Р Е Ш Е Н И Е
№………./........
12.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 29.11.2018г., в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 73 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
заведена с вх. №1588/17.01.2018г. по описа на ВОС, РГТО, поправена по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №3083/30.01.2018г., на „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София 1000,
район „Средец", ул. „Дякон Игнатий" №1, представлявано от К.Б.М.-
изпълнителен директор и Н. Д.Д. - зам. председател на съвета на директорите, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт М.Б..
Със
същата срещу „ГЕДИДАР-С” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Ексиновград” ул. „20-та”
№11, представлявано от управителя Г.М.Д., Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са предявени осъдителни искове за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
1. сумата 48 895 лева, представляваща дължима главница
по договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и
Анекс №1 от 25.04.2016г. към него, сключен с кредитополучателя „Гедидар-С”
ЕООД, и договори за поръчителство от 30.07.2015г. и Анекси №1 от 25.04.2016г.
към тях, сключени с поръчителите Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д.,
2. сумата 7 928,04 лева,
представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от
05.04.2016г. до 06.12.2017г.,
3. сумата 822,43 лева,
представляваща дължими префактурирани
разходи за
периода от 14.06.2016г. до 06.12.2017г.,
4. сумата 7 306,34 лева,
представляваща общият размер на дължими съгласно чл.20 и чл.22, ал.2 от Договор
за кредит № 459/30.07.2015г. неустойки, начислени за периода от 05.04.2016г. до
06.12.2017г.
5. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от датата на
сезиране на съда – 17.01.2018г., до
окончателното им плащане.
Наред с това ищецът претендира и осъждане на ответниците да му заплатят
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В хода
на производството е проведено съдебно заседание по чл.143 от ГПК с цел изясняването на фактическата страна на спора, правилното
посочване на релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест
за тяхното установяване, както и две редовни съдебни заседания, в хода на които
са събрани писмени доказателства, изслушано и прието е и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
В
последното открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, ищецът „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД не е взел участие.
Ответниците
„Гедидар-С” ЕООД, Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д., чрез
процесуалния си представител адвокат В.,***, молят за отхвърляне на исковете
спрямо физическите лица – поръчители, като поддържат твърдението си, развито в
представения отговор на исковата молба, че предсрочната изискуемост е настъпила
в предходен момент при осъществяване на уговорените между страните предпоставки
за това, а не с връчването на нотариалната покана, както се твърди от ищеца. По
отношение на дружеството – кредитополучател се поддържа заявеното признание на
главните претенции като се оспорват единствено акцесорните такива за лихви за
забава и разноски с твърдението, че кредиторът е достатъчно обезпечен с
учредената му договорна ипотека и издадената запис на заповед. Въз основа на
ценната книга му е била издадена заповед за изпълнение и съществуването на
вземането по нея е било потвърдено с влязло в сила съдебно решение в
производство по чл.422 от ГПК.
За да се произнесе по
предявените искове, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Предмет
на делото са предявени от ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, искове за
солидарното осъждане на ответниците „ГЕДИДАР-С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д.,
ЕГН **********,***, да заплатят на ищеца сумата 48 895 лева,
представляваща дължима главница
по договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и
Анекс №1 от 25.04.2016г. към него, сключен с кредитополучателя „Гедидар-С”
ЕООД, и договори за поръчителство от 30.07.2015г. и Анекси №1 от 25.04.2016г.
към тях, сключени с поръчителите Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д.; сумата 7 928,04
лева,
представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от
05.04.2016г. до 06.12.2017г.; сумата 822,43 лева, представляваща дължими префактурирани
разходи за
периода от 14.06.2016г. до 06.12.2017г.; сумата 7 306,34 лева,
представляваща общият размер на дължими съгласно чл.20 и чл.22, ал.2 от Договор за кредит № 459/30.07.2015г.
неустойки, начислени за периода от
05.04.2016г. до 06.12.2017г. и обезщетение
за забава в размер на законната
лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на съда – 17.01.2018г., до окончателното им плащане.
Така
предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, че на
30.07.2015г. сключил с ответното дружество „ГЕДИДАР-С” ЕООД договор за кредит №459 от
30.07.2015г., по
силата на който му предоставил в заем сума в размер на 48
895,00 лева за закупуване на скеле, кран и инструменти, срещу насрещно поетото
задължение да бъде върната по реда и при условията, уговорени в
чл.12 и следващите от договора. На същата дата 30.07.2015г. ищецът сключил с
ответниците – физически лица Г.М.Д. и Д.К.Ф.-
Д. договори за поръчителство, с които същите се задължили да отговарят
при условията на чл.122 и сл. от ЗЗД за изпълнение на задължението на
кредитополучателя „ГЕДИДАР-С” ЕООД,
произтичащо от договора за кредит. С Анекс №1 от 25.04.2016г. към договора били
променени сроковете за издължаване на кредита като е приет и нов погасителен
план. С Анекси №1 от 25.04.2016г. към договорите за поръчителство били приети
промените, настъпили в договора за кредит.
Поради
преустановяване на плащанията (считано от 05.03.2016г.) с нотариална покана №2976/09.10.2017г.
на нотариус Костадинова, рег. №446 в НК кредиторът „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД уведомил кредитополучателя „ГЕДИДАР-С” ЕООД и
поръчителите – солидарни длъжници Г.М.Д.
и Д.К.Ф.- Д. за просрочените задължения по кредитния договор в общ
размер на 63 176,70 лева, като им предоставил седмодневен срок, считано от
получаване на поканата, за тяхното погасяване, с предупреждение, че при
неизпълнение кредитът ще се счита за обявен за предсрочно изискуем на основание
чл.23 от договора. Поканата била редовно връчена на длъжниците по реда на чл.47
от ГПК на 25.11.2017г., но същите не погасили доброволно натрупаните задължения в указания им
срок. Същите не били платени и понастоящем.
С оглед
на това и като се основава на настъпила на 06.12.2017г. предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния кредитен договор ищецът моли за
солидарното осъждане на ответниците да му заплатят дължимите и непогасени
задължения по договора за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 към
него от 25.04.2016г., в общ размер на 64
951,81 лева, включваща главница, възнаградителни лихви, префактурирани разходи
(за изпращане на нотариални покани,
падежирала комисиона за управление) и неустойки по чл.20 и чл.22, ал.2 от
договора.
Като се
основава на факта, че с неизпълнението на договорните задължения от страна на
ответното дружество – кредитополучател и поръчителите – солидарно задължени
лица, е лишен от ползването
на дължимата сума, поради което му се дължи обезщетение за ползите, които би имал, ако същата му е
била платена своевременно от длъжниците, ищецът претендира и присъждане на законната
лихва върху
цялото претендирано вземане - главница, лихва, разходи и неустойка.
Ответникът „ГЕДИДАР-С” ЕООД, гр. Варна, признава, че дължи претендираните от ищеца – кредитор суми по
сключения между страните договор за
кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 от 25.04.2016г. към него, като оспорва
единствено дължимост на „законната лихва
върху изтекла лихва”. Извън това
сочи, че кредитът е бил обезпечен с учредена договорна ипотека, въз основа на
която кредиторът е могъл да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, при
което разноските биха били в по-малък размер. С оглед на това и доколкото
кредита е обезпечен, ответникът счита, че не следва да понася по-високия размер
на разноските за исковото производство.
Признание,
че претендираните с исковете суми по договора за кредит се дължат от
дружеството – кредитополучател, но без основание за претендиране на законна лихва върху изтеклата лихва, са
направили и ответниците
– физически лица Г.М.Д. и Д.К.Ф.- Д.,***,
в подадения отговор на исковата молба. Оспорват
обаче, че същите понастоящем се дължат от тях като поръчители като е развито
възражение за погасяване на отговорността им в хипотезата на чл.147 от ЗЗД. Твърдят, в тази
връзка, че предсрочната изискуемост е настъпила при прекратяване на плащанията от страна на дружеството-длъжник,
т.е. на 05.05.2016г.
- първия падеж след Анекс №1
от 25.04.2016г. или на следващия падеж - 05.06.2016г., в съответствие и с постигнатата в
чл.22 от договора за кредит договореност между страните, поради което и след като кредиторът не е предявил иск
срещу длъжника в шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД (до 05.11. или 05.12.2016
год.) то договорът за поръчителство е прекратен.
Оспорват
и получаване на волеизявлението на кредитора за обявяване на целия кредитен
дълг за предсрочно изискуем, като твърдят, че нотариалната покана не им е била
връчена редовно.
Допълнително в хода на проведено подготвително съдебно заседание по смисъла на чл.145 от ГПК ответниците
са обосновали твърдение, че на основание чл. 7, б. „б” от процесния договор за кредит № 459/30.07.2015г. дружеството – кредитополучател „ГЕДИДАР-С” ЕООД е издало запис на заповед за обезпечаване на главницата в размер на 48 895 лева, който запис на заповед е послужил
на ищеца, за да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по частно
гражданско дело №13608/2016 г. на ВРС, 17-ти състав. С влязло в сила
решение №492/22.06.2018 г. по търговско дело № 315/2018 г. на Варненски окръжен
съд е признато за установено, че ответното дружество „ГЕДИДАР-С” ЕООД дължи на ищеца „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД дължи тази сума, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда
до окончателното й плащане, поради което предявените понастоящем искови
претенции за присъждане на главницата и законната лихва върху нея са
недопустими.
От
факта, че този запис на заповед е бил предявен за плащане с нотариална покана,
връчена по реда на чл.47 от ГПК през месец ноември или октомври 2016г., с което
сам кредиторът е счел, че предсрочната изискуемост на вземанията му по договора
за кредит е настъпила в предходен момент, а не както се твърди в исковата молба
на 06.12.2017 г., ответниците - физически лица черпят допълнителен аргумент за
обосноваване на твърдението си, че искът не е предявен в 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД, поради което отговорността им
като поръчители е отпаднала.
При тези насрещни твърдения на страните, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявените искове, съдът
съобрази следното:
По
същество на спора ответникът „ГЕДИДАР-С” ЕООД представя признание по правнозначимите факти, а именно: ползването на
процесния заем, договорните условия, при които същият е предоставен от ищеца;
преустановеност на плащанията; връчването на известието от ищеца за обявяването
на предсрочната изискуемост на процесния заем. Това признание от фактическа и
правна страна се ползва от пълната подкрепа на представените от ищеца писмени
доказателства, поради което съдът намира същото за правно обвързващо.
По
отношение на възраженията на ответниците - поръчителите по заема, основани на
уредената в чл.147 от ЗЗД преклузия на техните задължения по процесния заем,
съдът намира същите за неоснователни. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към предявяването на иска (17.01.2018г.) не са
изтекли шестте месеца от момента на упражненото от ищеца с нотариалната покана
от 09.10.2017г. потестативно право на предизвикване предсрочната изискуемост по
процесния заем. Необосновано е твърдението на поръчителите, че предсрочната
изискуемост следва да се определи от момента на настъпване на нейните
предпоставки, а именно преустановяване на плащанията от заемополучателя. Като
потестативно право, преценката и решението за налагане на предсрочната
изискуемост е във властта на кредитора - заемодател и меродавен за правилото на
чл.147 от ЗЗД е момента, в който това право е надлежно упражнено.
Въз
основа на тези преюдициални приложения се налага извода, че по своето основание
исковете спрямо главния длъжник и поръчителите в този случай са доказани по
основание.
За
проверка на размера на задълженията по процесното заемно правоотношение по
делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, по чието
заключение страните не повдигат спор. Установено е от вещото лице, че по процесния договор за кредит са погасени
само първите шест месечни вноски, като от 05.03.2016г. – падежна дата на следващата месечна вноска, ответниците
трайно са преустановили обслужването на кредита. Към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост (25.11.2017г.) общият размер на дължимата главница по
договора за кредит е 48 895
лева, включващ падежирала и неплатена до този момент част в размер на 12 529,12 лева и редовна,
непадежирала до този момент част от главницата в размер на 36 365,88 лева. И към трите, изследвани от експертизата дати – 24.09.2017г.
(сочена от кредитора в нотариалната покана №2976/09.10.2017г.
дата, считано от която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем); 25.11.2017г. (датата, на връчване на нотариалната покана на кредитополучателя, с
което волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжника) и 06.12.2017г. (твърдяна от ищеца дата на настъпване на предсрочната
изискуемост, зачитайки даден с нотариалната покана 7-дневен срок за доброволно
изпълнение) в регистрите на ищцовото дружество дати се водят вземания за просрочени възнаградителни
лихви в размер на 2 073,13 лева и за
неустойка в размер 5 211,46 лева.
Именно в тези размери предявените
искове следва да бъдат уважени. Не следва да се присъжда водената в
счетоводството на ищеца към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 25.11.2017г.
(датата, на която волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост е достигнало до кредитополучателя) сума от 5 773,25 лева за
законна лихва, доколкото не е доказано от ищеца основанието за начисляване на
такова задължение. Не следва да се присъжда и по-висок от 5 211,46 лева размер на неустойка по чл.20 от
договора. Не може в тази връзка да се приеме сочената от вещото лице (по задача
№2 от експертизата) сума от 29 825,95 лева, тъй като направеното
изчисление е върху пълния размер на главницата от 48 895 лева за целия
период от
05.04.2016г. до 06.12.2017г., а както вече се посочи, предсрочната изискуемост
следва да се счита обявена от 25.11.2017г. (датата, на която волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до
кредитополучателя).
Общият размер на дължимите разходи
и такси по договора е 941,08 лева (към 25.11.2017г.),
съответно 861,08 лева (към 06.12.2017г.). Доколкото тази
претенцията е предявена в по-нисък размер (822,43 лева),
съдът при условията на диспозитивното начало намира същата за доказана изцяло
по основание и размер.
Крайният
извод по същество на спора относно доказаност на основанията и размера на
предявените искове не се разколебава от установения по делото факт, че ищецът
се е възползвал от правата си по гаранционната запис на заповед, издадена по
процесното правоотношение от заемополучателя - ответник в настоящото
производство „ГЕДИДАР-С” ЕООД, като
по реда на чл.422 от ГПК се е снабдил с влязло в законна сила съдебно решение,
признаващо правото му на принудително изпълнение на присъдено парично вземане
по чл.417, т.9 от ГПК. Съвместното упражняване на правата по главното и по
гаранционното правоотношение по съдебен ред, имащо за цел да постигне съдебно
признание на паричното вземане на заемодателя, не е сред обстоятелствата, които
съгласно чл.299 от ГПК съставляват основание за спиране на съдебните
производства, водени по осъдителния иск и по установителния иск по чл.422 от ГПК. Тези съдебни производства и завършващите ги съдебни актове не притежават и
релевантността на правопрепятстващ упражняваната по тях искова защита факт,
установена в чл.298, ал.1 и чл.299, ал.1 от ГПК. Рискът от едновременно
изпълнение на паричния дълг, присъден в полза на заемодателя по чл.422 и чл.124
от ГПК, е въпрос, който следва да бъде решен в хода на самото принудително
изпълнение, въз основа на забраната за злоупотреба с права, но няма
релевантността на правопреграждащо правото на искова защита обстоятелство.
По тези основни фактически и правни
съображения съдът приема предявените искове за доказани в своето основание и
основателни в посочените по-горе размери, поради което ги уважава.
С оглед
безспорно установената забава в плащането като основателна се цени и
акцесорната претенция за дължимо обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на сезиране на съда - 17.01.2018г., до окончателното плащане на задълженията.
При този
изход на спора като частично основателна се преценява и ищцовата претенция за
присъждане на разноските, сторени за настоящото производство. Ищецът не е
представил списък по чл.80 от ГПК. Съобразно доказателствата по делото,
сторените от него разноски по делото се преценяват като доказани в размер на 3
405,17 лева – платени държавни такси (л.2, 46) и възнаграждение за вещо лице
(л.119, 160). От тях по съразмерност с уважената част на исковете ответниците
следва да бъдат осъдени да му репарират сумата 2 988,40 лева.
Частично
основателна се явява и претенцията на ответниците – физически лица Г.Д. и Д.Ф.
– Д. за присъждане на разноски. Съобразно представените доказателства (л.156),
същите са сторили разноски в общ размер на 2 480 лева - платено адвокатско
възнаграждение. По съразмерност с отхвърлената част на исковете ищецът следва
да бъде осъден да им заплати сумата 303,54 лева (по 151,77 лева на всеки един
от тях).
Воден от
тези мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ГЕДИДАР-С” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Ексиновград” ул.
„20-та” №11, представлявано от управителя Г.М.Д., Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на „МИКРОФИНАНСИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София 1000,
район „Средец", ул. „Дякон Игнатий" №1, представлявано от К.Б.М.-
изпълнителен директор и Н. Д.Д. - зам. председател на съвета на директорите, сумата 48 895 лева (четиридесет и осем
хиляди осемстотин деветдесет и пет лева), представляваща дължима главница по договор за кредит №459 от 30.07.2015г. и Анекс №1 от
25.04.2016г. към него, сключен с кредитополучателя „Гедидар-С” ЕООД, и договори
за поръчителство от 30.07.2015г. и Анекси №1 от 25.04.2016г. към тях, сключени
с поръчителите Г.М.Д. и Д.К.Ф.-Д., както и сумата
2 073,13 лева (две хиляди и седемдесет и три лева и тринадесет стотинки),
представляваща дължими и неплатени на падежа договорни лихви за периода от
05.04.2016г. до 06.12.2017г., както и сумата 822,43 лева (осемстотин двадесет и два лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща дължими префактурирани
разходи за
периода от 14.06.2016г. до 06.12.2017г., както и сумата 5 211,46 лева (пет хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща общият размер на дължими съгласно чл.20 и от Договор за кредит №
459/30.07.2015г. неустойки, начислени за
периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на сезиране на съда – 17.01.2018г., до окончателното им плащане, както и сумата
2 988,40 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление
гр. София 1000, район „Средец", ул. „Дякон Игнатий" №1,
представлявано от К.Б.М.- изпълнителен директор и Н. Д.Д. - зам. председател на
съвета на директорите, срещу „ГЕДИДАР-С” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Ексиновград” ул. „20-та”
№11, представлявано от управителя Г.М.Д., Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, осъдителни искове за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца дължими и неплатени на падежа
договорни лихви за периода от 05.04.2016г. до 06.12.2017г. в размер над присъдената сума от 2 073,13 лева до пълния
претендиран размер от 7 928,04 лева, както и дължими съгласно чл.20 и чл.22, ал.2
от Договор за кредит № 459/30.07.2015г. неустойки, начислени за периода от
05.04.2016г. до 06.12.2017г. в размер
над присъдената сума от 5 211,46 лева до
пълния претендиран размер от 7 306,34 лева, като
недоказани.
ОСЪЖДА „МИКРОФИНАНСИРАЩА
ИНСТИТУЦИЯ ДЖОБС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление
гр. София 1000, район „Средец", ул. „Дякон Игнатий" №1,
представлявано от К.Б.М.- изпълнителен директор и Н. Д.Д. - зам. председател на
съвета на директорите, да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, и Д.К.Ф.- Д., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, сума
в общ размер на 303,54 лева (по
151,77 лева на всеки един от тях), представляваща сторени
разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на исковете, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: