Решение по дело №3844/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 447

 

гр. Пловдив, 17.02.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело  №  3844 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Х.Г.У. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 2024/05.11.2019г., постановено по а.н.д № 4888 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 646 от 21.05.2019 г., издадено заместник-кмет „Транспорт“ в община Пловдив, с което на оспорващия, на основание чл. 43 ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 4 ал.2 т.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е безспорно установено. Твърди се, че не е реализиран фактически състав на вмененото деяние. Поддържа се, че не са нарушени правилата за паркиране на територията на община Пловдив. Претендира се  отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. 

3. Ответникът по касационната жалба – община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП   № 646 от 21.05.2019 г., издадено заместник-кмет „Транспорт“ в община Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 038403 от 15.04.2019 г., съставен от А. С. Д. – на длъжност старши полицай към 04 РПУ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 29.03.2019 г., в 09:48 часа, в гр. Пловдив, ул. „Беласица” до № 48, Х.Г.У. паркирал автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, пред вход/изход на гараж, като затруднява достъпа до него. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 43, ал. 4 от НРСППППСТП е наложил на нарушителя глоба в размер на 20 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложеното в акта и пояснява, че при проверката на място автомобилът е бил паркиран на ул. „Беласица” срещу гараж и срещу посоката на движение.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. За правото:

9. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с решение № 14, взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на ОбС Пловдив) престоят и паркирането са забранени на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Тази норма пресъздава текстът на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Между страните не се формира спор по установената фактическа обстановка. Оспорващият не отрича обстоятелството, че на посочените в АУАН дата, място и час е паркирал  личния си автомобил „Форд Транзит“ на ул. „Беласица” до № 48 срещу гараж. Механизмът на паркиране се удостоверява и от представените към жалбите фотографски изображения. Защитната теза на оспорващия се опира на обстоятелството, че ул. „Беласица” е двупосочна и в процесния участък е с обща ширина на платното 4,50 м., за което обстоятелство ангажира и нарочно удостоверение от община Пловдив. Жалбоподателят твърди, че ширината а лентата и тротоара са достатъчни за безпрепятствен достъп до гаража.

Нормите на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТП визират забрана за паркиране в населените места по начин, който затруднява достъпът до входовете на жилищни сгради и гаражи. За да е налице нарушение на тази забрана е достатъчно паркираното пред гараж превозно средство да създава трудност за достъпът на домуващия автомобил, без да е необходимо да го изключва напълно. Тоест съставът на нарушението ще бъде реализиран, дори когато е създадена преодолима пречка за достъпа до гаража. В този аспект за съставомерността на деянието са ирелевантни субективните възприятия на нарушителя. Паркирането пред гараж в насрещната лента за движение в случая без съмнение е затруднило достъпът на домуващия автомобил, поради което оплакванията на оспорващия са неоснователни. Реализиран е съставът на административно нарушение. Въпреки това касационната инстанция намира че в хода на административното наказване е допуснато съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Според правилото на чл. 41 от НРСППППСТП при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в наредбата. В случая за нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидена изрична и конкретно определена санкция по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лева. При това положение санкцията по чл. 43, ал. 4 от НРСППППСТП се явява приложена без правно основание. Като не е съобразил това обстоятелство районният съд е произнесъл неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно постановление.

10. Оспорващият в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2024/05.11.2019г., постановено по а.н.д № 4888 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, V – ти наказателен състав.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 646 от 21.05.2019 г., издадено заместник-кмет „Транспорт“ в община Пловдив.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:            1.

                       

                          

                    2.