Решение по адм. дело №1087/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.8, ал.3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „КО НИК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], м-ст „Айман Тарла“, [имот номер], представлявано от управителя И. Г. К., чрез адв.Ц. Л., против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-126/28.04.2022г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА ДРВВЗ/, с което на основание чл.7, ал.1, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 ЗЗНН, и Заповед № РД-10-150/29.05.2017г., на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г., по вид, съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗЗНН - „котелни горива“, в размер на 13,336 тона.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Конкретно сочи, че не е уведомен за започване на производството и това нарушение е особено съществено, т.к. го е лишило от правото да участва като страна в административния процес. Твърди, че разпореждането е немотивирано, т.к. в същото не са посочени фактическите основания за издаването му, не е извършена преценка относно срока за неговото изпълнение, както и че не са доказани нетните стойности, въз основа на които са извършени изчисленията. Не е съобразено и че дружеството никога не е разполагало с котелно гориво, спрямо което да приведе нивото на запаси за извънредни ситуации в съответствие с т.1 от разпореждането. Твърди, че не е „задължено лице“ по ЗЗНН и не е имал задължение да подава справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН, но е подал такава поради висящност на идентичен спор по адм.д. № 997/2021г. на Адм.съд – Варна. В тази връзка сочи, че не осъществява внос/ВОП на „енергийни продукти“ по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. и „тежки горива“, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1, и на „тежки горива“, а разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЗНН изисква декларация да се подава от субектите, които са извършвали внос/ВОП кумулативно, т.е. на всички посочени продукти/предвидени дейности. По тези съображения твърди, че не би могъл да изпълни разпореждането, т.к. не извършва внос/ВОП и не разполага със собствени количества горива, в т.ч. тежки такива, както и не извършва дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и на тежки горива. Твърди, че тълкуването на дефиницията „задължено лице“ по § 1, т.11 ДР на ЗЗНН, следва да бъде обвързано с дефиницията за „икономически оператор“ по § 1, т.10 ДР ЗЗНН - каквото качество дружеството няма, т.к. смазочните масла от ВОП не отговарят на дефиницията за енергийни продукти. В тази връзка твърди, че при издаване на обжалваното разпореждане неправилно (разширително) е тълкуван и приложен материалния закон – относимите разпоредби от Директива 2009/119/ЕО, вр. с Директивата за изпълнение /ЕС/ 2018/1581 на Комисията от 18.10.2018г., вр. с Регламент /ЕС/ 1099/2008г., в резултат на което на дружеството са възложени задължения без основание. В контекста на дефинициите в Регламент /ЕС/ 1099/2008 твърди, че смазочните масла са нефтопродукти, но не са горива, поради което не могат да бъдат причислени към енергийните продукти в Приложение А, гл.3.4. Всички нефтопродукти, които се използват за гориво, изрично съдържат в описанието си по глава 3.4 от Регламента определението „горива“, което липсва при описанието на смазочните масла. Административният орган не е направил разграничение между „тежки горива“ и „тежки масла“, както и не е съобразил, че смазочните масла не са суровина, а готов продукт. Определението за „тежки горива“, спрямо което трябва да се прецени дали дружеството отговаря на кумулативното условие да е придобило от ВОП енергийни продукти и тежки горива, трябва да бъде изведено от Комбинираната номенклатура /КН/, поради което „тежки горива“ по смисъла на буква г) са продуктите в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 20 11 до 2710 20 90, а внесените от него продукти са от подпозиции 2710 19 81, 2710 19 83, 2710 19 87 и 2710 19 93. По арг. от съображение 10 към Директива 2009/119/ЕО твърди, че не е съобразено, че дружеството не разполага със законова възможност да изпълни разпореждането, защото друг закон – Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, забранява подобни дейности. Единственият способ за изпълнение на разпореждането, с който разполага дружеството, е да сключи с трети лица договор за заем и договор за влог, като подобно възлагане Директивата предвижда и допуска при условията на алтернативност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц. Л., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. В допълнение към тях сочи, че от приетото заключение по Съдебната физико-химическа експертиза се установява безспорно, че внесените продукти представляват нефтени продукти и смазочни материали, но не представляват тежки горива. Също така няма съвпадение между наименованията и кодовете по КН на обектите на експертизата, с наименованията и кодовете по КН за тежките горива, като съгласно КН тежките горива са подпозиция на тежките масла, каквито са продуктите на „КО НИК“ ООД. Установява се съвпадение между наименованията на обектите в експертизата и продуктите в Приложение А от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., във вр. с чл.2, буква „и“ от Директива 2009/119/ЕО, но никъде в тези документи не е обозначено, че Приложение А съдържа само и единствено енергийни продукти. Изхождайки от дефиницията за „енергийни продукти“ по чл.2, буква г) от Регламента твърди, че смазочните масла не са енергиен продукт, т.к. не представляват тежки горива, горива – въобще не са, по принцип не са и топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия или всякаква друга форма на енергия. Позовава се на заключението по Съдебната икономическа експертиза и твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано, че задълженията са изчислени на база нетни стойности, както недоказани са останали и изходните данни за внос и износ, подадени от Агенция „Митници“. Задълженията се изчисляват по математически формули, върху изходни данни – каквито не са посочени в административния акт, нито са доказани в съдебното производство, като счита, че административният орган умишлено укрива информация, което води до незаконосъобразност на акта. Отделно, в същия не са посочени фактите, мотивирали административния орган за приложението на конкретна правна норма, с което законните права, интереси и възможности за защита са нарушени. В допълнение към доводите в жалбата – че дружеството не е задължено лице по смисъла на ЗЗНН твърди, че Директива 2009/119/ЕО е неправилно транспонирана в ЗЗНН – възприемайки, че всички продукти от глава 3.4 на Приложение А са енергийни. Твърди наличието на противоречие и между самите законови разпоредби, тъй като от една страна за да бъде икономическият оператор задължено лице се изисква кумулация на енергийни продукти и тежки горива, а от друга страна – всички вносители на смазочни масла се оказват задължени лица, без да са вносители или износители на тежки горива, или производители на такива. В контекста на заключението по СИЕ твърди и че съобразно капитала на дружеството и необходимите средства за да бъде съхранител на нефтопродукти, изпълненията на задълженията по обжалвания акт представляват финансова тежест, която не е съответна на целта и съставлява нарушение на европейските норми. В тази връзка и по отношение възможността съгласно Директивата за частично делегиране на задължения по ЗИС, сочи, че в същата изрично е упоменато, че никой друг икономически оператор не е длъжен да приеме неговите задължения по ЗИС, поради което за дружеството, което реално не оперира с горива, остава единствено алтернативната възможност да делегира 100% от задълженията си на друг съхранител.

Всички доводи на жалбоподателя са систематизирани от адв.Л. в писмени бележки С.д. № 6425/15.04.2025г. Иска се отмяна на обжалваното Разпореждане и присъждане на разноски, съгласно представен списък. В случай на възражение за прекомерност от насрещната страна, моли съдът да съобрази Наредбата за минималните размери на възнагражденията, фактическата и правна сложност на спора, броят на проведените открити съдебни заседания, големият обем на доказателствения материал и сложността на експертизите. В случай че ответната страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, възразява по присъждането им, т.к. не са представени доказателства за действителното им извършване и не е представен списък на разноските.

Ответната страна – Заместник-председателят на ДА ДРВВЗ, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 8592/01.06.2022г. Счита, че жалбоподателят неправилно се позовава на адм.д. № 997/2021г. на Адм.съд – Варна, т.к. същото има за предмет друг административен акт със самостоятелно значение и е неотносимо към спора. Оспорва твърдението – че не е задължено лице по ЗЗНН, т.к. през 2021г. „КО НИК“ ООД е осъществявало ВОП/внос на смазочни масла, в т.ч. базови масла, а съгласно чл.23, ал.2 всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации, в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и ВОП, през предходната календарна година. ЗЗНН въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009, за което Комисията е уведомена. Тежките горива фигурират в старата и в новата редакция на чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН, и са въведени от закона след отчитане на националните особености на пазара на нефтопродукти, т.к. съгласно чл.2, ал.1, т.9 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, се разпространяват, транспортират, съхраняват и/или използват на вътрешния пазар, паралелно с останалите нефтопродукти по чл.2, ал.1 от същата наредба. Чрез транспонирането на Директива 2009/119/ЕО, ЗЗНН е предвидил към нефта и нефтопродуктите от приложение А, глава 3.4 от Регламент 1099/2008 да се добавят и тежките горива. За да възникне задължение по ЗЗНН достатъчно условие е внос или ВОП да бъдат извършени само на една от изброените суровини или на един от изброените нефтопродукти, дори еднократно в рамките на календарна година. Оспорва и твърдението, че смазочните масла не отговарят на дефиницията за енергийни продукти по Регламент 1099/2008, както и че неправилно са изчислени нивата на ВОП и внос, като сочи, че релевантните обстоятелства са установени въз основа на официална информация, предоставена от Агенция „Митници“ и НСИ. Счита, че жалбоподателят тълкува неправилно Директива 2009/119/ЕО, както и неправилно се позовава на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, т.к. разпоредбите на чл.24 ЗЗНН и чл.18, ал.1, т.2 ЗЗНН, дават възможност запасите за извънредни ситуации да се създадат не чрез закупуване на горива, а чрез заемане на съответните количества от съхранители на запаси, притежаващи регистрирани складове по реда на ЗЗНН чрез сключване на договор за наем на горива, респ. за съхранение на запасите на територията на друга държава членка на ЕС.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Д. М. и юрк. Е. И., които оспорват жалбата.

В пледоария по същество юрк.М. сочи, че жалбоподателят неправилно се определя като „съхранител“ и в този контекст извежда твърдения за несъразмерност на задълженията, т.к. смисълът на ЗЗНН за „съхранител“ е друг – съхранителят трябва да има складове по чл.38, докато жалбоподателят е само „задължено лице“ по ЗЗНН съгласно чл.12, ал.11 ЗЗНН, т.к. през предходната година е внасял и придобивал смазочни масла, които според Съдебната физико-химическа експертиза са „енергийни продукти“.

В пледоария по същество юрк.И. моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, като съдът съобрази заключенията по изслушаните по делото експертизи. В писмени бележки С.д. № 6306/11.04.2025г. в допълнение сочи, че нивата на запасите за извънредни ситуации са определени в изпълнение на общностното и националното законодателство, поради което това не е тежест, вменявана от ДА ДРВВЗ на задължените лица, а следва от влязъл в сила нормативен акт. Сочи, че жалбоподателят безспорно е задължено лице по § 1, т.11 ДР ЗЗНН, което по силата на чл.22, ал.2 – 5 или чл.23, ал.2 и 3 е длъжно да създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка ЗИС от нефт и нефтопродукти, като част от общото количество ЗИС на РБ. Методът за определяне нивото но ЗИС е в съответствие с чл.3 от Директива 2009/110/ЕО, като Приложение 1 от Директивата е възпроизведено в „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт“. Моли при постановяване на решението си съдът да вземе предвид баланса между обществения и частния интерес, предвид вида и характера на разпореждането, което е постановено в защита на обособено важни държавни интереси и частният интерес на жалбоподателя, обоснован единствено от икономически показатели, не може да се противопостави на обществения интерес. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Със Заповед № РД-10-150/29.05.2017г. /стр.8/, Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), на основание чл.8, ал.5 ЗЗНН е делегирал на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване (раздел I, т.1.1).

2. Със Заповед № РД-10-214/04.08.2020г. /стр.91/ на Председателя на ДА ДРВВЗ, на основание чл.8, ал.2, т.1 - 3, във връзка с чл.7, ал.1, т.7, 7а и 8 и чл.12 - 15 ЗЗНН, са утвърдени „Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт“ /стр.93 - 99/ и „Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл.2, ал.2 ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт“ /стр.100 -105/. Методиките са публикувани на интернет страницата на ДА ДРВВЗ - [интернет адрес].

3. С писмо вх.№ СП-4/03.02.2022г. /л.89/, в изпълнение на чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН, директорът на Агенция „Митници“ предоставил на председателя на ДА ДРВВЗ актуализирани данни за количествата нефт и нефтопродукти от търговски дружества през периода 01.01.2021г. и до 31.12.2021г. Към писмото е приложена и справка за осъществения от „КО НИК“ ООД внос по митническа декларация с МRN 21BG002002045788R1.

Митническата декларация е приложена по преписката /стр.66-69/ и от нея се установява, че се отнася за режим допускане за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба, с която „КО НИК“ ООД, в качеството на вносител, е декларирало внос на: стока 1, описана в е.д. 6/8 като „трансмисионни масла: SINTEC ATF II D-20л., 48 бр.; и SINTEC ATF II D-216,5л., 8 вар., с код на стоката по КН 27101987 (е.д. 6/14 от декларацията); стока 2, описана в е.д. 6/8 като „Хидравлични масла: SINTEC хидравлично масло марка А – 216,5л., 44 вар., с код на стоката по КН 27101983 (е.д. 6/14 от декларацията).

4. С писмо изх. № 07-04-221/01.03.2022г. /стр.84/, в изпълнение на чл.4, ал.5, т.2 ЗЗНН, председателят на НСИ предоставил на председателя на ДА ДРВВЗ статистическите данни за 2021г.: агрегирани данни за нефта, суровините и нефтопродуктите, отчетени на Евростат чрез месечния въпросник за нефта и нефтопродуктите; изчисления нетен внос и вътреобщностни пристигания на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива в равностойност на нефт за предходната календарна година; изчислената стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии по най-благоприятния за страната метод 2 – средно производство на нафта; изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната календарна година, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки“, определени в глава 3.2.2.11 от Приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008; списък на производителите на нефтопродукти по чл.2, ал.1 на територията на страната /стр.85-90/.

5. С рег. № Е-1061/03.02.2022г. /стр.78/, „КО НИК“ ООД подало Справка – декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г., на стр.3 от която декларирало извършвана за периода на територията на страна дейност по внос/ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива – смазочни масла, в т.ч. базови, от които: налични от внос/ВОП към 01.01.2021г. – 21,99т.; количества от ВОП – 58,379т.; налични към 31.12.2021г. – 15,909т..

6. Във връзка с така подадената декларация, с писмо изх. № 1496/25.02.2022г. /стр.76/ дружеството е уведомено, че е констатирано несъответствие в информацията, получена по реда на чл.4, ал.2 (декларираната) и чл.4, ал.3 ЗЗНН (получена от Агенция Митници), поради което на основание чл.12, ал.4 и чл.7, ал.1, т.11 ЗЗНН е необходимо да бъде извършена проверка по документи за уточняване на количествата от внос и/или ВОП на енергийните продукти по Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и/или тежки горива, във връзка с изпълняване функциите на ДА ДРВВЗ за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации по ЗЗНН. В писмото е указано, че проверката ще бъде извършена от служители на ТД „Държавен резерв“.

7. Със Заповед № ГМ-26/30.03.2022г. /стр.38/ директорът на ТД ДР – Варна, на основание чл.12, ал.4 ЗЗНН, чл.24, ал.2 и ал.5 от Наредба № 1/28.07.2014г., вр. чл.17, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от Устройствения правилник на ДА ДРВВЗ и писмо на Председателя на ДА ДРВВЗ изх. № 1364-2/07.03.2022г. за извършване на извънпланова проверка по документи, разпоредил извършването на извънпланова проверка на основание чл.7, ал.1, т.11 и чл.12, ал.4 ЗЗНН, чл.24, ал.2 и ал.5 от Наредба № 1/28.07.2014г. в „КО НИК“ ООД, като се проверят оригинали на документи, удостоверяващи количествата нефт и нефтопродукти от внос и ВОП, осъществени през предходната календарна година.

8. Проверката приключила с КП № ГМ-26/31.03.2022г. /стр.41/, с който е констатирано, че по данни от документи по опис вх. № 887/10.03.2022г., за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. „КО НИК“ ООД е осъществило ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла от 58,379 т., което количество съответства на данните от справката-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН. По реда на чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН в ДА ДРВВЗ от Агенция „Митници“ е постъпила информация за осъществен ВОП от 56,575т. смазочни масла, в т.ч. базови масла, което количество е с 1,804 т. по-малко от декларираното от дружеството, както и за осъществен внос на 10,245т. смазочни масла, в т.ч. базови масла, каквато информация липсва в подадената справка – декларация.

9. С Рег. № Е-106/31.03.2022г. /стр.71/ „КО НИК“ ООД подало коригираща Справка – декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г., на стр.3 от която декларирало извършвана за периода на територията на страната дейност по внос/ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива – смазочни масла, в т.ч. базови, от които: налични от внос/ВОП към 01.01.2021г. – 21,99т.; количества от внос – 10,215т.; количества от ВОП – 58,379т.; налични към 31.12.2021г. – 15,909т.

10. Със Заповед № ГМ-29/01.04.2022г. /стр.51/, директорът на ТД ДР – Варна, на основание чл.12, ал.4 ЗЗНН, чл.24, ал.2 и ал.5 от Наредба № 1/28.07.2014г., вр. чл.17, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от Устройствения правилник на ДА ДРВВЗ и писмо на Председателя на ДА ДРВВЗ изх. № 1364-2/07.03.2022г. за извършване на извънпланова проверка по документи, разпоредил извършването на извънпланова проверка на основание чл.7, ал.1, т.11 и чл.12, ал.4 ЗЗНН, чл.24, ал.2 и ал.5 от Наредба № 1/28.07.2014г. в „КО НИК“ ООД, като се проверят оригинали на документи, удостоверяващи количествата нефт и нефтопродукти от внос и ВОП, осъществени през предходната календарна година.

11. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № ГМ-29/01.04.2022г. /стр.54/, с който въз основа на представените документи с вх.№ 887/10.03.2022г. и вх. № 1243/01.04.2022г. е прието за установено и Комисията е дала заключение, че за проверявания период „КО НИК“ ООД е осъществило ВОП на 58,379т. и внос на 10,215т. смазочни масла, в т.ч. базови масла, които количества съответстват на декларираните с коригиращата декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН и на постъпилата информация по реда на чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН (от Агенция Митници).

12. КП № ГМ-26/31.03.2022г. и КП № ГМ-29/01.04.2022г., ведно с приложенията към тях, са изпратени на председателя на ДА ДРВВЗ – София с писмо изх. № ГМ-1314/05.04.2022г., входирано с № 1496/06.04.2022г. /стр.37/.

13. С № 2532/21.04.2022г. главният директор на ГД ДРВВЗЗ изготвил Докладна записка /стр.22/, относно нива на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г., в която отразил следните обстоятелства:

- В законоустановения срок - до 30.04.2022г., ДА ДРВВЗ, е изпълнила разпоредбите на чл.12, ал.1 ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г.;

- Разгледана и анализирана е информацията за 2021г.: получена по реда на чл.4, ал.2 и ал.3 ЗЗНН; констативните протоколи и писмата, ведно с приложенията, получени от ТД ДР за извършените проверки в случаите на несъответствие между информацията, постъпила по реда на чл.4, ал.2 и ал.3 ЗЗНН; получена по реда на чл.4, ал.5, т.2 ЗЗНН с писмо № 1592/02.03.2022г. от НСИ.

- Общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП са 1142837,730 тона; Общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление са 617464,692 тона.

- В изпълнение на чл.12, ал.2 ЗЗНН във връзка с § 19а от ПЗР към ЗИД на ЗЗНН, е направено предложение за утвърждаване на Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г., като е изчислено общо участие на всички задължени лица (сума от индивидуални участия) през 2021г. – 4543395,855 тона.

- Съгласно т.4 от Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляване на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл.4, ал.5, т.2, буква „в“ ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти. Сумата от получените количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което те обезпечават.

- В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания период, като е предложено издаването на Общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода - според приложение, като е приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за този период на физически и юридически лица, които през 2021 година са внасяли и реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент /Е0/ № 1099/2008 и на тежки горива.

14. Със Заповед № РЗЛ-11 от 21.04.2022г. /стр.4/, председателят на ДА ДРВВЗ, на основание чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл. 23 ЗЗНН разпоредил да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2022г. до 30.06.2023г. изброените дружества, които през 2021г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, като под № 126 е посочено „КО НИК“ ООД.

15. Утвърдено е Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022– 30.06.2023г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 ЗЗНН (стр.10-21), като под № 126 в разпореждането е вписано „КО НИК“ ООД и определените му нива на ЗИС от 13,336 тона котелни горива.

16. С Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г. /стр.1/, на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и вр.чл.23 ЗЗНН, Заместник-председателят на ДРВВЗ определил на „КО НИК“ ООД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г., по видове съгласно чл.2, ал.1 ЗЗНН, както следва: котелни горива – 13,336 тона. Разпоредено е дружеството: да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2022г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл.30, ал.1 ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2023г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка определените запаси за извънредни ситуации.

17. С Разпореждане за замяна № РЗ-12-72/17.06.2022г. /л.67/, председателят на ДА ДРВВЗ, разрешил на „КО НИК“ ООД, да съхранява определеното му с Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г. ниво на запаси за извънредни ситуации от котелно гориво в размер на 13,336 тона под формата на автомобилни бензини в размер на същото количество. Във връзка с разрешената замяна е разпоредено количеството автомобилни бензини, които „КО НИК“ ООД е задължено да създаде до 01.07.2022г. и съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка до 30.06.2023г., да е в размер на 13,336 тона. Указано е замяната да се отрази във водените информационни масиви.

18. На 22.06.2022г. „КО НИК“ ООД сключило със „САКСА“ ООД договор за заем на нефтопродукти № 128/2022г. /л.99-102/, с който „САКСА“ ООД се задължило да предостави на „КО НИК“ ООД на заем нефтопродукти – 13,336т. автомобилен бензин, за срок от 01.07.2022г. – 30.06.2023г., в собствените си лицензирани петролни складове, посочени в регистъра на ДА ДРВВЗ. Нефтопродуктите, които ще бъдат предадени по реда на договора, представляват запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по смисъла на ЗЗНН. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, договореното възнаграждение е определено при единични цени за един календарен месец на метричен тон гориво в размер на 16,00лв./м.т. без ДДС.

Във връзка със сключения договор е представен Складов запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти № 0004628 /л.97/.

19. По делото е работила Съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието заключение С.д. № 12716/16.09.2024г. /л.139-143/, изготвено от в.л. А. В., от което се установява следното:

- При определяне на задължението за жалбоподателя с обжалваното Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г, административният орган е използвал сума в размер на 4 634 842,029 тона нетен внос на нефтопродукти и суров нефт в страната, изчислена на база „Нетен внос на петрол, втечнен природен газ, суровини“, коригирана за промяна на запасите: минус производството на нафта, плюс еквивалент в суров петрол на нетния внос на петролни продукти. Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти следва да съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за агенцията, или 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, от които 20 дни за агенцията.

- Общото количество ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП за 2021г е 1 142 837,730 тона, а Общи количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление за 2021г е 617 464,692 тона. Тъй като Общото количество ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП е по-голяма величина от 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, е утвърден Метода за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП в равностойност на нефт за 2021г. Данните са взети от предоставената по делото информация от НСИ изпратена до Председателя на ДА „ДРВВЗ“, съгласно чл.4, ал.5, т.2 от ЗЗНН.

Информацията, съхранявана от Агенция „Митници“ и предоставена по реда на чл.4, ал.3 ЗЗНН, не е приложена по делото и не е анализирана при изготвяне на заключението, т.к. според Докладна записка до Председателя на ДА „ДРВВЗ“ , същата е подадена от Агенция „Митници“ с гриф за сигурност „За служебно ползване“ и се съхранява в секретно деловодство в Централно управление на ДА „ДРВВЗ“.

- Въз основа на данните от Приложение 1, предоставени от НСИ на Председателя на ДА ДРВВЗ, през 2021г. общият износ и вътреобщностни изпращания на нефтопродукти е в размер на 1966,416 хиляди метрични тона, и износ на нафта в размер на 334,199 хиляди метрични тона.

- Определените нива на запасите за извънредни ситуации, които жалбоподателят следва да създаде и поддържа за периода, определен в обжалваното разпореждане, са изчислени на база нетния внос и ВОП през 2021г.

Съгласно Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП в равностойност на нефт, раздел II „Методология на изчисленията“, т.1.2, при изчисляване на участието с котелно гориво, се вземат предвид и количествата тежки горива, смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра. Според § 4 от заключителните разпоредби на Методиката, съгласно чл.2, ал.4 ЗЗНН, в методиката не се включват количествата енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4 от Регламент ( ЕО ) № 1099/2008 и тежки горива, които са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг.

- С Разрешение за замяна № Р-12-72/17.06.2022г. на дружеството е разрешено да съхранява определеното с Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г. ниво на ЗИС от котелно гориво – 13,336т., под формата на автомобилни бензини в същия размер.

Съобразно установените от вещото лице: цена на автомобилен бензин на едро - 1200лв./1000л., акциз – 710лв., ДДС 20 % - 382лв., или обща цена 2292лв./1000лв., е дадено заключение, че за закупуването на 13,336т. са необходими 40484,92лв., която сума включва закупуването на гориво, акциз и ДДС.

Жалбоподателят не разполага със собствени вместимости за съхраняването на ЗИС, както и няма регистриран от ДА ДРВВЗ склад за съхраняването на ЗИС, който резервоар трябва да е минимум 20000л. (при 90% максимално допустимо запълване) - (13,336 т. / 0,755 = 17 663,576л.).

Съгласно ЗАДС, лице, което не е производител на акцизни стоки, а само складира акцизни стоки без акциз, може да бъде данъчен складодържател само ако е капиталово търговско дружество с регистриран, и изцяло внесен капитал, не по-малко от 500000лв. Капиталът на „Ко Ник“ ООД е 5 хил.лв. – много под изискуемия и според вещото лице дружеството няма свободен ресурс за неговото увеличение създаване на данъчен склад, т.к.: наличните оборотни парични средства към 30.04.2022г. - общо в каса и банка, са в размер на 89980,35лв.; дружеството има задължения към „ПИБ“ АД по отпуснати: Инвестиционен кредит, Целеви кредит и 2 Овърдрафта - в размер на 620241,69лв.; задължения по КК – кредитни карти в размер на 28386,85лв.; задължения по лизингови договори в размер на 24510,70лв.

Създаването и съхраняването лично от Дружеството на определените с Разпореждането нива на ЗИС от котелно гориво е свързано със значима за него финансова тежест и с необходимост от технологично време за изпълнение на процедурата по закупуването и регистрация на склад за съхранение на нефтопродукти, т.к: 1/ Съхраняването на запаси за извънредни ситуации се извършва само в регистрирани от ДА ДРВВЗ складове, за което съгласно чл.38 ЗЗНН се изисква документ, удостоверяващ вещни права върху склада или нотариално заверен договор за наем, със срок на действие не по-кратък от 18 календарни месеца; 2/ Всяко лице, което извършва дейност по съхраняване на продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по ЗАДС, подлежи на регистрация по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДНПНП/ - чл.2, ал.1, т.3, но „Ко Ник“ ООД не отговаря на изискванията за регистрация, т.к. не разполага с активи или внесен уставен капитал в размер на 50000,00лв.

Стоковият запас за съхраняваното от дружеството гориво /запаси/, което се държи в полза на Държавния резерв, не се отразява в баланса.

- През 2021г. „КО НИК“ е внесло стока на стойност 276375,91лв. без ДДС. За изпълнение на обжалваното разпореждане, следва да извърши следните разходи: за закупуването на автомобилно гориво - 40484,92лв., вкл. цена, акциз и ДДС; за транспорт – 125лв./км без ДДС - извънградско в двете посоки, до 50км.; за застраховка – около 65,00лв., изчислена пропорционално от стойността на представения по делото Складов запис; за закупуването на Резервоар до 20000л. – примерна сума около 30000лв. с ДДС, без допълнително оборудване, транспорт и недвижим имот, където да се поставят закупените вместимости; за административни такси за регистрация по ЗАДС и ЗЗНН – около 1000лв.; разходи за създаване на собствени вместимости за съхраняване на автомобилно гориво в съответния обем, регистрация, лицензионен режим и др., както и повечето съпътстващи разходи за изпълнение на обжалваното разпореждане възлизат - не по-малко от 75000 лв., без покупката на недвижим имот или наем на склад, при стойност на внесени 13,336т. масла - приблизително 75761,82лв. с ДДС.

20. По делото е работила Съдебна физико-химична експертиза /СФХЕ/, по която е прието заключение С.д. № 5500/31.03.2025г. /л.212-217/, изготвено от в.л.Ц. С., според което:

- Внесените продукти, обект на експертизата за процесния период, по смисъла на т.3.4.20 от Приложение А, глава 3.4 от Регламент № 1099/2008г. на ЕП на Съвета от 22 октомври 2008г. относно статистиката на енергийния сектор, представляват нефтени продукти и смазочни материали. Не представляват „тежки горива“.

- Процесните продукти представляват енергийни продукти по смисъла на чл.2, буква „и“ на Директива 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и Регламент № 1099/2008г.

- Тежките горива и тежките масла са нефтопродукти от Глава 27 от КН „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация; битуминозни материали; минерални восъци“, които съгласно допълнителните забележки за позиция 2710, се определят както следва:

т.2, буква е): „тежки горива (fuel oils)“, (подпозиции от 2710 19 51 до 2710 19 67 и от 2710 20 32 до 2710 20 38), тежките масла, описани в буква г), различни от газьола, описан в буква д) и които имат в зависимост от техния цвят с разреждане С, вискозитет V – както е посочено. В подпозиции 2710 19 51 до 2710 19 67 и 2710 20 32 до 2710 20 38 се включват само тежки горива (fuel oils) с естествен цвят. Тези подпозиции не включват тежките масла, описани в точка г) по-горе, за които не е възможно да се определи: процентът (нулата се смята за процент) на дестилация при 250 °C по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86); или кинематичният вискозитет при 50 °C по метод EN ISO 3104; или цветът с разреждане (C) по метод ISO 2049 (еквивалентен на метод ASTM D 1500). Тези продукти спадат към подпозиции от 2710 19 71 до 2710 19 99 или 2710 20 90;

т.2, буква г): „тежки масла“, (подпозиции от 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 20 11 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 250 °C дестилират по-малко от 65 обемни %, включително загубите, или за които процентът на дестилация при 250 °C не може да бъде определен по този метод;

Съгласно КН тежките горива са подпозиция на тежките масла.

- Съгласно КН, тежките горива включват подпозиции от 2710 19 51 до 2710 19 67 и от 2710 20 32 до 2710 20 38, като съобразно кодовете, декларирани от дружеството при извършване на ВОП – липсва съвпадение.

- Според предоставена справка (вкл. Информационни листи за безопасност и Листи с технически данни), относно видовете и количеството на внесените продукти, обект на експертизата за процесния период, „КО НИК“ ООД внася: моторни масла, смазочна грес, смазочни масла, изолационни масла, хидравлични и трансмисионни масла. Вещото лице е установило съвпадение между наименованията на обектите на експертизата с наименованията на продуктите в Приложение А от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти) т.3.4.20. СМАЗОЧНИ МАТЕРИАЛИ.

21. Към доказателствата по делото са приобщени представените от жалбоподателя с молба С.д. № 3775/04.03.2025г. технически спецификации, анализни сертификати и информационни листове за безопасност за стоките, предмет на процесните внос и ВОП, както и информация за митническите декларации, по които е работило вещото лице по Съдебната физико-химическа експертиза, а именно: декларации за съответствие на продукт СИНТОЙЛ: SINTOIL ATF IID и SINTOIL Гидро Масло_А – 2бр.; Физически и химически характеристики на продукт СИНТЕК – Sintec ATF ІІ – 1бр.; Информационен лист за безопасност на продукти ДИВИНОЛ: Divinol Lithogrease 000, Divinol Multimax Sinth 10W-40, Divinol Multimax Top 15W40, Divinol Spezialoel HGB, SDS, TI-EN – 90бр и Информационен лист за безопасност на продукти ДИВИНОЛ – 90бр. Файловете, съдържащи тези документи, са изпратени на ел.адрес на съда, и поради техния вид и обем, в изпълнение на резолюция на съда са записани на 1 бр. оптичен носител, приет като доказателство в с.з. на 08.04.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на обжалваното Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г., в срока по чл.149, ал.1 АПК и срещу годен за обжалване административен акт – решение на председателя на ДА ДРВВЗ по чл.8, ал.2, т.3 ЗЗНН, поради което е ДОПУСТИМА.

С последвалото Разрешение за замяна № РЗ-12-72/17.06.2022г. на „КО НИК“ ООД е разрешено да съхранява определеното му с обжалваното Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г. ниво на запаси за извънредни ситуации от котелно гориво – 13,336т., под формата на автомобилни бензини – в същото количество. Промяната на категорията на продукта по чл.2, ал.1 ЗЗНН не води до отпадане на задълженията на жалбоподателя като адресат на разпореждането от 28.04.2022г., поради което правният интерес за неговото обжалване не е отпаднал - така в Определение на ВАС № 10577/19.10.2021г. по адм.д. № 7774/2021г.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168 АПК, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваното разпореждане е валиден административен акт, т.к. е издадено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и съдържащ реквизитите по чл.59, ал.2 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 ЗЗНН, Председателят на Агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ /сега Агенцията/ и на задължените лица за всеки период на съхраняване. Разпоредбата на чл.8, ал.5 ЗЗНН дава възможност правомощията ал.2, т.3, 5, 8 - 10 и 15 да се делегират на заместник-председателя на агенцията. В случая обективираната в разпоредителната част воля на издателя на акта е за упражняване на правомощието му по чл.8, ал.2, т.3 ЗЗНН, което на основание чл.8, ал.5 ЗЗНН е надлежно делегирано на заместник–председателя на агенцията със Заповед № РД-10-150/29.05.2017г.

Обжалваното разпореждане е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК – актът е писмен, в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, и противно на оплакванията на жалбоподателя, е надлежно мотивиран. Относно фактическите обстоятелства, разпореждането препраща към цитираната по-горе Докладна записка, към Общото разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г., както и към Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП, в които са описани детайлизирано констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства, изчисленията по Методиката, и са направени съответните фактически изводи.

Обстоятелството, че никъде в обжалваното разпореждане не са посочени изходните данни за изчисление на задълженията на „КО НИК“ ООД, самите математически операции и използваните в тази връзка формули, не обоснова извод за немотивираност на акта, респ. за неговата незаконосъобразност, т.к. изходните данни са цитирани в Докладната записка, а формулите за съответните изчисления са посочени в утвърдената на 24.07.2020г. от Председателя на ДА ДРВВЗ Методика за определяне на нивата на ЗИС въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания – стр.93. В изпълнение на задължението по чл.8, § 4 от Директива 2009/119/ЕО, Методиката е публикувана на сайта на ДА ДРВВЗ. От своя страна, тази Методика се основава на Приложение I към Директива 2009/119/ЕО, регламентиращо метода за изчисляване на равностойността в суров нефт на вноса на нефтопродукти.

Обжалваното Разпореждане № Р-12-126/28.04.2022г. в мотивите си препраща изрично, както към Докладна записка № 2532/21.04.2022г., така и към цитираната Методика и към Общото разпореждане за създаване нивата на запасите, в което пък са вписани номерата на подадените справки – декларации по чл.4, ал.2, номер на Констативен протокол, с който е приключила проверката, вида на продукта по чл.2, ал.1 ЗЗНН и количествата ЗИС. По този начин и като се съобрази задължителното Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС – според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване, следва се приеме, че изискването за мотивиране на административния акт е спазено.

Неоснователни са оплакванията, че в обжалваното разпореждане не е обоснован срока за неговото изпълнение. Както следва от разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗЗНН, задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл.12, ал.1. Съгласно ал.2 на с.р., задължените лица са длъжни да поддържат създадените от тях нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни на следващата календарна година. Тоест, срока за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по обжалваното разпореждане следва непосредствено от закона, не подлежи на преценка от органа и на промяна, поради което не е нужно излагането на мотиви за определянето му от административния орган.

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е уведомен за началото на административното производство и това е особено съществено процесуално нарушение, което го е лишило от възможност да участва като страна в административния процес.

Следва да се има предвид, че ЗЗНН е приет в изпълнение на задълженията на РБ като държава членка на ЕС по чл.3, § 1 от Директива 2009/119 за осигуряването … на трайното поддържане в нейна полза на територията на Съюза на общото количество запаси от нефт и нефтопродукти. Така, при съобразяване с установените в Директивата методи и процедури за изчисляване на ЗИС, ЗЗНН от една страна регламентира начина, по който държавата ще изпълнява задълженията си по Директивата, а от друга - дефинира икономическите оператори, чрез които ще изпълнява тези свои задължения.

В този контекст, производството по определяне общите и индивидуални нива на ЗИС се развива на основанията, при условията, в сроковете и по реда, регламентирани в ЗЗНН, поради което общите правила на чл.25, ал.1 и чл.26 АПК са неотносими и административният орган няма задължение да уведомява задължените лица за началото на производството по ежегодното определяне на нивата на ЗИС. Задължението за издаване на индивидуален административен акт по чл.8, ал.2, т.3 ЗЗНН възниква пряко по силата на закона и съгласно общото правило на чл.25, ал.2 АПК, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението.

Съгласно чл.12, ал.1 ЗЗНН, запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл.8, ал.2, т.2 и 3. Нивата на запасите се определят въз основа на предоставените данни за предходната календарна година по: 1/ чл.4, ал.5, т.2, букви „а“ и „б“ – за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания и в съответствие с чл.14 и чл.23, или 2/ чл.4, ал.5, т.2, буква „в“ - за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на територията на страната и в съответствие с чл.15 и 22.

Съгласно чл.12, ал.3 ЗЗНН, при определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид и информацията, получена по чл.4, ал.2, 3, ал.5, т.2, ал.6, 7 и 9. Информацията по чл.4, ал.2 ЗЗНН е тази, която всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и на тежки горива, посочват в справката-декларация по образец за предходната календарна година и която са длъжни да представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари.

Нивата на запасите за извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица. В случай че лице по смисъла на чл.4, ал.2 не предостави информация или предоставената информация не съответства на информацията, получена по чл.4, ал.3, ал.5, т.2, ал.6, 7 и 9, председателят на агенцията го уведомява да подготви допълнителна информация и доказателства за извършване на проверка. Председателят на агенцията определя нивата на запасите за извънредни ситуации в зависимост от резултатите от проверката, а в случай че тя не може да бъде осъществена - съобразно данните по чл.4, ал.2, 3, ал.5, т.2, ал.6, 7 и 9 – чл.12, ал.4 ЗЗНН.

Проверките на данните по чл.4, ал.2 ЗЗНН се извършват по реда на Наредба № 1 от 13.01.2025г. за проверките, извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Проверките се възлагат със заповед на председателя или на директор на териториална дирекция „Държавен резерв“ само на служители по ал.1 и се извършват по документи и/или на място – чл.3, ал.2 от Наредбата. Проверките се извършват от служители по чл.55, ал.4 от ЗЗНН, определени със заповед на председателя – чл.3, ал.2. Съгласно чл.4, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 13.01.2025г., за извънплановите проверки по чл.4, ал.2 във връзка с чл.12, ал.4 и чл.36, ал.1 от ЗЗНН, проверяваните лица се уведомяват предварително.

При тази правна уредба, задължение за уведомяване на задължените лица, които впоследствие стават адресати на разпорежданията за определяне нива на ЗИС, законът предвижда единствено в случаите на неподаване на декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН или при несъответствие на данните по подадената декларация и постъпилата такава от Агенция „Митници“.

В случая жалбоподателят, в установения от закона срок е подал справка – декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН с вх. № Е-1061/03.02.2022г. При съпоставка на данните по тази декларация с информацията, получена от Агенция „Митници“ (митническа декларация МRN 21BG002002045788R1), са констатирани несъответствия, поради което председателят на ДА ЗРВВЗ е изготвил до жалбоподателя писмо изх. № 1496/25.02.2022г. за това, че на основание чл.12, ал.4 и чл.7, ал.1, т.11 ЗЗНН е необходимо да бъде извършена проверка по документи за уточняване на количествата по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, която се е върнала с отбелязване „неоткрит“, а по отношение на посочения телефонен номер – „неотговаря“.

Независимо че в случая изискването за предварително уведомяване по чл.4, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 13.01.2025г. формално не е спазено (писмо изх. № 1496/25.02.2022г. не е редовно съобщено), правата на жалбоподателя не са ограничени, т.к. представляващият „КО НИК“ ООД е взел участие в проведените две контролни проверки, възложени в изпълнение на чл.3, ал.2 от Наредбата със заповед на директора на ТД ДР – Варна - Заповед № ГМ-26/30.03.2022г. и Заповед № ГМ-29/01.04.2022г. На двете заповеди са извършени отбелязвания - че е запознат със заповедите и е получил копие от тях. Проверките са извършени от служителите, определени със заповедите за възлагане и резултатите от тях са описани в Констативните протоколи по чл.7, ал.1 от Наредба № 1 - съответно № ГМ-26/31.03.2022г. и № ГМ-29/01.04.2022г. В съставените констативни протоколи е посочено, че представляващият „КО НИК“ ООД е съдействал за извършване на проверките, както и е удостоверено с негов подпис – че е запознат със съдържанието на протоколите. Видно от КП № ГМ-26/31.03.2022г., при проверката е констатирано, че дружеството е осъществило ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла от 58,379т., което съответства на декларираното количество, но не е декларирало внос на 10,215т. смазочни масла, в т.ч. базови масла. В деня на приключване на проверката с тези констатации, жалбоподателят е подал коригираща декларация № Е-106/31.03.2022г. В последващата проверка, приключила с № ГМ-29/01.04.2022г. е констатирано, че данните по коригиращата декларация са коректни.

С оглед изложеното съдът приема, че на „КО НИК“ ООД е осигурена реална възможност да участва в производството по извършване на проверките на декларираните данни във връзка с установените несъответствия и не е налице твърдяното особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Противно на оплакването за нарушение на чл.36, ал.3 АПК, в проведеното административно производство са събрани всички необходими и относими към издаването на разпореждането доказателства. Общите и индивидуални нива на запасите са определени въз основа на информацията, която задължените лица са декларирали на основание чл.4, ал.2 ЗЗНН, информацията от Агенция „Митници“ предоставена по реда на чл.4, ал.3 ЗЗНН и информацията от НСИ по чл.4, ал.5 ЗЗНН. Проведени са контролните проверки във връзка с установените несъответствия, като очевидно жалбоподателят – подавайки коригираща информация, се е съгласил с данните, предоставени от Агенция „Митници“. Именно в рамките на тези контролни проверки е имал възможност да възрази и да сочи доказателства за установяване на коректните (според него) количества придобити от внос и/или ВОП. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства, както и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените с акта правни последици.

Административният акт е издаден и правилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и в съответствие с преследваната от него цел.

Спорът между страните е формиран по въпросите: Жалбоподателят отговаря ли условията да се счита за задължено лице по смисъла на ЗЗНН? В случай че отговаря - допустимо ли е да му се възлагат задължения да създава и съхранява ЗИС от категория по чл.2, ал.1, каквато не използва за дейността си? В случай че е допустимо - правилно ли са определени нивата на ЗИС, за които е задължен, както и това задължение представлява ли за дружеството недопустима финансова тежест, правеща задължението непропорционално по смисъла на чл.52 от ХОПЕС?

За разрешаването на този спор, съдът съобрази следното:

Както следва от чл.1 във връзка със съображения 3 и 33 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 год. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, същата има следните основни цели: засилване на сигурността и осигуряване на висока степен на сигурност на снабдяването с нефт на Съюза посредством надеждни и прозрачни механизми, основани на солидарността между държавите членки, като същевременно се съблюдават правилата на вътрешния пазар и конкуренцията; поддържането на минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и въвеждането на необходимите процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг. В рамките на тази солидарност между държавите членки нефтените запаси, създадени от всяка държава членка, представляват част от общите запаси на Съюза.

Съгласно чл.3, § 1 от Директивата, държавите членки приемат всички подходящи законови, подзаконови или административни разпоредби за осигуряването най-късно до 31 декември 2012г. на трайното поддържане в тяхна полза на територията на Общността на общо количество запаси от нефт и нефтопродукти, което съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление.

Изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. и на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, са въведени на национално ниво със Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (§ 2, т.1 от ДР на ЗЗНН).

Както следва от чл.1, ал.2 ЗЗНН, ЗИС от нефт и нефтопродукти, както и целевите запаси от нефтопродукти, имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси – ал.2. ЗИС се създават отделно от държавните резерви и военновременните запаси и всякакъв друг вид запаси от горива, създавани на територията на страната, съгласно действащото законодателство – ал.3.

Категориите нефтопродукти, за които по реда на ЗЗНН се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и контролират запаси за извънредни ситуации по реда на ЗЗНН, са регламентирани в чл.2, ал.1, т.1 – т.4 ЗЗНН, както следва: т.1 - автомобилни бензини; т.2 - газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели; т. 3 - котелни горива и т.4 - газ пропан-бутан.

ЗЗНН се прилага за енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008г. относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1 от 14 ноември 2008г.), и за тежките горива, освен ако са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг. – чл.2, ал.4 ЗЗНН.

В изпълнение на чл.9 от Директива на Съвета 2009/119, ЗЗНН предвижда създаването и на целеви запаси за извънредни ситуации – чл.2, ал.2, които принципно са част от запасите за извънредни ситуации, но се отнасят само за категориите продукти по т.1 и т.2 – автомобилни бензини, газьоли, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели, и са възложени в задължение единствено на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, а след изменението с ДВ, бр.54/2023г. – на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – чл.2, ал.3 ЗЗНН.

Следователно, запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродуктите по чл.2, ал.1, т.1 – т.4 ЗЗНН, са поставени в задължение на задължените по ЗЗНН лица.

Съгласно чл.4, ал.1, т.3, букви а) и б) ЗЗНН, задължените лица изготвят и представят в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежемесечно до 15-то число справка-декларация по образец за предходния календарен месец с информация за количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, които през предходния календарен месец са: внесени при режим на внос; доставени на територията на страната от вътрешнообщностни пристигания.

Съгласно чл.4, ал.2, т.3 - 5 ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива (т.3); наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември (т.4); количествата нефтопродукти по чл.2, ал.1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации (т.5).

За целите на определяне на задължените лица по ЗЗНН и изчисляване на нивата на запасите за извънредни ситуации, съгласно чл.4, ал.3 ЗЗНН Агенция „Митници“ изготвя и представя в ДА ДРВВЗ информация от митнически документи, включително регистрирани електронни административни документи, относно енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежките горива, попадащи в обхвата на глава 27 и глава 29 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз – съответния Регламент на Комисията за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Информацията включва данни относно описанието на енергийните продукти, тяхното количество, държавата на изпращане и на получаване и се предоставя по кодове съобразно Комбинираната номенклатура, в сроковете по т.1 и т.2.

За прецизност следва да се посочи, че разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗЗНН, съществува в редакцията към ДВ, бр.51/2020г. в сила от 05.06.2020г., и препраща към Комбинираната номенклатура на Европейския съюз от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87, като не е съобразено, че съгласно чл.12 от Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, Комисията приема всяка година посредством регламент пълен вариант на Комбинираната номенклатура заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, тъй като тя е резултат от мерките, приети от Съвета или от Комисията. Посоченият регламент се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година.

Информацията, която Националния статистически институт е задължен да изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е посочена в т.4, ал.5 ЗЗНН.

Съгласно чл.12, ал.1 ЗЗНН, в приложимата към процесния период редакция – ДВ, бр.65/21.07.2020г., запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ /сега ДА ДРВВЗ/, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл.8, ал.2, т.2 и 3. Нивата на запасите се определят въз основа на предоставените данни за предходната календарна година по: т.1 – чл.4, ал.5, т.2, букви „а“ и „б“ - за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания и в съответствие с чл.14 и чл.23, или т.2 – чл.4, ал.5, т.2, буква „в“- за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на територията на страната и в съответствие с чл.15 и 22.

Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, или 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, от които 20 дни за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ /сега ДА ДРВВЗ/ - чл.12, ал.2 ЗЗНН.

При определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид и информацията, получена по чл.4, ал.2, 3, ал.5, т.2, ал.6, 7 и 9 – чл.12, ал.3. Нивата на запасите за извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица – чл.12, ал.4.

Съгласно чл.14, ал.1, ал.2, т.1 – т.3, участието на лицата по смисъла на чл.4, ал.2 в нетния внос и вътреобщностните пристигания, се изчислява по видове енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 в равностойност нефт, и се определя от сумата на собствените количества, получени на територията на страната през предходната календарна година, от вноса и вътреобщностните пристигания на енергийните продукти, както и наличните такива към 1 януари – намалени с количествата нафта, и след извършване на корекциите по чл.14, ал.3 ЗЗНН.

Участието на лицата по чл.4, ал.2 в среднодневното потребление на нефтопродуктите по чл.2, ал.1 и на тежките горива на територията на страната, се изчислява и определя, както е указано в разпоредбата на чл.15 ЗЗНН.

Съгласно чл.22, ал.1 ЗЗНН, в случай че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневното потребление на територията на страната, категориите задължени лица се определят съобразно ал. 2 – 5, както следва: ал.2 - всяко лице, което е произвеждало през предходната календарна година нефтопродукти по чл. 2, ал.1 и тежки горива, и е реализирало крайните нефтопродукти на националния пазар; ал.3 - всяко лице, което е възлагало през предходната календарна година производството и преработването на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива и ги е използвало за собствени нужди, и/или е реализирало крайните нефтопродукти на националния пазар; ал.4 - всяко лице, което е внасяло нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива през предходната календарна година; ал.5 - всяко лице, което е осъществявало през предходната календарна година вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива;

Съгласно чл.23, ал.1 ЗЗНН, в случай че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната, категориите задължени лица се определят съобразно ал.2 и 3, а именно: всяко лице, което е внасяло, съответно осъществявало вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година.

На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива – чл.12, ал.11 ЗЗНН.

Съгласно § 1 от ДР на ЗЗНН, по смисъла на този закон:

т.8 - „Вносител“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са осъществявали внос на територията на страната през предходната календарна година на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива.

т.9 - „Лице, осъществявало вътрешнообщностни пристигания“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са осъществявали вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива.

т.10 - „Икономически оператор“ е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава - членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО.

т.11 - „Задължено лице“ е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България.

т.12 - „Съхранител“ е юридическо или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл.38 на територията на страната и/или има необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и нефтопродукти в други държави - членки на Европейския съюз.

т.15 - „Вътрешнообщностни пристигания“ са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, представляващи пристигания по смисъла на чл.3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 638/2004“.

т.16 - „Вътрешнообщностни изпращания“ са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, представляващи изпращания по смисъла на чл.3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 638/2004.

т.19 - „Създаване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по тяхното закупуване, доставяне, приемане за съхраняване съгласно изискванията на този закон или предоставяне по договор за заем и/или договор за влог с цел достигане на определеното ниво съгласно чл.17, ал.1.

т.20 - „Съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им.

т.26 - „Делегиране“ е действие на лице, имащо задължения за създаване и съхраняване на запаси, с което то възлага на друго лице съхраняване на част или на всичките запаси, които са му били определени.

т.29 - „Тежко гориво“ е нефтопродукт, включен в подпозициите съгласно т.2, буква „е“ от допълнителните забележки на глава 27 от Комбинираната номенклатура.

Съгласно § 1а от ДР на ЗЗНН, а целите на този закон се прилагат и понятията по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.

В контекста на правната уредба на ниво ЕС и на национално ниво, следва да се посочи, че понятието за „икономически оператор“ по § 1, т.10 ДР ЗЗНН не се покрива с това понятие по смисъла на разпоредбата на чл.8 от Директива 2009/119 (съответна на чл.18 ЗЗНН). Разпоредбата на чл.8 от Директивата само урежда възможността, предоставена на икономическите оператори, да делегират поне част от наложеното им задължение по отношение на запасите или на ЦСУЗ на държавата членка или на други държави членки, или пък на други икономически оператори, които имат излишък от запаси или капацитет за съхранението им в останалата част на Съюза или в държавата членка, без обаче да уточнява категорията предприятия, която такива оператори представляват.

Директива 2009/119 не определя нито икономическите оператори, на които могат да бъдат наложени задължения по отношение на запасите за извънредни ситуации, нито по какъв начин държавите членки трябва да ги определят, предоставяйки им по този начин свобода за целите на изпълнение на задълженията по чл.3 от Директивата да решават кои предприятия са длъжни да съхраняват тези запаси.

Така, българската държава транспонирайки Директива 2009/119/ЕО, е определила предприятията, на които възлага задължения по отношение на ЗИС, като „икономически оператори“ по смисъла на § 1, т.10 и „задължени лица“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че двете дефиниции следва да се тълкуват във взаимовръзка, поради което след като не е „икономически оператор“ по смисъла на § 1, т.10 ДР ЗЗНН не е и „задължено лице“ по смисъла на ЗЗНН - § 1, т.11 ДР.

Дефинираното в ЗЗНН понятие „икономически оператор“ е по-тясно спрямо понятието „задължено лице“, т.к., както е указано в самата дефиниция, се отнася само за лицата, които осъществяват икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава - членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО.

Така, не всяко „задължено лице“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН следва да е „икономически оператор“ по смисъла на т.10, достатъчно е да е икономически оператор в контекста на границите на това понятие, изведени от целта и задълженията по Директива 2009/119.

В този смисъл под понятието „икономически оператор“, използвано в дефиницията по § 1, т.11 ДР ЗЗНН, следва да се разбира всеки оператор на пазара, който извършва дейност в областта на производството, вноса/ВОП или продажбата на енергийните продукти, изброени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, или дейност, която включва употребата на такива продукти. По този начин, понятието „икономически оператор“ обхваща не само производители (като рафинериите), но и търговци на нефтопродукти, или производители, използващи нефтопродукти за производствени цели, на които по принцип също може да бъде наложено задължение по отношение на запасите – арг. от т.65 и т.66 от Решение на СЕС от 30 април 2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, както и цитираното в т.65 Решение от 12 юни 2018г., Louboutin и Christian Louboutin, C-163/16.

Както следва от Докладна записка № 2532/21.02.2022г. на главния директор на ГД ДРВВЗ и Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г., нивата на запасите за извънредни ситуации са определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на територията на страна, в който случай съгласно чл.23, ал.1 ЗЗНН, категориите задължени лица се определят съобразно ал.2 и 3 на същата разпоредба.

Съответно, разпоредбите на чл.23, ал.2 и ал.3 императивно определят всяко лице, което е внасяло и/или осъществявало ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 или тежки горива през предходната календарна година, като задължено да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година.

Тоест, за да се прецени дали жалбоподателят е задължено лице по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН, трябва се провери дали отговаря на условията по чл.23, ал.2 и 3, т.е. дали е осъществявал през 2021г. внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. и тежки горива.

В хода на проверките, възложени със Заповед № ГМ-26/30.03.2022г. и Заповед № ГМ-29/01.04.2022г., приключили с Протоколи КП № ГМ-26/31.03.2022г. и КП № ГМ – 29/01.04.2022г., и въз основа на подадените от „КО НИК“ ООД справки – декларации по чл.4, ал.2 ЗЗНН (основна с рег. № Е-1061/03.02.2022г. и коригираща с рег. № Е-106/31.03.2022г.), съответно от митническата декларация MRN 21BG002002045788R1, безспорно се установява, че в периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. „КО НИК“ ООД е осъществило ВОП на 58,379т. и внос на 10,215т. „смазочни масла“, в т.ч. базови масла, които количества кореспондират с постъпилата информация от Агенция „Митници“ по реда на чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН, и с които дружеството се е съгласило – подавайки коригираща декларация.

Следователно, първото условие жалбоподателят да се счита за задължено лице по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН, вр. чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН - да създава и поддържа ЗИС при нива, определени по реда на чл.12, ал.1, т.1 въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната, е изпълнено. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, според което членове 3 и 8 от Директива 2009/119 допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1009/2008, изменен с Регламент 2019/2146.

По-нататък следва да се провери дали е изпълнено и следващото условие – вносът и/или ВОП, да са с предмет „енергийни продукти“ по глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, и конкретно –едновременно ли се изисква внос и/или ВОП както на енергийни продукти, така и на тежки горива, и ако не – дали „смазочните материали“ предмет на осъществените от жалбоподателя внос и ВОП, отговарят на условията да се считат за „енергийни продукти“?

Неоснователно жалбоподателят твърди, че възникването на задълженията на лицето по чл.23, ал.2 ЗЗНН за създаване, съхраняване, обновяване и възстановяване със свои средства и за своя сметка на запаси за извънредни ситуации, се предпоставя от внос/ВОП през предходната календарна година кумулативно на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е внасял през предходната календарна година „тежки горива“, а само „тежки масла“ – както безспорно се установява от заключението по Съдебната физико-химическа експертиза, е ирелевантно за определяне на качеството му на задължено лице.

Съгласно актуалната редакция на чл.23, ал.2 ЗЗНН всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година. Противно на доводите на жалбоподателя, достатъчно е вносът и/или ВОП да са осъществени само с една от категорията енергийни продукти /Решение на ВАС № 5959/16.06.2022г. по адм.д.№ 1493/2022г./.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за запасите на нефт и нефтопродукти (Обн. ДВ, бр.51/05.06.2020г., в сила от 05.06.2020г.) са извършени изменения в терминологията, като думите „нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл.2, ал.1“ и думите „нефт и нефтопродукти“ са заменени с „енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008“.

Измененията в ЗЗНН целят разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗЗНН да се приведе в съответствие с промените в европейското законодателство и изключват възприемане на тълкуването, че предпоставка за възникване на задълженията за лицето е кумулативното осъществяване както на внос/ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008, така и на тежки горива.

Видно от мотивите на законопроекта със сигнатура 902-01-53, постъпил на 15.10.2019г. - [интернет адрес], с измененията се въвеждат изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 година за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. Поставен е акцент върху актуализиране на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. От съществено значение е въвеждането на определение за „нефтени продукти“ (приложение А, глава 3.4, раздел 3.4.7), нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“ (приложение В, раздел 3.2.2.11), и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси (приложение А, глава 3.4).

Както основателно сочи ответната страна в отговора по жалбата, „тежките горива“ фигурират в старата и в новата редакция на чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН, като по този начин, чрез транспонирането на Директива 2009/119/ЕО, ЗЗНН е предвидил към нефта и нефтопродуктите от приложение А, глава 3.4 от Регламент 1099/2008 да се добавят и тежките горива, като са отчетени националните особености на пазара на нефтопродукти, т.к. съгласно чл.2, ал.1, т.9 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, тежките горива се разпространяват, транспортират, съхраняват и/или използват на вътрешния пазар, паралелно с останалите нефтопродукти по чл.2, ал.1 от същата наредба.

Този подход е изцяло в съответствие с Директива 2009/119. Както е посочено в т.58 от Решението на СЕС по обединени дела С-395/22 и 428/22, член 3 от Директива 2009/119 вече не определя категориите продукти, които трябва да се включат в запасите за извънредни ситуации. Като се отказва да определи тези категории, законодателят на Съюза изразява желанието си да предостави отсега нататък свобода на преценка на държавите членки по този въпрос. Освен това, както следва от съображение 5 от тази директива, промяната в подхода се обяснява с необходимостта от актуализиране на методите за изчисляване на задължението по отношение на запасите, за да бъдат съгласувани с използваните съгласно споразумението МАЕ методи.

Според т.59 от решението, целта за осигуряване на висока степен на сигурност на снабдяването с нефт и нефтопродукти на Съюза оправдава предоставянето на такава свобода на преценка на държавите членки. Всъщност, когато държавите членки упражняват свободата си на преценка, те могат по-специално да решат да поддържат запаси за извънредни ситуации от най-необходимите и стратегически продукти предвид националното потребление и производството или националния внос на тези продукти.

С оглед изложеното, без значение за определяне качеството на жалбоподателя като „задължено лице“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН е обстоятелството, че нефтопродуктите – смазочни материали, предмет на осъществените от него внос и ВОП през 2021г. не отговарят на изискванията да се считат за „тежки горива“ по смисъла на § 1, т.29 ДР ЗЗНН – както е изяснено в т.2, буква е) от допълнителните забележки на Глава 27 от Комбинираната номенклатура“, вр. § 1, т.29 ДР ЗЗНН, и в който смисъл е заключението по Съдебната физико-химическа експертиза.

Достатъчно е да се установи, че „смазочните масла“ предмет на осъществените от жалбоподателя през 2021г. внос и ВОП, отговарят на изискванията да се считат за „енергийни продукти“ по Приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., и според настоящия съдебен състав това условие безспорно е изпълнено.

Неоснователно жалбоподателят се позовава изолирано на дефиницията по чл.2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. и твърди, че не всички продукти от глава 3.4 по Приложение А от този регламент са енергийни продукти, а само тези, които се считат за горива, респ. топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всякаква друга форма на енергия. Неоснователно в този контекст се твърди и че ЗЗНН неправилно транспонира Директива 2009/119/ЕО, т.к. никъде в нея не било указано, че всички продукти по глава 3.4 от Приложение А на Регламента са енергийни такива. Че всички продукти, изброени в глава 3.4 от Приложение А са енергийни продукти, следва недвусмислено от дефиницията по чл.2, буква и) на Директивата, според която „запаси от нефт“ означава запасите от енергийните продукти, изброени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008“. Граматически тълкувано, с използване на членуваната форма „енергийните продукти, изброени в глава 3.4…“, означава, че всички продукти, посочени в тази глава са определени като енергийни.

В тази връзка следва да се съобрази и съображение (3) към Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 година за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, в което е посочено, че Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета е отправна точка за определението на „запаси от нефт“ и за определянето на различните нефтопродукти, които имат значение за изчисляването на задължението по отношение на запасите, равнищата на запасите за извънредни ситуации и различните поддържани конкретни запаси, както и за процеса на докладване. Регламент (ЕО) № 1099/2008 е бил изменян няколко пъти. В резултат на това позоваванията на конкретни разпоредби на Регламент (ЕО) № 1099/2008 в Директива 2009/119/ЕО са остарели и се налага да бъдат адаптирани, така че да препращат към съответните разпоредби на посочения регламент.

В контекста на съображение трето към Директива 2018/1581 и след като „съответните разпоредби“ на Регламент (ЕО) № 1099/2008, са именно поясненията (понятията) за „енергийни продукти“ в глава 3.4 от Приложение А, дадени вкл. за и целите на дефиницията в чл.2, буква г) от Регламента, то разпоредбата на чл.2, буква и) от Директива 2009/119/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че всички посочени продукти в глава 3.4 от Приложение А – без значение дали съдържат в описанието си „горива“, са „енергийни продукти“ и именно в този смисъл са приетите национални разпоредби.

По тези съображения, а и извън правния контекст, жалбоподателят неправилно твърди неотносимост към спора на Решението на СЕС от 30 април 2024г. по обединени дела С-395/22 и С-498/22, т.к. даденото с него тълкуване се основавало на презумпцията, че всички продукти по глава 3.4. от Приложение А към Регламент 1099/2008 са енергийни.

Както следва от т.52 от това решение, … що се отнася до контекста на член 3, … съгласно член 4, параграф 1 и приложение III от Директива 2009/119, нивата на съхраняваните количества запаси, различни от суров нефт, се изчисляват в равностойността на суров нефт. В това отношение в шеста алинея, букви а) и б) от приложение III към тази директива са предвидени два алтернативни метода за изчисляване. Така например държавите членки могат да включат при изчисляване на нивата на съхраняваните количества запаси „всички останали запаси от нефтопродукти, определени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008“ или запасите единствено от някои от тези продукти (бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4), гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут) и мазут (с високо съдържание на сяра и с ниско съдържание на сяра).

Точка 53 от решението препраща към т.65 от Заключението на генералния адвокат A. RANTOS, представено на 19 октомври 2023г., според което предоставянето на подобен избор на държавите членки предполага те да разполагат със свобода да определят състава на своите запаси за извънредни ситуации, при условие че са спазени обемите, които се изискват съгласно член 3 от Директива 2009/119. Всъщност държавите членки единствени познават всички подробности относно националното потребление, производство или внос на нефтопродукти. Всъщност от официалните статистически данни се установява, че повечето от държавите членки са решили, подобно на Република България, да включат в своите запаси за извънредни ситуации, освен суровия нефт, и категорията продукти по буква б) съгласно втория посочен метод.

В този контекст, налагането на задължения за създаване и поддържане на ЗИС по отношение на оператори, които извършват внос и/или ВОП с енергийни продукти по глава 3.4 от Приложение А към Регламент № 1099/2008 е израз на предоставената на държавите членки свобода на преценка доколко операторите, които внасят подобни продукти, ще допринесат за изпълнението на цялостното задължение на държавата да създаде ЗИС – т.49 от цитираното заключение на генералния адвокат.

Така, в т.60 от цитираното решение СЕС е постановил, че член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива 2009/119 следва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации за всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A от Регламент № 1099/2008, а в т.69 – че членове 3 и 8 от Директива 2009/119 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент № 1099/2008.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че придобитите от жалбоподателя през 2021г. от внос и ВОП продукти – смазочни масла, са енергийни продукти по глава 3.4 от Приложение А на Регламент (ЕО) № 1099/2008 и чл.2, буква и) от Директива 2009/119/ЕО.

Като вид енергийни продукти по смисъла на чл.2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1099/2008, „нефтените продукти“ съгласно т.3.4.7. от раздел 3.4 на Приложение А „Нефт“, се дефинират като агрегиран продуктов показател, равен на сбора от нефтозаводски газ, етан, втечнени нефтени газове, нафта, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут, минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти.

Съгласно т.3.4.20 „Смазочни материали“, са въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията. Използват се главно за намаляване на триенето между работните повърхности. Тази категория включва всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.

Съгласно т.3.4.24 „Други продукти“, са всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например: катран и сяра. В тази категория се включват ароматните съединения (напр. бензол, толуол и ксилол (BTX)), произвеждани в нефтените рафинерии.

По арг. от чл.4, ал.3 ЗЗНН, описанието на енергийните продукти следва кодовете по Комбинираната номенклатура.

В сила от 01.01.2021г. е КН съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

Глава 27 от КН се отнася за „МИНЕРАЛНИ ГОРИВА, МИНЕРАЛНИ МАСЛА И ПРОДУКТИ ОТ ТЯХНАТА ДЕСТИЛАЦИЯ; БИТУМИНОЗНИ МАТЕРИАЛИ; МИНЕРАЛНИ ВОСЪЦИ“.

Позиция 2710 обхваща „Нефтени масла или масла от битуминозни минерали (различни от суровите) и неупоменати, нито включени другаде препарати, съдържащи тегловно 70 % или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, които масла са основен компонент на тези препарати, различни от съдържащите биодизел и различни от отпадъчните масла“.

Според т.2 от допълнителните забележки към Глава 27, по смисъла на позиция 2710, се считат като:

г) „тежки масла“, (подпозиции от 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 20 11 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 250 °C дестилират по-малко от 65 обемни %, включително загубите, или за които процентът на дестилация при 250 °C не може да бъде определен по този метод;

д) „газьол“, (подпозиции от 2710 19 31 до 2710 19 48 и от 2710 20 11 до 2710 20 19), тежките масла, описани в буква г) и които при дестилация по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 350 °C дестилират 85 обемни % или повече, включително загубите;

Според Обяснителните бележки към КН (2015/ С 076/ 01), към подпозиции 2710 19 71 до 2710 19 99 – смазочни масла; други масла, към тези подпозиции принадлежат тежките масла по смисъла на допълнителна забележка 2 г) на Глава 27, при условие че тези масла не изпълняват условията на допълнителна забележка 2 д) (газьол) или на допълнителна забележка 2 е) (fuel oils – тежки горива) на същата глава. Тези подпозиции включват тежките масла, които се дестилират обемно, вкл. загубите, по-малко от 85 % до 350 °C по метода EN ISO 3405, равностоен на ASTM D 86.

Доколкото към момента е невъзможно (а и за целите на спора не е нужно) лабораторното изпитване на стоките, предмет на осъществените от жалбоподателя внос и ВОП през 2021г., меродавно е кодирането на същите, отразено в съответния документ, удостоверяващ вноса и/или ВОП.

За целите на назначената по делото Съдебна физико-химическа експертиза, от „КО НИК“ ООД е представена справка (вкл. Информационни листи за безопасност и Листи с технически данни), относно видовете и количеството на внесените продукти, обект на експертизата за процесния период – както са описани подробно в т.2.2 към въпрос № 4, като въз основа на Информационните листи за безопасност и Листите с техническите данни, вещото лице дава заключение, че процесните продукти представляват „дестилати“ (нефтени); базово масло – неспецифицирано; сложна комбинация от въглеводороди, получена при обработване на нефтена фракция с водород в присъствие на катализатор.

Видно от митническа декларация, регистрирана с МRN 21BG002002045788R1 за допускане за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба /стр.66-69/, „КО НИК“ ООД, в качеството на вносител, е декларирало внос на: стока 1, описана в е.д. 6/8 като „трансмисионни масла: SINTEC ATF II D-20л., 48 бр.; и SINTEC ATF II D-216,5л., 8 вар., с код на стоката по КН 2710 19 87 (е.д. 6/14 от декларацията); стока 2, описана в е.д. 6/8 като „Хидравлични масла: SINTEC хидравлично масло марка А – 216,5л., 44 вар., с код на стоката по КН 2710 19 83 (е.д. 6/14 от декларацията). Жалбоподателят не оспорва (както следва от формулираната от него задача по СФХЕ) и че през 2021г. е осъществил ВОП на: моторно масло с код по КН 2710 19 81; хидравлични масла с код по КН 2710 19 83; трансмисионни масла с код по КН 2710 19 87; други смазочни масла с код по КН 2710 19 99 и смазочни препарати и препарати за омасляване с код по КН 34031980.

Кодовете, с които жалбоподателят е класирал смазочните масла, предмет на осъществените от него внос и ВОП през 2021г. са от 2710 19 81 до 2710 19 99 включително и отговарят на „тежки масла“ съгласно т.2, буква г) от допълнителните забележки към Глава 27, по смисъла на позиция 2710, и представляват „енергийни продукти“ – „смазочни материали“ по смисъла на т.3.4.20 от глава 3.4 на Приложение А към Регламент № 1099/2018г.

Смазочните препарати и препарати за омасляване, декларирани с код по ТАРИК 34031980, също представляват „енергийни продукти“ по глава 3.4 на Приложение А към Регламент № 1099/2018г.,

Позиция 3403 по КН обхваща: Смазочни препарати (включително маслата, употребявани при рязане, препаратите за намаляване триенето на гайките, препаратите против корозия и препаратите за откалъпване на базата на смазочни материали) и препарати за омасляване на текстилни материали, намасляване на кожи или на други материали, с изключение на тези, съдържащи като основен компонент 70% или повече тегловно нефтени масла или масла от битуминозни минерали, както и смазочни препарати съдържащи нефтени масла или масла от битуминозни минарали.

Според забележка 4 към Глава 34, която обхваща и смазочните препарати, термините „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, употребени в текста на № 3403, се отнасят до продуктите, определени в забележка 2 от глава 27. Съгласно тази забележка, „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, използвани в текста на № 2710 се прилагат не само за нефтените масла или маслата от битуминозните минерали, но също и за аналогичните масла и за маслата, съставени главно от смеси на ненаситените въглеводороди, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните съставки, независимо от начина на получаване.

При това описание на позициите по КН, следва да се приеме, че смазочните препарати и препарати за омасляване, декларирани в подпозиция 34031980, са енергийни продукти по смисъла на т.3.4.24 от глава 3.4 към Приложение А - „други продукти“: всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например: катран и сяра. В тази категория се включват ароматните съединения (напр. бензол, толуол и ксилол (BTX)), произвеждани в нефтените рафинерии.

В този смисъл е и заключението по Съдебната физико-химическа експертиза, според което има съвпадение между наименованията на обектите на експертизата и енергийните продукти в Приложение А от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., вр. чл.2, буква и) от Директива 2009/119, и процесните продукти представляват енергийни продукти по смисъла на Регламента.

Оспорването от страна на жалбоподателя на заключението по Съдебната физико-химическа експертиза в частта – според която внасяните от жалбоподателя продукти са „енергийни продукти“ по смисъла на Директива 2009/119 – по съображения, че вещото лице неправилно и въз основа на отпаднала редакция на Директивата, се е позовало на Приложение В – към което Директивата след изменението вече не препраща, и това било подвеждащо, т.к. в същото имало наименование „енергиен продукт“, се преценява от съда като неоснователно.

Всъщност Регламент (ЕО) № 1099/2008 установява обща рамка за изготвянето, предаването, оценяването и разпространението на сравнима статистика за енергийния сектор в Общността и се прилага по отношение статистическите данни, отнасящи се до енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността – чл.1, § 1 и § 2. Както следва от чл.4, § 1, букви а) до в) включително от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., Приложения Б, В и Г се отнасят само за статистиката в енергийния сектор – съответно годишна, месечна и краткосрочна, и не съдържат дефиниции, различни от тези по Приложение А. Изрично в чл.4, § 2 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. е посочено, че поясненията или определенията на използваните технически термини, са дадени в отделните приложения, както и в приложение А (Пояснения на терминологията). Т.е., в Приложение В, което вещото лице е коментирало в заключението за да отговори аргументирано на поставената задача, не се съдържат определения за „енергийни продукти“, различни от дадените по Приложение А. Всъщност, дефиницията за „смазочни масла“ по т.3.4.20 от Приложение А и в т.18 от таблицата към раздел 3, т.3.1. от Приложение В, е една и съща.

По изложените съображения съдът приема, че правилно с обжалваното Разпореждане е прието, че „КО НИК“ ООД има качеството на „задължено лице“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН, вр. чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН. Освен това, жалбоподателят сам се е определил като задължено лице по смисъла на закона, подавайки изискуемата по чл.4, ал.2 ЗЗНН и коригирана в хода на проверката декларация, въз основа на данните, получени от Агенция „Митници“. Сочената в жалбата причина за подаване на декларацията – висящото пред Адм.съд – Варна адм.д. № 997/2021г. по идентичен спор между същите страни, не променя този факт и обвързващия характер на декларацията (представляваща признание за декларираните с нея факти). Отделно, спорът по това производство – макар касаещ друг административен акт и друга декларация по чл.4, ал.2 – за 2020г., е приключил с Решение № 391/30.03.2022г., влязло в сила след потвърждаването му с Решение на ВАС № 13122/04.12.2024г. по адм.д. № 5400/2022г., с което също е прието, че „КО НИК“ ООД има качеството на „задължено лице“ по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не е ясно как са определени нивата на ЗИС, за които е задължен с обжалваното разпореждане. Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в приложената по преписката Докладна записка изх.№ 2532/21.04.2022г. /стр.22-36/, като е съобразена и Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, изготвена и утвърдена на основание чл.8, ал.2, т.1 - 3, във връзка чл.12 и чл.14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН – което безспорно се установява и от заключението по назначената по делото СИЕ, отговори на въпроси 1 - 3.

В Докладната записка подробно е разяснен начина на изчисление на ЗИС въз основа на информационните източници по чл.4, ал.2 и ал.3, ал.5, т.2, букви а), б) и в) ЗЗНН, което напълно съответства на чл.12 ЗЗНН. Конкретно, според Докладната записка при изчисленията е използвана информацията, предоставена по реда на чл.4, ал.2, ал.3 и ал.5 ЗЗНН, което е в изпълнение на изискванията на чл.12, ал.3 ЗЗНН. Установена е по-голямата от двете величини по смисъла на чл.12, ал.2 ЗЗНН. Съобразена е Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос на енергийни продукти по Приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008. В т.1 на Раздел ІІ от Методиката (Изчисляване на участието на всяко едно задължено лице Х в общия нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт в страната), т.5 (Изчисляване на общото ниво на ЗИС от нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН на всички задължени лица) и в т.6 от същата (Изчисляване на индивидуалното ниво на ЗИС за всяко задължено лице Х поотделно), детайлно са посочени формулите за изчисление, съобразени с нормативните изисквания на чл.2, ал.1, чл.12, ал.2 ЗЗНН. Според т.6 от Методиката индивидуалното ниво на ЗИС за всяко задължено лице се определя на основание чл.23, ал.2 и ал.3 ЗЗНН, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година. Съгласно § 4 от Заключителните разпоредби на Методиката, съгласно чл.2, ал.4 от ЗЗНН, в методиката не се включват количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, които са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг.

Според Докладната записка, нетният внос и ВОП на енергийни продукти приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежките горива в равностойност на нефт е определен в размер на 4 634 842,029 тона, среднодневно – 12 698,197 тона. Изчисленото количество спрямо потреблението е 3 694 665,60 тона, среднодневно – 10122,372 тона. Въз основа на информацията по чл.4, ал.5, т.2 ЗЗНН и с цел да се установи по-голямата от двете величини (чл.12, ал.2 ЗЗНН), е извършен сравнителен анализ на изчислените общи количества ЗИС, които трябва да поддържат задължените лица и ДА ДРВВЗ. Общото количество ЗИС въз основа на 90 дневен внос и ВОП, е изчислено в размер на 1 142 837,730 тона, а въз основа на 61 дневното потребление – в размер на 617 464,692 тона, т.е. по-голямата величина е тази, изчислена по метода на нетния внос и ВОП. Въз основа на обобщената информация по чл.7, ал.1, т.7, общото участие на всички задължени лица (сумата на индивидуалните участия) през 2021г. е установено в размер на 4 543 395, 855 тона, от които за ДА ДРВВЗ – 380 945,910 тона. Така в Общото разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за процесния период са определени нивата на ЗИС за всяко от задължените лица, като „КО НИК“ ООД е вписано под № 126 с 13,336 тона.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не е доказано задълженията да са изчислени на база нетни стойности на внос/ВОП.

Съгласно чл.4, ал.5, т.2, букви а) и б) ЗЗНН, данните за изчисления нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт за предходната календарна година, както и за използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии – въз основа на които съгласно т.3 от Методиката се изчислява среднодневния нетен внос, респ. на общото ниво на запасите от ЗИС, се предоставят на ДА ДРВВЗ от Националния статистически институт на базата на статистическите данни, събирани и докладвани на Евростат.

Стойностите на нетния внос и ВОП се изчисляват автоматично чрез софтуерния продукт на ЕК за докладване на Генерална дирекция „Евростат“ към Европейската комисия, което от една страна гарантира пълно съответствие по отношение на методите за изчисляване, които следва да се прилагат от всички държави членки, а от друга, гарантира нейната безпристрастност, надеждност и адекватност по смисъла на чл.10 от Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997г. относно статистиката на Общността (към който препраща чл.2 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. Аналогично в чл.2 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности.

Неоснователно се твърди и че задълженията на жалбоподателя са изчислени неправилно, т.к. недоказани са останали изходните данни за внос и износ, подадени от Агенция „Митници“. Съгласно т.1 от Методиката, т.1.1. и т.1.2 относими към изчисленията за участието на задължените лица в общия нетен внос на нефт и нефтопродукти, са само данните за внос и износ, осъществени от конкретното задължено лице, а в случая жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че е осъществил износ на енергийни продукти или нафта, който не е съобразен при изчисляване на участието му в общия нетен внос. Данните за осъществения от жалбоподателя внос са налични по делото и в тази връзка „КО НИК“ ООД е подало коригираща декларация с Рег. № Е-106/31.03.2022г. Необходимите данни за налични количества към началото на периода са установени от подадената справка-декларация.

Неоснователно с жалбата се твърди, че липсата на данни в предоставената от НСИ информация за количествата в опаковки до 1кг. опорочава извършените изчисления за общото количество ЗИС, т.к. не позволява проверка на изпълнението на изискването по чл.2, ал.4 ЗЗНН (вж. протокол от с.з. на 24.09.2024г. при изслушване заключението по СИЕ).

В тази връзка следва да се посочи, че в данните, предоставяни от НСИ по реда на чл.4, ал.5 ЗЗНН се съдържат всички количества, вкл. тези в опаковки до 1кг. По тази причина и за да не се създава предпоставка за неравнопоставеност – лицата, внасящи/придобиващи нефтопродукти в опаковки под 1кг. не създават запаси по ЗЗНН, а тяхното задължение се поема от други задължени лица, ДА ДРВВЗ е внесла на 23.12.2022г. Становище по ЗИД на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 48-202-01-44, внесен от МС (първо гласуване) - [интернет адрес], с което е направено предложение в § 14 от проекта (относно изменение в ЗЗНН) да се създаде т.1а, според която в чл.2, ал.4 ЗЗНН думите „освен ако са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг.“ да се заличат. ЗИД не е приет и разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗЗНН остава действаща в редакцията съгласно изм. – ДВ, бр.51/2020г., в сила от 05.06.2020г.

Както бе посочено по-горе, налагането на задължения за създаване и поддържане на ЗИС по отношение на оператори, които извършват внос и/или ВОП с енергийни продукти по глава 3.4 от Приложение А към Регламент № 1099/2008 е израз на предоставената на държавите членки свобода на преценка доколко операторите, които внасят подобни продукти, ще допринесат за изпълнението на цялостното задължение на държавата да създаде ЗИС. Въведеното с чл.2, ал.4 ЗЗНН изключение по отношение на количествата, доставени в промишлени опаковки с нето тегло до 1кг., е израз именно на тази свобода на преценка и както следва от § 4 от ЗР на Методиката, при нейното прилагане изискването по чл.2, ал.4 ЗЗНН е съобразено.

От друга страна, количествата нефтопродукти от внос/ВОП предназначени за запаси за извънредни ситуации – по арг. от чл.2, ал.4 ЗЗНН това са доставените на територията на страната количества без тези в промишлени опаковки с нето тегло до 1кг., се декларират от задължените лица по реда на чл.4, ал.2, т.5 ЗЗНН. Тоест, подавайки декларацията по чл.4, ал.2 ЗЗНН задължените лица потвърждават количествата нефтопродукти предназначени за създаване на ЗИС. Видно от Констативните протоколи, с които са приключили контролните проверки по чл.12, ал.4 ЗЗНН, жалбоподателят не е възразил срещу установените количества придобити от внос/ВОП, не е навел твърдения, вкл. в съдебното производство, че погрешно е декларирал количества в промишлени опаковки до 1кг., и е подал коригираща декларация за констатираните несъответствия.

Макар работилата по делото СИЕ да не е имала за задача да извършва конкретни изчисления по приложимата в случая Методика, при изслушване на заключението в съдебното заседание, проведено на 24.09.2024г., вещото лице А. В. посочва, че „за себе си“ е извършила съответните изчисления по регламентираните формули, и изрично заявява, че стойностите, както и задълженията за жалбоподателя, са точно изчислени.

Обстоятелството, че останалата информация (относима към другите задължени лица), получена по реда на чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН от Агенция „Митници“, не е част от преписката и не е представена по делото, не дискредитира достоверността на изчисленията на нивата на ЗИС, за които жалбоподателят е задължен. Неоснователно се поддържа и че административният орган умишлено укрива постъпилата от Агенция „Митници“ информация и непредставянето й обосновава незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

В Докладната записка и в писмо вх.№ СП-4/03.02.2022г., изрично е посочено, че тази информация се подава с гриф за сигурност „за служебно ползване“, а съгласно чл.28, ал.3 ЗЗКИ, с този гриф за сигурност се маркира информацията, класифицирана като служебна тайна, която съгласно чл.26, ал.1 ЗЗКИ представлява информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес. Според ал.2 на с.р., информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Идентична дефиниция за „служебна тайна“ е дадена и в § 1, т.24 от ДР от Закона за митниците. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на директора на Агенция „Митници" – чл.17, ал.2 ЗМ.

Информацията, която Агенция „Митници“ е задължена съгласно чл.4, ал.3, т.1 и т.2 ЗЗНН да представя в ДА ДРВВЗ, безспорно представлява „служебна тайна“ по смисъла на § 1, т.24 ДР ЗМ, и е посочена като такава в т.7 от Списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в ЦМУ на АМ, утвърден със Заповед № ЗАМ-1831/32-352539/05.11.2021г. на директора на Агенция „Митници“ (публикувана на сайта на Агенцията), съответно представлява класифицирана такава по смисъла на чл.28, ал.3 ЗЗКИ. Съгласно императивното указание в чл.17, ал.1, т.6 ЗМ, тази служебна информация може да се разкрие само по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган, или на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му. При тези правила ДА ДРВВЗ по силата на ЗЗНН има достъп до предоставената от Агенция „Митници“ информация, и предвид защитения характер на тази информация, не е имало основание същата да се комплектува като част от преписката.

Отделно, макар в хода на съдебното производство срокът за защита на тази информация съгласно чл.34, ал.1, т.4, вр.ал.2 ЗЗКИ да е изтекъл (6 месеца в общия случай или 1 година след решение на ДКСИ, считано от датата на създаването й), доколкото информацията по чл.4, ал.3, т.1 и т.2 ЗЗНН обхваща както количествата на осъществения внос и ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г. и тежки горива, така и лицата, които са ги осъществили, то разгласяване й дори след изтичане на срока за съхранение би увредило друг правнозащитен интерес, което в контекста на съображение 26 към Директива 2009/119 и по арг. от чл.15 от Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997г. относно статистиката в Общността, към който изрично препраща чл.2 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., във връзка с изпълнението на чл.4 от същия и чл.6, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, е допустимо само след изричното съгласие на засегнатите лица. Аналогично в чл.20, § 2 от действащия Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г. относно европейската статистика.

Липсват каквито и да било основания достоверността на предоставената от Агенция „Митници“ информация по чл.4, ал.3, т.2 ЗЗНН да се поставя под съмнение. Тази информация е част от поддържаната от Агенция „Митници“ Обща Митническа информационна система за целите на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси. Сигурността на тази система и достоверността на информацията в нея се гарантират от мерките по чл.38, § 2 и от отговорността по чл.40, § 1 от този регламент. Освен това, няма как да се допусне, че държавните органи, натоварени от ЗЗНН с функции по определяне и изчисление на запасите за извънредни ситуации, използват за целта недостоверна и непроверена информация, т.к. това би поставило под съмнение изпълнението на задълженията на РБ по Директива 2009/119.

Обжалваното разпореждане изцяло съответства на целта на закона, която недвусмислено се извежда от съображения 3 и 33 и чл.1 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, вр. чл.1 ЗЗНН. Разпореждането цели създаването на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации, които се характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането и на националната законова цел по аргумент от чл.1, ал.2 ЗЗНН.

В подкрепа на този извод е тълкуването дадено от СЕС в Решение от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22 Съда на ЕС, според което разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, при условие че посоченото задължение е пропорционално.

Във връзка с оплакванията - че изпълнението на задълженията по обжалваното разпореждане ще създаде за дружеството неимоверна финансова тежест, т.к. нито притежава необходимото за такава дейност материално-техническо оборудване, нито изискващите се закона разрешителни и лицензи, и няма финансов ресурс да създаде такива, вкл. да регистрира данъчен склад (в който смисъл е заключението по СИЕ, на което жалбоподателят се позовава) – следва на първо място да се посочи, че приложимата нормативна уредба не обвързва качеството на „задължено лице“ по смисъла на чл.23, ал.2 и ал.3, вр.чл.12, ал.11 ЗЗНН, вр. § 1, т.11 ДР ЗЗНН, съответно възникването на задълженията за създаване и съхраняване на запаси за извънредни ситуации по смисъла на § 1, т.19 и т.20 ДР ЗЗНН, с предмета на регистрираната/упражнявана основна дейност на търговеца или с неговите икономически, технически и технологични възможности. Релевантно за възникване на качеството на задължено лице и на задълженията във връзка със ЗИС, е единствено дали търговецът е внасял и/или осъществявал ВОП на енергийни продукти (един или няколко) по глава 3.4 от Приложение А на Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, през предходната календарна година, като според вида на енергийния продукт – предмет на внос и/или ВОП, законът регламентира вида на нефтопродукта на запасите за извънредни ситуации, които следва да бъдат определени на задълженото лице.

Изрично в разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗЗНН е посочено, че задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации – както тези задължения са дефинирани съответно в § 1, т.19, 20, 21 и 22 ДР ЗЗНН.

Създаването и съхраняването на ЗИС по смисъла на § 1, т.19 и 20 №Р ЗЗНН – т.е. за тяхното закупуване, доставяне, приемане за съхранение или предоставяне по договор за заем и/или договор за влог с цел достигане на определено ниво съгласно чл.17, ал.1 (§ 1, т.19) и за тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им (§ 1, т.20), е възможно да затрудни дейността на жалбоподателя, както във финансово, така и в организационно отношение. Без съмнение наложеното по чл.12, ал.11 ЗЗНН задължение да създаде и поддържа със свои средства и за своя сметка за едногодишен период запаси за извънредни ситуации от нефтопродукт, който не е свързан с неговата икономическа дейност – в случая котелно гориво, може дори да ограничи свободата му на стопанска инициатива и правото му на собственост.

Засягането в случая обаче не е в степен, която да е в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 АПК, т.к. от една страна, оспореното разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери – пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица – чл.12, ал.4 ЗЗНН, като липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности (по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК), които да са по-благоприятни за оспорващия и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона.

От друга страна, задължението на задължените лица по чл.3, ал.4 ЗЗНН да организират и финансират за своя сметка и средства създаването и съхраняването на ЗИС, по никакъв начин не ги задължава да закупуват съответните нефтопродукти и да ги съхраняват в собствени, лицензирани по съответния ред бази/складове – каквато е защитната теза на жалбоподателя.

Напротив, при отчитане на съображение 10 от Директива 2009/119/ЕО – ЗИС да могат да бъдат съхранявани навсякъде на територията на Общността, при условие че надлежно е отчетена физическата им достъпност, ЗЗНН изрично в разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗЗНН предвижда, че количествата запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи изпълнението на задълженията по чл.22 или 23, могат да бъдат собственост на задълженото лице, на икономическия оператор или на централната структура за управление на запасите на друга държава - членка на Европейския съюз, и/или да са предоставени по договор за заем – при спазване на изискванията и условията по чл.24, ал.2 ЗЗНН.

Позоваването на разпоредбата на чл.18 ЗЗНН, която допуска задължените лица да могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации на съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл.38, които разполагат със свободни съдови вместимости за съхранение на територията на страната или на територията на друга държава членка на ЕС, както и на ограничението по чл.18, ал.7 ЗЗНН, според което правото на делегиране не поражда задължение за другото лице да приеме делегираните дейности без негово съгласие, е неоснователно, т.к. правилата за делегиране по чл.18 ЗЗНН са неотносими към жалбоподателя, който е задължено лице по ЗЗНН по смисъла на смисъла на чл.23, ал.2 и ал.3, вр.чл.12, ал.11 ЗЗНН, вр. § 1, т.11 ДР ЗЗНН, а не е „съхранител“ на ЗИС по смисъла на ЗЗНН.

Обстоятелството, че като задължено лице по определените с разпореждането ЗИС има задълженията да ги създава и съхранява по смисъла на § 1, т.19 и т.20 ДР ЗЗНН, не прави жалбоподателя „съхранител“ по смисъла на ЗЗНН, т.к. като такъв съгласно § 1, т.12 ДР ЗЗНН, се дефинира юридическо или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл.38 на територията на страната и/или има необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и нефтопродукти в други държави - членки на Европейския съюз.

В този смисъл всички доводи на жалбоподателя, основани на анализа на СИЕ - че дружеството не разполага със собствени вместимости за съхраняването на ЗИС, както и няма регистриран от ДА ДРВВЗ склад за съхраняването на ЗИС, който резервоар трябва да е минимум 20000л.; не отговаря на изискванията на ЗАДС за регистриране на данъчен склад и не разполага с ресурс да регистрира такъв; през 2021г. „КО НИК“ е внесло стока на стойност 276375,91лв. без ДДС; към 30.04.2022г. има налични - общо в каса 89980,35лв., както и задължения по отпуснати: инвестиционен кредит, целеви кредит и 2 овърдрафта - в размер на 620241,69лв.; задължения по кредитни карти в размер на 28386,85лв.; задължения по лизингови договори в размер на 24510,70лв., както и изведения в тази връзка извод – че за изпълнение на обжалваното разпореждане, следва да извърши разходи приблизително в размер на 75761,82лв. без закупуването на недвижим имот или наем на склад, от които: за закупуването на автомобилно гориво - 40484,92лв., вкл. цена, акциз и ДДС; за транспорт – 125лв./км без ДДС; за застраховка – около 65,00лв. за закупуването на Резервоар до 20000л. – около 30000лв. с ДДС, без допълнително оборудване, транспорт и недвижим имот, където да се поставят закупените вместимости; за административни такси за регистрация по ЗАДС и ЗЗНН – около 1000лв.; разходи за създаване на собствени вместимости за съхраняване на автомобилно гориво в съответния обем, регистрация, лицензионен режим и др. - са ирелевантни, т.к. нито законът, нито обжалваното разпореждане принуждават жалбоподателя да извършва подобни разходи за изпълнение на задълженията си във връзка със ЗИС. По тези съображения неправилно се поддържа и нарушение на правилата на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, забранява подобни дейности.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е сключил със „САКСА“ ООД договор за заем, по силата на който „САКСА“ предоставя под формата на заем нефтопродукти в собствените си лицензирани складове, вписани в регистъра на ДА ДРВВЗ, под формата на ЗИС и представляващи 13,336т. автомобилен бензин за срок от 01.07.2022г. до 39.06.2023г., в който действа задължението по обжалваното разпореждане.

Съгласно чл.2, ал.1 от този договор, възнаграждението за съхранение на предоставеното в заем гориво, е в размер на 16,00лв. за метричен тон, върху което съгласно ал.2 се начислява ДДС: 16,00 х 13,336 = 213,376лв. месечно без ДДС, 256,05лв. с ДДС, а за едногодишен период – 3072,61лв. с ДДС, като според чл.3, ал.1 от договора, възнаграждението се заплаща авансово за целия период на съхранение.

Това финансово задължение във връзка с изпълнение на задълженията по ЗЗНН по отношение на ЗИС, няма как да се определи като прекомерно и възпрепятстващо дейността на дружеството, а от там – да обоснове непропорционалност на задължението, т.к., както е установило вещото лице по СИЕ, наличните парични средства на „КО НИК“ към 30.04.2022г. – общо в каса и банка, са в размер на 89980,35лв., а стойността на внесената през 2021г. стока е 276375,91лв. Съпоставката на финансовите последици от задълженията по отношение на ЗИС спрямо оборотите от дейността, респ. наличните средства – както са установени в случая, не обосновава извод, че вмененото с обжалваното разпореждане задължение по отношение на ЗИС е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на дружеството – както е упоменато в т.89 от Решението на СЕС по съединени дела C-395/22 и C-428/22.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че задълженията за създаване и поддържане нивата на ЗИС са за ограничен период – едногодишни. Така определените възможности за изпълнение на задълженията по отношение на ЗИС и срока, за който същите се отнасят - както следва от т.87 и т.88 от Решение на СЕС от 30 април 2024г. по съединени дела C395/22 и C428/22, са достатъчна гаранция, че задълженията за поддържане на ЗИС по ЗЗНН са пропорционални.

Освен това, разпоредбата на чл.21, ал.11 ЗЗНН допуска по отношение на задължените лице по чл.12, ал.11 ЗЗНН – какъвто е жалбоподателят, да създават и съхраняват до 100 % нивата на ЗИС определени въз основа на нетния внос и под формата на газьоли, автомобилни бензини и/или гориво за дизелови двигатели, в същото количество – каквото разрешение е издадено на жалбоподателя с № РЗ-12-72/17.06.2022г.

Както следва от т.89 и т.89 от Решението на СЕС по съединени дела C-395/22 и C-428/22, за да е непропорционално задължението по смисъла на чл.52 ХОПЕС, значителната финансова тежест следва да е от такова естество, че да създава значителен риск от оцеляване на икономическия оператор или съществено да засегне конкурентното му положение, а в случая това не е така.

Горните съображения на настоящия състав се подкрепят и от практиката на ВАС - Решение № 11547/30.10.2024г. по адм.д. № 2321/2022г., Решение на ВАС № 304/13.01.2025г. по адм.д. № 9576/2022г., Решение на ВАС № 11417/24.10.2024г. по адм.д. № 1313/2024г., Решение № 13122/04.12.2024г. по адм.д. № 5400/2022г.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Независимо от изхода на спора, разноски на ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са поискани своевременно, а едва с писмените бележки С.д. № 6306/11.04.2025г., представени след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КО НИК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място],  [имот номер], представлявано от управителя И. Г. К., против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-126/28.04.2022г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл.7, ал.1, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 ЗЗНН и Заповед № РД-10-150/29.05.2017г., на дружеството са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г., по вид, съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗЗНН - „котелни горива“, в размер на 13,336 тона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!