МОТИВИ
ЯРП е предявила
обвинение срещу подсъдимия Ж.Г. *** за престъпление по чл.206,ал.1 от НК и за престъпление по чл.216,ал.1,вр.
чл.26,ал.1 от НК.
В хода
на съдебното следствие на 13.05.2019.
прокурорът на основание чл.287,ал.1 от НПК повдигна ново обвинение на
подсъдимия за престъпление по чл.216,ал.1 ,вр. чл.26,ал.1 от НК, което съдът
прие.
В с.з. участващия по делото прокурор
поддържа обвиненията против подсъдимия така както са по обвинителният акт.
Изложената в акта фактическа обстановка намира за доказана от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и счита ,че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна фактическите състави на престъпленията по чл.206,ал.1 и чл.216,ал.1,вр.
чл.26 от НК.Пледира на подсъдимия да се определи шест месеца лишаване от
свобода за първото престъпление и една
година лишаване от свобода за второто ,
като на основание чл.23,ал.1 от НК се определи
общо наказание една година лишаване от свобода. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия се
пледира наказанието да бъде отложено на
осн. чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от три години години.Моли се гр. иск
да бъде уважен по справедливост.
В настоящото наказателно
производство на основание разпоредбата
на чл.84 от НПК в качеството на гр. ищец е конституирана М.Ж.Г. *** .Чрез
повереника си моли съда да уважи приетия
за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия.
Подсъдимият Г. ,лично и чрез упълномощения
си защитник в с. з.оспорва обвиненията като заявява ,че не е извършил
престъпленията, за което е бил обвинен и предаден за съдене.Защитата анализира събрания по
делото доказателствен материал и въз основа на това обосновава извода си ,че
подсъдимия не е извършил деянията.Според защитата гр. ищец е собственик само на
1/6 идеални части от инкриминирания
имот.Изтъква се ,че преди подсъдимият да се нанесе да живее в къщата ,тя била в окаяно състояние ,с
конструктивни проблеми и пукнатини.Сочи се ,че подсъдимият е извършил ремонт и
изнесените врати и прозорци били негова собственост.Посочва се ,че лятната
кухня е била навес,, с покрив от
гума и ламарина и е съборена
със знанието на Г..По отношение на
обвинението за обсебване се
сочи ,че от събраните по делото гласни доказателства , не се установява
подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206,ал.1 от НК.
Моли се
съдът да отхвърли като недоказан
и гражданският иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Гр. ищец М. Г. била собственик на 1/6 идеална част
от недвижим имот, представляващ
**** с площ 510 кв. м , находящ
се в ****кв *** по плана на града , с
построено полумасивно жилище.В имота била изградена и паянтова
постройка ,с подръчни материали , без строително разрешение ,ползвана като
лятна кухня.
През 2006г. с влезли в сила Решения на
ЯРС и ЯОС била допусната делба на недвижимия имот при квоти 4/6 ид. части
за Ж. Д. и по 1/6 ид. Част за М. Г. и Г.Г.
.С Решение ****. по гр. д. № ****. на ЯРС, потвърдено с Решение № ****. по въззивно гр. д. № ***.на ЯОС, ,вл. в сила
на 19.03.2009г. на основание чл.288,ал.3 от ГПК имота бил възложен на гр. ищец М.Г.
,като била осъдена да заплати за
уравнение на дяловете на другите съсобственици- сумата от
19 500лв.,ведно с законната лихва
върху тези суми в шестмесечен срок от влизане в сила на решението. В посоченият срок Г. не изпълнила задължението си за плащане на
сумата.
Подс.Ж.Г. бил племенник на
гр. ищец Г. и син на Г. Ж.Г.
.През 2010г.подсъдимият получил съгласието им да живее в жилищната сграда,която
представлявала едноетажна постройка с
три стаи и коридор.Зад нея имало
допълнителна пристройка от две стаи с остъкление, ползвана от Г.. В къщата ,
обитавана от подс.Г. имало мебели и други вещи,които останали от дядо му и баба
му.След като се нанесъл подс.Г. и леля му двамата решили да съборят лятната
кухня и
на нейно място да изградят баня.Подс.Г. съборил постройката ,но впоследствие
променили намерението си и решили
тя да е в къщата.
През 2011г. Г. заминала да работи в Гърция, като се
прибирала в страната много рядко .Преди да
замине по нейно настоява подс.Г.
предал на вторични суровини две
стари печки „Балкан „ и „Терма“и заложил
в заложна къща телевизор „Сони“.
През
следващите години подс.Г.
извършил ремонт в къщата като сменил
дограмата,ВиК и ел инсталацията, монтирал нови врати ,направил баня,поставил подови
настилки и сложил гипсокартон на стените.Наложило се да извърши и авариен ремонт на покрива ,
тъй като се счупила греда и имало теч.
През
2017г. Г. заявила на племенника си ,че иска да освободи жилището.На
18.05.2017г. подс.Г. бил предупреден и с протокол за предупреждение , съставен
от В.Г.- мл.полицейски инспектор при РУ-Стралджа в срок до 09.06.2017г. да
напусне имота ,ноходящ се в ***
Недоволен от така стеклите се обстоятелства подс.Г.
решил преди да напусне къщата да вземе това ,което спорен него бил вложил там.
Така за времето от 18.05.2017г. до
20.07.2017г.,след като изнесъл личните си вещи подс.Г. свалил керемидите и взел поставената от него ламперия , като по
този начин съборил покрива на къщата.Също така Г. демонтирал и взел поставените
врати и дограма и повредил ел. инсталацията В резултат на тези негови
действия жилището станало негодно за
обитаване. В хода на досъдебното производство е изготвена строително- техническа експертиза ,според
заключението ,на която щетите нанесени
вследствие повреждането на къщата е
11103,58лв., а унищожаването на лятната кухня е на стойност 2160лв.
От заключението на оценителната експертиза е видно ,че липсващите
според Г. вещи от жилището са на стойност 1454 лв.
В хода на съдебното следствие
съдът допусна повторна
строително- техническа експертиза. Видно от заключението и разпита на вещото лице: Сградата не е годна за обитаване поради следните недостатъци-цялостно разрушен покрив, ел.
инсталацията е частично останала по стените,липсва
главен електромер и водомер, остатъци от водопроводни тръби в кухнята и банята,няма врати и прозорци ,а стените
са с нарушена мазилка.Според ВЛ количествено стойностната сметка на СМР за възстановяване на жилищната сграда е 11 875,68 лв.
Според
ВЛ лятната кухня била паянтова постройка
, изградена без строително разрешение и
строителни книжа, с подръчни материали
и стойността и е 293 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от
обясненията на подс.Г., от показанията на свидетелите М.Й. , Ст.Г. ,П. Д.,частично от показанията
на свид.М.Г. и показанията на
свидетелите Ст.С. и Ив.И., прочетени по
реда на чл.281,ал.5 от НПК, от заключението на повторната строително-техническа
експертиза и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира обясненията на
подс.Г. досежно обстоятелствата ,че се е
нанесъл да живее в къщата през 2010г. и с разрешение на Г. същата година и съборил лятната кухня, че
е извършвал ремонт в къщата, свързан с поставяне на ламперия на покрива, смяна
на дограма и врати, изграждане на ВиК и ел. инсталация и др.,че не е присвоявал вещи , собственост на Г. и преди да напусне е взел вложените от него в къщата
материали и вещи.По отношение на тези
обстоятелства обясненията на подс.Г. се
подкрепят от показанията на Й. , Ст.Г.,П.Д., Ст.С. и Ив.И., следва да бъдат кредитирани с доверие,
тъй като няма никаква причина за колебание досежно истинността им.
Съдът не приема за достоверни показанията на Г.,по отношение на твърденията
и ,че подс.Г. се е самонастанил в къщата , че не му е давала съгласие да събори
лятната кухня ,че той не е извършвал
ремонт и е разпродал нейни лични
вещи. В тази част показанията на Г. по
категоричен начин се опровергават от кредитираните от съда гласни доказателства.
Според показанията и Г. многократно я
обиждал, но тя не е могла по никакъв начин да го изгони от къщата,
налагало се е да спи у съседи и е научила от тях ,че разпродал вещите й, а в същото време твърди
,че за тези му действия не е подавала жалба в полицията , което е нелогично и
житейски неиздържано.
Съдът не кредитира заключението на първоначалната строителна-техническа експертиза, тъй като от
заключението не става ясно използвания метод
от ВЛ за оценка на недвижимия
имот.
Съдът
кредитира заключението на експерта по
повторната строителна- техническа експертиза,тъй като то се основава на събраните
по делото доказателства и е изготвено с необходимите задълбочени познания и
опит в съответната област на науката.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът намира ,че събраните
доказателства не дават основание да се направи извод подс.Г. противозаконно да е присвоил чужди движими
вещи , извършвайки престъплението „обсебване“
за което му е повдигнато обвинение в
настоящия процес.
В настоящия случай прокурорът е приел,че
подс.Г. е извършил следното престъпление-
на неустановена дата в периода
2012 г. - 20.07.2017 г., в гр. *** противозаконно е присвоил чужди движими
вещи, които е владеел, както следва: ъглова спалня - 1 бр. на стойност 140 лв.;
кухненски шкаф - 1 бр. на стойност 65 лв.; правоъгълна дървена маса - 1 бр. на
стойност 48 лв.; кръгла дървена маса с диаметър 120 см. - 1 бр. на стойност
130лв.; голяма печка на дърва и ток с вградена фурна „ Балкан“ - 1 бр. на
стойност 180 лв.; ел. печка с фурна и 4 бр. котлони „Терма“, кафява -1 бр. на
стойност 62 лв.; газов котлон 10 литров - 1 бр. на стойност 27 лв.; столове
дървени, кухненски без облицовка 6 бр. с единична стойност 15 лв., на обща
стойност 90 лв.; двукрилен гардероб с надстройка 120/250 см. - 1 бр. на
стойност 160 лв.; родопски одеяла - 2 бр. с единична стойност 25 лв., на обща
стойност 50лв.; юрган на стойност 1 бр. на стойност 25 лв.; голяма ютия ( седем
годишна) - 1 бр. на стойност 22 лв.; голямо легло метално персон и половина с
дюшек 1 бр. на стойност 75 лв.; вентилатор с абажур - 1 бр. на стойност 45 лв.;
вентилатор със стойка - 1бр. на стойност 14 лв. ; килими - 4 бр. с единична
стойност 20 лв., на обща стойност 80 лв.; ел. печка за отопление с 5 реотана (
3 годишна) - 1 бр. на стойност 36 лв.; тава голяма за лютеница с диаметър 1 м.
- 1 бр. на стойност 60 лв.; дървена лъжица за тава - 1 бр. на стойност 5 лв.;
телевизор „Сони“ закупен 2001 г. - 1 бр. на стойност 140 лв., всички вещи на
обща стойност 1454 лв., собственост на М.Ж.Г. ***
Съдът обаче намира, че така предявеното
и внесено в съда обвинение не се доказа по един несъмнен начин – най-вече, че
именно подс.Г. е присвоил
инкриминираните вещи,както и кога и с какви разпоредителни действия е извършено престъплението.За съда доказателства
за престъпление по чл.206,ал.1 от НК по делото не се събраха.Единствените
доказателства са показанията на Г. ,но
те са изолирани и недостатъчни да се достигне до извод в тази насока.Освен
това по делото не са налице и безспорни
доказателства ,че инкриминираните вещи
са собственост само на Г. , доколкото от
показанията на свид.Ст.Г. и обясненията на Г. се установява ,че са стари вещи
,които били собственост на родителите на
Г.. Също така от показанията на свид. Й.
се установява ,че след като подс.Г.
напуснал къщата в кухнята е останал гардероб,бюфет и ъглово легло .От
своя страна свид.Д. сочи ,че е помагал на подс.Г. да изнесе личните си
вещи и
след освобождаването в къщата е останало имущество.Въз основа на това
съдът възприема, че по делото не се събраха безспорни доказателства ,че
подсъдимият е присвоил чужди движими
вещи на Г., нито с какви свои действия са направил това за да се приеме, че е
извършил престъплението за което е предаден на съд.
Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК
съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно,
както и когато деянието не съставлява престъпление. В тази насока законът в
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК е посочил, че присъдата не може да почива
на предположения, а съгласно ал.2 от същия член съдът признава подсъдимия
единствено и само за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
С аргумент за противното, когато едно обвинение не е доказано по несъмнен
начин, то подсъдимият следва да бъде оправдан. В разглеждания случай е налице
именно тази хипотеза на закона, и най-вече това, че не се доказа по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства, включително и в хода на съдебното
следствие, че подс.Г. е извършил престъплението по чл.206,ал.1 от НК,поради
което съда го оправда по така
предявеното обвинение.
По
отношение на обвинението по чл.216,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК.
Съвкупната преценка на доказателствения
материал установява извършеното от подс.Г.
престъпление , изразяващо се в това ,че
на неустановена дата в периода 18.05.2017 г. -
20.07.2017г. в гр. ****, чрез събаряне на покрива, разбиване на част от стена,
счупване на врати и дограми на прозорци, повреждане на ел. инсталацията и „В и
К“ инсталацията противозаконно е повредил чуждо недвижимо имущество - къща, 1/6
от която собственост на М.Ж.Г. ***, като причинените вреди са общо в размерна 11 875,68 лв., а
причинената вреда на М.Ж.Г. от гр. е в
размер на 1979,28 лв.
Унищожаването и
повреждането на чужда вещ е престъпление, увреждащо обществените отношения,
свързани с упражняването на правото на собственост върху вещта. За да бъде
осъществено от обективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, е
необходимо да бъде извършено такова действие или бездействие върху чужда движима
или недвижима вещ на определена стойност, което да води до качествено изменение
в субстанцията или структурата на вещта и това да я прави окончателно или
временно, или частично негодна за използване по първоначалното й
предназначение. От субективна страна престъплението по чл. 216, ал. 1, от НК
може да бъде осъществено при форма на пряк или евентуален умисъл.
От събрания в
досъдебното производство доказателствен материал се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият противоправно,без правно основание е повредил чужд
имот,какъвто в случая се явява жилищната сграда находяща се в ***.Обективно е
установено ,че след като е бил предупреден да напусне жилището, подсъдимият е
демонтирал инсталираните в жилището
вещи.В резултат на осъщественото
физическо въздействие, са били отделени
множество вещи- прозорци ,врати ,ВиК и
ел. инсталация, керемиди , ламперия и др., довели до частично увреждане.Всички вещи ,върху които е упражнено физическо въздействие са били трайно
прикрепени към жилището,структурно и функционално свързани и като такива са
представлявали съставна част от недвижимия имот.Установено е,че в резултат на
извършеното ,жилището е било временно негодно за ползване по предназначението
си,като стойността за възстановяването му
е в размер на 11876 лв.
От субективна страна
деянието е било извършено при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подс.Г. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че с действията си ще доведе до
повреждането на недвижимия имот и е целял настъпването на този резултат.
Съдът изцяло възприе възраженията на защитата ,че
към момента на осъществяване на престъплението гр. ищец Г. е била собственик на
1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.Съгласно нормата на чл.349, ал.6 от ГПК "Съделителят, в чийто
дял е поставен имотът по реда на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, става негов
собственик, след като изплати в срока по ал.6 (шест месеца от влизане на
решението в сила) определеното парично уравнение, заедно със законната лихва.
Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, по право се обезсилват
възлагателните решения по чл.349, ал.1 и ал.2 и имотът се изнася на публична
продан.
По делото безспорно се установи ,че Г. не е заплатила в
срок сумата за уравнение на дяловете на
другите съсобственици и доколкото плащането е условие за придобиване на собственост в хипотезата на
чл.349 ГПК, налага се извода, че Г. не е придобила собствеността върху
възложения й имот, по отношение на който спорната съсобственост се запазва и тя
продължава да съществува.Поради изложеното
съдът прие ,че Г. е собственик на 1/6 ид. ч. от недвижимия имот и
причинените и вреди са в размер на 1979,28 лв.
Съдът намира
неоснователно възражението на защитата,че подс.Г. не е осъществил от
обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.216 ,ал.1 от НК , доколкото демонтираните от имота и изнесени вещи са
били негова собственост. Несъмнено по делото се установи , че подс.Г. със
собствени сили и средства е извършил строително- монтажни работи в жилището.Но съгласно разпоредбата на чл.97 от ЗС когато чужда вещ е присъединена като част към главна
вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на
главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.Или казано по
друг начин вложените от подсъдимия вещи
в жилището не са негова собственост,а следват вещно-правния режим на имота.
Съдът призна подс.Г.
за невиновен на неустановена дата в периода 18.05.2017 г. - 20.07.2017 г. в гр.
****, противозаконно да е унищожил чуждо
недвижимо имущество – да е съборил полумасивна сграда без носещи
стоманобетонови елементи /лятна кухня/, като причинените вреди са в размер на 292,53
лв., собственост на М.Ж.Г. ***.
На първо място както
се вижда от събраните по делото доказателства,процесната сграда не е
представлявала изобщо годен обект на правото на собственост.Постройката не е отговаряла на никакви строителни
изисквания,била изградена с подръчни материали.
На следващо място по
делото категорично се установи ,че подс.Г.
е получил разрешение от Г. да
събори постройката, т.е. няма
противоправни действия от негова страна ,което води до извода ,че деянието е
несъстовемерно от обективна и субективна страна.
Не на последно
място се установи ,че събарянето е
извършено през 2010г., а инкриминирания период в обвинителния акт за това деяние е от 18.05.2017г. до 20.07. 2017г.,С оглед на
това съдът прие ,че подс.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.216,ал.1 от НК и го оправда за така
предявеното му обвинение.
Съдът оправда подс.Г.
и по обвинението му за продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26,ал.1 от НК, тъй като за да
е налице посочената квалификация ,следва
да са извършени най- малко две отделни единични деяния ,през
непродължителен период от време ,което в
случая не е налице.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.216,ал.1 от НК законът предвижда
налагането на наказание до пет години
лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът взе в предвид степента на обществена опасност
на деянието, която не е висока,тъй като унищожаването и повреждането не е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, както и степента на
обществена опасност на извършителя, която също не е висока с оглед на това, че
подсъдимия е неосъждан, дадените подробни обяснения и в двете фази на процеса,
спомогнали за разкриването на обективната истината и подбудите за извършване на
деянието
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, , съдът достига до извода, че на подс.Г. следва да се определи
наказание по реда на чл.55,ал.1,т.2,бук.“б“ от НК, а именно наказание ПРОБАЦИЯ,
включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване
пред пробационния служител два пъти седмично . ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Относно предявения граждански иск от
гражданския ищец.
От гр. ищец Г. е предявен гр. иск против подсъдимия, с който
се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на извършеното от Г. в размер на сумата от 13
263лв .Съдът намира, че искът, с който се претендират имуществени вреди в
размер на 13 263 лв е основателен и
доказан до размера на 1979,28 лв., тъй
като по делото безспорно се установи ,че причинените вреди са в размер на
11 875,68 лв., а Г. е собственик на
1/6 ид. ч. от недвижимия имот.Поради това съдът осъди подс.Г. да заплати на Г.
1/6 от тази сума , а именно 1979,28 лв.,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й
изплащане, както и направените от нея
разноски по делото в размер на 500 лв.
При този изход на делото в тежест на
подсъдимия бяха присъдени направените от ОД
на МВР-Ямбол разноски в размер на 253,92лв. в полза Републиканския бюджет и
сумата от 529,17 лв. в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: