Р Е
Ш Е Н И Е №
128
гр.Видин, 09.04.2021г.
в името на
народа
Видинският районен съд, граждански състав,
в публичното заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: П. П.
при секретаря: М.В.,
като разгледа докладваното от съдия П.
гр.дело № 578 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н.М., ж.к.”М. ”, Бизнес Парк С., сграда 6, против Д.М.Р. с ЕГН
********** ***.
Предявен е от ищеца
иск с право основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.422 във вр.с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК.
Обстоятелствата, от които произтича
исковата претенция, са наличието на сключени между страните Договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* и и Договор за лизинг на мобилни
устройства № 10.05.2018г. Ответника не е изпълнил свои парични задължения за
периода от месец май на 2018г. до месец август на 2018г. по фактури №
**********/15.05.2018г. и № **********/15.06.2018г. След предсрочното прекратяване
на Договора за мобилни услуги по вина на ответницата, й е издадена фактура №
**********/15.08.2018г. за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски.
Иска се от ищеца съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи заплащане на сумата в размер на 391,04 лева – главница, представляваща
общ сбор на дължимите суми по фактури № **********/15.05.2018г., №
**********/15.06.2018г., № **********/15.08.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2286/2019г. по описа на ВРС, по което има издадена Заповед за изпълнение, както
и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 385 лева – деловодни
разноски по заповедното производство, от които 25 лева внесена д.т. и 360 лева адвокатско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство – 385 лева, от
които 25 лева внесена д.т. и 360 лева адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
с който заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни, оспорва
размера и основанието за възникване на задължението за неустойка, моли да бъдат
отхвърлени исковете на ищеца. Няма доказателствени искания.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които да подлежат на доказване.
Съдът е указал доказателствената
тежест на страните: че в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните
облигационни правоотношения; че е изправна страна по договорите; че е прекратил
едностранно договора поради неизплатените от страна на ответника, както и да
установи размерът на претендираните суми.
Съдът, като взе предвид в съвкупност и
поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Не се спори между страните и се установява от
представените по делото писмени доказателства: Договор № *********/10.05.2018г.
за мобилни услуги, Договор от 10.05.2018г. за лизинг, фактури №
**********/15.05.2018г., № **********/15.06.2018г. и № **********/15.08.2018г.,
че между страните е било налице облигационно отношение, по силата на което
ищцовото дружество е предоставило на ответницата мобилен телефонен номер с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,09лв. на месец с вкл.ДДС и
мобилен апарат с обща цена на лизинговата вещ е 92лв. с вкл.ДДС., като за
ползването лизингополучателя се задължава да извърши 23 месечни лизингови
вноски в размер на 4 лв. с вкл.ДДС. Р. не е изпълнила свои парични задължения
начислени в 3 бр. фактури в периода м.май 2018г.-м.август 2018г. След
предсрочното прекратяване на Договора за мобилни услуги при условията на който
е ползван процесния номер, по вина на Р., поради изпадането й в забава, й е
издадена фактуравключваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочно
прекратяване в общ размер на 225 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство в общ размер на 84 лв.
Ответникът формално
оспорва иска, но не е оспорил представените от ищеца писмени доказателства,
както и начислените му с процесните фактури суми, поради което съдът приема, че
ответникът е останал задължен за заплащане на исковите суми по договора за
предоставяне на мобилни услуги и по договора за лизинг на мобилно устройство в
посочения във фактурите размер. Не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество
е изпълнило задълженията си по договора – да предостави на ответника
договорените мобилни услуги и да предаде на ответника лизинговата вещ, поради
което ищецът е изправна страна по договорите. Ответникът не е ангажирал
доказателства за погасяване на задълженията си към ищцовото дружество –
обстоятелство, което ако е налице е в негова тежест да установи – поради което
той е неизправна страна по договорите.
Ищецът е подал до
съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.д.№ 2286/2019г. по описа на ВРС му е издадена Заповед за
изпълнение за сумата в размер на 391.04 лева – главница, представляваща дължима
сума съгласно фактура № **********/15.05.2018г., № **********/15.06.2018г. и №
**********/15.08.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2019г. до окончателното издължаване, а също и за разноските по делото. В
настоящото производство се претендира установяване дължимостта на горните суми.
Ищецът, като изправна
страна по договорите има право да иска изпълнение от страна на ответника –
заплащане на договорената цена за процесните периоди. Исковете като основателни
следва да бъдат уважени.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца
разноски съразмерно уважената част от иска както следва: в настоящото
производство за платена държавна такса в размер на 25 лева, за депозит на
особен представител в размер на 300 лева и за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева, както и разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2286/2019г.
по описа на ВРС – 360 лева за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в
размер на 25 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.Р. ***
с ЕГН **********, че дължи изпълнение на парично задължение на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н.М., ж.к.”М.”, Бизнес Парк С.,
сграда , за
следните суми: 391,04 лв./триста деведесет и един лева и четири стотинки/
представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № **********/15.05.2018г.,
фактура № **********/15.06.2018г. и фактура № **********/15.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 07.08.2019г. в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Д.М.Р. *** с ЕГН **********,
да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н.М., ж.к.”М. ”, Бизнес Парк С., сграда , направените от
ищеца разноски в настоящото производство общо в размер на 685 лв./шестотин
осемдесет и пет лева/, и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2286/2019г.
по описа на ВРС общо в размер на 385 лв./триста осемдесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: