Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 21. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, тринадесети
граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 6199 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид:
Иск с правно
основание чл. 124 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба
от С.И.К., ЕГН **********,*** против Е. М. ***
*** ***, с цена на иска: 3 456 лв, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПк.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ***не
дължи на ***Е. М. *** посочените в исковата молба суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В отговора се
посочва следното:
На ***г. е сключен
Договор за ***между
***и ***(***) ***, който е прехвърлен с договор за ***,
сключен между ***(***) *** и Е. М. ***,
сключен на ***г. На първо място,
твърдението на ***, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на
процесното вземане, е неоснователно. Видно от приложенията към исковата молба,
същата е съобщена на ***още през ***г. Фактът, че ***многократно е получил
уведомления за извършената ***, които имат информативен характер за смяната на ***,
кореспондира и с изложеното в исковата молба.
Към настоящия отговор има известие за доставяне, получено от ***на ***,
с което е уведомен за извършената ***. Относно процесуалната и материалната
легитимация на ***в контекста на описаното по - горе правоотношение, ***е ***на въпросното вземане, с което се
удостоверява и материалноправната и процесуалноправната му легитимация в
исковото производство. Доказателство за това е приложения към настоящия отговор
Договор за ***от ***г, пълномощно от ***и приложение, индивидуализиращо
вземането.
Договорът за ***е консенсуален
и уведомяването на задължените лица не е елемент от фактическия състав. Той
поражда действие, съгласно чл. 99 ЗЗД, спрямо ***и ***, както е уговорено
в договора. ***та има действие спрямо стария и новия *** по отношение на прехвърляне
собствеността на вземането. Уведомяването не тежи изключително и само върху ***.
Няма пречка то да бъде лице, в рамките на представителна власт, дадена с
изрично упълномощаване и по ***, така че недвусмислено да става ясно за ***, че всъщност изхожда от стария ***.
Уведомяването на ***за
извършеното вземане е от значение само
по себе си като резултат довеждане на
факта до знанието му. Не е от съществено
значение дали ***ще осъществи това право, или ще упълномощи друго лице,
включително ***, да стори това от негово име и с нарочно пълномощно за
представителна власт. ***е учредил представителна власт ***да уведоми ***за
извършения договор за ***.
Съдът
намира, че ***не е надлежно уведомен за извършената ***. С настоящия отговор на искова молба е приложено
уведомление за сключения на ***г. договор за ***, по силата на който ***е
прехвърлил на ***Е.М. *** процесните
вземания, като уведомленията следва да
бъдат връчени на ***, с което ***следва да се счита за уведомен за сключения
договор за ***. В този смисъл е и Решение № ***по т. д. № ***, в което съдът, в
изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната
практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на ***, се приема, че съобщаване на ***та
все пак е извършено. В тази насока е и Решение № ***, в което е указано, че
уведомление, изходящо от ***, но приложено към исковата молба на ***и
достигнало до ***със същата, съставлява надлежно съобщаване на ***та, съгласно
чл. 99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за ***, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал. 3 - ГПК.
Доколкото
съгласно Договора за ***се прехвърля съществуващо вземане, новият *** има право
да претендира доброволно плащане на прехвърлените вземания, а правото на
възражение за недължимост е на разположение на ***, който решава дали го
упражни и на какво основание. Обстоятелството, че до ***е изпратено писмо
относно прехвърленото вземане, само по себе си не е основание за завеждане на
настоящото дело. Докато ***не заяви на ***, че няма да престира, последният не
е наясно със становището му по този въпрос и може свободно да претендира
вземането.
Процесното
вземане действително е погасено по давност. ***не е предприемал никакви
действия го събиране на вземането чрез способи на принудително изпълнение.
Съгласно Определение
№ *** ***може да удовлетвори интереса на ***като признае вземането. В
настоящия случай не следва да се присъждат разноски в тежест на ***. ***, тъй като признава иска и не разполага с
изпълнителен титул за вземането. Считам и че не е даден повод за завеждане на
иска поради това, че ***на едно вземане може да го претендира от ***и
изпълнението ще бъде надлежно дори в случаите на погасено по давност вземане.
Извънсъдебната покана, дори
в случаите, в които съдържа заплаха за предприемане на съдебни действия по
принудително събиране на вземането, не влече отговорност за разноски при
кумулативното наличие на признание на иска в срока по чл.131 от ГПК.
До този момент ***не е
заявил пред ***, че счита вземането за погасено по давност по надлежен начин,
доколкото възражение за изтекла давност се прави само в рамките на висящ исков
процес.
Сам по себе си фактът, че ***ът
иска от ***да изпълни едно погасено по давност задължение, не обосновава извод,
че е даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на ***и не следва
да бъде отричано. Докато ***не заяви на ***, че няма да престира поради изтекла
давност, последният не е наясно със становището му по този въпрос и може
свободно да претендира изпълнение.
До настоящия момент не са
предприети действия по принудително изпълнение, не са представени и
доказателства от ***в този смисъл.
Дори фактът, че ***ът е
канил ***да плати вземанията, сочи на убеждение у ***, че може да получи
плащане от ***. Това убеждение обаче може да се тълкува като схващане, че
задължението е изпълняемо, но не непременно изискуемо. И задължението несъмнено
е изпълняемо - арг. чл. 118 от ЗЗД. Посочването дори в покана от ***до ***, че ***ът
ще стартира съдебни действия против ***за неплатените задължения не означава,
че ***ът смята, че вземанията му не са погасени по давност.
По изведените правни въпроси
е налице трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена постановените по реда
на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 75 / 21. 04. ***г. по ч. гр. д. № 1371 / ***г.
I г. о., определение № 95 / 22. 02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС,
IV г. о., определение № 318 / 25. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 2828 / 2018 г. на
ВКС, III г. о., определение № 420 / 16. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 3300 / 2018
г., III г. о. на ВКС и др. В цитираните съдебни актове е прието, че чрез
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по
давност, ***не отрича материалната легитимация на ***. След изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги
дължимо /чл. 118 от ЗЗД/.
***обосновава наличието на
правен интерес от предявяване на настоящата претенция предвид това, че ***осчетоводява
процесното вземане и подава инфомация към ***. По силата на правоприемството,
за ***като ***е възникнала и легитимацията му да подава информация за вземането
в *** по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ***, без
да е необходимо съгласието на ***или съществуването на допълнително
правоотношение между него и ***.
Текстът задължава всички ***,
***по договор за ***, да подават информация за състоянието на ***а в *** за
периода до датата на окончателното му погасяване. Информацията, която
регистърът съдържа съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата, касае ***ната
задлъжнялост на клиентите, включваща данни както за текущото състояние на ***ите,
така и за просрочията по активни и по погасени ***и. Активен по смисъла на
посочената разпоредба е ***ът, вземанията по които не са изцяло погасени, като ***ът
остава активен до окончателното му погасяване (чл. 10, ал. 1). Погасяване на ***а
поначало е налице при осъществяване
на някои от
предвидените в ЗЗД
погасителни способи -
плащане, прихващане, опрощаване,
новиране за последица
Фактът на изтичане на
погасителната давност сам по себе си няма автоматично погасяване на ***а.
Не се установява в
изложението на исковата молба и предоставените с нея доказателства ***ът - ***да
е оспорил правото на ***правомерно да откаже изпълнение. Не може да се приеме,
че търсейки извънсъдебно своето вземане, ***ът е дал повод за иска. Обратната
хипотеза би била налице, ако между страните беше възникнал спор по приложението
на давността и ***ът беше направил волеизявление, че не приема възражението на ***и
не счита вземанията за погасени. С оглед на ***не е дало повод за предявяване
на иска и ***следва да понесе разноските по делото.
При това следва да се има
предвид, че само по себе си наличието на материалното правоотношение между
страните и възникналия между тях извънсъдебен спор за съществуването на
възникналото въз основа на него вземане, не води непременно до възникване на
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимостта му. ***ът има право да претендира вземането си от ***и ако го
получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на
давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно, той не е задължен да съобразява изтеклата в
полза на ***погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с
евентуално погасената по давност част от задължението. Затова отправената до ***извънсъдебна
покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за
съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по
себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на взеемането.
Погасяване на вземането
по давност
не следва да
бъде приравнявано на
неговото несъществуване. Вземането, макар и погасено по давност,
продължава да съществува като зависи от
волята на ***дали ще извърши плащане. ***на погасителната давност урежда преклудирането единствено на
възможността на ***да търси удовлетворение на задължението, което придобива
естествен характер и чието погасяване може да се направи по пътя на
доброволното уреждане на взаимоотношенията между ***. Право на ***е да кани ***да плати всички свои
задължения,
Един от основните принципи в
правото е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение и ако
***ът не е потърсил защита на материалните си права чрез иск, не може в този
смисъл да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността -
погасено право на иск и на право на принудително изпълнение. В този смисъл са и
Решение от 07.03.2014 г. по в. гр.
д. № 119 / 2014 г, *** ***;
Решение от 24.02.2015 г. по в. т. д. № 83 / 2015 г., *** ***; Решение от 12.
10. 2015 г. по в. т. № 970 / 2015 г, ***
***; Решение от 11. 01. 2016 г. по в.
т. д. № 1657 / 2015 г, ******.
Направеното възражение, че задължението е изцяло изплатено е неоснователно. Представените вносни бележки
не установяват пълното погасяване на задължението, а единствено извършване на
спорадични плащания, което единствено индикира наличието на задължение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК.
***е ползвало ***, отпуснат от ***, ***. При отпускането на ***а през ***г,
направената справка в *** ***ен ***съдържа само и единствено информация за негов /като ***/ ***, който изплаща към ***.
Впоследствие, при
извършваните проверки от страна на ***, в началото на ***г, в справката от *** се е появило негово /като *** / задължение към Е.М. *** в размер на 3456 лв.
До този момент не е търсен като ***, нито по телефона, нито
чрез пощенска кореспонденция от страна на
Е.М. ***, във връзка с каквото и да било задължение на ***към тях.
Вследствие на направената в
началото на ***г. от *** справка се
свързал по телефона с ***от Е. М. ***.
Информацията, която е
получи от там, е била, че те били закупили с договор за ***от ***, задължение на ***по ***на ***, издадена
от ******След многократни разговори по
телефона със служители на Е.М. ***, не
му е била дадена повече информация, нито са му предоставени каквито и да било документи,
било що се отнася до това, как е
формирана тази сума, било що се отнася до това,
с какъв договор за ***и от коя
дата ******е продала това
„задължение".
След посещение в ******му
е казано, че задължението му е продадено и вече нямали никаква информация в
тяхната система.
***. е изпратил
покана до Е. М. ***, с която ги е поканил за заличат
информацията в *** за него, поради факта, че няма никакво задължения към тях.
***не дължи посочената сума,
тъй като съгласно чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, старият *** - ***при
договор за ***е длъжен да уведоми ***за сторената ***. Сключен договор за ***има
действие спрямо ***от момента на уведомяването от страна на стария ***.
Уведомяването трябва да бъде писмено с официален документ, изходящ от стария ***
- ***.
В настоящия случай старият ***
- ***- ****** не го е
уведомявал за сключен такъв договор между банката и Е.М. ***,
т. е. дори и да има такъв договор, той няма сила спрямо него.
Съдебната практиката на ВКС допуска уведомяването да бъде извършено и от
новия *** - ***, но само и единствено при изрично упълномощаване на новия *** -
***от стария *** - ***и то упълномощаване с нотариална заверка на подписа на
стария *** - ***. До настоящия момент не му е предоставено такова изрично
нотариално заверено пълномощно нито от Е.М.
***, нито от ****** нито му е представен
договор за ***, от който да е видно, че именно негово задължение е цедирано / продадено / от ******на
Е. М. ***. С
оглед горното, ако е налице някакво вземане на
******към ***, то е вземане на
банката от него, а не вземане на Е. М. ***
от ***. При направена справка в
документите, налични при ***/договор, извлечения от банката и вносни бележки за
внесени от него по картовата сметка суми е
установил, чезадължението по ***година е погасено изцяло.
Но дори и да се допусне съвсем хипотетично, главницата / чл. 110 от ЗЗД/ и е налице изтичане на специалната 3 че е налице някакво вземане на ******от ***, то в никакъв случай не е в
размер по - голям от 100 лв. При
условие, че лимитът на ***та е 1210 лв.
внесена от ***по картовата сметка сума, почти двойно по - голяма от този
лимит, задължение в колосалния размер на 3 456 лв, какъвто Е. М. *** са посочили в информацията до *** ***ен ***е абсолютно невъзможно да съществува. Изтекла е общата петгодишна погасителна давност за годишна давност за лихвите
/чл. 111,6. „в" от ЗЗД/. Това е така, защото съгласно чл. 62 от договор
№ ***
/ ***година за издаване на *** ******- единствения договор, който някога
е сключвал с ****** Усвоеният и непогасен ***ен лимит,
ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва, става автоматично
незабавно изискуем и платим, без да уведомява за това ***, в случай че: а ***т не плати три поредни МПВ /дължима
минимална погасителна вноска/ в пълен размер и в дължимия срок.
Видно от представените с
исковата молба последи три вносни бележки, последната вноска по ***та е
направена на ***г. и е в размер на 71 лв.
Съгласно цитирания чл. 62 от
договора, ако се допусне, че към датата
на последната вноска – ***г, все още е
имало негово задължение, то третата
поредна вноска, след която задължението става автоматично предсрочно изискуемо,
е следвало да бъде направена в срок
най-късно до ***г.
Считано от ***г, започва да тече общата петгодишна давност и
тя изтича на ***година.
Към
настоящия момент – ***г, ако се допусне, че е имало негово задължение, то
е погасено по давност. Твърденията в исковата молба се
установяват от приложените писмени доказателства: Копие на Договор № ***
/ ***г. за издаване на *** ***на ***,
Копие на покана до Е.М. ***, Копие на отговора на Е.М. ***
на поканата. Копия на вносни бележки за вноски по ***та в ******Копие на справка от *** от ***г. Вносна бележка за внесена държавна такса.
Изложеното обуславя правния интерес на ***от депозиране настоящата
искова молба със следното искане: да се
постанови решение, с което съдът да
приеме за установено, че ищецът, като *** не дължи на Е.М. *** сумата от 3 456 лв. Предвид факта, че
адресната регистрация на ***по постоянен адрес ***. ***,
спорът, на основание чл.113 от ГПК, следва да бъде разгледан от Районен съд гр***Плевен.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ***е провел пряко
и пълно доказване на твърдяните от него факти и
не дължи исковата сума. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***следва да бъде осъден да заплати на ***направените
в настоящото производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 138
,24 лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, че С.И.К., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ НА Е. М. ***
*** ***, сумата в
размер на 3 456 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Е. М. ***
*** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН **********,***, направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 138 ,24 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: