Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
06.01.2022 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на шести декември две хиляди деветнадесет и първа година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12870 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е
претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от К.С.К. срещу М.С.Ф..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици в следните имоти: СОС с
идентификатор *****************, представляващ магазин, ведно с мазе и СОС с
идентификатор *****************, представляващ офис. Първоначално собствеността
принадлежала на ответника, но той продал 1/3 ид.ч. на
ищеца по време на брака му и 1/3 ид.ч. трето лице.
Ищецът и третият собственик взели решение за разпределение на ползването на
обектите, като били обособени по три дяла във всеки и поискали от ответника да
ограничи ползването си по припадащата му се площ, като в противен случай щели
да претендират обезщетение. Третият съсобственик прехвърлил правата си на ищеца
по време на брака му, след което той отново изпратил покана за придържане към
първоначалното разпределение. Ответникът не освободил търговското помещение и
продължил да го ползва самостоятелно. Поради това се иска осъждането му да
заплати обезщетение в размер на общо 15 000 лева, съответно за 1/3 ид.ч. и 2/3 ид.ч. от магазина на
първия етаж, за периода от 05.11.2018г. до 20.09.2020г., ведно със законната
лихва. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който се оспорва
претенцията. Твърди, че мазето не е част от магазина, за от офиса на втория
етаж, защото били свързани с общо стълбище или представлявало трети
самостоятелен обект в сградата. Твърди, че и той не е ползвал търговския обект,
но не е и пречил на останалите съсобственици да упражняват правата си. Още с
прехвърлянето на ид.ч. ответникът постигнал уговорка
с купувачите, че търговският обект ще остане за негово ползване, а офисът и
мазето ще бъдат ползвани от останалите съсобственици. Точно поради тази уговорка
ответникът направил и подобрения в търговския обект, за да може да бъде
използван по предназначение. Впоследствие съсобствениците се отказали от
уговорката и му изпратили нотариална покана за ново разпределение. Счита, че
разпределението не може да породи действие, защото за реализирането му се
изисква обособяването на нови обекти и не обхваща мазето. Освен това
разпределението било вредно за вещта, защото реално препятствало възможността
да се ползва търговския обект. Счита, че на ответника му е предоставена за
ползване площ, която в най-голяма степен съответства на притежаваните от него
права. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на претенцията ищецът следва да установи, че с ответника са
съсобственици в посочения в исковата молба имот, че последният ползва същия, че е отправила
писмена покана до него, както и ползата, която е пропуснала след поканата.
С доклада на делото като безспорни бяха отделени обстоятелствата, че
страните до ****. са притежавали по 1/3 ид.ч.
от описаните обекти, а след това ищецът е притежавал 2/3 ид.ч.
в режим на СИО, а ответникът 1/3 ид.ч. Тези
обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба нотариални
актове за прехвърляне на право на собственост, върху процесния обект с
идентификатор ***************** по КК, ведно с мазе и върху СОС с идентификатор
***************** по КК.
От представената нотариална покана и 2 скици, представляващи проекти
за разпределение, се установява, че двама от собствениците на вещта- К.К. и М. К., към онзи момент притежаващи по 1/3 ид.ч. от всеки обект, са взели решение за разпределение на
ползването, като са били обособени реални площи за всеки съсобственик, вкл.
ищеца. Дали е налице надлежно взето решение,
дали то е в рамките на компетентността на мнозинството и дали не е
вредно за общата вещ е ирелевантно за настоящото
производството, защото до реално доброволно или принудително изпълнение не се е
стигнало и предявената от ищеца претенция се отнася до притежаваните от него ид.ч. от общата вещ. Решението на мнозинството от
съсобствениците по смисъла на чл. 32, ал. 2 във вр.
с ал. 1 ЗС трябва да включи
взето решение за ползване на съсобствения имот от
всички съсобственици, като начинът на ползване да се определи конкретно. Дали
лишеният от възможността съсобственик ще иска реално да ползва имота, съобразно
притежаваната идеална част, или ще иска обезщетение от съсобственика, ползващ имота,
е въпрос на право на избор от съответното лице. (Решение № 659 от
7.04.1998 г. на ВКС по гр. д. № 241/98 г., V г. о.)
Нотариалната покана е получена от ответника на 05.11.2018г. Годно да
породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на
съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за
заплащане на обезщетение за лишаването от това. Неползващият вещта не е длъжен
да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй
като причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците
е осъщественото само от един или някои от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само
от някои от съсобствениците ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият
вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик
или съсобственици. За да се освободят от отговорност, последните следва да
предложат на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигурят
възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл Решение №
119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК. С
изпратената покана и взетото решение за разпределение, ищецът е посочил начин,
по който иска да му бъде предоставено реалното ползване, но ответникът е бил
свободен да предложи други варианти, ако се постигне съгласие между страните.
От показанията на свидетелката **** (**** на ответника) се установява,
че търговският обект, разположен на първия етаж в сградата, се ползва от нея и
нейната майка (съпруга на ответника), като с осъществяваната от тях дейност
реално се заема цялата свободна площ на етажа. От нейните показания и тези на
свидетеля М. К. се доказва, че част от площта, попадаща в отредения за общо
ползване дял по дължината на вътрешната калканна стена, около 7-8 метра, е
заета с вещи на последния.
Съгласно ТР 7/2012г. от
02.11.2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. Съгласно разясненията дадени в мотивната част на
тълкувателното решение искът за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС
е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено
от ползващия съсобственик и
въпреки това: 1.
