№ 247
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Л. – Н.“ ЕООД, чрез процесуален представител
адв. Д.П. против решение № 236 от 20.07.2021 г., постановено по т. д. № 1017/2020 г.
на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД срещу Б. Л. Н., гражданин на К. Д., за прогласяване на
нищожен поради липса на съгласие от едноличния собственик на капитала договор от
24.04.2019 г. за покупко-продажба на два поземлени имота, находящи се в гр. Варна,
район „Приморски“, местност „Лафолу“, с идентификатори 10135.2517.2044 и
10135.2517.2173 между „Л. – Н.“ ЕООД и Б. Л. Н., обективиран в нотариален акт №
108, том I, рег. № 1468, дело № 125/2019 г., вписана в Служба по вписванията с вх. рег.
№ 10244/24.04.2019 г., акт № 101, том XXVIII, дело 5999.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението. Твърди, че
липсва нотариално заверено съгласие на едноличния собственик на капитала за
сделката към датата на сключването й. Сочи, че ответникът няма нищо общо с
едноличния собственик на капитала и същият е създал неистински документ с невярно
съдържание, чрез представения протокол пред нотариуса, за което е представен заверен
препис с апостил от фирмената партида на дружеството. Оспорва извода, че
нотариално завереното съгласие не е част от фактическия състав на сделката. Намира,
че представените по делото писмени доказателства от ответника нямат отношение към
1
даването на съгласие от собственика на капитала. Счита, че показанията на св. И. М. не
са от значение за сделката. Моли за отмяна на решението.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б. Л. Н.,
чрез адв. М. Т., в който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата и за
правилността на решението. Излага съображения, че съдът правилно е установил
фактическата обстановка по делото, в частност, че към момента на сключване на
процесната сделка ответникът е бил управител на ищцовото дружество и е имал
правомощията да изразява воля от името на същото и да го представлява. За спорен
намира въпроса дали има взето решение на едноличния собственик на капитала за
продажба на двата поземлени имота, както и ако не е било взето налдежно решение за
продажба на тези активи, доколко липсата му се е отразила на валидността на сделката.
Счита, че от представените с отговора и с допълнителния отговор на исковата молба
писмени доказателства, както и от обявените актове по партидата на ответното
дружество в ТР, се установявва, че отношенията между дружеството и управителя се
уреждат с договор за възлагане, сключен в писмена форма. С оглед подробно
изложените доводи в отговора, въззиваемото дружество счита, че оспорената сделка не
е нищожна. Намира, че предвид публичността на вписването от 24.04.2019 г. в Служба
по вписванията, ищецът е могъл да узнае за сключването на сделката. Твърди, че
липсва противопоставяне веднага след узнаването й, поради което е налице
потвърждаване. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител
адв. Д.П., излага подробни доводи за основателността на въззивната жалба. Представя
списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски. В срока предоставен от съда, не
депозира писмени бележки.
В същото открито съдебно заседание въззиваемата страна Б. ЛЮН. Н., чрез адв.
М.Т. излага становище за неоснователността на въззивната жалба. Поддържа
подадения отговор. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски. Не са
представени писмени бележки в указания 18-дневен срок за това.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от
2
„Л. – Н.“ ЕООД срещу Б. ЛЮН. Н., гражданин на К. Д., за прогласяване за нищожен
договора за продажба между „Л. Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна и Б. ЛЮН. Н., гражданин на К. Д., роден на 07.02.1972 г.,
сключен на 24.04.2019 г. при нот. В. П., № 108, том I, рег. № 1468 дело № 125/2019 г.,
вписана в Служба по вписванията с вх. рег. 10224 от 24.04.2019 г., акт номер 107, том
XXVIII, дело 5999.
В исковата молба се излагат твърдения, че бившият управител на ищцовото
дружество Б. ЛЮН. Н. е прехвърлил на себе си притежаваните от дружеството два
недвижими имота на 24.04.2019 г. Сочи се, че съобразно чл. 8, ал. 7 от учредителния
акт на „Л. Н.“ ЕООД за продажба трябва писмено решение на едноличния собственик
на капитала - датското дружество „Балд холдинг“ АпС. Съобразно чл. 137, ал. 4 от ТЗ,
за взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо и т. 7 (решения за
придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) се съставя
протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Сочи
се, че такова съгласие за тази продажба едноличният собственик на капитала не е
давал, поради което продажбата се явява нищожна като сключена без съгласие от
едноличния собственик на капитала, на осн. чл. 26, предл. второ от ЗЗД вр.чл. 137, ал.
4 от ТЗ.
Ответната страна Б. Л. Н. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че в учредителния акт е предвидено, че
управителят взема самостоятелни и независими решения за придобиване и
отчуждаване на недвижими имоти и вещни права. Сочи се, че процесните два
недвижими имота са придобити през 2006 г. и 2007 г., след което през 2008 г.
едноличният собственик на капитала Б. ЛЮН. Н. е взел решение за продажба на
притежавания от него дял, представляващ 100% от капитала на дружеството на „Балд
холдинг“ АпС, като запазва правото си единствено той да се разпорежда с придобитите
два недвижими имота, които не се придобиват от едноличния собственик на капитала.
Твърди се, че между „Балд холдинг“ АпС и Б. ЛЮН. Н. не е сключен друг договор за
възлагане на управление освен този от 01.11.2005 г., както и че решенията по протокол
от 18.04.2008 г. не са отменени след прехвърляне на дружествения дял на
приобретателя „Балд холдинг“ АпС. Твърди се, че на 30.03.2019 г. между „Л. Н.“
ЕООД и Б. ЛЮН. Н. в лично качество е сключен предварителен договор за
прехвърляне право на собственост върху процесните два имота и на 24.04.2019 г. е
сключен оспорения договор срещу поемане на задълженията на дружеството по
отношение на имотите от физическото лице - купувач. Твърди се, че предвид
публичния характер на вписването на сделката от 24.04.2019 г. ищцовото дружество
или едноличния собственик на капитала са могли да узнаят за сделката и доколкото не
са се противопоставили след узнаване, потвърждаването се счита за извършено чрез
3
бездействие. Сочи се, че съгласно т. 1 от ТР № 3/2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на
ОСГТК, за действителността на разпоредителна сделка с притежаван от дружеството
недвижим имот не е необходимо да е взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно
установено,че на 30.03.2019 г. е сключен предварителен договор между „Л. Н.“ ЕООД
и Б. ЛЮН. Н. за продажба на два поземлени имота, находящи се в гр. Варна, район
Приморски, местност „Лафолу“, с идентификатори 10135.2517.2044 и 10135.2517.2173
и впоследствие на 24.04.2019 г. е сключен окончателен договор, обективиран в нот. акт
№ 108, рег. № 1468, дело № 125 от 2019 г.
Спорен между страните се явява въпросът относно действителността на
договора поради липса на съгласие от едноличния собственик на капитала на
дружеството - продавач.
По делото е представен приложения към нотариалната преписка протокол от
заседание на ОС на „Л. Н.“ ЕООД от 20.03.2019 г., в който е обективирано решение за
разпореждане с процесните имоти, взето от едноличния собственик на капитала на
дружеството „Балд холдинг“ АпС, представляван от управител Б. ЛЮН. Н..
От извършена служебна проверка в ТРег. безспорно се установява, че към
датата на цитираното решение 20.03.2019 г., представляващ „Балд Холдинг“ АпС е бил
Андерс Н., тоест представеното към нот. преписка решение не е взето от
представляващ едноличния собственик на капитала.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. М.,
в които се твърди за наличие на предварителни уговорки за изключване на процесните
имоти от имуществото на дружеството при прехвърлителната сделка.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26 от ЗЗД. Налице е хипотеза на
липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, което обуславя неговата
нищожност. Твърденията за наличие на предварителни уговорки за изключване на
процесните имоти от имуществото на дружеството при прехвърлителната сделка са без
правно значение, доколкото се твърди и установява, че едноличният собственик се е
разпоредил с целия си дружествен дял. Същевременно тези уговорки не могат да се
приемат като заместващи съгласието на едноличния собственик, независимо дали
приобретателят е бил наясно с тях.
Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ
орган. С взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл.
4
137, ал. 1 от ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на
управителя включват управленска дейност – организиране и ръководство дейността на
дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган.
Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността
на управителя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните
отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в
правомощията си. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не може да се
противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешноорганизационен
характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в
отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на
последния към дружеството.
В случая, при извода за липса на решение на едноличния собственик,
приложение намира Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г., ОСГТК, ВКС, което
разрешава въпроса за значението на липсата на решение на общо събрание на
съдружниците в дружество с ограничена отговорност по отношение валидността на
сделката, състояща се в извършено от управителя разпореждане с недвижим имот.
Съобразно установената съдебната практика и даденото задължително
тълкуване с горецитираното тълкувателно решение, решението на ОС на ООД по чл.
137, ал. 1, т. 7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна
сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него,
сключена от представляващия дружеството орган. Тълкувателното решение не се
отнася изрично до ЕООД, но прилагането му спрямо това дружество е безспорно на
основание чл. 147, ал. 2 от ТЗ, тъй като то има същата органна структура и
едноличният собственик на капитала упражнява компетентността на общо събрание на
ООД.
При органното представителство необходимостта от защита на интересите на
дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от
дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във
връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на
търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от
управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването
им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137,
ал. 1, т. 7 от ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без
значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в
дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по
въпроси от неговата компетентност.
Правилно Варненският окръжен съд е съобразил константната съдебна практика
и е приел, че последващите тълкувателното решение изменения в чл. 137 от ТЗ /бр.105
5
от 2016г./, на които се позовава ищеца, въвеждат квалифицирана форма за
действителност на решението на ОС на съдружниците в дружество с ограничена
отговорност за разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях и
постановяват нищожността на решението при неспазване на тази форма, но нямат
отношение към валидността на сделката, извършена без наличие на такова решение. В
този смисъл: Решение № 229/27.11.2018 г. по т. д. № 789/2017 г., I т. о., ВКС;
Определение № 47 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3714/2019 г., IV г. о., ГК и др.
По гореизложените съображения подадената въззивна жалба е неоснователна и
оспорваното с нея решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора пред въззивна инстанция разноски биха се дължали в
полза на въззиваемия. Последният претендира заплащането на сумата в размер на 1
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК /л. 17/ и Договор за правна защита и съдействие /л.18/. От представения
договор не е възможно да се направи недвусмислен извод, че действително
адвокатския хонорар е заплатен. Видно от същия, уговореното адвокатското
възнаграждение е следвало да се заплати по банков път, а доказателства за извършено
такова банково плащане не са ангажирани пред настоящата инстанция. Съобразно ТР
№ 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Предвид горното не следва да бъдат присъждани разноски в полза на
въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236 от 20.07.2021 г., по описа на Варненския
окръжен съд, постановено по т. д. № 1017/2020 г..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7