РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Радомир, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р.,, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730101219 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143
ЗЗП.
Ищцата Р. Й. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ж.к. ., ет. ., ап. ., чрез
адвокат - пълномощника Л. К. Б.- САК, съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Т.” № ., ет. .,
офис ., е предявила искове против ответниците „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, an. 40-46, представители: Г. Т. и А. М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, an. 40-46, управител П. Д., с които моли съда да постанови решение, с което да обяви
по отношение на ответниците Договор за паричен заем № ., сключен на . г. между Р. С. и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК . за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни
неравноправни клаузи, както и да обяви Договор за предоставяне на гаранция № ., сключен
на . г. между Р. С. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК . за нищожен.
Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на . г., Р. С. е сключила Договор за паричен заем № .,
по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД й е предоставило в заем сумата от 1
000,00 лв при фиксирани ГЛП от 45.00 % и ГПР от 54.93 %. Следвало да внесе общо
дължима сума от 1 176,00 лв, като сумата включвала главница и лихва, на 8 равни месечни
вноски от по 147,00 лева.
На същата дата, . г., ищцата е била задължена да сключи Договор за предоставяне на
1
гаранция № . с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК . във връзка с
договора за паричен заем и с оглед отпускането му. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем. В договора било
уговорено възнаграждение за гаранта на стойност 640,00 лева, което е разсрочено на вноски
от по 80,00 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като
кредиторът "Изи Acer Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя
плащанията. Твърди, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда
кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите
нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като
обезпечение на недействителна сделка.
Твърди се, че Договор за паричен заем № . е нищожен, предвид това, че съдържа
следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГЛП е 45.00 % - видно лихвата е прекомерна и само на това основание договора
следва да се обяви за нищожен.
- Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение
№378/18.05.2006г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, I Iг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение Ns 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на
ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, която към 27.05.2024 г. е била 13.54% (съответно
трикратния й размер е бил - 40.62 %). По този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.',
- ГПР е 54.93 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на
законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено
възнаграждението за поръчител.
- Позовава се на чл.22 от ЗПК, според който, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност.
По договора за поръчителство се твърди, че същият само формално представлява
отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се
уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
2
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране. (Решение № 4762 от 26.11.2023 г. по гр. д. № 17294 /
2022 г. на Районен съд - Пловдив; Решение № 3314 от 25.02.2024 г. по гр. д. № 19324 / 2023 г.
на Софийски районен съд).
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на
договора за поръчителство се налагал изводът, че процесната сделка не представлява такъв
договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за
кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при
сключването на договора и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР
на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се
явявал сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на
разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.
Горното е обусловило искането да бъде прогласена нищожността на договорите.
Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез процесуален представител
старши юрисконсулт ММ. К., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Изразено е становище, че исковата молба е нередовна, предвид липса на ясен
петитум.
По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като не съществуват
неравноправни клаузи. Твърди, че предоставеното обезпечение е допустимо и законно, както
се вижда от разпоредбите на чл.11, т.18 от Закона за потребителския кредит, от чл.5, ал.1, б.
„н“ от Директива 2008/48/ЕО.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове от страна на ищеца.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител
юрисконсулт Мария Златанова, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът е посочил, че поради
липсата на елементи от същественото съдържание на договора за поръчителство, се налага
изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор. Не е посочено кои са тези
елементи от същественото съдържание на договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство, които липсват.
По същество твърди, че исковата са неоснователни.
Твърди се, че договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“ ЕООД не
е бил лишен от правно основание, тъй като същият има за цел да избегне неблагоприятни
последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл.4 от Договора за
паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението). Затова са потърсени
3
услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за
паричен заем.
С оглед на това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявения иск срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото е предоставен Договор за паричен заем № ./. г., сключен между ищцата Р.
Й. С. и първия ответник "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, според който ищцата е
получила кредит в размер на 1000 лв., представляващ главница по кредита. Кредитът е за
период от 8 месеца и е с падежна дата на последната вноска 25.05.2025 г. Начислените такси
и лихви по кредита са: годишен лихвен процент- 45.00 %, при ГПР 54.93 %, лихвен процент
на ден 0.11 %.
Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № . г., сключен между ищцата
Р. Й. С. и втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. По силата на същия ищцата
е възложила на втория ответник да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на първия ответник "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. По същия
ищцата дължи възнаграждение в размер на 600.00 лева, платимо разсрочено на вноски,
всяка от които е в размер на 80 лева.
Относно наличието на горните договори не се спори от страните по делото.
От правна страна.
Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № ./. г.,
сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд
намира следното:
Представеният паричен заем не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав
намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за недействителност на
договора поради противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на договора -
предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник
юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, ищца - физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компетентност, се налага изводът, че
процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят
приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия
ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и
във вр. с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и
съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.
4
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което
и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна
норма на чл.22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски
кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, настоящият
съдебен състав намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора
за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, поради следното: Договорът
е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и във вр. с т.12 от ЗПК. Към договора не е
приложен погасителен план, а и в съдържанието на договора липсва информация за това, с
всяка отделна погасителна вноска, каква част от задължението за главницата, лихви и други
разходи се погасява, тоест няма разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата изчислена на база лихвения процент. Такава разбивка е
приложена към Договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД, чрез "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Изискванията към
съдържанието на договора по чл.11, ал.1 т.11 и във вр. с т.12 от ЗПК, следва да са налице към
момента на сключване на договора за да не се злепоставят интересите на потребителя.
Това нарушение на чл.11 от ЗПК води до извод за недействителността на договора за
потребителски кредит от . г., сключен между страните по делото, по аргумент от нормата на
чл.22 от ЗПК, при което предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че на основание чл.23 от ГПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и
неустойка.
Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция
№ ., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по договорно правоотношение, и
при наличие на правен интерес от търсената искова защита, доколкото при положително
съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума
на ищцата.
Установи се, че между ищцата и втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, чрез първия ответник "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, е сключен договор за
предоставяне на гаранция Договор за предоставяне на гаранция № ./. г., който обезпечава
Договор за паричен заем № ./. г., сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД
Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
5
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, сам да оцени
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Отделно от това този договор води до
значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на
длъжника, а обвързването на възможността за отпускане на заем с договора за предоставяне
на гаранция на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващия за заем, за което на кредитора не се дължат такси
по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Предвид това съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, се основава на неравноправна за ищцата - потребител клауза,
която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и
разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на адв.Л. Б. от САК сумата от 400
лв.- за всеки един от исковете, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС- Р., ет. ., ап. .
държавна такса върху уважената част на исковете, която възлиза на 50 лв.- за всеки един от
тях.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал.4, ЗПК и чл.143 и чл.146 ЗЗП, вр. чл.22 ЗПК, Договор за паричен заем № ., сключен на
24.09.2025 г., сключен между Р. Й. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Р., ж.к. ., ет. .,
ап. . и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 128, ет.2, представлявано от Г. Т. Т. и
А. В. М..
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, Договор за
поръчителство № ., сключен на 24.09.2025 г., сключен между Р. Й. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Р., ж.к. ., ет. ., ап. . и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: .,
гр.София, ж.к.„Люлин“ 7, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П. Б.
Д..
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 128, ет.2,
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., да заплати на адв.Л. К. Б., Софийска адвокатска
колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.София, ул.“Т.“ № ., ет. ., офис ., адвокатско
6
възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 128, ет.2,
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., да заплати по сметка на РС- Р., ет. ., ап. . сумата от 50
лв. /петдесет лева/ - държавна такса върху уважения иск.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П. Б. Д., да заплати на адв.Л. К.
Б., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.София, ул.“Т.“ №
., ет. ., офис ., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П. Б. Д., да заплати по сметка на
РС- Р., ет. ., ап. . сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - държавна такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р., ет. ., ап. .: _______________________
7