той или член
на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството
си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото
семейство не си служи пряко и неспосредствено
с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея /например като държи ключа/; 3. ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем
за послужване/ трето за собствеността
лице, което само или заедно с него
ползва общата вещ.
Предвид това, по делото
безспорно се установява, че ответникът е ограничил достъпа до търговския обект.
Негово задължение е било след отправянето на поканата да осигури достъп до имота,
защото веднъж отправено писменото поискване се разпростира неограничено във
времето и не е необходимо да се извършва отново. Единствено при установяването
на такова поведение, ответникът би се освободил от задължението си за заплащане
на обезщетение, защото в този случай няма да е налице лишаване от ползване, а
нежелание съсобственикът да осъществи такова.
Възражението на ответника за
съществувало предходно разпределение на ползването на двата обекта, заедно с
мазето не се установява. В показанията на доведените от него свидетели не се
съдържа информация за постигнато от съсобствениците съгласие е тази насока.
Данни за подобно устно споразумение има в показанията на свидетелите на ищеца
(бивши съсобственици в имота), но същото е било краткосрочно- постигнато при
условие за скорошна продажба на притежаваните от всички съсобственици идеални
части, която не се е реализирала. Освен това събраните гласни доказателствени
средства дават само приблизителна представа за постигнатото съгласие, но не и
точните параметри на разпределението на търговския обект. За да
може то да породи правно действие, волята на съсобствениците трябва да бъде
ясно изразена. Когато се касае до реално ползване на съсобствената
вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота
ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази
част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на
разпределение.
Обстоятелството, че ответникът не ползва другия
самостоятелен обект в сградата и мазето и те са свободни за ползване от ищеца
не може да доведе до неоснователност на претенцията, защото не се установява
ищецът да ползва тези помещения над притежаваните от него права. Само в такава
хипотеза, той би се обогатил за сметка на ответника и може да се обсъжда
компенсация на взаимни задължения. Обособеният на втория етаж офис,
представлява самостоятелен обект на правото на собственост и без постигнато
между еднаквите съсобственици съгласие за приспадане на площи за реалното
ползване, не компенсира лишаването от възможността за ползване на търговския
обект на първия етажа. Двете вещи не са равностойни, което е видно от разликата
в средния пазарен наем за всяка от тях. Същото се отнася и до мазето под
сградата. Съгласно нотариалните актове и приетата СТЕ, то е принадлежност към
търговския обект на първия етаж и ползването му следва да се осъществява
съвместно с него.
Дължимото обезщетение следва да
се определи в съответствие с наемното възнаграждение за установяването, на
което е приета СТЕ, като се приспадне площ от 7 кв.м., която са установява, че е
заета с вещи на трето за спора лице- М. К.. За тази площ пречките за ползването
не се установява да се дължат на действията на ответника, а на трето лице- брат
на ищеца. Обезщетението за периода от 05.11.2018 г. (датата на получаване на
поканата) до 16.12.2018г. (датата преди второто прехвърляне) за притежаваната
към този момент 1/3 ид.ч. се равнява на сумата от
375.83 лева. В тази част посочената от вещото лице стойност от общо 132 лева не
може да бъде възприета, защото видно от констативната част на заключението се
отнася само за 5 дни, а не за целия период от 1 месец и 11 дни. Конкретния
размер на средния пазарен наем на месец е посочен в размер на 825 лева, като за
период от 1 месец и 11 дни се равнява на общо 1127.50 лева. Средният пазарен
наем за периода от 17.12.2018г. до 20.09.2020 г. (посочена като краен момент в
исковата молба) е в размер на 17405 лева. Посочената в заключението стойност за
последната година не е изчислена за процесния период. Преизчислена до 20.09.2020
г. сумата е в размер на 7150 лева за времето от 01.01.2020
г. до 20.09.2020 г. Останалите стойности оставят непроменени. Така за времето
от 17.12.2018г. до 20.09.2020 г. дължимото обезщетение за 2/3 ид.ч., след приспадане на 7 кв.м., заети с вещи на трето
лице, е в размер на 9728.98 лева.
Общата дължима сума е в размер
на 10104.81 лева, до която искът е основателен. За разликата до 15000 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Сумата следва да бъде присъдена
изцяло, въпреки че правата се притежават от ищеца в режим на СИО, защото
съсобствеността между съпрузите е бездялова и
предявяването на претенцията като действие на управление, може да бъде
извършено от всеки от тях, съгласно чл. 24, ал. 2 СК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в
размер на общо 1091.32 лева по съразмерност.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да бъде присъдена сумата от 546.96 лева разноски по съразмерност. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото и при определяне на
дължимите разноски следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум от
1176 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.С.Ф.,
ЕГН ********** да заплати на К.С.К.,
ЕГН **********, сумата от 10 104.81
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен поради
невъзможността да ползва собствената си 1/3 ид.ч. до
17.12.2018 г. и собствените си 2/3 ид.ч. след
17.12.2018 г. от СОС с идентификатор ***************** по КК на гр. Пловдив, с
адрес: *****за периода от 05.11.2018 г. до 20.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на
05.10.2020 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД
10 104.81 лева ДО 15 000.00 лева.
ОСЪЖДА
М.С.Ф.,
ЕГН ********** да заплати на К.С.К.,
ЕГН **********, сумата от 1091.32 лева– разноски в настоящото производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,
да заплати на М.С.Ф., ЕГН **********,
сумата от 546.96 лева – разноски в настоящото производство по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.