Определение по дело №53/2020 на Районен съд - Пловдив

 

П Р О Т О К О Л  № 347

                                              препис-извлечение

 

25.02.2020 г.                                                                       град ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ХVІ  наказателен състав

На двадесет и пети февруари                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. КАТЯ ПЕНОВА

                                                            2. ЕЛИСАВЕТА ЧАЛЪКОВА

 

Секретар: Иванка Пиронкова

Прокурор: Димитър Пехливанов

 

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА

НОХД № 53 по описа за 2020 година.

На поименното повикване в 13.30 часа се явиха:

 

 

         ПОДСЪДИМИТЕ:

         Д.Н.Г. – редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. К..

         А.Н.Г. – редовно призован, се явява лично, се явява лично и със защитника си адв. К..

         Х.С.К. - редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. С..

РП-ПЛОВДИВ– редовно призована, изпраща представител.

         ПОСТРАДАЛИЯТ: Д.Т.Д. -   редовно призован, се явявя лично и с повереника си адв. Б.

В залата се  явява  и защитника С.Г..

………………………………………………………………………………

         Съдът се оттегли на съвещание.

 

         Съдът, след съвещание и след като се запозна с материалите по делото и  изслуша становищата на страните,  съдът намира следното:

         На първо място, делото е подсъдно на РС-Пловдив.

Не са налице основания за спиране на наказателното производство.

         По отношение на искането за прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на деянието, съдът  намира следното:

         Дали има извършено деяние, съставлява ли то престъпление и какво сочат доказателствата, може да бъде решено единствено със съдебен акт по същество. В разпоредително заседание съдът няма правомощия да прекрати наказателното производство за това, че деянието не съставлява престъпление. Единствената такава възможност е, ако съдът констатира, че описаното в обвинителния акт престъпление осъществява признаците на административно нарушение. В случая няма как обвинение за измама да съставлява административно нарушение.

Макар и да не се прави такова изрично искане, съдът следва да отбележи, че обвинението по чл. 338 от НК на А.Г. фактически представлява и нарушение на ЗОБВВПИ, но към настоящия момент, с оглед наличните доказателства, не може да се направи преценка дали деянието е само административно нарушение или осъществява признаците на чл. 338 от НК, каквото е повдигнатото обвинение.

         По отношение на искането за прекратяване на наказателното производство поради нарушение принципа non bis in idem съдът намира, че действително по делото е налице постановление, с което е прекратено производството, че Д.Г. е измамил друго лице с прехвърляне собствеността на автомобил „Фолксваген Туарект“. В обвинителния акт и постановлението за привличане, като измамено е посочено вече съвсем друго лице, а именно Д.Д., а обвинение спрямо Г., че е измамил именно това лице, което е прекратено с прокурорско постановление няма. За престъплението измама по чл.209 от НК един от основните елементи е измаменото лице и имуществените вреди които са възникнали спрямо него. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

         Досежно възражението, че са налице съществени процесуални нарушения допуснати на ДП, съдът намира следното:

         Предявяването на разследваното фактически представлява финалът на досъдебното производство в същинската му фаза. Съгласно чл. 228 от НПК изрично право е на подсъдимите и техните защитници, в случай, че са пожелали предявяване на разследването, да бъдат призовани най-малко  3 дни преди съответните действия, с оглед обема материалите по делото да им се предостави възможност да се запознаят с тях и да направят съответните искания, бележки и възражения. Изрично в случай, че са налице такива искания, бележки и възражения, законодателят е  предвидил произнасяне на наблюдаващия прокурор. Действително е налице Тълкувателно решение от 2002г., което не е отменено, съгласно което непредявяване на резследваното е съществено процесуално нарушение. Действително се множат и решенията в последните години, че непредявяване на разследването не е съществено процесуално нарушение.

В настоящия случай от материалите по делото е видно, че предишния наблюдаващ прокурор с негово постановление е допуснато събирането на доказателства поискани от защитата. Настоящия наблюдаващ прокурор в правото си на вътрешно убеждение, е решил, че не е налице необходимост от събирането на тези доказателства. Ето защо в случая, който е по-особен от други такива, при непредявяване на разследване на изрично поискалия това обвиняем, на неговия защитник, както и на майката на обвиняемия, която също има качеството на защитник,  би довело до едно незнание изобщо какво фигурира в кориците на делото и защо в крайна сметка допуснатите по тяхна молба искания и доказателства не са били събрани.Така практически участниците на досъдебното производство са лишени от пълноценно участие в него, от правото в случай, че няма да се събират доказателствата по направените от тях уважени вече искания, да посочат други, да съдействат за тяхното събиране и т.н. Дори да има допълнително произнасяне по тях от страна на прокурора, по този начин с това крайно произнасяне фактически са преклудирани и възможностите им те самите да представят тези доказателства, или да положат процесуални усилия да бъдат събрани.

Съдът следва да отбележи следното, че в разпита на Д.Г. изрично е подчертал, че желае лично на него да му се предявят материалите по делото. Данни по някакъв начин той да е търсен за предявяване не са налице. По делото фигурира справка от разследващия, че на  20.12.2019г. адв. К. е уведомена за предявяване по телефона. Няма данни за коя дата и час адв. К.  е уведомена, че такова предявяване ще се състои. На 23.12.2019г. досъдебното производство е приключило, от което следва, че няма как на следващ ден да е било определена дата и място на предявяване. Нормата на чл. 228 ал. 3 от НПК изрично повелява, че призоваването следва да бъде направено най-малко три дни по-рано, за да могат защитник и подсъдеим да се подговят за това действие, а в случая този срок практически няма и как да бъде изпълнен след като досъдебното производство е приключило още на 23.12.2019г.Майката на обвиняемия също няма доказателства, че е търсена за предявяване на разследването.

Съдът няма как да се съгласи с представителя на РП-Пловдив, че практически предявяване на разследването следва да се извърши пред съда, тъй като това следва да бъде извършено от органите на досъдебното производство, именно на тях закона вменява това действие и това е част от техните задължения.

         Съдът следва да отбележи, че на 27.12.2019г. прокурорът е отделил материали от делото, с което страните е следвало също да бъдат запознати и изобщо такова процесуално действие следва да се извърши преди предявяване на разследването.

Що се отнася до необходимата доказателствена съвкупност за доказване на обвинението, съдът отново ще отбележи, че прокурорът има своята самостоятелност, както такава има и съдът, но събиране на доказателства в съдебната фаза на процеса, които е би могло да се съберат на досъдебното производство със сигурност биха довели до забавяне на делото.

         Макар и за прецизност, органите на досъдебното производство следва да отстранят и една неяснота при привличането на обвиняем по отношение на Д.Г. и А.Г. за престъплението по чл. 309 от НК, тъй като действително в диспозитива на обвинителния акт и постановленията за привличане към наказателна отговорност фигурира, че документът е съставен на  23.12.2015г. , записано е, че е използван от Х.К., като го е употребил пред служител на сектор „Пътна полиция“, но не е посочено на коя дата  това се е случило.  Изрично в обвинението на Х.К. е записана дата  23.12.2015г. и за да не буди никакво съмнение обвинението, това следва да фигурира в обвиненията на Д.Г. и  А.Г..

         Ето защо съдът счита, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, подробно описани в мотивната част на настоящото определение и досъдебното производство следва да бъде върнато на РП-Пловдив за отстраняването им и производството по настоящото дело прекратено.

         С оглед гореизложеното

         Съдът,

         О П Р Е Д Е Л И:

         Делото е подсъдно на РС – Пловдив.

Не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.

Налице са процесуални нарушения, довели до ограничаване  правото на защита на Д.Н.Г. и А.Н. Г., както и правата на защитниците адв.К. и майката на обвиняемия Г..

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 53/20г. по описа на РС-Пловдив, ХVІ н.с..

ВРЪЩА делото на РП –Пловдив за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съгласно мотивната част на настоящото определение.

 

         Определението подлежи на обжалване и протест в  7-дневен срок от днес пред ОС-Пловдив.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 16,50 часа.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

  

                                                                                             2.

 

 

                              СЕКРЕТАР:

Вярно с оригинала!

С.И.