Определение по дело №797/2019 на Районен съд - Ловеч

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                   гр.Ловеч, 09.09.2019 г. 

 

 

            ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД  втори състав в публично съдебно заседание на  девети семпетмври две хиляди и  деветнадесета година  в състав:         

 

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

 

секретар  НАТАША БОГДАНОВА

и прокурора      сложи за разглеждане                           

НАХД  N 797   по описа     за    2019     год.       докладвано                         

от             с  ъ  д  и  я  т  а

 

            Съдът, като взе предвид, че е признал обвиняемия В.И. ***, ЕГН:**********, за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.3, във ар. с ал.1 от НК, намира, че   следва да се отмени взетата по ДП  № 746/2018г. по описа на РУ на  МВР - Ловеч по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка”, поради което и на основание чл.309, ал.5, във вр. с ал.4  от НПК

 

                          

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

            ОТМЕНЯ  мярката  за неотклонение „подписка”, взета по отношение на обвиняемия В.И. ***, ЕГН:**********  на ДП  № 746/2018г. по описа на РУ на  МВР - Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се  обжалва  или   протестира   в  7 дневен срок от днес пред ЛОС.

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                

 

 

                                                                                                                                                                                                                 

Мотиви на Решение № 289 от 09.09.2019 г. по н.а.х.д. № 797/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 14.08.2019 г. по досъдебно производство № 746/2019 г. на РУ Ловеч на Вася Радевска – прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК В.И. ***, за повдигнато му обвинение по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 10.12.2018 г., около 11:10 часа, в гр.Ловеч, ул."***", под моста на ***, с посока на движение центъра на града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ***, с рег.№ ***, собственост на „В.Т.» ЕООД, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл.171, т.1, б.»д" от ЗДвП, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0819-001267 от 24.05.2018 г. на Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР В,  връчена му на 24.05.2018 година. 

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемият В.И. ***. Същият бил собственик и управител на няколко дружества. Не бил осъждан за престъпления от общ характер. Бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС № *********, издадено на 06.02.2017 г. за категории „В, М, С, АМ, ТКТ от СПП при ОД МВР В. Обвиняемият И. имал многократно налагании административни наказания за извършени различни нарушения по Закона за движение по пътищата.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 18-0819-001267/24.05.2018 г. по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП на Началник сектор ПП към ОД МВР В, свидетелството за управление на моторно превозно средство на обвиняемия И. временно било отнето до заплащане на дължимата глоба.

На 23/24.05.2018 г. за времето от 19:00 часа до 07:00 часа наряд, като мл.автоконтрольор в сектор «Пътна полиция» град В бил свидетелят В.В.. Заедно с него на работа бил и колегата му - свидетелят Т. Т.

Около 01:25 часа на 24.05.2018 г. двамата свидетели се    намирали    на    бул.»В.В.» в гр.В. Спрели за рутинна проверка лек автомобил марка «М.» с per.№ ***. При извършената проверка било установено, че автомобила се управлявал от обвиняемия В.И.. При направена справка за лекия автомобил и водача при дежурен ОДЧ се установило, че обвиняемият И. имал връчен електронен фиш, който обаче не бил заплатен. Именно поради това, свидетелят Върбанов издал посочената по-горе заповед за прилагане на ПАМ № 18-0819-001267/24.05.2018 г. по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП, като това се случило в присъствието на обвиняемия И. и свидетеля Т. Т.ов. Когато връчил заповедта на обвиняемия, последният категорично отказал да я подпише и да получи екземпляр от нея. Като свидетел на отказа се подписал Т. Т.ов, който собственоръчно, на гърба на заповедта отбелязал това обстоятелство и се подписал. При съставянето на заповедта за прилагане на ПАМ свидетелството за управление на МПС на обвиняемия И. не било отнето, тъй като същият заявил, че не го носел в себе си.

Според установеното от прокурора, заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0819-001267/24.05.2018 г. влязла в сила на 06.06.2018 г., след изтичането на 14-дневния срок за обжалването й, тъй като не била обжалвана.

На 19.12.2018 г. обвиняемият В.И. заплатил наложената му с електронния фиш глоба и от този момент основанието за прилагане на мярката по заповедта за прилагане на ПАМ отпаднало.

Преди тази дата, на 10.12.2018 г., преди обяд, обвиняемият И., управлявайки лекия автомобил марка "М. " с per.№ ***, собственост на „В.Т.» ЕООД, се отправил според обвинението към неустановено място в страната.

По същото това време, за периода от 08:00 до 20:00 часа на 10.12.2018 г., на работа като автопатрул били свидетелят С.А.Д.- мл.полицай при РУ на МВР Ловеч и колегата му – свидетелят Г. И. Г. - полицай в сектор «ОРР» при РУ на МВР Ловеч.

Около 11:00 часа на 10.12.2018 г. двамата се намирали на ул.»С.С.» в гр.Ловеч, под моста на ***, когато забелязали изващ към тях лек автомобил »М.», с per.№ ***. Автомобилът се движел по посока центъра на град Ловеч. Свидетелите го спрели за проверка със стоп палка. При проверката установили, че автомобила се управлявал от обвиняемия В.И.. Същият бил поканен да представи документ за самоличност и СУМПС. Обвиняемият И. представил лична карта, но не и СУМПС. В тази връзка свидетелят Д. поискал съдействие от служителите на Пътна полиция, поради което на мястото бил изпратен за съдействие свидетеля Й. Й.в. Пред него обвиняемият заявил, че притежавал СУМПС, но го е забравил в гр.В.

При извършена справка с таблет в система РСОД, свидетелят Й.в установил, че обвиняемият И. имал издадено СУМПС, но същото му било отнето поради неплатени глоби. Също така било установено, че лекият автомобил бил със служебно прекратена регистрация, считано от 13.09.2018 година.

За констатираните нарушения на обвиняемия И. бил съставен АУАН,  серия Д, с бланков № 984752/10.12.2018 година.

Въз основа на така установената от прокурора фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, на В.И.И. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

          В хода на досъдебното производство обвиняемият В.И. е дал обяснения, като е отрекъл при проверката от служителите на Пътна полиция гр.В да му е била връчвана заповед за прилагане на ПАМ. Посочил е, че му е било обяснено, че такава ще му бъде издадена, но в момента на проверката това не се е случило. Сочи, че в последствие многократно е бил проверяван от служители на полицията, но заповед не му е била връчвана. Изтъкнал е, че едва на 18.12.2018 г., когато е бил извикан в КАТ В е научил за въпросната заповед, която само му е била показана, но той ясно видял, че на гърба й липсва текста с подписа на свидетел за отказа му да я получи. По-нататък в обясненията си е заявил, че на другия ден е отишъл в КАТ София, където се води на отчет и там вече му е била връчена заповедта за прилагане на ПАМ. Твърди, че още същия ден е заплатил глобата наложена му с фиш, поради което свидетелството му за управление на МПС му било върнато.

          В съдебно заседание, редовно призован, обвиняемият И. се явява лично. Дава подробни обяснения, които изцяло кореспондират с дадените от него на досъдебното производство обяснения.

Защитникът на обвиняемия – адвокат Р.Константинов от ЛАК, пледира за решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа изцяло възраженията, които са направили на досъдебното производство, като моли да се вземе предвид и писмения отговор от И. до РС Ловеч, в който подробно е описана хронологията на събитията. Твърди, че в постановлението на прокурора е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива му, тъй като в обстоятелствената част веднъж е посочено, че въпросната заповед за прилагане на ПАМ е била издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР В, а след това е отразено, че заповедта е била издадена от служителите, които са го спрели за проверка в гр.В. Отделно, в диспозитива на постановлението отново е посочено, че заповедта е била издадена от началника на Пътна полиция гр.В. Позовава се на разпоредбите в ЗДвП, в които е посочено, че заповедите за прилагане на ПАМ се издават от началниците на Пътна полиция или от оправомощени от тях лица и че никъде на досъдебното производство не са приобщени доказателства, които да установяват, че двамата служители на ПП, които са проверили обвиняемия в гр.В, действително са били оправомощени за такива действия. Сочи, че при това положение въпросната заповед за прилагане на ПАМ е била издадена от некомпетентно за това лице, което я прави нищожна и негодна да произведе целения с нея ефект и последици. Алтернативно защитникът изтъква, че дори и изискването за оправомощаване да е било спазено, то категорично не е била спазена предвидената в закона процедура между проверката и издаването на заповедта да се даде възможност на лицето да заплати съответната глоба, като по този начин се предотврати издаването на заповедта. На следващо място защитникът изтъква, че заповедтта е опорочена и поради факта, че като свидетел на отказа И. да я получи се е подписало заинтересовано лице – другият полицейски служител присъствал на проверката.

          От така приетата от прокурора фактическа обстановка, от обясненията на обвиняемия и доводите на защитника му и след анализ на доказателствата по делото, настоящият състав приема следното :

          Събраните по досъдебното производство доказателства не установяват по категоричен и безспорен начин, че от обективна страна обвиняемият В.И., при управлението на лекия автомобил на 10.12.2018 г. в гр.Ловеч е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК. Елемент от състава на престъплението е управлението на МПС да се е случило в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. В случая наложената със заповед № 18-0819-001267/24.05.2018 г. принудителна административна мярка е била на основание чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, която мярка не е обвързана от закона с конкретно предвидени срокове, а изтича със заплащане на дължима глоба от водача. Респективно, началният момент от който същата следва да се търпи започва от фактическото отнемане (предаване) на СУМПС в съответната териториална структура на Пътна полиция. В тази връзка следва да се отбележи, че относно началният момент на срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на СУМПС липсва изрична разпоредба, аналогична например с тази по чл.190, ал.2 от ЗДвП. Относима в значителна степен се явява разпоредбата на чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която налагането на ПАМ се извършва, чрез отнемане на съответните документи по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1 от ЗДвП, включително и СУМПС на водача. Не подлежи на съмнение и обстоятелството, че използвайки термина «изтърпяване» в нормата на чл.343в, ал.3 от НК законодателят е имал предвид именно фактическото изземване на СУМПС. На практика, временното отнемане на СУМПС е мярка имаща до голяма степен белезите на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. А последното винаги е обвързано с конкретни срокове, с изтичането на които законът обвързва настъпването на конкретни последици – напр. реабилитация (чл.86, ал.1, т.3 от НК). Ясно е при това положение, че под «временно отнемане», в разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1 от ЗДвП се има предвид времето, през което водачът е лишен от притежанието на материалния носител на правото да управлява МПС. В противен случай той се явява неправоспособен и не е в състояние законосъобразно да го управлява – аргумент от разпоредбите на чл.150 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че изтърпяването на принудителната административна мярка за временно отнемане на СУМПС тече от датата на фактическото отнемане на свидетелството. В обсъждания казус безспорно от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания и писмени  доказателства се установява, че на посочената в обвинението дата – 10.12.2018 г. обвиняемият В.И. действително е управлявал лек автомобил в гр.Ловеч. Към този момент обаче, въпреки издадената срещу него ЗППАМ № 18-0819-001267/24.05.2018 г., свидетелството му за управление на МПС не е било отнето и фактически се е намирало в него. Освен обясненията на обвиняемия, това обстоятелство се потвърждава и от писмо изх.№ 319р-28868 от 19.12.2018 г. на началника на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР В /л.137/ до отдел Пътна полиция при СДВР, с което се иска въз основа на цитираната ЗППАМ да бъде отнето СУМПС на И.. В самата ЗППАМ /л.37/ също не е посочено, че СУМПС е отнето, като съответната за това графа е празна. От приемо-предавателен протокол рег.№ УРИ-4332р-44223 от 19.12.2018 г. на отдел «Пътна полиция» при СДВР /л.36/ е видно, че действително на тази дата – 19.12.2018 г. обвиняемият И. е предал свидетелството си за управление на МПС, като едновременно с това е заплатил всички наложени му с наказателни постановления глоби, в т.ч. и тази по ЕФ № К 1539585 /л.38/, заради който всъщност е била издадена ЗППАМ № 18-0819-001267/24.05.2018 година.

Ето защо, с оглед на тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че управлявайки лекия автомобил на 10.12.2018 г., обвиняемият И. не е изтърпявал принудителната административна мярка за временно отнемане на СУМПС по издадената срещу него ЗППАМ № 18-0819-001267/24.05.2018 г., тъй като свидетелството му се е намирало в него и фактически не е било отнето, което прави повдигнатото спрямо него обвинение по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК несъставомерно от обективна страна.

Що се отнася до доводите на защитата по отношение нищожността на издадената срещу обвиняемия В.И. ЗППАМ № 18-0819-001267/24.05.2018 г., то по принцип същите са правилни, но биха били релевантни в едно производство по оспорване на заповедта пред съответния административен съд. В настоящето съдът не може да се позове директно на нищожност на въпросната заповед, тъй като особеностите на обсъждания случай и наличните по делото доказателства навеждат на извод само за една предполагаема нищожност, без това обстоятелство да е категорично установено.  Това е така, тъй като е възможно в едно производство по оспорване на ЗППАМ пред административен съд да бъдат ангажирани доказателства, че свидетеля Върбанов (издал въпросната заповед) е бил оправомощен от началника на ПП В да издава заповеди за ПАМ, каквато възможност предоставя разпоредбата на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП. Фактът, че по настоящето производство доказателства за делегирани такива правомощия на свидетеля Върбанов не са представени, не прави заповедта автоматично нищожна, за да може съдът да се позове на нея, нито пък настоящият съдебен състав счита, че това е пропуск при попълването с доказателствен материал на досъдебното производство. По сходен начин стои въпросът и относно спазването на процедурата по чл.172, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП касаеща възможността, която се предоставя на водача в срок от два часа от съставянето на АУАН и отнемането на СУМПС да заплати дължимите глоби. Действително, данни за допуснато нарушение в този смисъл са налице, доколкото свидетелите Върбанов и Т.ов /л.69 и 70/ сочат, че В.И. е бил спрян за проверка в гр.В в полунощ, около 01:25 часа на 24.05.2018 г. и разбираемо е, че по това време на денонощието, дори и при желание на водача, той е нямал обективната възможност да заплати дължимите глоби, за да не бъде издавана срещу него ЗППАМ. Това обаче са обстоятелства, както се посочи и по-горе, които подлежат на установяване и доказване в евентуално производство за контрол на законосъобразността на издадената ЗППАМ, докато в настоящето съдът приема единственно като факт, че е имало издадена такава заповед.

          Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата по делото, съдът призна обвиняемия В.И.И. за невиновен в това, че на 10.12.2018 г., около 11:10 часа, в гр.Ловеч, ул."***", под моста на ***, с посока на движение центъра на града, да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ***, с рег.№ ***, собственост на „В.Т.» ЕООД, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл.171, т.1, б.»д" от ЗДвП, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0819-001267 от 24.05.2018 г. на Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР В,  връчена му на 24.05.2018 година.

 

          Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

 

        

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :