№ 25800
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110175822 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Възражението на ответниците по първоначалните искове за недопустимост на
предявения срещу „.... установителен иск поради липса на предпоставките за субективно
съединяване на исковете по смисъла на чл. 215, ал. 1 ГПК съдът намира за неоснователно,
доколкото от твърденията в исковата молба за наличие на взаимосвързаност между двата
договора следва, че предмет на спора са общи задължения на ответниците, въпреки че
същите произтичат от различни основания.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК в
настоящото производство предявените от „...“ ЕООД срещу Х. С. Н. насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 785,99
лева, представляваща изискуема главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1301867/15.11.2023 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното
плащане и 72,49 лева, представляваща договорна лихва за периода 12.06.2024 г. - 11.03.2025
г.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба и
в насрещната искова молба, при депозит в размер на 500 лева, вносим от страните в
едноседмичен срок от съобщението, както следва: 200 лв. за Х. С. Н. и 300 лв. за „...“
ЕООД.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., тел. **********, специалност: Финанси.
1
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
отговора на насрещната искова молба при депозит в размер на 250 лева, вносим от Х. Н. в 1-
седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Ж. Ж., тел. 0.....5, специалност: Компютърни системи и
технологии.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесени депозити,
като им се УКАЖЕ, че следва да представят заключения поне една седмица преди
съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА „.... в 1-седмичен срок да представи Договор за гаранция
(поръчителство) от 16.11.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалните искове с правно
основание чл. 176 ГПК, доколкото обстоятелствата, за чието установяване е направено това
доказателствено искане, следва да се установят с поисканата ССчЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещните искове - и препис от отговора на насрещната искова молба с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Х. С. Н. е предявил срещу „...“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1301867/15.11.2023 г., а срещу „.... установителен иск с правно
основание 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за гаранция
(поръчителство) от 16.11.2023 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждане на „...“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 80 лева, представляваща
недължимо платена сума.
Ищецът твърди, че на 15.11.2023 г. сключил Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1301867 с ответника „...“ ЕООД, по силата на който страните
уговорили кредиторът да отпусне на кредитополучателя заемна сума в размер на 1 100 лева,
която да бъде погасена на 12 месечни вноски в срок до 09.11.2024 г. при размер на ГЛП от
23% и размер на ГПР от 49,11%. Съгласно клаузата на чл. 5 от договора страните уговорили,
че кредитът ще бъде обезпечен чрез поръчителство, учредено от ответника „...., поради което
на 16.11.2023 г. ищецът сключил с „.... договор за гаранция (поръчителство), по силата на
който ищецът дължи възнаграждение за учреденото обезпечение в размер на 1045 лв. В
изпълнение на двата договора ищецът изплатил в полза на ответника „...“ ЕООД сума в общ
размер на 1180 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
правни последици, тъй като е нищожен. Посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК в договора да бъде разписан лихвеният процент на ден. Договорът се явявал
2
нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
посоченият в него размер на ГПР е неточен и подвеждащ - в него не е включен разходът за
възнаграждение за поръчителство, предоставено от ответника „..... Поддържа, че
посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика съгласно чл.
68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, което е основание тази клауза да се квалифицира като
неравноправна. Счита, че липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожност на цялата кредитна сделка. Твърди, че липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, което е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин по арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочва, че
поради нищожност на договора за потребителски кредит, акцесорната сделка за учредяване
от страна на втория ответник на обезпечение чрез поръчителство също не е произвела
правен ефект. Излага, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание, доколкото уговорката, че кредитополучателят, а не кредиторът ще заплати
възнаграждение на поръчителя протИ.речи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита, че поставяйки на
кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството поръчител, „...“ ЕООД е
договарял в полза на „.... по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „...“
ЕООД и ищеца следвало, че ако последният изрази воля да сключи договор за
поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитора, от което
следва, че единственият мотив за сключване на договора за поръчителство би бил да се
надари ответника „...“ ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която при
недействителност на договора кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихвите или другите разходи по кредита. Ето защо ищецът
претендира от ответника „...“ ЕООД да му заплати сумата от 80 лева като недължимо
платена над чистата стойност на кредита.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК „...“ ЕООД е депозирало отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
превишаването на ГПР над законоустановения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК има за последица
нищожност на клаузите, с които е уговорен по-висок размер на ГПР по кредита, а не
недействителност на целия договор за потребителски кредит. Счита за обосновано
предвиждането на механизъм за поръчителство в процесния договор с оглед минимизиране
на риска от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по кредита. Твърди, че
възнаграждението за гаранция било известно на потребителя още преди сключване на
договора за потребителски кредит, което се установява и от предоставената му от кредитора
преддоговорна информация и общите условия, неразделна част от договора. Счита, че е
изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК по
отношение задължителното съдържание на договора за потребителски кредит. Твърди, че
въз основа на договора за поръчителство между ищеца и „.... е възникнало отделно и
самостоятелно правоотношение, за което „...“ ЕООД се явява външно трето лице.
3
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК „.... е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения срещу него иск като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че сключеният с ищеца договор за поръчителство е изцяло самостоятелен
договор, независим от договора за потребителски кредит, което се установява и от клаузата
на чл. 5 от същия. Счита, че договорът за гаранция не представлява договор за
поръчителство по чл. 138 ЗЗД, а изрично уговаряне на солидарна отговорност между две
лица по повод определено задължение по смисъла на чл. 121 ЗЗД, поради което твърденията
на ищеца, че заплащането на възнаграждение на поръчителя-гарант протИ.речи на
Директива 2008/48, са неоснователни. В подкрепа на твърдението си цитира т. 3 от ОУ към
договора за гаранция. Твърди, че процесното възнаграждение за поръчителство постъпва
директно в патримониума на дружеството-гарант или индиректно чрез превод по сметка на
дружеството-кредитодател, като последното действа единствено като посредник по тези
договорни отношения и превежда незабавно сумите по сметката на дружеството-гарант.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът по „...“ ЕООД е предявил срещу
ищеца Х. С. Н. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 785,99 лева, представляваща изискуема главница
по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1301867/15.11.2023 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане и 72,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода 12.06.2024 г. - 11.03.2025 г.
Ищецът по насрещните искове твърди, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1301867/15.11.2023 г., по силата на който е
предоставил на ответника сумата от 1100 лв., която кредитополучателят следвало да върне за
срок от 12 месеца на 12 вноски съгласно приложения към договора погасителен план.
Уговорен бил лихвен процент в размер на 23% или за сумата от 253 лв. Твърди, че към
датата на депозиране на насрещната искова молба ответникът не е изпълнил задълженията
си по така сключения договор, по-конкретно тези за заплащане на дължимата главница и
лихва по договора за шест месеца, считано от 12.06.2024 г. – датата на падежа на седмата
погасителна вноска. От тази дата в патримониума на ищеца по насрещните искове не било
постъпвало плащане от страна на кредитополучателя, което обуславяло правния му интерес
да заведе настоящите осъдителни претенции.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал
отговор на насрещна искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва сключването на договора и предаването на сумата от 1100 лв. Твърди, че изцяло е
погасил задълженията си към „...“ ЕООД, произтичащи от сключения договор за
потребителски кредит, като извършил плащания на обща стойност от 1179,66 лв. Поддържа,
че договорът за потребителски кредит е недействителен, като излага допълнителни
аргументи в тази насока. Твърди, че „...“ ЕООД и дружеството-поръчител „.... са свързани
лица. Сочи, че начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на
погасяване на разсроченото на вноски възнаграждение по договора за поръчителство, като
всички погашения по последния са извършвани единствено в полза на „...“ ЕООД. Счита, че
4
макар формално да представляват самостоятелни сделки, двата договора – за кредит и за
поръчителство, следва да се разглеждат общо, защото са неразривно свързани. Поради това
разходът за възнаграждение за поръчителство на „.... съставлява общ разход по кредита по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и поради това е следвало да бъде включен в обхвата на
ГПР по кредита. Излага, че посочването в договора на по-нисък от действителния размер на
ГПР съставлява неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143 ЗЗП, респ. на чл. 143, т. 19
ЗЗП, както и невярна информация по смисъла на чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата за ГПР била недействителна и на още едно основание - в процесния договор не са
записани компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира това
задължение. Счита договора за кредит е нищожен и поради нарушаване на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК кредиторът да разпише в договора ясно и прозрачно размера на
лихвения процент на ден.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за гаранция (поръчителство)
със соченото в исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за
нищожност на договорите.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в т.ч. че процесните договори са действителни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице
основанието за плащането .
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по
силата на договор за предоставяне на потребителски кредит със соченото в насрещната
искова молба съдържание, че ищецът е изправна страна по договора, в т.ч. че е предоставил
на кредитополучателя процесната сума, изискуемост на претендираното вземане за главница
и неговия размер, наличие на валидна уговорка за заплащане на договорна лихва, нейния
размер и период.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възражението си за извършено плащане.
5
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1301967/15.11.2023 г. и сключването на Договор за гаранция (поръчителство) от 16.11.2023 г.
със соченото съдържание; че „...“ ЕООД е предоставило на кредитополучателя процесната
сума в размер на 1100 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6