Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2283 гр.
Пловдив 10.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав,
в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2407 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община
Пловдив срещу Решение № 260010 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 3804/2020
г. по описа на Пловдивски районен съд, V н. с.,
с което е отменено Наказателно постановление № 355 от 03.06.2020 г., издадено
от кмета на Община Пловдив, с което на
основание чл. 13, ал. 5 от Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за
издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно – информационни
елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив/Наредбата/ на „АТУМ
РЕКЛАМИ“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева за
нарушение на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, Т.1 вр. чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят
моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.Излага
доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба „АТУМ
РЕКЛАМИ“ ООД, чрез процесуален представител адвокат К., оспорва жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
на ПРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна във въззивното производство, за което решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 355 от 03.06.2020 г., с което кметът на Община
Пловдив, на основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата е наложил на „АТУМ РЕКЛАМИ“ ООД имуществена
санкция в размер на 1000, 00 лева за нарушение на чл.10, ал. 1 вр. чл. 6, ал.
1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
От
фактическа страна в хода на въззивното производство е установено,че при
проверка от Пловдивски общински инспекторат, извършена на 30.04.2020г. е
констатирано,че дружеството жалбоподател е поставило в имот общинска
собственост рекламно – информационен
елемент – тип "Билборд", с размери 4, 00м. /3, 00 м., разположен на
бул. "Цар Борис III Обединител" в близост до магазин
"Фреа", без да има разрешение за ползването на общинския имот към
момента на проверката. Съставен е констативен протокол – серия А №
108283/30.04.2020 г.
„Атум реклами“ ООД е притежавало
Разрешение № 10 РИЕ 12 – 19 от 19.06.2019 г. за ползване на същия имот общинска
собственост за рекламна дейност, но със срок до 31.12.2019 г.
Установено е още,че с писмо от
19.12.2019 г., кмета на Община Пловдив уведомил управителя на санкционираното
дружество, че считано от 01.01.2020 г. за общо пет позиции, сред които и тази
на бул. "Цар Борис III Обединител" пред магазин "Фреа",
разрешение за ползване на имот общинска собственост за рекламна дейност няма да
бъде издадено. Указано било, че в тридесетдневен срок от получаване на писмото
горепосочените рекламни елементи следва да бъдат отстранени доброволно, като
контрол по спазване на указаното ще бъде осъществен от Пловдивски общински
инспекторат.
Въз основа на констатациите при
споменатата проверка е съставен на 14.05.2020г. АУАН Серия А № 4615 /
14.05.2020 г. ,а след това и обжалваното НП.
За да отмени НП, районният съд е
приел,че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Мотивирал
се е с това,че посочените като правна квалификация на нарушението норми не се
явяват задължаващи, систематично са
разположени в Раздел III от Наредбата и регламентират единствено и само реда по
който се издават разрешение за ползване и предпоставящото го разрешение за
поставяне. Приел е от тук,че липсва описание, което да е свързано със
задължение за жалбоподателя да се въздържа от определено неправомерно
поведение, не е формулирано изпълнително деяние – действие и/или бездействие,
обявено от закона за административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, поради което и
описаното нарушение се явява несъставомерно и не може да бъде определено като
обективно отговорно, защото реално такова не се сочи във вменените и считани за
нарушени от жалбоподателя законови разпоредби, както в АУАН, така и в НП,
съгласно императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН.
Мотивирано е още,че в чл.57 от ЗУТ има
ясно разписан ред за премахване на РИЕ,който именно е следвало да се приложи.
Решението е правилно, но касационната
инстанция не споделя част от мотивите на районния съд.
Неправилно е прието, че след като има
разписан ред за премахване на РИЕ в
чл.57 от ЗУТ, то администрацията е следвало да приложи именно него. Този ред не
изключва административнонаказателната отговорност. Още повече, че и в самия ЗУТ
е предвидена такава с разпоредбата на чл.232,ал.5,т.7.
И тук идват нормотворческите
несъответствия. Видно е, че в санкционната норма на ЗУТ предвидената санкция е
от 1000 до 5000лв. без разлика за субекта на нарушението-физическо или
юридическо лице и, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Но
друг закон, не и подзаконов нормативен акт.
В приложимата общинска наредба чл.13,ал.5
предвижда различна санкция според субекта на нарушението – за физически лица в
размер от 100 до 5 000 лв., а на еднолични търговци и юридически лица -
имуществена санкция в размер от 1 000 до 50 000 лв., съобразно тежестта на
извършеното нарушение на наредбата, ако нарушителят не подлежи на по-тежко
наказание по друг нормативен акт.
В чл.22,ал.4 от ЗМСМА е предвидена
възможност за нарушаване на наредбите общинския съвет да може да предвиди глоби
в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени
санкции в размер до 50 000 лв. Но тази рамка на максимална санкция не означава
да се влиза в противоречие със специалния закон,какъвто в случая е ЗУТ.
Последният, в чл.56,ал.2 предоставя на местната администрация възможност и
задължение с наредба да уреди обществените отношения по определяне на ред за
поставяне на преместваеми обекти, подробно изброени чл.56,ал.1, но самият закон
урежда обществените отношения в случай на неспазване на този разписан с
наредбата по чл.56, ал.2 ЗУТ ред, като предвижда изрично административнонаказателна
отговорност. Налага се извод за противоречие на наредбата с по-високия по
степен нормативен акт, а и за уреждане със същата на елемент от обществените
отношения, за които е издадена, а именно административнонаказателните такива,
без за това да е разписано в закона.
Самото изпълнителното деяние, за което
става въпрос също е разписано в ЗУТ - поставяне на рекламен елемент в
противоречие с изискванията на наредбата по чл.56,ал.2 от ЗУТ.
Тук идва и следващата неяснота, която
правилно е била констатирана от районния съд. Но не, че липсва ясно разписано
правило за поведение. Очевидно е, че дължимото правило за поведение е
спазването на изискванията на наредбата за поставяне на РИЕ след предварително снабдяване
с разрешение за това. Но това щеше да е ясно, ако административнонаказващия
орган се беше позовал на чл.232 от ЗУТ. В описаната в обжалваното НП фактическа
обстановка се засяга и липсата на разрешение за ползване на общинския имот, и
липсата на разрешение за поставяне на РИЕ, като двете неща се компилират и
служат за правна квалификация на вмененото нарушение, което не е правилно. Нито
чл.10 от наредбата, нито чл.6,ал.1,т.1, нито чл.6,ал.2 от наредбата, всички
посочени като правна квалификация на нарушението, могат да служат за правна
квалификация на административно нарушение. Чл.10,ал.1 определя компетентния да
издава разрешение за ползване на общински имот орган, срокът за това,
чл.6,ал.1,т.1 също определя компетентния орган, до който следва да се подават
заявленията за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ, а чл.6,ал.2
предвижда изискване в чужди поземлени имоти и сгради разрешение за поставяне на
РИЕ да се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на
поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за наем на
заетата от РИЕ площ и няма нищо общо с фактите по настоящия казус,а още
по-малко може да е правна норма,квалифицираща състав на административно
нарушение. Като правило за поведение в случая,а от тук и като правна
квалификация на вмененото нарушение би могло да служи изречение първо от чл.6,
което незнайно защо фигурира извън ал.1 на чл.6,а именно изискването върху недвижими
имоти да се поставят РИЕ въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред
установен от тази Наредба. Но видно е,че в спорното НП изрично се посочва не
чл.6, а чл.6,ал.1,т.1. Следователно нарушението не е с ясно дадена правна
квалификация, което е абсолютно основание за незаконосъобразност на НП.
Като е приел правилно същото, районният
съд е постановил законосъобразно решение,което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от
17.08.2020 г., постановено по АНД № 3804/2020 г. по описа на Пловдивски районен
съд, V н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: