Решение по дело №640/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 820
Дата: 3 май 2023 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20237180700640
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е 

 820

гр. Пловдив,  03.05.2023г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, XХIII касационен състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                Председател: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                               Членове:       1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                      2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

 при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов  КАД № 640 по описа за 2023 година на Административен съд – Пловдив,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационна жалба на ГДИН, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ч. против Решение № 1669/05.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1129/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

С подадената жалба се обжалва решението, като се излагат аргументи за пълна неоснователност на предявения иск.

В съдебно заседание, касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът Л.А. не се явява лично, представлява се от адв.Х., която излага аргументи за потвърждаване на оспорения съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило  по искова молба, предявена от Л.С.А., ЕГН **********, според която се иска ГДИН да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на общо 25 000 лв., за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания. Конкретно сочи, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в психически тормоз и неспокоен сън. В първоначалната искова молба ищецът посочва, че в затвора Пловдив е бил лишен от хигиена, храна и лекарства, както и от 4 кв.м. площ. Твърди, че банята е със счупени душове, прозорци и мръсни плочки, както и слабо налягане на водата. Посочва, че лекарката е некомпетентна и същата е отказала да му извърши преглед. Твърди, че е социално слаб, а е лишен от социални консумативи. По отношение на санитарния възел в килията посочва, че е мизерия, има влага и е без аспирация. Сочи още, че шкафовете са мизерни и твърди наличие на дървеници и хлебарки. За столовата сочи, че има лоша хигиена и вони от канализацията. За пералното помещение твърди, че не се спазва никакъв график, а предоставяните сапун и прах са недостатъчни. Сочи липса на предпазни мерки във връзка с COVID-19. Твърди, че подадените молби за съответните консумативи биват изхвърлени от ИСДВР Ч. в коша. Според ищеца служителите от администрацията на Затвора-Пловдив, умишлено го поставят в неблагоприятни условия и че няма надежда за по-добър живот. В молба за изправяне на исковата молба, ищецът А. преповтаря исковите претенции от първоначалната молба, като посочва и още двама ищци М.М.и Е. С. с искане за присъждане на обезщетение и за тях в размер съответно на 15 000 лв. и 27 000 лв. На ищеца А. изрично са дадени указания с Разпореждане № 4168 от 02.07.2020г. за уточняване броя на ищците. С допълнение към искова молба от 15.07.2020г. е уточнено, че другите искови молби са отделно, като посочва и по-кратък исков период от 10.07.2019г. до 23.12.2019г., с твърдения за мръсотия, влага, мухъл, хлебарки, дървеници и непредоставяне на дезинфектанти.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е уважил частично като основателен искът на ищеца и е присъдил като обезщетение сумата от сумата в размер на  2 288 лв. за претърпени неимуществени вреди за периодите от 03.05.2015г. до 21.12.2015г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. в Затвора-Пловдив. В останалата част е отхвърлил предявения иск за разликата до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното :

От събраните по делото доказателства и от постъпила по делото справка относно правното положение на Л.С.А. и становище от 16.08.2021г. /л.145-148/ на Затвора-Пловдив се установява, че същият е търпял наказание „лишаване от свобода“. В Затвора-Пловдив същият е пребивавал в два периода - от 11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от 25.02.2020г. до 12.06.2021г.

В становище от 09.09.2021г. /л.206/ на Затвора-Пловдив е посочено, че за периода от 03.05.2016г. до 21.12.2015г. липсва подробна информация за броя на настанените лица в килите, в които е настаняван А., тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци.

В становище от 16.08.2021г. /л.145-148/ на Затвора-Пловдив е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът в периода 15.02.2019г. до 04.06.2020г., тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.

Видно от приложеното, за няколко периода /от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. в помещения №4, №18, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

В становището се посочва още, че на всички лишени от свобода в Затвора гр. Пловдив е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода по изготвен график на доброволен принцип, като за това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора.

По делото е приложена справка  (л.50-52) от В.Т.– мл.експерт в Затвора – Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив, график за разпределение на времето на л.св. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на  лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на бельото, по преценка на лиш.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като подаде нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта. За поддържане на хигиената в западната затворническа столова са назначени двама лиш.св. към домакинския щат на Затвора-Пловдив. При извършвани проверки е установено, че хигиената на обекта е задоволителна. В становището  е посочено още, че в Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на перилни и почистващи препарати, както и допълнителни такива, вкл. дезинфектанти. Дезинфектанти с рисково съдържание се раздават единствено на чистачите на постове, преминали инструктаж за правилна употреба и за контролирана употреба от останалите лиш.св. На лиш.св., които нямат собствени дрехи и обувки, администрацията на затвора е осигурила такива, а тези които желаят да получат дрехи и обувки, но имат собствени, подават молба до Набалника на Затвора-Пловдив, които обикновено биват одобрявани, като е посочено, че от Л.А. не е постъпвала молба със становище от ИСДВР, че е крайно нуждаещ се от дрехи и обувки.

Към становището са приложени копия от таблица за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати, копия от документи за раздавани препарати за м.3, м.4 и м.5 2020г., копия от молби за допълнително осигуряване на препарати, извън утвърдените таблици и копие на Заповед № ЛС-04-161 на Министъра на правосъдието, ведно с утвърдени таблици за полагащите се безплатно облекло и обувки (л.53-73). Приложени са още и копия на седмични менюта за обща и диетична храна за 2009г., 2010г., 2013г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. 2019г. и 2020г. (л.74-87).

Видно от приложена по делото заповед №Л-2180/16.08.2019г., Ищецът е устройван на работа като ръчник в „Обособено производство“, считано от 19.08.2019г., първоначално за срок от един месец на доброволен труд, с цел обучение, след което на заплащане в зависимост от заработката.

По делото е приложено становище от главния счетоводител на Затвора-Пловдив, според което за периода от 03.05.2016г. до 21.12.2015г. , в който А. ***, няма сключен договор за дезинсекция и дератизация, а услугата се е организирала със заявки от съответното териториално поделение на ГД „ИН“. Услугата се е извършвала със собствени препарати, но с персонал и техника на изпълнителя по заявката, като всяка услуга се удостоверява с документ издаден от изпълнителя. За периода от 15.02.2019г. до 04.06.2020г., дейностите по дезинсекция и дератизация се извършват съгласно сключен договор между ГД „ИН“ гр.София и „ДДД 1“ ООД, съответно дератизация - два пъти годишно и дезинсекция -шест пъти годишно. Като доказателство за извършените ДДД обработки по делото са представени фактури и протоколи по месеци и години (л.151-203 и л.212-214).

В становище към рег. № 7214/07.09.2021 г. от Затвора-Пловдив /л.207-208/ се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от А.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Няма изградена вентилация, като помещенията се вентилират от прозорците в стаите и санитарните възли. Същото се отнася и до наказателните килии.

В справка от началник сектор ФЛКР при Затвора-Пловдив, при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на  лишените от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп, освен при отстраняване на ВиК повреди.

С писмо изх. №1627/07.10.2021г. от ЦПЗ-Пловдив по делото са постъпили медицински документи. Видно от писмото ищецът Л.А. е лекуван стационарно в ЦПЗ-Пловдив от 04.06.2019г. до 24.06.2019г., когато е диагностициран с лека умствена изостаналост и му е изписано медикаментозно лечение. Допълнително с изх.№ 1764/27.10.2021г. от ЦПЗ-Пловдив по делото постъпва справка, според която ищецът два пъти е хоспитализиран в ЦПЗ-Пловдив – от 04.06.2019г. до 24.06.2019г. и от 11.03.2021г. до 08.04.2021г. В справката е посочено, че А. не е проследяван активно в ЦПЗ-Пловдив, като прегледите се извършват по негово собствено желание, а при желание същият може да посещава и амбулаторно лекуващ психиатър, за което липсват сведения. Посочено е също, че е уместно да приема медикаменти.

По делото са разпитани като свидетели лицата М.М.М.и Е. Й.С..

В отговор на поставените му въпроси свидетелят М.заявява пред съда: „Познаваме се С Л. от два - три месеца. Л.А. ***. В Затвора Пловдив условия са супер критични Таваните са мазни и черни. Килиите са пълни с изпражнения. Има дървеници и хлебарки. Лицето А. беше с рана отзад на главата и когато казваме това на охраната, от охраната казват: “ Циганин, мангал“ и ме бутат, после ме фиксираха. Аз само исках да окажа съдействие на Л., течеше му кръв с гной. Полицаят каза: „С един престъпник по-малко, повече хляб за теб.“

Не са ни предоставени никакви дрехи. Аз лично съм със скъсани обувки, с мокри чорапи и съм с температура. Виждал съм го да подава молби. Надзирателите ги късат и идват да го бият. Вечер ни пребиват и камерите се изключват нарочно, уж, че е изолация. Не му дават лекарства, когато го болеше ухо. Чукам по вратата и искам на него да помогна. Бях потресен от действията на органите. В чл.3 от ЗИНЗС се казва, че всеки един лишен от свобода се зачита като човек. Те обратно правят. Законите в Република България се прилагат само на хартийка.

Осем месеца бяхме 8 човека в една килия. След един месец станахме 4 човека. Храната е като за прасетата - вода и брашно, останалото се краде. Има малко прозорче, останалото е влага, дървеници и хлебарки. Санитарният  възел се намира в дъното на килията. Подавал съм жалби до омбудсмана и аз съм писал жалбите на Л. А. и съм посочил на база на чл. 46. Те ни нарушават правата, лишават ни от правата, които са регламентирани от Министерството на правосъдието. Говора за помещение №18 в Затвора Пловдив. Лишават ни от препарати за почистване, нямаме шампоани, душовете не работят.“.

Свидетелят С. заявява: „Познавам Л.А. от 2019 г. Били сме заедно в Затвора – Пловдив. Условията в затвора са критични. Има плесен, хлебарки, дървеници. Нямаме достъп до топла вода. Не ни се предоставят необходимите дрехи и обувки. Храна се предоставя от шефката на кухнята, говоря за обща храна, която ни се полага. Отношението на надзирателите към Л., към мен и въобще към е затворниците е лошо. Имам предвид грубо държание, неизпълнение на нуждите на човека. Лекарства не ни се дават, лекар не се осигурява. Зная, че Л. е подавал многократно молби за дрехи и обувки при г-н Ч. – ИСДВР. В една килия сме били между 8-10, понякога дори 11 човека.

Не съм бил в една килия с Л., но съм бил с други. Не зная Л. да е имал собствени дрехи и обувки, той е социално слаб. Относно това дали всеки месец са ни давали перилни и почистващи препрати, заявявам, че веро не са ни давали, а по един прах за пране за двама човека. Дават ни и по един свински сапун, срамота е, даже не можеш да се изкъпеш. Четки и пасти също няма. Хигиената в килията се поддържа от самите  затворници.“.

За нуждите на съдебното производство е допусната и изготвена СТЕ с вещо лице П.Т., приета без възражения от страните, заключението по която съдът намира за компетентно изготвено. При извършеният на 27.10.2020г. в интервала между 14.30 и 15.10 часа оглед, експертизата е констатирала, че килия № 4 и №18, обитавани от Л.С.А. представляват правилно четириъгълно помещение в чийто общ контур е вписан санитарния възел. Санитарният възел заема дясното ъгловото пространство за килия № 4 и лявото за килия № 18, диагонално на вратата на помещението. Това разпределение придава на помещението използвано за дневно обитаване и сън „г" образна форма, разделяйки я на по-голяма част разположена фронтално срещу вратата на килията и по-малка част в дясно от същата. Спалните помещения са с бетонен под частично покрит със скъсан балатум за № 4 и бетонен под без покритие за № 18. Стените и тавана са измазани с варова мазилка и боядисани с боя. По тавана и стените на стаята се констатират следи /петна/ от теч и напукани и шупнали слоеве боя. Към момента на извършване на огледа не се установява мухъл. Санитарният възел се състои от умивалня с пластмасова мивка и тоалетна с чугунено клекало. Пода на санитарния възел е с настилка от фаянс /теракот/. Стените са с фаянсови плочки на височина 1,80-1,90 метра. При извършеният на 27.10.2020г. оглед в килия № 4 в санитарният възел /умивалня и тоалетна/ се установи наличие на постоянно течаща студена вода. В умивалнята и тоалетната на килия № 18 не се установи наличие на течаща вода. От служител на затвора на експерта е обяснено, че се случва при слабо налягане водата да не достига до килия № 18, която е крайна точка по трасето на захранващия щранг. В килиите обект на проверка има по два броя прозорци разположени на срещуположната на врата стена в описаната по-голяма част на помещението. Това разположение на прозорците осигурява добра осветеност на централната /по-голямата/ част на помещението и по-слаба /стената на санитарния възел хвърля сянка/ осветеност на по-малкото помещението намиращо се в зависимост от разположението в дясно и в ляво от входната врата. Всички прозорци са оборудвани с метални охранителни решетки, монтирани от външната страна. Осветлението в килиите е с луменисцентни лампи. Големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Поддържането на чистотата на помещенията в т.ч. и тяхното проветряване е задължение на всеки лишен от свобода. В помещенията обитавани от лишените от свобода в т.ч. санитарни възли, сервизни помещения и др. общото ниво на хигиената е задоволително. Към датата на огледа се установяват стари петна и следи от влага и мухъл. Състоянието на помещенията не изключва поява на влага и мухъл през есенно-зимния сезон. Постоянно течаща топла вода в санитарните възли намиращи се в спалните помещения няма.

Експертът подробно е показал в табличен вид обитаемата площ на един лишен от свобода в спални помещения № 4 и № 18 на пост VI, в които е пребивавал Л.С.А. в съответствие с площта на помещението и броя на лицата, които са я обитавали за съответния период.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че ищецът е няколко периода /от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. в помещения №4, №18, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна площ на човек. За тези периоди е присъдено обезщетение в размер на 2 288 лв. за претърпени неимуществени вреди, а за останалите периоди, както и по отношение на останалите оплаквания жалбата е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба аргументи се намират за неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице  частично законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като са установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата администрация за сочените в решението периоди от време.

Правилно е определен и дължимият размер на обезщетението. Изложените аргументи за направена субективна преценка за наличието на вреди по лично впечатление на съда са неоснователни. Това е така, тъй като са преценени и обсъдени всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на назначената СТЕ, а по делото няма данни да е извършван оглед от съдебния състав. Дори обаче да беше проведен такъв, то огледът е допустим способ на доказване, поради което и наведени в подобен смисъл доводи са неоснователни. Следва да се посочи и, че направените изводи се споделят от настощия съдебен състав.

Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХIII – състав  

Р Е Ш И: 

ОСТАВЯ В СИЛА № 1669/05.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1129/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                       

                   ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

                                        2………………………