получените травматични увреждания,установени в медицинската
експертиза, както и икономическите условия в страната, намира, че справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което трябва да получи е в размер на 20
000 лв., като до пълния предявен размер, иска следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху присъдените
обезщетения, с оглед диспозитивното начало, следва да бъде присъдена, така
както е претендирана в исковата молба – от 01.05.2017 г.
Имуществени
вреди
Съгласно
заключението на приетата по делото медицинска експертиза, направените разходи
свързани с лечението в общ размер на 65.19 лв., за които са представени
разходно-оправдателни документи, са в причинна връзка с получените при
процесното пътнотранспортно произшествие увреждания, поради което иска на Е.П.Х.
е основателен.
Относно
възраженията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
заключението на медицинската експертиза, уврежданията на Е.П.Х. са предимно от
лявата страна и от действието не само на твърди тъпи, и на режещи предмети (вероятно фрагменти от стъклото). Липсата на увреждания
отдясно обуславят извода, че по време на пътнотранспортното произшествие
пострадалата е била с поставен предпазен колан. Според вещото лице, д-р А.М.,
от уврежданията на К.П.Х. не може да се направи извод, дали е била с или без
поставен предпазен колан, като те са получени от действие на твърди предмети с
направление отдясно наляво. Като се имат предвид механизма на
пътнотранспортното произшествие и деформациите на лекия автомобил в областта на
предната дясна врата, където се е намирала, за К.Х. уврежданията биха били
същите независимо дали е ползвала обезопасителен колан. Причина за смъртта е
черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол. Установява се от заключението
на съдебно-токсикологичната експертиза, че евентуалното повлияване върху
водача, от наличното количество етанол в кръвта – 0,21 промила, не може да бъде
забележимо да младежите, возещи се в автомобила, с оглед техния жизнен опит и
липса на каквито и да е медицински познания.
Следователно
възраженията за съпричиняване, релевирани в отговора по чл. 131 ГПК на З. „ Е.“
АД, са неоснователни.
Относно
разноските
В полза на
адв. П. К. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
размер на 7464, 35 лв. На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да
бъдат присъдени направените деловодни разноски, в размер на 167,39 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 12850 лв., представляваща държавна такса, както и деловодни
разноски в размер на 139, 13 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ***, да заплати поотделно
на всеки един от ищците А.Е.С., ЕГН ********** и П.Х.С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 10, адвокат П.К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - душевни болки и страдания от смъртта
на К.П.Х., причинена в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016
г., около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с.
Тервел, по вина на Ф.Я.О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******,
ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по
200 000 за всеки ищец, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ***, да заплати на Е.П.Х.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А.Е.С., съдебен адрес ***0,
адвокат П.К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч., по
път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф.Я.О.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******, ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до окончателното й изплащане, КАКТО сумата от 65, 19 лв. – имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 01.05.2017г. до окончателното й изплащанеq като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от по
60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Е.” АД, ЕИК ******да заплати на адвокат П.К. ***, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата
от 7 464,35 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от
исковете, при предоставената им безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА А.Е.С.,
ЕГН **********, П.Х.С., ЕГН ********** и Е.П.Х., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си А.Е.С., да заплатят на З. „Е.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 167,39
лв., деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД,
ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата 12 850 лв. – държавна такса, както и сумата 139,13 лв. - разноски за възнаграждения
за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: