№ 13506
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110142333 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Л. М. срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“
(ГДБОП), ДИРЕКЦИЯ „КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ
СИСТЕМИ“-МВР (ДКИС-МВР), ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА
СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-МВР (ДУССД-МВР), а в
условията на евентуалност – МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(МВР).
Ищцата твърди, че от 2005 г. до 29.06.2023 г. е заемала различни
длъжности в системата на МВР, като до 31.01.2017 г. е имала качеството
държавен служител в МВР по ЗМВР. Със заповед на министъра на вътрешните
работи, считано от 01.02.2017 г. служебното й правоотношение като държавен
служител в МВР е преобразувано на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 81/14.10.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., а по
отношение на параграфа – 01.02.2017 г.) и тя е назначена на длъжност
„Началник сектор „Финансово осигуряване“ и Главен счетоводител“ в
ГДБОП-МВР, която длъжност е заемала до 11.08.2022 г. След това
последователно е преназначавана на различни длъжности в ДУССД-МВР и
ДКИС-МВР, като последно заеманата от нея длъжност е „старши експерт“ в
сектор „Финансово осигуряване“, отдел „Ресурсно осигуряване“ при ДКИС-
МВР, която тя е заемала до 29.06.2023 г.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014 г., изм. ДВ, бр.
14/2015 г.) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност („порционни пари“ в редакцията на текста до изменението му,
обн. ДВ, бр. 14/2015 г.). В ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 181 от ЗМВР е предвидено,
че сумите и доволствията по ал. 1 - 3 не се облагат с данъци (ал. 6), размерът
1
им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал.
4), а условията и редът за предоставянето им - с наредби на министъра на
вътрешните работи (ал. 5).
През 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г размерът на левовата
равностойност на храната на служителите в МВР, определен със съответните
ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи, е 120 лв. на месец.
До 01.02.2017 г., когато служебното правоотношение на ищцата като
държавен служител в МВР е преобразувано със заповед на министъра на
вътрешните работи по чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр.
81/14.10.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., а по отношение на параграфа -
01.02.2017 г.), тя ежемесечно е получавала левовата равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
След това такава сума не й е изплащана, включително в процесния
период, въпреки че до 29.06.2023 г. е била служител в МВР по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 от този закон и в изпълнение на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР й се е
дължало ежемесечно изплащане на левовата равностойност на храната.
С оглед изложеното счита, че в нейна полза е налице вземане за периода
01.08.2020 г. – 29.06.2023 г. (35 месеца) в размер на сумата от общо 4 200 лв.,
представляваща левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР (по
120 лв. месечно).
Съгласно вътрешните правила за заплатите на държавните служители в
МВР те, както и всички останали плащания, дължими на служителите, се
изплащат до 27-мо число през текущия месец, за който се отнасят (чл. 20, ал. 2
от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, утвърдени със заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на министъра на
вътрешните работи). Следователно върху всяка от сумите за всеки от 35-те
месеца, включени в процесния период, от датата, следваща крайната дата, на
която тази сума е следвало да бъде изплатена – 27-мо число на месеца до
датата на подаване на исковата молба в полза на ищцата е възникнало и
вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 674, 57 лв. за периода
28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.
Ищцата твърди, че ГДБОП, ДКИС-МВР и ДУССД-МВР са
самостоятелни юридически лица, с оглед на което за периодите, за които е
заемала длъжности във всяко от тях, за нея е налице интерес от насочване
претенцията за левовата равностойност на храната към всяка от дирекциите, а
в условията на евентуалност – за цялата сума срещу МВР.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да осъди ГДБОП да й заплати:
сумата 2 927 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност
на храната за периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане;
2
сумата 603, 14 лв., представляваща мораторната лихва за периода
28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.;
2. да осъди ДКИС-МВР да й заплати:
сумата 1 121, 35 лв., представляваща неизплатената й левова
равностойност на храната за периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и
24.10.2022 г. – 29.06.2023 г., през които е била на служба в ДКИС, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане;
сумата 57, 88 лв., представляваща мораторната лихва за периода
28.08.2022 г. – 27.07.2023 г.;
3. да осъди ДУССД-МВР да й заплати:
сумата 151, 65 лв., представляваща неизплатената й левова
равностойност на храната за периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г., т.е.
дължима за времето, през което е била на служба в ДУССД, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане;
сумата 13, 50 лв. мораторната лихва за периода 28.09.2022 г. – 27.07.2023
г.;
4. в условията на евентуалност да осъди МВР да й заплати цялата сума,
както следва:
сумата 4 200 лв., представляваща неизплатената й левова равностойност
на храната за 35 месеца в периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане;
сумата 674, 57 лв. мораторната лихва за периода 28.08.2020 г. –
27.07.2023 г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ГДБОП, с който оспорва предявените срещу него искове по
съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй
като служебното правоотношение на ищцата е възникнало с МВР, евентуално
– тъй като в основната й заплата ищцата е получила левовата равностойност
на храната. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ДКИС-МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по
съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй
като служебното правоотношение на ищцата е възникнало с МВР, евентуално
– тъй като в основната й заплата ищцата е получила левовата равностойност
на храната. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно
акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него
искове. Претендира разноски.
3
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ДУССД-МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по
съображения, че в полза на ищцата не е възникнало процесното вземане.
Излага съображения, че левовата равностойност на храната не се начислява
отделно, а представлява компонент от основното възнаграждение. Оспорва
претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й
характер. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника МВР, с който оспорва предявените срещу него искове по
съображения, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй
като за исковия период ищцата е заемала различни длъжности в няколко
структури на МВР, които са самостоятелни юридически лица, а именно –
ГДБОП, ДКИС-МВР и ДУССД-МВР и следва да отговарят по предявените
искове, евентуално – по съображения, че й е била изплатена левовата
равностойност на храната. Моли съда да отхвърли предявените срещу него
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че в периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023 г.
ищцата е заемала различни длъжности в системата на МВР, както следва:
в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – в ГДБОП;
в периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – в
ДКИС-МВР;
в периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – в ДУССД-МВР.
Безспорно е между страните, че през поосечените искови периоди
ищцата е полагала труд.
Безспорно е между страните, че в рамките на исковия период на
ищцата не е заплащана левовата равностойност на храната.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че месечната левова
равностойност на храната за исковия период възлиза на сумата 120 лв.
Със заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.),
издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова
равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2020 г.
в размер на 120 лв. месечно.
Със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.),
издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова
равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2021 г.
в размер на 120 лв. месечно.
Със заповед № 8121з1723/31.12.2021 г. (в сила от 01.01.2022 г.),
издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова
4
равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2022 г.
в размер на 120 лв. месечно.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основани чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо
работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава
с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е
приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и
другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който
е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се
осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение №
99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение №
11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.).
В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните
работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е, както
следва: в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – в ГДБОП; в периодите
12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – в ДКИС-МВР; в
периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – в ДУССД-МВР.
Съгласно чл. 37, ал 2 ЗМВР Главните дирекции, областните дирекции,
дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция
„Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и
Медицинският институт са юридически лица.
Следователно, работодател по служебното правоотношение на ищеца е,
както следва: в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – ГДБОП; в периодите
12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – ДКИС-МВР; в
периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – ДУССД-МВР, като именно тези
учреждения – разпоредители с бюджетни кредити, са задължени към
служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с
изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за левовата
равностойност на храна.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на
наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него
като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната
сума; 3. нейния размер.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е
5
да докаже твърдените от него възражения срещу основателността на исковата
претенция.
Безспорно е между страните, че в периода 01.08.2020 г. – 29.06.2023 г.
ищцата е заемала различни длъжности в системата на МВР, както следва:
в периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г. – в ГДБОП;
в периодите 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г. – в
ДКИС-МВР;
в периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г. – в ДУССД-МВР.
Съдът приема, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР в т. ч. и ищецът се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния
ЗМВР. Действително, в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се посочва, че статутът на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но тази
разпоредба следва да се тълкува във връзка с изричния текст на специалния
закон, а именно: чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват за закона, и гласи, че ЗМВР урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и
статута на служителите в него. Посочената разпоредба представлява общо
положение, като дава основание останалите текстове в него да се тълкуват във
взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, според
която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със
ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно,
общите разпоредби относно статута на държавните служители ще се прилагат
и по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено
при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало
общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би било в противоречие с
основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в
чл. 141 ЗМВР.
Съгласно чл.181, ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата й равностойност. С оглед липсата на изрично разграничение в
посочената норма, следва да се приеме, че такова право имат всички
служители на МВР.
В случая, този извод не се опровергава от уредбата в специалната
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на
вътрешните работи, която в чл. 1 от предвижда, че определя условията и реда
за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР
по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР. Това е така,
тъй като законът не делегира на Министъра на вътрешните работи да определя
кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено
възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл.
181 ЗМВР/. В този смисъл за отговор на въпроса кои лица имат право на
6
безплатна храна или левовата равностойност следва да се изходи единствено и
само от ЗМВР. Нещо повече, дори да се приеме, че е налице противоречие
между разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи и специалния ЗМВР,
до какъвто извод съдът не достига, то следва да се приложи разпоредбата на
акта от по-висока степен, т.е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. На следващо място, освен
буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба, следва да
бъдат съобразени и принципите на управление на държавната служба в МВР и
най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в противен
случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били
поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР,
които са назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР.
Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за
сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна
или се изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Нещо повече, според § 69 от
ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните правоотношения на
държавните 3 служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР, и
които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване,
с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал.
1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от
датата на влизане на този закон в сила.
Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на
закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР
урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на
правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се
дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде
разрешението и и при сключването на служебно правоотношение по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата
на МВР.
Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищцата е имала
качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поражда правото на
същата да получи от работодателя си храна или левовата равностойност,
предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата,
работещи в системата на МВР.
Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, служителите на МВР, на които не се
осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
7
В случая не се спори между страните, че през исковия период ищцата е
полагала труд. Не се твърди и установява да й е била осигурена храна, с оглед
на което следва да се приеме, че в нейна полза е възникнало вземане за
левовата й равностойност.
Последната се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи, в които е посочено, че се отнасят за служителите на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
Доколкото обаче се достигна до извод, че ответниците дължат левовата
равностойност на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР, каквото качество несъмнено има и ищцата, и предвид липсата на
правна уредба относно нейния размер, то по аналогия съответно приложение
следва да намерят правилата именно на посочените подзаконови нормативни
актове.
Размерът и доволствията, които се дължат на всички служители на МВР
в това число и на ищцата, се определят ежегодно със заповед на Министъра на
вътрешните работи, като страните не спорят, че размерът на полагащата се
сума за непредоставената безплатна храна е по 120 лв. месечно.
По изложените съображения следва да се уважат предявените от ищеца
главни искове, както следва:
срещу ГДБОП – за сумата 2 927 лв., представляваща неизплатената
левова равностойност на храната за периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г.;
срещу ДКИС-МВР – за сумата 1 121, 35 лв., представляваща
неизплатената левова равностойност на храната за периода 12.08.2022 г. –
14.09.2022 г. и 24.10.2022 г. – 29.06.2023 г.;
срещу ДУССД-МВР – за сумата 151, 65 лв., представляваща
неизплатената левова равностойност на храната за периода 15.09.2022 г. –
23.10.2022 г.
Задължението е парично, поради което в случай на неизпълнение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че срокът за изплащане на равностойността
на храната е 27-мо число на съответния месец, с оглед на което считано от
следващия ден – 28-мо число на месеца длъжникът изпада в забава.
Предвид основателността на главните искове, основателни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва, както следва:
върху дължимата от ГДБОП главница – мораторна лихва в размер на
сумата 603, 14 лв. за периода 28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.;
върху дължимата от ДКИС-МВР главница – мораторна лихва в размер
на сумата 57, 88 лв. за периода 28.08.2022 г. – 27.07.2023 г.;
върху дължимата от ДУССД-МВР главница – мораторна лихва в размер
на сумата 13, 50 лв. за периода 28.09.2022 г. – 27.07.2023 г.
8
С оглед обстоятелството, че исковете срещу ГДБОП, ДКИС-МВР и
ДУССД-МВР се уважават изцяло, то не се е сбъднало вътрешно-
процесуалното условие да бъдат разгледани исковете по отношение на
евентуалния ответник – Министерство на вътрешните работи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като за целта съобрази
естеството на спора, вида и обема на осъществената правна защита, броя на
проведените открити съдебни заседания, както и обстоятелството, че
възнаграждението не надвишава минималното такова по чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
до степен, обуславящ извод за неговата прекомерност.
Ответниците ГДБОП, ДКИС-МВР и ДУССД-МВР нямат право на
разноски по делото.
Евентуалният ответник МВР има право на разноски по делото,
доколкото претенцията спрямо него не се разглежда предвид уважаването на
исковете срещу главните ответници, с оглед на което по аналогия от чл.78, ал.4
ГПК, на последния следва да се присъди сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Доколкото при евентуалното субективно съединяване на исковете
всички процесуални действия както по главния, така и по евентуалния такива,
се развиват в едно производство, в което на евентуалния ответник е
предоставена възможност да осъществява активна защита, процесуалните му
права при краен резултат – уважаване на главния иск и не разглеждане на
евентуалния, следва да бъдат приравнени на ответника, спрямо когото
производството е прекратено /в посочения смисъл – определение № 429 от
08.08.2017 г. по ч.т.д. № 1401/2017 г. на ВКС, I ТО/.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, по сметка на СРС държавна такса за производството, както следва:
ГДБОП – сумата 141, 21 лв., ДКИС-МВР – 50 лв. и ДУССД-МВР – 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ“, БУЛСТАТ ............ да заплати на Е. Л. М., ЕГН **********,
на основание чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 927 лв.,
представляваща левовата равностойност на полагащата й се и неосигурена от
ответника храна за периода 01.08.2020 г. – 11.08.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното плащане,
9
както и сумата 603, 14 лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.08.2020 г. – 27.07.2023 г.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „КОМУНИКАЦИОННИ И
ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ“-МВР, БУЛСТАТ ......... да заплати на Е. Л.
М., ЕГН **********, на основание чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1 121, 35 лв., представляваща левовата равностойност на полагащата й се и
неосигурена от ответника храна за периода 12.08.2022 г. – 14.09.2022 г. и
24.10.2022 г. – 29.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 28.07.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 57, 88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 28.08.2022 г. – 27.07.2023 г.;
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-МВР, БУЛСТАТ ........... да заплати на Е. Л. М.,
ЕГН **********, на основание чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
151, 65 лв., представляваща левовата равностойност на полагащата й се и
неосигурена от ответника храна за периода 15.09.2022 г. – 23.10.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 28.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата 13, 50 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 28.09.2022 г. – 27.07.2023 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ“, БУЛСТАТ ............, ДИРЕКЦИЯ „КОМУНИКАЦИОННИ И
ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ“-МВР, БУЛСТАТ ......... и ДИРЕКЦИЯ
„УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-МВР,
БУЛСТАТ ........... да заплатят на Е. Л. М., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 900 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Л. М., ЕГН ********** да заплати на МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ ..........., сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ“, БУЛСТАТ ............ да заплати, на основание чл.78, ал.6
ГПК, по сметка на СРС сумата 141, 21 лв. държавна такса за производството.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „КОМУНИКАЦИОННИ И
ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ“-МВР, БУЛСТАТ ......... да заплати, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СРС сумата 50 лв. държавна такса за
производството.
10
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“-МВР, БУЛСТАТ ........... да заплати, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СРС сумата 50 лв. държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11