М О Т И В И
към присъда № 35/08.09.2015 год. по НОХ дело № 263/2015 год. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора
Обвинението против подсъдимия В.Ш. е за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 18.05.2015 год. в района на км. 221 + 00 на автомагистрала
„Тракия” в землището на с. С., обл. Стара Загора при управление на моторно
превозно средство - влекач марка „МАН” с полски peг. № WF5032G и прикачено към
него полуремарке марка ”FPUEHAUF” с полски рег. № WF 370 AH, в посока от запад
на изток, в южното платно, нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. І
от ЗДвП - “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, тъй
като водачът В.Ш. не е следял непрекъснато пътната обстановка, не е контролирал
непрекъснато управлявания от него влекач с полуремарке и не е осъществявал
непрекъснато, адекватно и безаварийно движението на управлявания от него влекач
с полуремарке по начин непозволяващ безпричинното му напускане на дясната
активна лента за движение на автомагистралата, както и безпричинно е навлязъл в
крайната дясна лента за принудително спиране при скорост от порядъка на 90
км/час, при наличие на спрял лек автомобил и стоящ до вратата на водача му
човек–пострадалия Т. Л. С..
- чл. 58. т.3 от ЗДвП – “При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по
лентата за принудително спиране”, тъй като водачът В.Ш.допуснал
управлявания от него влекач с полуремарке, с дясната си част да навлезе и да се
движи по лентата за принудително спиране на автомагистралата и в резултат на
което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Л. С.
с ЕГН **********.
В проведеното съдебно заседание се конституираха пострадалите Н.Т.С. и В.Т.С.
в качеството на частни обвинители по делото чрез упълномощеният от тях
повереник адв. О.Т..
В съдебното заседание
представителят на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, базирайки се на
събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от
подсъдимия В.Ш. самопризнания по реда на чл.
371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по
безспорен и категоричен начин. Счита, че подсъдимия Ш. следва да бъде признат за
виновен и предлага да му се наложи наказание “Лишаване от свобода” към
средния размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, за срок от
три години, което след редукцията съгласно изискванията на чл. 58а, ал. 1 от НК
да е в размер на две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, с оглед чистото му съдебно минало и цялостното
му поведение по време на разследването, обективизирано като самокритично
отношение в качеството му на водач на МПС. Взема становище, че подсъдимият
следва да бъде лишен и от правото да управлява МПС за времето на наложения му
изпитателен срок.
Повереникът на частните
обвинители адв. О.Т. поддържа изцяло становището на представителя на държавното
обвинение, като моли съдът да му наложи наказание “Лишаване от свобода” в
размер на две години с пет години изпитателен срок и да бъде лишен от правото
да управлява МПС за срок от три години, тъй като счита, че това ще е по -
справедливо. Моли също така да се присъдят на частните обвинители направените
разноски по делото.
Служебният защитник на подсъдимия В.Ш. – адв. Д.Е.
подкрепя становището на прокурора по отношение на наказанието лишаване от
свобода. Във връзка с лишаването на подсъдимия от правоспособност взема
становище, че същото следва да е за срок от две години, тъй като това е
основната му дейност, с която подсъдимия се занимава и изкарва прехраната за
семейството си. Моли също така съдът да отмени наложената спрямо подсъдимия
процесуална мярка “Забрана да
напуска пределите на Р. България“ и да се отмени взетата му в хода на
ДП мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 1 500 лева.
Подсъдимият В.Ш. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред
съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и
да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. В последната си дума заявява, че съжалявам
за това, което е извършил, моли за снизхождение и за минимално наказание.
От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият В.Ш., което
се подкрепя изцяло от събраните в хода на наказателното производство доказателства:
показанията на свидетелите и от писмените доказателства: докладна
записка рег. № 2168 от 19.05.2015 год. /л. 10 от ДП/; Доклад за установен факт
и предприети действия /л. 9 от ДП/; съобщение от 18.05.2015 год. /л.11/; Полица
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /л.
21/; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 26/; Протокол за
доброволно предаване от 26.06.2015 год. /л. 30/; Препис извлечение от акт за
смърт от 19.05.2015 год. /л. 31/; Удостоверение за наследници изх. № 1400 от
22.05.2015 год. издадено от Община – гр. Пловдив /л. 32/; Протокол за оглед на
местопроизшествие при ПТП от 18.05.2015 год. /л. 33/; Протокол за оглед на ПТП
/л. 36/; Албум на посетеното местопроизшествие
изготвен от БНТЛ при ОД на МВР – гр. Стара Загора /л. 37 - л. 42/;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
19.05.2015 год. /л. 51/; вносна бележка от 26.05.2015 год. за внесена парична
гаранция /л. 52/; протокол за разпит на обвиняем от 19.05.2015 год. /л. 54/;
Съдебномедицинска експертиза на труп № 121/2015 год. /л. 61 - л. 65/ Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта /л. 66/; тройна автотехническа експертиза и скица на
ПТП /л. 69 - л. 82/; справка за съдимост рег. № 1774 от 19.05.2015 год.
издадена от Районен съд – гр. Стара Загора, като справката е направена в
Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието /л. 85/; писмо от
Дирекция “Национална система 112”, “Районен център 112” – гр. Бургас /л. 87/;
приемо - предавателен протокол от 19.05.2015 год. на парични суми /л. 90/;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
15.07.2015 год. /л. 94/; Протокол от 15.07.2015 год. за разпит на обвиняемия В.Ш.
/л. 99/; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
15.07.2015 год. /л. 111/; Пълномощно и договор за правна помощ от 07.07.2015
год. на адв. О.Т. /л. 121/; обвинително заключение от 16.07.2015 год. /л. 124
от ДП/ и справка издадена от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Р. България за водените с/у подсъдимия ДП към дата 20.07.2015
година, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Ш. е роден на *** год., гражданин на Р. П.,
не осъждан, със средно образование, женен, с постоянен и настоящ адрес: с. Я.,
воеводство М., Р.П., с персонален номер /ЕГН/ ***********. Същият е
правоспособен водач на МПС категория „В” ,”С”, „ВЕ” и „СЕ”, като притежава
свидетелство за управление с № 02042/01/1426 издадено в Полша /л. 22 от ДП/.
Същият е работил като шофьор в търговско дружество „Т.” ООД – гр. В., Р. П..
На 18.05.2015 год. подсъдимия Ш., като водач управлявал
товарна композиция, състояща се от автомобил влекач марка „МАН” с полски, peг.
№ WF5032G и прикачено към него полуремарке марка ”FPUEHAUF”, с полски рег. № WF
370 AH. Извършвал превоз на товари през Р. България, като се движел по
автомагистрала „Тракия”.
По обяд на 18.05.2015 год. подсъдимия Ш. преминавал през
участъка на АМ ”Тракия”, гр. Пловдив – гр. Стара Загора, като се движил в посока от запад на изток. Същият ден в
същата посока и по същия участък на АМ “Тракия” се движел л.а. „Опел Инсигния”
с рег. № РВ 9966 МК, управляван от св. Б. Хр. К.. Свидетелят К. е също
правоспособен водач на МПС /л. 19 - 20/ и пътувал от гр. Пловдив за гр. С..
Заедно с него в автомобила пътувал и пострадалия Т.Л.С.. Времето било сухо и
слънчево. Трафикът не бил интензивен. Към 15.30 часа те преминали разклона на
АМ ”Тракия” за гр. Стара Загора. В района на км. 220 свидетелят Караянков
забелязал, че на таблото на автомобила свети лампа за неизправност - индикираща
налягането на маслото в двигателя, т.е. имало сигнал за техническа повреда.
Поради тази причина св. К. отбил вдясно и навлязъл в лентата за принудително
спиране, в т. нар. аварийна лента, и загасил
двигателя. Същият поставил на 80 -100 метра, западно от спрения автомобил в
аварийната лента, предупредителен триъгълник и се върнал при автомобила.
Автомобилът бил спрян изцяло в лентата за принудително спиране на 0.90 - 0.95 метра
навътре, спрямо левия й край, граничещ с дясната активна лента на
автомагистралата очертана с хоризонтална маркировка - бяла непрекъсната линия.
Двамата св. К. и пострадалия С. отворили капака на двигателя и предприели
действия за установяване на повредата. Свидетелят К. седнал на мястото на
водача и запалил двигателя. Лампата светела. В това време, за да наблюдава
уредите, пострадалия Савов стоял отвън от автомобила, прав до вратата на водача
с гръб на запад. Вратата на водача била открехната /полуотворена на 35 – 40 см./.
Вниманието на пострадалият Савов и св. К. било изцяло насочено към
установяването на повредата.
В това време от
запад се приближавала товарната композиция–товарен автомобил влекач с
полуремарке управляван от подсъдимия Ш.. Товарната композиция се движела със скорост
от порядъка на 90 км./час в дясната актива лента на автомагистрала ”Тракия”.
Преди да достигне до спрения от св. К., в лентата за принудително спиране лек
автомобил, товарната композиция с водач подсъдимия Ш. започнала да променя
посоката си на движение, като започнала да се отклонява вдясно и постепенно да
застъпва непрекъснатата бяла линия на пътната маркировка, очертаваща лентата за
принудително спиране. На отстояние от порядъка на не по - малко от 70 метра,
преди спрения лек автомобил, товарната композиция с дясната си част навлязла в
лентата за принудително спиране. Движейки се по този начин, с посочената по-горе
скорост, товарната композиция блъснала с предната си дясна част лявата страница
на спрелия лек автомобил, като при този удар била блъсната леко отворената
предна лява врата и пострадалия С.. При удара предната лява врата и пострадалия
С. били понесени и отхвърлени напред и встрани. Лекият автомобил не се отместил
от удара, който за него бил странично- прохлузен и поради това свидетеля Караянков
не получил никакви телесни увреждания. След удара товарната композиция последователно
се насочила наляво, като навлязла в крайната лява активна лента на
автомагистралата, след което се отклонила вдясно и навлязла в лентата за
принудително спиране, където и спряла. От влекачът слязъл водача - подсъдимия Ш.,
който при вида на пострадалия се хванал за главата. В това време св. К.
позвънил на тел. 112, съобщил за случилото се и поискал помощ. Пристигнал медицински
екип на спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалия Савов и екип на
пътна полиция, в състав –св. Г. /л. 58/ и св. В. /л. 59/, които запазили
местопроизшествието.
В резултат на удара пострадалият Тодор Любомиров Савов
претърпял несъвместими с живота множествени травматични увреждания, които
довели до смъртта му.
Видно от
изготвената по ДП съдебно - медицинска експертиза на труп № 121/2015 год. от
д-р Т.С. – съдебен лекар при МБАЛ ”проф. д-р Стоян Киркович” АД – гр. Стара
Загора /л. 61 от ДП/, травматичните увреждания на пострадалия са следните: черепномозъчна травма -
разкъсноконтузна рана в тилна област на главата, кръвонасядане на меките
черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, масивен кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; гръдна травма -
множество охлузвания на гръдния кош, счупване на гръдната кост и ребра в
двете гръдни половини, контузия на двата бели дроба, разкъсвания на десния бял
дроб; травматична ампутация на дясна ръка през раменната става; счупване на
дясната лопатка; многофрагментарно счупване на дясна раменна кост; многофрагментарно
счупване на срамна кост на таза вдясно; счупване на дясна седалищна кост,
кръстовата и опашна кост; разчленяване на дясната кръснопоясна става;
разчленяване на гръбначния стълб; малокръвие на трупа и вътрешните органи; оток
на мозъка и белите дробове; множество охлузвания и кръвонасядания на лицето,
горните и долните крайници, лявата поясна област и дясна седалищна област; разкъсноконтузна
рана на дясната подбедрица, които са несъвместими с живота. Съгласно
заключението на извършената съдебно медицинска експертиза, описаните по-горе
травматични увреждания са причина за смъртта на пострадалия Т.Л.С. и тези
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизмът блъскане на пешеходец от тежкотоварен автомобил.
По повод на така възникналото и протекло ПТП започнало и
досъдебно наказателно производство № ЗМ 217/2015 год. по описа на ОД на МВР –
гр. Стара Загора. При провеждане на досъдебното производство за изясняване, от
техническа гледна точка на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието
е била изготвена тройна автотехническа експертиза /л. 69 - 83 от ДП/. От
съвкупната преценка на представеното експертно заключение и всички доказателства
по делото се установява, че св. К. с поведението си, като водач на лек
автомобил, не е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като не е станал причина
да възникне опасност за движението. Същият е спрял лекият автомобил в лентата
за принудително спиране, по повод техническа неизправност. Поставил е
предупредителен триъгълник на 80 – 100 метра западно от спрения автомобил.
Лекият автомобил е отстоял на 0.90 - 0.95 см. с левите си габарити надясно от
бялата маркировка очертаваща границата с активната дясна лента, по която е
следвало да се движи товарната композиция с водач подсъдимия Ш.. Спреният по този
начин лек автомобил в аварийната лента, вън от активната дясна лента за
движение, не представлявал пречка за преминаващите автомобили, в посока от
запад на изток. За приближаващите от запад е нямало никакви зрителни прегради,
които да пречат или ограничават своевременното възприемане на обозначения от
св. К. спрял лек автомобил в аварийната лента. След анализ на деформациите получени
по двата автомобила, експертизата е категорична, че към момента на удара товарния
автомобил е навлязъл на около 0.90 м. навътре в лентата за принудително спиране.
Ударът на спрения лек автомобил е странично прохлузен, от което експертите са
обосновали заключение, че надлъжните оси на двете ППС са били успоредни една на
друга. В подкрепа на този извод са деформациите и по двата автомобила, въпреки
голямата разлика в техните маси. Експертизата обосновано е приела, че това
разположение на осите разкрива постепенно навлизане на товарната композиция от
дясната активна лента в лентата за принудително спиране, което навлизане
обективно е могло да стане на разстояние не по - малко от 50 - 70 метра, преди
спрелия лек автомобил. В динамика - първата точка на контакт м/у двете ППС е
била със задния ляв калник на л.а. на 0.75 метра след задния му габарит.
Веднага след този контакт водачът на товарният автомобил е реагирал рефлекторно
с волана, насочвайки композицията косо наляво към средата на платното за
движение. С това си поведение влекачът е навлязъл в лявата активна лента, след
което се насочил отново вдясно и спрял в лентата за принудително спиране на
около 172 метра. Посочената динамика на възникване и протичане на ПТП обективира
причината за навлизането на товарната композиция в лентата за принудително
спиране, а именно загубата на контрол над управлението на влекача от страна на
водача му подсъдимият Ш.. Рефлекторната реакция – завиването наляво с волана, след
първия контакт м/у двете ППС показва, че едва при него водача /подсъдимия Ш./ е
възстановил контрола си в/у товарната композиция и е предприел последващите
действия за отклоняване на влекача наляво от спрения лек автомобил. Макар и
закъсняла, тази му реакция е довела до описаната от експертите механика на два
удара: Първи – инициален, при който предна дясна част на кабина на товарния автомобил
– влекач, последователно, странично прохлузно удря спрелия лек автомобил, след
това пътника отзад, стоящ отляво до лек автомобил и удар на предната лява врата
на лек автомобил през тялото на пострадалия и втори последващ удар на десния
край на задната броня на полуремаркето в предните леви състави на лекия
автомобил. Втория удар е следствие от промяната в траекторията на движение на товарният
автомобил косо наляво в резултат рефлекторна реакция на подсъдимия Ш. със
завъртане волана наляво.
Подсъдимият Ш., като водач на товарна композиция /влекач
марка „МАН” с полски peг. №WF5032G и прикачено към него полуремарке марка
”FPUEHAUF”, с полски рег. № WF 370 AH/ е имал техническа възможност да
предотврати пътно транспортното произшествие, т. е. да не допусне и избегне удара
на спрения лек автомобил и стоящия до него пострадал С. като запази контрола
над управлението и непозволи на влекача и полуремаркето безконтролно да
напуснат дясната активна лента за движение и да навлезе в аварийната лента.
Подсъдимият Ш. е следвало непрекъснато и неотклонно да следи
пътната обстановка и да осъществява адекватно и безаварийно движение на
управлявания от него товарен автомобил; да не навлиза в аварийна лента при наличието
на спрял автомобил в нея и стоящ до него човек и не на последно място
непрекъснато да контролира управлявания от него влекач с полуремарке и да не
позволява да напуска безпричинно лентата си за движение, в случая дясната
активна лента на автомагистралата.
Подсъдимият Ш. е управлявал технически изправни влекач и
полуремарке. Нямало е никакви зрителни прегради, които да ограничават или
пречат на подсъдимият Ш. да види и възприеме своевременно спрения и обозначен лек
автомобил на св. К. и поради това след съвкупната преценка на всички посочени
по-горе доказателства се налага единствено обоснования извод, че по описания
начин с деянието си подсъдимият В.Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
343, ал. І , б.”В”, във връзка с чл.342
ал.1 от НК.
Това е така, понеже в случая
опасността за движението има за причина допуснатите от подсъдимият В.Ш. при
управлението на товарна композиция /влекач марка „МАН” с полски peг. № WF5032G и
прикачено към него полуремарке марка ”FPUEHAUF”, с полски № WF 370 AH/
нарушения на следните правилата за движение, а именно: чл. 20. ал. І
от ЗДвП - ”Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”,
тъй като водачът В.Ш. не следял непрекъснато пътната обстановка, не е
контролирал непрекъснато управлявания от него влекач с полуремарке и не е осъществил
непрекъснато, адекватно и безаварийно движение на управлявания влекач с
полуремарке по начин непозволяващ безпричинното напускане на дясната активна
лента за движение на автомагистралата, както и безпричинно навлязъл в крайната
дясна лента за принудително спиране, при скорост от порядъка на 90 км./час при наличие
на спрял лек автомобил и стоящ до вратата на водача му човек –пострадалият Т.Л.С.
и чл. 58. т. 3 от ЗДвП - „При
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи по лентата за
принудително спиране”, тъй като водачът В.Ш. е допуснал управлявания от
него влекач с полуремарке, с дясната си част да навлезе и да се движи по
лентата за принудително спиране на автомагистралата, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Т.Л. С. с ЕГН **********.
С
оглед на което съдът прие за установено по безспорен начин, че с деянието си
подсъдимият Ш.
е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както
от обективна, така и от субективна страна.
Деянието е извършено виновно по непредпазливост, като
подсъдимият В.Ш. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, поради което и на основание
цитираните по – горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и
наказан.
Вид и размер на наказанието
При определяне видът и размерът на наказанието
на подсъдимия В.Ш.
съдът приема, че
са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, критично отношение към
извършеното от него престъпление в качеството му на водач на МПС, както и цялостното му поведение по време на разследването, тъй
като същия е признал вината си и е
поискал още на досъдебното производство делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
За извършеното от подсъдимия В.Ш. престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание от две до шест
години “Лишаване от свобода” и “Лишаване от право да управлява МПС”.
При така изложеното съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: направените
от подсъдимия самопризнания и изразеното искрено съжаление и разкаяние за
случилото се, а ката отегчаващо вината обстоятелство - високата обществена
опасност на деянието.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Ш. наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер на три
години, което след като бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58а, ал. 1
от НК следва да бъде две години лишаване от свобода, изтърпяването
на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се отложи за изпитателен срок от три
години.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимия В.Ш. следва да се наложи и допълнително
предвидено в закона наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита че този размер и вид наказание отговаря в максимална степен
на целите на наказанието съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК и ще изиграе своята
възпираща и превъзпитателна роля както спрямо осъденото лице, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
При така изложеното съдът счита, че подсъдимия В.Ш. на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати и направените по делото
съдебни и деловодни разноски, а именно:
-по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените по
досъдебното производство разноски в размер на 959,52 лева;
-по бюджетната сметка на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора
направените разноски за превод на обвинителния акт в размер на 248,40 лева;
-по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора разноски в размер
на 50.00 лева, възнаграждение за преводача за превод в съдебно заседание;
-направени от частните обвинители Н.Т.С. и В.Т. Савов разноски за адвокатски
хонорар на техния повереник в размер на 1000 лева.
Причини – неспазване от страна на подсъдимия В.Ш. на правилата за движение по
пътищата, съгласно ЗДвП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: