Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 30.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Христина
Христова........ ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01652 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Б.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.***” № ***, ЕИК ***, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 2 907,51 лева, от които 1 946,54 лева главница за неизплатени *** услуги, предоставени за периода от 01.12.2004г. до 07.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.05.2013г., до окончателното изплащане; 903,96 лева, сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащане на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от изискуемостта на издадената фактура до датата на подаване на заявлението – 07.05.2013г.; 57,01 лева, представляваща разноски, присъдени по ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Б., като погасени по давност, за събирането на които е образувано изп.дело № 153/2019г. по описа на ЧСИ С. С.. Претендират се разноските.
Едновременно с исковата молба е направено искане и за допускане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело № 153/2019г. по описа на ЧСИ С. С., по което съдът се е произнесъл с определение от 23.07.2020г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Балчик е издадена заповед за изпълнение № ***от 09.05.2013г. и изпълнителен лист № *** от 19.06.2013г. Счита се, че претендираните суми са погасени по давност преди образуване на изп.дело № *** на ЧСИ с рег.№ ***ъм КЧСИ с район на действие ДОС.
В законоустановения едномесечен срок е представен писмен отговор. Счита се, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че по ч.гр.дело № 270/2013г. е издадена заповед за изпълнение, а впоследствие и изпълнителен лист. По образуваното изп.дело № 153 по описа на ЧСИ с рег.№ *** към КЧСИ с район на действие ДОС са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Балчик се установява, че по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№ 1903
от 07.05.2013г. е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение от
09.05.2013г. Съдът е разпоредил на Б.И.А., ЕГН ********** да заплати на „***
сумите: 1 946,54 лева главница за неизплатени *** услуги по издадени фактури за
периода от 08.10.2004г. до 28.02.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 07.05.2013г., до
окончателното изплащане; 903,96 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва в изплащане на всяка една предоставена и незаплатена ***
услуга, считано от изискуемостта на издадените фактури за периода от
01.12.2004г. до датата на подаване на заявлението – 07.05.2013г.; 57,01 лева,
представляваща разноски, присъдени по ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на
РС-Балчик. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.06.2013г., а
впоследствие е издаден изпълнителен лист № *** от 19.06.2013г. за посочените
по-горе суми.
От
приложеното към делото изп.дело № ***по описа на ЧСИ с рег.№ 739 към КЧСИ с район
на действие ДОС се установява, че същото е образувано по подадена молба вх.№
01330 от 21.02.2019г. и приложен изпълнителен лист от 19.06.2013г. В
разпореждането на ЧСИ от 21.02.2019г. освен дължимите суми по изпълнителен лист
са начислени и такси и разноски. Изпратено е запитване по чл.191, ал.3 ДОПК,
поискана е справка от ТД на НАП относно имоти, търговски обекти и регистрирани
трудови договори на длъжника. С разпореждане от 18.03.2019г. е наложен запор
върху МПС, собственост на длъжника – „***” с рег.№ ** ***, насрочена е дата за
опис на движимата вещ, начислени са такси, изпратено е уведомление за налагане
на запора. Изискана е на 06.03.2019г. и представена справка за банкови сметки и
сейфове на длъжника с вх.№ *** от 19.03.2019г. Изпратено е запорно съобщение до
„***”АД относно сметките на длъжника. С изх.№ *** от 02.04.2019г. е изпратено
съобщение за образуване на изпълнително дело и посочена дата за извършване на
опис на МПС. Липсват данни за връчване на длъжника. Повторно съобщение е било
връчено на 07.06.2019г. С молба вх.№*** от 25.06.2019г. длъжникът е заявил
готовност да погаси задълженията си разсрочено, като предлага внасяне на 200
лева месечно. Молбата не е подписана. На 06.08.2019г. са внесени 100 лева от
длъжника. С молба вх.№ *** от 28.07.2020г. е поискано спиране на изпълнението с
оглед издаване на обезпечителна заповед по настоящото дело, което е уважено с
постановление от 28.07.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С оглед данните по делото и становищата на
страните съдът намира за безспорно провеждане на производство по реда на чл.410 ГПК вр. чл.203 ЗВ.
Ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист и е образувало изп.дело №
*** по описа на
ЧСИ с рег.№ ***с район на действие ДОС. Разпореждането за издаване на
изпълнителен лист не е обжалвано и същото е влязло в сила. Спорно между страните е дължимостта на
претендираното вземане в посочения размер по изпълнителното дело във връзка с възражението
за настъпила погасителна давност.
Предявеният отрицателен установителен иск
от ищеца е с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно чл.439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
С оглед изложеното съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже своите твърдения при условията на
пълно главно доказване.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД
регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, а при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414, респ. чл.414а ГПК, проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Макар да липсва изрична законова разпоредба, указваща,
че съществуването на вземането в този случай се счита установено със сила на
пресъдено нещо, този извод се налага от систематичното и логическо тълкуване на
правните норми в цялост, а не изолирано. Ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в чл.414, респ. чл.414а ГПК, преклузивен срок, заповедта влиза в
сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска, основан на чл.424 ГПК
- при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с
която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл.423 ГПК, което е своеобразен извънреден, а не
редовен способ за защита.
В подкрепа на извода, че влязлата
в сила заповед за изпълнение, съгласно уредбата на сега действащия ГПК, може да
бъде приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД, могат да се посочат отликите с режима в
предходния процесуален закон. В ГПК
/отм./, във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, се предвиждаше възможност за предявяване на искове - по
чл.252 ГПК /отм./, чл.254 ГПК /отм./, чл.255 ГПК /отм./, които не се
преклудираха със специални срокове. Затова и бе прието, че правните последици
на акта по чл.242 ГПК /отм./, с който се разпорежда издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание, не се приравняват на тези на влязло в
сила съдебно решение, постановено в исков процес, поради което и срокът на
давността по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпадаше с давностния срок за погасяване на
вземането и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намираше приложение. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Стабилитетът на
заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./, в който
смисъл е и съдебната практика /Решение № 781 от 25.05.2011 год. на ВКС по гр.д.
№12/2010 год., III г.о., Решение № 6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д.
№1562/2015 год., I т.о., Решение № 207 по гр.д. № 7030/2014 год., IV г. о., Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
Определение № 633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. № 1508/2017 год., II т.о., Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о./.
С оглед изложеното настоящият състав
счита, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД
следва да намери приложение и по отношение на вземания, за които е налице
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК,
която правна норма е действала към 13.06.2013г. /тогава заповед № 164 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 09.05.2013г. е влязла в сила/.
Съгласно т.14 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415,
ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по
чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно нормата на чл.416 ГПК, което
представлява действие по принудително изпълнение и прекъсва давността. В случая заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 13.06.2013г., най-късно – на 19.06.2013г., когато е издаден
изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени доказателства от
длъжника-ищец за подадено от него възражение в законовия срок срещу заповедта.
Той не е обжалвал и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е
считал, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, поради което заповедта за изпълнение е влязла
в сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК и от този момент е започнала да тече 5
годишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 13.06.2018г. /най-късно
– на 19.06.2018г./. Така към момента на образуване на изпълнителното
производство по изп.дело № 20197390400153 по описа на ЧСИ с рег.№ 739 към
КЧСИ с район на действие ДОС на 21.02.19г., с молбата за което взискателят е поискал и осъществяване на
конкретни изпълнителни способи, давността е била изтекла, не е била прекъсната.
Не е спорно между
страните, че ищецът е
заплатил доброволно частично задължението по издадения изпълнителен лист в размер на 100 лева
след образуване на изпълнителното
производство. По изп.дело е приложена и молба вх.№ 04375 от 25.06.2019г., с която
длъжникът заявява готовността си да погаси задължението по изп.дело № 153/19г.
на месечни вноски по 200 лева, но същата е неподписана и съдът не може да цени
като годно доказателствено средство. Същевременно се приема в съдебната практика, че извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява
признаване на вземането по чл.116, б.„а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на
чл.118 ЗЗД. Разпоредбата на чл.118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът
извърши плащане, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във
връзка с предприето принудително изпълнение /вж. Решение № 112 от 11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009г. на
ВКС, ІІІ г. о., Решение №
139 от 28.08.2013 г. по т. д. №
98/2012 г., II т. о./.
Изложените съображения налагат извода, че
вземането на ответното
дружество е погасено по
давност преди
образуване на изп.дело № 20197390400153 по описа на ЧСИ с рег.№ 739 към
КЧСИ с район на действие ДОС на 21.02.19г., поради
което същото не се дължи от ищеца по настоящото дело. Същевременно по изпълнителното
дело е налице плащане в размер на 100 лева, което се явява недължимо платено,
но с тази сума следва да се намали размера на претендираното по предявения иск
по чл.439 ГПК и в тази част производството да се прекрати. Това е така, тъй
като в рамките на производство по установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК е недопустимо установяване на недължимост на платена сума без правно
основание. Връщането й би било предмет на иск по чл.55 ЗЗД, но не и в рамките
на настоящото производство.
Предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК е частично
основателен и следва да се
уважи по отношение
на сумата 2 807,51 лева, като за горницата до претендираните 2 907,51
лева се отхвърли като недопустим.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 691,66 лева /116,30 лева внесена държавна
такса и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.3
вр. ал.4 вр. ал.8 ГПК на ответника са дължими разноски съразмерно с прекратената/отхвърлената част
от иска
в размер на 3,44 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА производството
по исковата молба от Б.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “***” AД
Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „***” № *** ЕИК ***, в частта за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 100 лева, представляваща горницата от 2 807,51 лева до 2 907,51
лева, която сума представлява вземане по изпълнителен лист № 164 от
19.06.2013г., издаден по ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Балчик, за
сумите: 1 946,54 лева главница за неизплатени *** услуги, предоставени за
периода от 01.12.2004г. до 07.05.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.05.2013г.,
до окончателното изплащане, 903,96 лева, сбор от обезщетение за забава в размер
на законната лихва в изплащане на всяка една предоставена и незаплатена ***
услуга, считано от изискуемостта на всяка от издадените фактури до датата на
подаване на заявлението – 07.05.2013г.; 57,01 лева, представляваща разноски,
присъдени по ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Балчик, като отхвърля иска
за горницата от присъдените 2 807,51 лева до претендираните 2 907,51
лева.
В тази част постановеното е с характер на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в 1-седмичен
срок от съобщението до страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Б.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание
чл.439 ГПК, срещу “***” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град
Добрич, бул. „***” № ***, ЕИК
***, че Б.И.А. не дължи на “*** AД Добрич сумата 2 807,51
лева /две хиляди осемстотин и седем лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща вземане по изпълнителен лист № 164 от 19.06.2013г., издаден по
ч.гр.дело № 270/2013г. по описа на РС-Балчик, съставляваща: 1 946,54 лева
главница за неизплатени *** услуги, предоставени за периода от 01.12.2004г. до
07.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 07.05.2013г., до окончателното изплащане, 903,96
лева, сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащане на
всяка една предоставена и незаплатена ***услуга, считано от изискуемостта на всяка
от издадените фактури до датата на подаване на заявлението – 07.05.2013г.;
57,01 лева, представляваща разноски, присъдени по ч.гр.дело № 270/2013г. по
описа на РС-Балчик.
ОСЪЖДА “***” AД Добрич със
седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. ***” № **, ЕИК ***, да заплати на Б.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 691,66 лева /шестстотин
деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноските
по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на “***” AД Добрич със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „***” № *** ЕИК *** сумата от 3,44 лева /три
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноските по делото
съразмерно с прекратената/отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :