№ 1772
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
в присъствието на прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100101723 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. АТ. СЛ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.С." №**, Затвора - гр. Варна, 8- ма група , №**,
против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева, на основание чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение, дължима от
21.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата си молба ищецът навежда следните твърдение: Повдигнато е обвинение и
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, на
19.11.2020 г. с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 1422/2019г. на РП –
Варна, по описа на 03 РУ – ОД на МВР – Варна. За това престъпление се предвиждат 5
години затвор. С Постановление № 9707/21.12.2020 г. НА ВРП, прокурор Н. С.а е
прекратила наказателното производство.
Поради незаконното обвинение по ДП № 1422/2019 г. по описа на РП – Варна,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, безпомощност,
незащитеност, апатия, липса на апетит,чувство на безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост,
негативно отражение на емоционалния живот, психиката и душевния мир.
Горните обстоятелства са заключени в петитум, с който се моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, от
1
незаконното обвинение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от 21.12.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява и поддържа
изцяло исковата молба.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
при Окръжна прокуратура Варна, в дадения срок е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че не са представени доказателства за това, че е бил привлечен като
обвиняем и че е прекратено образуваното ДП № 1422/2019 г. по описа на РП – Варна. Не се
посочва конкретно обстоятелство за това, че повдигнатото обвинение е повлияло
неблагоприятно върху психическото състояние на ищеца. Не се представят доказателства за
твърденията, че са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние,
безпомощност, апатия, липса на апетит, гняв и безпокойство, уязвимост, както и за
причинно – следствената връзка между вредите и прекратеното производство.
Сочи се, че за периода, в който са претърпени вредите, ищецът е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 1413/2018 г., като за същото има влязла
в сила присъда по делото от 02.12.2020 год. Навежда се, че няма доказателства дали вредите
са в резултат на незаконното обвинение или от НОХД № 1413/2018 г.
Въвежда възражение, че с привличането на ищеца в качеството му на обвиняем за
леко престъпление / лишаване от свобода до 5 години/, при наличие на тежки обвинения,
заради съдебното му минало, не би следвало да търпи неимуществени вреди. Алтернативно
оспорва размерът на обезщетението като прекомерно и несъобразено с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. В тази връзка: ищецът не бил претърпял вреди в по-
голям интензитет от обичайния; бил е обвиняем за един месец и обвинението е за леко
престъпление с лишаване от свобода до 5 години; претендирания размер е в разрез с
принципа за обезвреда; размерът на обезщетението не е съобразен с икономическия
стандарт в страната.
По отношение на лихвата за забава – възразява срещу искането, защото
производството е прекратено с постановление. Позовава се на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че лихва за забава върху обезщетение за непозволено
увреждане се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
В съдебно заседание ответникът редовно призован се представлява от прокурор в
Окръжна прокуратура гр.Варна, който поддържа депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 19.11.2020 год., на ищеца е подигнато обвинение за престъпление от общ характер
с Постановление за привличане на обвиняем по ДП № 1422/2019 год. на 3-то РУ-МВР Варна
и е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление от общ характер, по чл. 144, ал. 2
вр. с ал. 1 от НК. За това престъпление в особената част на НК се предвижда наказание
2
лишаване от свобода до пет години.
Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Съдържанието на мярката
изисква ищеца като е длъжен да не напуска местоживеенето си, без да уведоми писмено
съответния орган и да се явява при призоваване. След повдигане на обвинението ищеца е
разпитан в тома му качество, при който е заявил, че не се признава за виновен и не желае да
дава обяснения.
Според признат от ответника факт Производството по ДП № 1422/2019 год. на 3-то
РУ на МВР-Варна,Преписка 9707/2019 год. на РП- Варна е прекратено с Постановление №
9707/21.12.2020 год.
С Постановление № 9707 от 21.12.2020 г. на прокурор Н. С.а, при ВРП Досъдебно
производство № 1422/2019 г., по описа на Трето РУ- ОД на МВР – Варна е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
Разследването е продължило около една година, тъй като е образувано с
Постановление на РП-Варна от 01.11.2019 год.
От събраните по делото доказателства съдът установи, че ищеца е многократно
осъждан общо 23 пъти, в периода от 2004 год. – 2019 год., като последно с влязла в сила
присъда от 02.12.2019 г. на РС – Варна по НОХД № 1413/2018г.
Ищецът е задържан в арест Варна на 15.11.2017 год., като обвиняем по ДП №2324/ 17
год. по описа на Първо РУ – Варна с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В периода 15.11.2017 г. до 15.05.2018 г. Д.С. изтърпява неизтърпяна част от
наказание, по което е бил условно - предсрочно освободен, за срок от 6 месеца. На
12.03.2018 г. е приведен в Затвор – Варна.
Присъдата по НОХД №1413/2018 г. е в режим на ефективно изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от 5 години, с начало от 15.05.2018 год. , т.е. включително в
периода 19.11.2020 г. – 21.11.2020 г.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира изцяло.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Иска е частично основателен.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на
Република България, когато е единно и централизирано юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/.
Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК с постановление на прокурора обуславя незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на
повдигнатото обвинение.
Отговорността за незаконното и воденото досъдебно производство е обоснована, тъй
3
като с прекратяването на производството е приравнено на случаите, при които деецът е
признат за невиновен от съда.
Незаконното обвинение обективна се отразява отрицателно отражение върху
личността на обвиняемия.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост.
Прилагането на критерия "справедливост" предполага цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Съгласно задължителната съдебна практика в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай, безспорното установяване факта на незаконното обвинение
против ищеца, което обуславя интереса от претендиране на вреди.
Досъдебното производство, е започнало с привличането на ищеца в качеството на
обвиняем и повдигане на обвинение, определяне на мярка за неотклонение „Подписка“,
проведен е и разпит. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинените му от
незаконното обвинение неимуществени вреди, вследствие на претърпените болки и
страдания, негативни преживявания, като всички те са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Правно релевантни обстоятелства относно размера на обезщетение в случая са: На
първо място е тежестта на незаконното обвинение, за което се предвижда до пет години
лишаване от свобода. Съгласно чл. 93, т. 7 от НК тези деяния не са тежки умишлени
престъпления, по смисъла на закона. Съдът следва да съобрази, че вида на наказанието,
което би могло да бъде наложено на ищеца, ще бъде кумулирано с наложените му наказания
лишаване от свобода за други престъпления и по този начин той не би го търпял реално.
Наказателното преследване е продължило една година.
Неблагоприятните последици са в пряка причинно – следствена връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство.
Незаконното обвинение винаги има негативно отражение върху личността на
обвинения. Факторите, които влияят при определяне на неговия размер са
продължителността на разследването по незаконното обвинение, тежестта на
престъплението, в което е обвинен ищеца, извършените действия от прокуратурата по
отношение на обвиняемия, неговата личност.
Незаконното обвинение обективно причинява неимуществени вреди, като неприятни
психични преживявания на ищеца, като опасност да търпи ефективно наказание лишаване от
свобода. Спорен е въпроса за продължителността и силата на тези болки. Ищеца е
4
многократно осъждан и е търпял наказание „лишаване от свобода“ ефективно. Такова е
търпял и към момента на разследването по незаконното обвинение. Бъдещо наказание по
незаконното обвинение би се кумулирало с други негови осъждания. В този смисъл ищеца
не го търпял реално.
По делото не са събрани доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди
болки и страдания от незаконното обвинение, освен онези които се търпят от самото
повдигане на обвинението.
За да определи справедливия му размер, настоящият състав съобрази за времето на
незаконното обвинение ищеца е търпял наказание лишаване от свобода и „задържане под
стража“, социално слаб, безработен неженен многократно осъждан.
При преценка на размера на обезщетението съдът прецени и социално
икономическите условия в страната, както и че през това време ищеца е бил в затвора.
Съдът приема, че са налице неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
в минимален размер, касаещи единствено слабо притеснение.
Мотивират от горното съда следва да присъди обезщетение за неимуществени вреди
в минимален размер.
Съдът счита, че за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди
вследствие незаконното обвинение, съобразявайки изложените по горе обстоятелства за
справедлива е сума в размер на 150 лева.
С оглед уважената част на иска за обезщетението, съобразно характера му на главно
вземане, се обуславя основателността на акцесорната претенция за законна лихва, счита от
датата 21.12.2020 год..
П отношение на въведеното от ответника възражение, че е налице хипотеза на чл. 5,
ал. 1 от ЗОДОВ. В случая предходните осъждания, че лицето се намира в затвора по време
на разследването нямат отношение към фактическите предпоставки на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ,
тези обстоятелства не оправдават незаконното обвинение обвинение, но следва да се
отчетат, като обстоятелства влияещи на размера на обезщетението за вреди.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на това обезщетение.
Отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение възниква от момента
на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, т. е.
от момента от които обвинението е признато за незаконно.
От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ гр.София бул.”Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. АТ. СЛ., ЕГН **********, от
гр. Варна, ул. Х.С. №**, З-В., 8 група, №312, сумата от 150 лева, на основание: чл. 2. ал. 1. т.
3 от ЗОДОВ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП 1422/2019 год. по описа на 3 РУ
на МВР — Варна, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 150 лева, считано
от 21.12.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. АТ. СЛ. против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за сумата над 150 лева до претендирания размер от 50 000 лв.,
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по ДП 1422/2019 год. по описа на РУ-ОД на МВР —
Варна, за горницата над 150 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на
страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6