ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260036
Гр.Варна, 21..01.2021 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 21.01.2021 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
Като разгледа докладваното
от съдия П.Петрова в.гр.д. № 8 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
в.гр.д. № 8/2021 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез
адв. Л.В., против решение № 26274/08.10.2020 г. по т.д. № 210/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Гаранционния фонд
против И.М.И. иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 32071.85 лв., включваща изплатено от фонда по
щета №210042/24.02.2014г.
на А.
С. А. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от предизвикано от ответника пътнотранспортно
произшествие на 28.08.2013г.,
законна лихва върху него и разноски, присъдени по влязло в сила решение по
гр.д. №1312/2015г. на СГС, както и заплатени такси и разноски по изпълнително
дело №20168500402942 по описа на ЧСИ Бизов с район на действие СГС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /10.02.2020г./ до окончателното й изплащане.
Въззивникът е
настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е недопустимо, евентуално – неправилно,
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за осъждане
на ответника да му заплати претендираните суми, ведно с лихвите от датата на
завеждане на иска, както и сторените по делото разноски в двете инстанции.
Позовал се е на процесуални нарушения на окръжния съд, изразяващи се в неизготвяне
от първата инстанция на доклад, съобразен с разпореденото в чл. 146 ГПК като съдът не изяснил за кои обстоятелства
страните не спорят, нито за кои факти не сочат доказателства, като напротив
указал, че с решението по гр.д. № 1312/2015 г. на СГС е формирана сила на пресъдено нещо относно
факта на осъществен от ответника деликт, настъпилите в причинна връзка с него
вреди и техния размер, поради което посочените обстоятелства не подлежат на
преразглеждане в настоящото производство. Поради тази констатация, ищецът /сега
въззивник/ не ангажирал допълнителни доказателства и не направил
доказателствени искания. С определение № 260422/20.08.2020 г., окръжният съд приел
подадения извън срока отговор от ответника като становище по делото, но не
връчил препис от него на ищеца и с това било нарушено правото му на защита, на
информираност за издаваните съдебни актове и на равнопоставеност в процеса. При
неуведомяването му за становището на ответника и невръчването на определението,
с писмената си молба преди откритото съдебно заседание, ищецът поискал само
произнасяне с неприсъствено решение или такова при признание на иска. Поискал
също така при евентуална промяна в обстоятелствата по делото да му бъде дадена
възможност за допълнително становище и евентуални доказателствени искания.
Въпреки извършената от съда в съдебното заседание промяна на доклада по делото и
в тази връзка дадените указания до ищеца, че не сочи доказателства за факта на
извършено от ответника противоправно деяние и в отсъствието на негов
представител, окръжният съд дал ход на делото по същество без да предостави възможност
на ищеца за доказателствени искания и за писмена защита. В тази връзка поради
допуснатите процесуални нарушения във връзка с доклада, е поискал събиране на
нови доказателства от въззивния съд: да бъде изискано и приобщено по делото
ДП 3257/2013 г. по описа на 4-то РУП
Варна; да бъде изискано гр.д. № 1312/2015 г. на СГС; да бъде допусната КСАТМЕ,
която въз основа на събраните по делото доказателства, тези по гр.д. №
1312/2015 г. на СГС и ДП 3257/2013 г.,
преглед на пострадалия да даде заключение относно механизма на процесното ПТП,
вида и степента на уврежданията, получени от пострадалия в резултат на
процесното ПТП и съответствието им с установения механизъм. Развил е
съображения за неправилност и на изводите на окръжния съд за неоснователност на
претенцията за възстановяване на платените такси и разноски по водените от
пострадалия дела във връзка с определянето и изплащането на присъденото
обезщетение, предвид че се касаело до единно вземане на ищеца, формирано от
дължимото и изплатено обезщетение и разходите по неговото определяне и
изплащане, което така формирано съставлявало понесената от Гаранционен фонд щета.
Въззиваемият И.М.И. е
подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и със съображения за
неоснователността на всяко от оплакванията и с такива за правилността на
обжалваното решение, е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените
по делото разноски. Обосновано с липсата на хипотезата на чл. 266 ГПК,
включително и за липсата на допуснати процесуални нарушения от окръжния съд и
заради настъпила преклузия от бездействието на ищеца да се яви в съдебно
заседание и да заяви своевременно исканията си по доказателствата, се е
противопоставил на искането му за събиране на нови такива от въззивния съд.
Въззивната жалба е
подадена в срок от ищеца срещу неизгодното за него отхвърлително решение на
окръжния съд, редовна е и допустима.
По доказателствените
искания:
Твърдението на ищеца в
исковата му молба е, че ответникът И.М.И. - деликвент е участвал в
производството по гр.д. 1312/2015 г. СГС в качеството на трето лице – помагач
на Гаранционен фонд /тогава ответник, а сега - ищец/ по предявения от
пострадалия Амет Алексиев срещу фонда пряк иск и поради това е обвързан от
мотивите на решението, с което Гаранционният фонд е осъден да заплати на
пострадалия обезщетението и разноските, като дължи и сторените разноски по
образуваните за събиране на вземанията две изпълнителни дела. Във връзка с тези
твърдения, окръжният съд изготвил и проекто-доклада по делото и указал на
страните, че на осн. чл. 299 ГПК с влязлото в сила решение е формирана сила на
пресъдено нещо относно факта на осъществени от ответника деликт, настъпилите в
причинна връзка с него вреди и техния размер, поради което посочените
обстоятелства не подлежат на преразглеждане в настоящото производство. В
първото по делото съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца
не се е явил, съдът изготвил окончателния доклад по делото, с който извършил
промяна в предварителния такъв на база служебно констатираното, че по делото по
прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд настоящият ответник –
деликвент не е бил помагач и не е обвързан от мотивите /такъв е бил неговия
родител на осн. чл. 48 от ЗЗД/. Така съдът дал нови указания като на осн. чл.
146, ал.2 ГПК указал на ищеца, че не сочи доказателства за факта на извършено
от ответника противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на правилата на
движение по пътищата, за настъпването на твърдяните вреди и причинната им
връзка с твърдяното деяние, както и за вида и размера на вредите. В същото
съдебно заседание, съдът е дал ход на делото по същество, без да докладва и
съобрази искането в писмената молба на ищеца, депозирана преди съдебното
заседание, за предоставяне на възможност за допълнително становище и евентуално
за ангажиране на допълнителни доказателства при промяна в обстоятелствата по
делото. При положение на заявено своевременно искане на ищеца за предоставяне
на възможност за доказателствени искания и при извършената промяна в доклада по
делото с дадени нови указания, съдът е допуснал процесуално нарушение като не е
предоставил възможност на ищеца да
направи исканията си по доказателствата и така делото е останало непопълнено с
доказателства. Налице е хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК и предвид относимостта
на заявените доказателствени искания към подлежащите на установяване по делото факти,
те следва да бъдат уважени като бъде допусната комплексната експертиза с
поставените от ищеца задачи и бъдат изискани посочените дела при указание до
ищеца, че следва да заяви с писмена молба кои конкретни писмени доказателства
от последните ще полза като доказателства по настоящото дело с оглед
конкретното произнасяне по допускането им. Останалите оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от
окръжния съд, довели до лишаване на страната от възможност да ангажира в срок
доказателствата си, са неоснователни.
Предвид изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДА
СЕ ИЗИСКАТ ДП 3257/2013 г. по описа на 4-то РУП Варна и
гр.д. № 1312/2015 г. на СГС, като УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от постъпването им, с писмена молба с препис за
насрещната страна да посочи кои конкретни писмени доказателства от двете дела
желае да бъдат приобщени като доказателства по настоящото дело и какви
конкретни факти ще установява с всяко от тях.
ДОПУСКА
изготвянето на комплексна
съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, която въз основа на събраните по
делото доказателства и след
приобщаването на конкретни писмени
доказателства от гр.д. № 1312/2015 г. на СГС и ДП 3257/2013 г. и преглед на пострадалия, да
даде заключение относно механизма на процесното ПТП, вида и степента на
уврежданията, получени от пострадалия в резултат на процесното ПТП и
съответствието им с установения механизъм.
НАЗНАЧАВА за вещи лица по делото, включените в
списъка на вещите лица при ВОС - А. В. и д-р Р. М..
Да
се уведомят вещите лица след постъпване на изисканите дела и изпълнението на
указанието от ищеца.
УКАЗВА
на вещите лица, че
следва да изготвят експертизата и да представят заключението най-малко седмица
преди датата на съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещите лица в общ размер
от 600 лв., вносими от ищцовото дружество в тридневен срок от съобщението.
ВНАСЯ
делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 31.03.2021 г. от 10,15 часа,
за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
както и вещите лица.
Определението не може
да се обжалва.
Председател: Членове: