№ 15104
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110138052 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма], против М. Г. Т. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните съществуването на парични вземания в размер
на сумите, както следва: 2 000 лева, представляваща непогасена главница по договор за
издаване на кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
*****-*-**** от 16.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, 1 007,60 лева, представляваща договорна лихва по т. 7 от договора за периода от
14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 1 620 лева, представляваща наказателна лихва по т. 8 от
договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 64,20 лева, представляваща договорна
лихва по т. 7 от договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 85,92 лева,
представляваща наказателна лихва по т. 8 от договора за периода от 14.05.2020 г. до
05.07.2020 г., 53,85 лева, представляваща договорна лихва по т. 7 от договора за периода от
14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 5,00 лева, представляваща законна лихва за периода от
06.07.2020 г. до 14.07.2020 г. и 60 лева, представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, дължими съгласно раздел VIII, т. 20 от Общите условия,
приложими към договора за кредитна карта, за които суми по ч. гр. дело № 31225/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. от
11.08.2020 г.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответника М. Г. Т. е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит
№ ** ***-*-**** от 16.10.2007 г., по силата на който му предоставил кредит в размер на
сумата от 2 000 лева, който бил усвоен. Договореният срок за ползване на кредита бил до
1
16.10.2009 г., но било договорено, че същият се подновява автоматично за нов едногодишен
период, при условие че никоя от страните не уведоми насрещната страна, че го прекратява
при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на
кредитни карти. В исковата молба е изложено, че кредитът е в просрочие, считано от
20.11.2009 г. Сочи се, че според т. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния месечен отчетен
период, кредитополучателят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент в размер, както следва: за безналични плащания по ПОС
терминал – 16 %, а за останалите транзакции – 18 %. Твърди се, че съгласно т. 8 при
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит,
банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент и надбавка от
12 %. В т. 10 от договора било предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такси
и комисионни съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни, неразделна част от
договора. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание
раздел XIII, т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип М.С. и V., [фирма] връчило на М. Г. Т., чрез ЧСИ С. Я.,
покана за доброволно изпълнение и му предоставило срок да плати доброволно
непогасените задължения, но това не било направено. Поради това настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит, считано от 06.07.2020 г. Ищецът сочи,
че ответникът не е погасил следните задължения: 2 000 лева – главница, 1 007,60 лева –
договорна лихва по т. 7 от договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 1 620 лева –
наказателна лихва по т. 8 за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 64,20 лева – договорна
лихва по т. 7 за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 85,92 лева – наказателна лихва по
т. 8 за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 53,85 лева – договорна лихва по т. 7 за
периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 5 лева – законна лихва от 06.07.2020 г. до
14.07.2020 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,
дължими съгласно раздел VIII, т. 20 от Общите условия, приложими към договора за
кредитна карта. Твърди се, че за тези суми в полза на [фирма] и срещу М. Г. Т. е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу която последният депозирал
възражение. С тези съображения ищцовата търговска банка обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции чрез
признаване съществуването в правната му сфера на паричните вземания срещу ответника,
произтичащи от процесния договор. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М. Г. Т.
оспорва предявените искове. Признава, че между него и [фирма] е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит
№ 51 РКО-В-1789 от 16.10.2007 г. Сочи, че банката не е представила по делото Общите си
условия, неразделна част от договора, на които се позовава. Твърди, че за периода от
12.11.2007 г. до 14.02.2013 г. е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер от 3 759,19
лева, както и, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията по
договора били напълно погасени. Навежда възражение, че клаузите на т. 7, 8 и 9 от
процесния договор за кредит са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата на т. 8 протИ.речи на
добрите нрави, доколкото въвежда начисляване на законна лихва за забава върху вземане,
наречено „надбавка”. Сочи, че начисляването на наказателна лихва върху вземания, които
принципно не са лихвоносни или които не се следват на икономически по-силната страна
създават значително неравновесие за потребителя. Ответникът счита, че не дължи
претендираната сума от 60 лева за връчване на покана, тъй като към датата на поканата
вземанията били погасени поради плащане. Отделно от това навежда възражение, че
вземанията са погасени по давност с изтичане на тригодишен давностен период, като
поддържа, че крайният срок за погасяването им според договора за кредитна карта бил
2
16.10.2009 г. Сочи, че във връзка с издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 31225/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е образувано
изпълнително дело № 197/2021 г., по описа на ЧСИ А. Б., по което внесъл сумата от 3 000
лева. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като недоказани и
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между [фирма], като кредитор и ответника М. Г. Т., като кредитополучател, е сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ** ***-*-**** от 16.10.2007 г., по силата на който
кредиторът е поел задължение да предостави на М. Т. кредит под формата на овърдрафт в
размер на сумата 2 000 лева по картова разплащателна сметка с IBAN **** **** **** ****
**** **, с титуляр ответникът. С клаузата на т. 3 от договора страните са уговорили срок за
ползване на овърдрафта до 16.10.2009 г., както и, че същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип М.С. и V.. Съгласно клаузата на т. 6 от
договора e уговорен гратисен период до 45 дни, като в случай, че до датата на падежа
титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка,
формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху
дебитното салдо. В т. 7 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът
заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в
размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 %, за
всички останали трансакции – 18 %. При неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит в т. 8 от договора е уговорено заплащането на
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Отразено е,
че всички права и задължения на страните по договора във връзка с издаване и ползване на
кредитните карти и с предоставяне и погасяване на овърдрафта се уреждат от Общите
условия на [фирма] за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип М.С. и V., представляващи неразделна част от договора. Предвидено е, че отношенията
между страните във връзка с откриване и водене на банкови сметки се уреждат съгласно
Общите условия на търговската банка за откриване и водене на банкови сметки. В клаузата
на т. 11 от договора е установено, че с подписването му титулярът М. Т. декларира, че са му
предоставени и е запознат с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип М.С. и V., както и с Тарифата за такси и комисиони на
търговската банка, съответно, че приема прилагането им при уреждане на отношенията
между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора.
По делото са представени и приети като писмено доказателство Общи условия на
[фирма] за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип М.С. и
V., приети с Решение на Управителния съвет на търговската банка от 17.04.2007 г. и
изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г. Последните – в т. 1, б. „ж“ – б. „к“
дефинират кредитния лимит като размер на банковия кредит (овърдрафт), който търговската
банка предоставя на титуляря по сметката (на чието име се води картовата разплащателна
сметка) и чийто размер е уговорен в договора; отчетния период като период от срока на
действие на договора, считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия
месец, за който банката издава на титуляря отчет по сметка; падежа като датата, до която
титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната
погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е в
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден, а минималната погасителна
3
вноска като сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща
края на отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5% от дебитното салдо по
сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия
размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева. Съгласно т. 7 и т. 8 от раздел
IV „Плащания с картата“ на ОУ картата дава право на оправомощения държател на същата
за безналично плащане на стоки и услуги в рамките на страната и в чужбина, както и за
теглене на пари в брой до определените от банката лимити за една сделка, за едно
денонощие, за седем поредни дни и за максимален брой операции за съответния период,
съобразно размера на покритието по сметката и разрешения кредитен лимит – арг. т. 11 от
ОУ. Съгласно т. 9.1 и т. 11.3 за всяка операция с картата титулярят заплаща такса съгласно
Тарифата, с която търговската банка служебно заверява сметката му, както и годишна такса
за поддържане за използването на картата и разрешения овърдрафт. В т. 9 е установено, че
със сумите на извършените плащания служебно се заверява сметката на титуляря по реда на
постъпването им. Клаузата на чл. 14.1. от Общите условия предвижда, че при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен
период [фирма] начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния период, лихва върху
пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен процент, уговорен в
договора. Лихвата се начислява за всяка отделна транзакция, извършена през последния
отчетен период, за реалния брой дни за съответната трансакция, считано от дата на
извършването й до датата на погасяването. При частични погасявания по сметката
погасяването на задълженията се извършва по видове трансакции в следния ред: непогасени
задължения от предходни отчетни периоди; лихви, комисионни и такси за последния
отчетен период; теглена на пари в брой чрез терминално устройство АТМ (банкомат) и
получаване на пари в брой във финансови институции чрез терминално устройство ПОС или
импринтер; ПОС трансакции. Предвидено е, че с подписването на договора ответникът-
титуляр дава изричното си писмено съгласие банката да събира от наличността по сметката
всички суми, дължими и неплатени в срок съгласно договора и ОУ - чл. 15.1 от ОУ.
Съгласно клаузата на т. 18 от приложимите Общи условия титулярят се задължава
всеки месец – до падежа или на следващия работен ден (ако падежът е в неработен ден) да
внася по сметката минималната погасителна вноска – чрез внасянето и на каса или чрез
превод по сметката – арг. т. 21. Предвидено е, че при невнасяне до падежа на минималната
погасителна вноска титулярят дължи наказателен фиксиран лихвен % , уговорен в договора
върху размера на вноската за дните на просрочие, с който търговската банка служебно
задължава сметката му. Съгласно т. 28, б. „а“ от Общите условия кредиторът има право да
обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляря в случаите, при които същият не извърши някое плащане повече от 5 работни дни
след датата на с настъпване на изискуемостта му. Клаузата на т. 36 от ОУ предвижда, че
срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора, като се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок, респ.
банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичането на текущия срок.
Данните по делото сочат, че ищцовото дружество [фирма] , чрез ЧСИ С. Я., е
изпратило покана с вх. № ******/11.06.2020 г. по описа на ЧСИ до ответника М. Г. Т., в
качеството му на кредитополучател, с което го уведомява, че поради допуснато
неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ *****-*-**** от 16.10.2017 г., които към 09.06.2020 г. възлизат на сума в общ размер от
17 441,41 лева, от които просрочени задължения от 15 423,70 лева, кредиторът отправя
покана за заплащането им в седемдневен срок от получаване на поканата. В последната е
посочено, че при липсата на изпълнение в указания срок и без изпращане на повторно
4
уведомление за това, банката ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно от приложената разписка, поканата е връчена на М. Т. на 17.06.2020 г.
Установява се, че по молба на [фирма] с вх. № ************** от 10.05.2021 г. въз
основа на издадения в хода на ч. гр. дело № 31225/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав
изпълнителен лист срещу ответника М. Г. Т. и за събирането на удостоверените в същия
вземания е образувано изпълнително дело № 197/2021 г. по описа на ЧСИ А. Б. с рег. № ***
на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. До длъжника М. Т. е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 11594/12.05.2021 г., като с квитанция към
приходен касов ордер от 14.06.2021 г. ответникът М. Т. е внесъл по изпълнителното дело
сума от 3 000 лева.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението по
съдебносчетоводната експертиза. В същото вещото лице изяснява, че въз основа на договора
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ** ***-*-**** от 16.10.2007 г., сключен между
[фирма] и М. Т. е разкрита картова разплащателна сметка с IBAN **** **** **** **** ****
** за предоставяне на банков овърдрафт в размер на 2 000 лева. Установено е първоначално
усвояване на кредитния лимит на 19.10.2007 г., като е начислена такса за проверка на
баланс. Съгласно данните в заключението са налице извършени усвоявания на средства по
кредита в периода от 19.10.2017 г. до 20.10.2009 г., когато е последното такова – теглене в
брой на сумата от 60 лева и начисляването на такса теглене в брой на тази сума в размер от
3,60 лева. Експертизата достига до извод, че по сметката са постъпили плащания в общ
размер на сумата от 3 759,19 лева в периода 12.11.2007 г. – 14.02.2013 г., последното такова
в размер от 200 лева. За периода от 19.10.2007 г. до 19.12.2016 г. общият размер на
плащанията възлиза на сумата от 3759,19 лева. Изяснява се също, че в хода на
производството по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ А. Б.,
образувано въз основа на изпълнителния лист от 11.08.2020 г., издаден по ч. гр. дело №
31225/2020 г. по описа на СРС, 51-ви състав, [фирма], като взискател, е получила сумата от
1 122,79 лева въз основа на платежно нареждане от 20.06.2021 г. Следователно, общата сума
на извършените плащания по процесния договор възлиза на 4 881,98 лева. Вещото лице
посочва, че към 05.07.2020 г. (датата, предхождаща твърдяната дата на предсрочна
изискуемост на кредита), при отразяване на извършените плащания и усвоявания за периода
от 19.10.2007 г. до 05.07.2020 г. задълженията по кредита са следните: 2 000 лева – усвоена,
дължима и непогасена главница; 10 354,73 лева – договорни лихви и дължими такси,
5 183,65 лева наказателни лихви за надвишен лимит и 965,88 лева – наказателни лихви
върху неплатени минимални погасителни вноски. Изяснено е, че основа за начисляване на
договорната лихва по договора за кредит овъдрафт е дебитното салдо към края на деня,
формирано от усвоявания, дължими такси за пари в брой, лихви след намаляването му с
постъпилите за обслужването му плащания, което по процесния договор се извършва на 19-
то число на всеки месец на база сумарно натрупване на ежедневните лихви. Начислявани са
два вида наказателни лихви – при неплащане на месечна погасителна вноска и при
надвишение на разрешения кредитен лимит, като размерът им е формиран от размера на
договорния лихвен процент с надбавка от 12 %. Експертът уточнява, че в процесния случай
договорната възнаградителна лихва в размер на 18 % годишно е дължима върху дебитното
салдо за периода, което непрекъснато нараства, въпреки че след 19.02.2010 г. размерът на
дължимата главница постоянно е 2 000 лева, в резултат от натрупването на наказателни и
договорни лихви ежемесечно. Експертизата достига до извод, че договорната лихва,
дължима върху главницата от 2 000 лева за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г. възлиза
на сумата от 972 лева, за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. на сумата от 61 лева и за
периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г. на сумата от 52 лева или общо 1 085 лева.
Договорната лихва, определена върху дебитното салдо, за периода от 14.07.2017 г. до
05.07.2020 г. възлиза на сумата от 6 718,55 лева. Наказателната лихва в размер на законната
5
лихва за забава, определена върху главницата от 2 000 лева за периода от 14.07.2017 г. до
12.03.2020 г. възлиза на 540,60 лева, за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. на 34,45
лева и за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г. в размер на 29,45 лева или общ размер от
604,50 лева. В заключението е посочено, че за изчисляването на наказателната лихва не само
върху главницата, но и върху останалите компонентни с обезщетителен характер,
формиращи дебитното салдо по договора, е необходимо конкретно посочване на размера на
договорната лихва, като съществен компонент от последното, поради което не е формулиран
извод в тази насока. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
поддържа изводите си в констативната част на заключението относно размерите на
договорната и наказателната лихва, както и за размера на дължимите минимални
погасителни вноски, като поради технически пропуск същите не са пренесени в
заключителната част на експертизата. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по
реда на чл. 202 ГПК, като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото и
допълнително представени справки и документи от ищцовото дружество (с изричното
уточнение в експертизата за недостатъчно качествена лихвена информация, без пояснение за
размер на лихвата и размер на лихвената база), отговарящо на поставените задачи и
останало неоспорено от страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца
срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 31225/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, съдържащо оспорване на удостоверените в
същата вземания, е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1). съществуване на твърдяното облигационно отношение
с ответника, породено от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
и предоставяне на кредитен лимит; 2). отпускането на сумата по кредита и усвояването и от
кредитополучателя; 3). уговорения падеж, наличието на уговорена клауза за предсрочна
изискуемост на кредита, неизпълнението на падежа на месечни погасителни вноски и
извънсъдебното уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита; 4).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, уговорена валидна неустоечна клауза – наказателна лихва при забава на плащането
на погасителните вноски и при надвишаване на кредитния лимит; 4). поемане на
задължение от кредитополучателя за заплащане на такса за покана, с която се обявява
предсрочната изискуемост и направения разход за покана; 5). установяване на вземанията
по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно
правоотношение между [фирма], в качеството му на кредитор и ответника М. Т., в
качеството му на кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ** ***-*-**** от 16.10.2007 г., по силата на който
6
кредиторът е поел задължение да предостави на М. Т. кредит под формата на овърдрафт в
размер на сумата от 2 000 лева по картова разплащателна сметка с IBAN **** **** ****
**** **** **. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено,
както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата,
предмет на договора. По делото не се спори, че е сумата по кредита е била предоставена на
ответника от ищцовата търговска банка, съответно, че кредитополучателят Т. е ползвал
суми по предоставения му овърдрафт и е погасявал част от дължимите такива до 14.02.2013
г. Този факт следва и от изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
установяващо, че общата усвоена сума по договора възлиза на 3 989,74 лева с дата на първо
реално усвояване на 20.10.2007 г. Същевременно съдът намира, че с частичното
извънсъдебно плащане на месечните вноски по договора с последно такова от 14.02.2013 г.
ответникът е признал договорната си обвързаност с ищцовото дружество и получаването на
сумите по кредита, което признание има висока доказателствена стойност в процеса, в
случая подкрепено от останалите доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Съдът намира, че този извод не се променя от данни по делото за настъпило в хода на
процеса частно правоприемство между ищеца [фирма] и третото лице [фирма] по силата на
договор за цесия от 08.06.2021 г., включващ в предметния си обхват пакет от вземания,
произтекли от договори за кредит, в частност вземанията срещу ответника М. Т. по договор
№ ** ***-*-**** от 16.10.2007 г. (съгласно представеното приложение), доколкото съгласно
чл. 226 ГПК при прехвърляне на спорното право в хода на процеса делото продължава
между първоначалните страни, а съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във
всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10б от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство - с прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение
нормата на чл. 226 ГПК. Наред с това, видно от клаузите на приложения договор за цесия е,
че действието на прехвърлянето е обусловено от получено плащане на цената по цесията по
банковата сметка на цедента, за което обстоятелство по делото няма конкретни данни.
Ето защо, съдът приема, че настоящият ищец [фирма] се явява материалноправно
легитимиран носител на вземания по процесния договор, в случай на установяване на
тяхната дължимост.
По отношение срока на действие на договора следва да се отбележи, че в случая,
първоначално уговореният между страните срок за ползване на овърдрафта е до 16.10.2009
г., като същият се е подновявал автоматично съгласно клаузата на т. 3 от договора и т. 36 от
приложимите Общи условия на [фирма] за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип М.С. и V., приети в заверен препис като доказателство
по делото. От съдържанието на последните се установи, че са приети с Решение на УС на
търговската банка на 17.04.2007 г., а с това и приложими към момента на сключване на
процесния договор от 16.10.2007 г. Наред с това, с подписването на последния ответникът
изрично е удостоверил, че са му предоставени тези Общи условия и, че е запознат със
същите, с което последните уреждат отношенията между него и ищцовата банка във връзка
със сключването и изпълнението на договора – арг. т. 11 от последния.
Предвид изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
прекратяване на процесния договор при условията и реда, предвидени в т. 36. 1 и т. 36.2 от
приложимите Общи условия – чрез едностранно изявление на някоя от страните, то съдът
приема, че е налице твърдяното от ищеца нееднократно продължаване на действието му с
нов едногодишен период.
Изясни се, че ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
7
кредита на основание приложимите Общите условия на [фирма] за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип М.С. и V. – поради неплащане от
ответника на дължимите ежемесечни вноски, с оглед на което кредитът бил обявен от
ищеца за изцяло предсрочно изискуем, считано от 06.07.2020 г.
Установи се, че съгласно т. 28 от ОУ търговската банка – ищец има правото да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
титуляря, когато последният не извърши което и да е плащане по договора повече от 5
работни дни след датата, на което същото е станало изискуемо.
Съдът, съобразявайки данните, отразени в табличен вид в заключението на
съдебносчетоводната експертиза относно извършените усвоявания по кредитната карта по
дати и размер на сумата, съответно относно постъпилите плащания – в конкретен размер и
момент, клаузата на приложимите към правоотношението Общи условия, определяща като
дата на падежа за погасяване на минимална месечна погасителна вноска 5-то число на
месеца, съответно като отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на
следващия месец и липсата на данни за извършвани плащания от ответника в периода след
19.10.2009 г. до 12.03.2012 г., намира, че е налице твърденият от ищеца случай на
неизпълнение от кредитополучателя, пораждащ правото на кредитора да обяви целия кредит
за автоматично предсрочно изискуем.
Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че правото на ищеца
за отнемане преимуществото на срока на договора е било и надлежно доведено до знанието
на кредитополучателя М. Г. Т. с получаването на 17.06.2020 г. от последния на поканата за
доброволно изпълнение. В последната, на кредитополучателя е предоставен седемдневен
срок за доброволно погасяване на задълженията, след изтичане на който и при липсата на
плащане, търговската банка обявява кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер.
По делото не се твърди и не се установява такова плащане, поради което поканата е
произвела своето действие с изтичане на дадения срок, а с това и преди депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК – на 15.07.2020 г., в съответствие с установеното в мотивите на
т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение №
58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.
Следователно, към момента на сезиране на съда вземанията на ищцовото дружество по
процесния договор за предоставяне на кредитен лимит от 16.10.2007 г. са станали изискуеми
преди изтичане на автоматично продължавания краен срок на действие на договора.
Спорен по делото е въпросът относно дължимостта на сумите по договора, с оглед
наведените в отговора на исковата молба възражения за недействителността на конкретни
негови клаузи.
Както вече беше установено, процесният договор от 16.10.2007 г. има за предмет
издаване на кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
*****-*-****. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по процесната
двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът
намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 5, ал. 1 от ЗПК (отм., в сила от 01.10.2006 г., отменен със сега
действащия ЗПК от 2010 г., обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо
същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПК (отм.) за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
8
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК обявява като форма на неравноправна
договорна клауза случаите, при които на потребителя се налага приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
С отговора на исковата молба ответникът изрично възразява срещу действителността
на клаузите на т. 7, 8 и 9 от договора с довод, че същите са неравноправни по см. на чл. 143
ЗПК, в частност поради липсата на възможност да се запознае със същите преди сключване
на договора.
По делото не се твърди и не се установява преди сключването на процесния договор от
16.10.2007 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****-*-****, ответната страна М.
Т., в качеството му на кредитополучател и потребител, да е бил запознат с основните и
съществени условия по договора, в т. ч. относно дължимата договорна лихва – нейният
размер и начин на начисляване, дължимата наказателна лихва – основанията, при които
възниква задължението за нейното заплащане и конкретния и размер. Отразяването в
договора, че титулярят Т. е запознат с приложимите Общи условия не изключва законовото
изискване за тази предварителна информираност на потребителя за основните параметри,
които ще бъдат приложими към бъдещата договорна обвързаност между страните, което
знание е от значение за наличието на информирано съгласие у потребителя относно
договорните клаузи, а оттук и за преценка на икономическите последици от сключването му
– чл. 143, т. 18 ЗЗП, респ. за осигуряването на възможност същият да влияе върху
съдържанието им.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните указания до ищеца,
дадени с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 07.10.2021 г., че не
сочи доказателства относно индивидуалното уговаряне на процесните клаузи от договора,
по делото не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Ето защо, съдът приема възражението на ответната страна за неравноправност на
посочените договорни клаузи за основателно.
С оглед изложеното и доколкото клаузите на т. 7 и т. 8 от процесния договор съдържат
съществени елементи на същия, на основание чл. 146 ЗЗП нищожността им води до
нищожност на целия договор, при което потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 14, ал. 2
ЗПК (отм.). По делото се установи, че общата усвоена сума от ответника по процесния
договор възлиза на 3 989,74 лева, а общо извършените плащания, в т.ч. предените в полза на
ищеца суми от ответника след образуването на изпълнително дело (което обстоятелство
следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото се касае за платени
от кредитополучателя суми, а не за такива, събрани в резултат от прилагането на конкретен
изпълнителен способ) в размер от 4 881,98 лева, поради което следва да се приеме, че
дължимата главница – чиста стойност на кредита е погасена.
С оглед изложеното дотук, предявените претенции за признаване дължимостта на
вземанията за главница и акцесорните вземания за лихви, се явява неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на вземанията, представляващи наказателна лихва, съдът намира, че е
налице допълнително основание за тяхната недължимост. Съдът съобрази, че автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на сключвания между тях
договор, в т. ч. чрез уговарянето на неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
като съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави, за което съблюдаване съдът следи служебно, в т. ч. при искане за
присъждане на неустойка – в т. см. задължителните за съда разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК и с т. 1 и 2 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.
9
В настоящия случай ищецът претендира сумата от 1 620 лева, представляваща
наказателна лихва по т. 8 от договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г. и сумата от
85,92 лева, представляваща наказателна лихва по т. 8 от договора за периода от 14.05.2020 г.
до 05.07.2020 г.
Съгласно посочената договорна клауза при неплащане на месечна погасителна вноска
или при надвишение на кредитния лимит търговската банка начислява наказателна лихва в
размер на договорния лихвен процент с надбавка от 12 %.
Така предвиденото обезщетение в хипотезата на допусната забава от потребителя е в
пряко протИ.речие с императивните норми на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (отм.), които
ограничават отговорността на потребителя по договор за потребителски кредит при
допусната от него забава до заплащането на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. По
отношение на претендираната наказателна лихва за надвишен кредитен лимит, съдът
намира, че с оглед начина на начисляване на последната и конкретния и размер, същата е в
протИ.речие с изискването на чл. 143, т. 5 ЗЗП, съгласно която разпоредба неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, претенциите за наказателна
лихва се явяват неоснователни и на посоченото основание.
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
в случая процесните суми за главница и лихви (договорни и наказателни) се явяват
недължими и поради погасяването им по давност, което прави релевираното в тази насока
възражение на ответната страна основателно.
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да
получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В настоящия случай вземанията на търговската банка – кредитор по договор за кредит,
вкл. и по процесния, не са периодични плащания, доколкото при този вид договори е налице
неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), т. е. частични плащания на едно задължение, поради
което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД (в този смисъл решение № 38 от
26.03.2019 г., постановено по т. дело № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о.). Петгодишният
давностен срок започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземанията
(погасителните вноски) по процесния договор с настъпване на определената месечна
падежна дата.
Изясни се, че приложимите към процесното договорно правоотношение Общи условия
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип М.С. и V.,
приети с Решение на Управителния съвет на търговската банка от 17.04.2007 г. дефинират
падежа като датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по
сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е в неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установи, че
последната дата, на която ответникът М. Т. е усвоил сума по овърдрафта е 20.10.2009 г.
(чрез теглене в брой на сумата от 60 лева и начисляването на такса за това в размер от 3,60
лева). Следователно, при съобразяване с разпоредбите на приложимите Общи условия,
изискуемостта на вземанията (погасителните вноски) по процесния договор е настъпила с
определената месечна падежна дата - 05.11.2009 г. От този момент е започнал да тече
приложимият петгодишен давностен срок, който е бил прекъснат с последното осъществено
от ответника плащане за погасяване на задължения по кредита – на 14.02.2013 г. – на
10
основание чл. 116, б. А ЗЗД, като от този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, изтекла на 14.02.2018 г., а с това и преди депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение от [фирма] на 15.07.2020 г., съответно преди образуване на
настоящото производство.
По делото от страна на ищеца не се установи наличието на основание, което да доведе
до спиране или прекъсване на давността. В тази връзка обстоятелството, че процесният
кредит е обявен за предсрочно изискуем на 06.07.2020 г. не променя извода за началния
момент, от който тече давностният срок. Обстоятелството, че търговската банка не е
предприела своевременно действия по прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по същия и е упражнила правомощията си да обяви
кредита за предсрочно и изцяло изискуем с изпращането на поканата на 17.06.2020 г., а с
това и след изтичане на петгодишната погасителна давност за вземанията за главница по
договора, не обуславя изискуемост на вземанията от този момент, доколкото същото би
предоставило възможност на кредитора едностранно да удължава периода на погасителната
давност на вземането, като обявява предсрочна изискуемост след изтичането на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Предвид погасяването по давност на процесното вземане за главница, то погасени
по давност са и акцесорните вземания за договорна и наказателна лихви, което обуславя
отхвърляне на исковите претенции за тези вземания и на това основание.
По отношение на вземането в размер на сумата от 60 лева, представляващо разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, съдът намира същото за недължимо,
предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК (отм.), предвиждаща,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Същевременно е недопустимо под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява
и в протИ.речие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В допълнение следва да се посочи, че по
делото, от страна на ищеца, не са ангажирани доказателства (въпреки дадените указания с
определението от 17.10.2021 г.) относно реалното извършване на посочения разход чрез
заплащане от [фирма] на твърдяната такса за изготвяне и връчване на поканата на
ответника, съответно в посочения размер. Ето защо и тази искова претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора – неоснователност на
предявените искове, право на разноски има само ответната страна. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 580 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото производство, чието реално заплащане следва от
отразнето в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.09.2021 г.
(л. 36 от делото) плащане на сумата в брой, в която част договорът има характера на
разписка за получаването и. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ищцовото дружество за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е малко над минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлизащ на сумата от 433,79 лева, съобразявайки конкретната
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от броя и вида на предявените искови
претенции, осъществената от пълномощника на ответника дейност, изразяваща се в
депозирането на писмен отговор и процесуално представителство в проведените по делото
три открити съдебни заседания. Ответникът не е претендирал и доказал извършването на
11
разноски в хода на производството по ч. гр. дело № 31225/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-
ви състав, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани. Сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес] против М. Г. Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
[адрес], С.о., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Г. Т. дължи на [фирма]
парични вземания в размер на сумите, както следва: 2 000 лева, представляваща непогасена
главница по договор за издаване на кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № *****-*-**** от 16.10.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, 1 007,60 лева, представляваща договорна лихва по
т. 7 от договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 1 620 лева, представляваща
наказателна лихва по т. 8 от договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 64,20
лева, представляваща договорна лихва по т. 7 от договора за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., 85,92 лева, представляваща наказателна лихва по т. 8 от договора за периода
от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 53,85 лева, представляваща договорна лихва по т. 7 от
договора за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 5,00 лева, представляваща законна
лихва за периода от 06.07.2020 г. до 14.07.2020 г. и 60 лева, представляваща разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължими съгласно раздел VIII, т. 20 от
Общите условия, приложими към договора за кредитна карта, за които суми по ч. гр. дело №
31225/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 11.08.2020 г..
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Г. Т., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес], С.о. сумата от 580 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12