РЕШЕНИЕ
№ 328
град
Плевен,27.06.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор И. Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета
Николова по касационно административно дело №158/2023 г.
Производството е
по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.С.Ц.
с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. И.Х.Д. – АК-В.Търново, съдебен адрес:***,
против Решение №2/09.01.2023г. по АНД №299/22г. по описа на РС-Левски. Със
съдебното решение е потвърдено Наказателно постановление №
22-0293-000445/31.08.2022г., издадено от Началника на РУ Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на Г.С.Ц. за
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП (за това че на 14.08.2022г. в гр.Левски, на
кръстовището на ул.“Кирил и Методий“ и ул.“Александър Стамболийски“ управлява
собствения си лек автомобил ***, като на кръстовището не използва пътя отворен
за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и пътя отворен за обществено предназначение за превоз на хора и товари и
при сухи метрологични условия извършва резки рискови маневри, умишлено подава
рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задните
задвижващи колела на автомобила, усуква го два-три пъти и преднамерено го
извежда извън контрол и застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението – дрифтира по платното за движение)
на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. Посочва се в жалбата, че
решението е нищожно като постановено от съдия, определен при липса на
доказателства за спазването на респ. в противоречие с принципа на случайния
подбор, въздигнат в чл. 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Посочва се, че делото не е надлежно разпределено
на съдия-докладчик, като в електронния документ, обективиращ „направения
случаен подбор“, наличен в електронната система на ВСС и в сървъра на
PC-Левски, липсва квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС)
№910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999 / 93 / ЕО на извършилия
разпределението - съдия П.Д.А.т.е. липсва изявление на съдия Атанасова,
респективно - липсва надлежно разпределение на делото в съответствие с изискванията
на чл. 9 от ЗСВ, поради което постановеното атакувано решение е нищожно.
Сочи се още в касационната жалба, че
оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, изразяващо се в неправилно прилагане на закона, липса на процесуална
активност на въззивния съд за издирване на обективната истина, необосновано и
предпочтително кредитиране на едни доказателствени източници за сметка на
други, формиране на решаващи мотиви на съда въз основа на допускания и
предположения, както и необоснованост на
съдебния акт. Твърди се, че фактическата
обстановка не е изяснена от въззивната инстанция, както и съдът е предпочел
кредитиране на едни доказателствени източници за сметка на други, както и е
формирал мотиви въз основа на допускания и предположения, които не намират
опора в доказателствения материал, поради което касаторът е бил поставен в
невъзможност да се защити. Сочи се,
че Районен съд - Левски не е изискал от
ответника представяне и проверка в хода на съдебното следствие на видеозапис,
съхранен на технически носител - компакт диск, по повод проверката срещу
актосъставителя и свидетеля по АУАН. За такъв запис се сочи в докладна записка
от РУ - Левски, налична по делото. Липсата на усилия за издирването,
приобщаването и проверката по реда на процесуалния закон на въпросния
видеозапис е в противоречие с принципа, въздигнат в чл. 13 от НПК. Посочва се
още, че съдът необосновано е приел наличието на умисъл, при липса на
доказателства в тази насока, като по този начин съдът е подпомогнал насрещната страна и е приел за доказани и налични факти, които не съществуват в правния мир. Твърди се, че
нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в наказателното
постановление (НП) не е посочено
„пищене на гуми и облаци дим”, но съдът е обсъдил тези твърдения. Излага се
становище, че съдът не е съобразил, че след преваляването от дъжд - до 17:50 ч.
на процесната дата - асфалтът не изсъхва веднага, а остава мокър и с локви
известно време. В тази връзка е житейски логично и правилно пътната настилка да
е била мокра и към 18:29 ч. на същия ден, за когато се твърди да е било
извършено нарушението. Посочва се, че съдът необосновано е игнорирал изцяло
показанията на св. Г.Г.и е допуснал нарушение, като не е назначил очна ставка
между очерталото се съществено противоречие между тях и тези на двамата
полицейски служители. Твърди се, че съдът не е обсъдил в решението си и
обясненията на самия жалбоподател, които освен защитна теза са и доказателствен
източник, според практиката на ВКС.
Иска се от съда да прогласи нищожността
на Решение №2/09.01.2023г. по АНД №299/22г. по описа на РС-Левски, като делото
бъде върнато на РС-Левски за постановяване от друг, надлежно избран съдия. Алтернативно се иска отмяната му като незаконосъобразно,
като постановено при отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, като делото бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд с оглед необходимостта от събиране на допълнителни
доказателства вкл. да се изискат видеозаписи от охранителни видеокамери, както
и с оглед провеждането на очна ставка между разпитаните двама полицейски
служители и свидетеля Г.Г.. Респективно в случай, че касационната
инстанция приеме оспореното решение за
валидно и допустимо и не се налага ново разглеждане на делото, да се произнесе
по същество като отмени обжалваното наказателно постановление и присъди
направените деловодни разноски от
касатора.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и с пълномощник
адв. И.Д. – АК-В.Търново. Страната и процесалният й представител молят съда да уважи
жалбата, да отмени обжалваното решение, както и оспореното Наказателно
постановление № 22-0293-000445/31.08.2022г., издадено от Началника на РУ Левски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. Ф., която моли
съда да остави в сила Решение №2/09.01.2023г. по АНД №299/22г. по описа на
РС-Левски.
Окръжна
прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Шарков,
който взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение, като моли съда да го потвърди.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Съдът, като
съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима,
като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение
№2/09.01.2023г. по АНД №299/22г. по описа на РС-Левски е потвърдено НП №
22-0293-000445/31.08.2022г., издадено от Началника на РУ Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на Г.С.Ц. за
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП била наложена Глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Районен съд - Плевен е приел от фактическа
страна, че на 14.08.2022г., около 18,30ч. Г.С.Ц. *** собствения си автомобил ***,
като на кръстовище, образувано от ул.“Кирил и Методий“ и ул.“Александър
Стамболийски“, с посока на движение от улица „Кирил и Методий“ към улица
„Александър Стамболийски“, подал рязко газ, извършил маневра, посредством която
преднамерено извел автомобила извън контрол, като задните задвижващи колела
превъртали и задната част па автомобила излязла извън траекторията му и се
движела наляво и надясно, автомобилът навлизал в насрещното платно и преминавал
от едната пътна лента в другата. По същото време и място служителите на РУ - Левски Д.О.Ц.и И. С.П.се
намирали в гр.Левски, на ул.“Александър Стамболийски“, където изпълнявали
служебните си задължения по провеждане на специализирана полицейска операция на
територията, обслужвана от РУ Левски.
Служителите на МВР възприели непосредствено движението на автомобила,
поради което го спрели за проверка. Установена била самоличността на водача. На
Г.С.Ц. бил съставен АУАН cep.GA №567218/14.08.2022г. за нарушение на чл.104б
т.2 от ЗДвП, за това, че на 14.08.2022г.
в 18,29 ч. в гр.Левски, в кръстовище, образувано от улиците “Кирил и
Методий" и ул.“Александър Стамболийски“, с посока на движение от улица
„Кирил и Методий“ (от страната на магазин „Абсолют“) към улица „Александър
Стамболийски“ (към ул.Гоце Делчев) управлявал собствения си автомобил ***, като
на кръстовището не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари и при сухи метеорологични
условия извършва резки маневри, умишлено подава рязко газ и повишава оборотите
на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела на автомобила, усуква
го два-три пъти и преднамерено го извежда извън контрол и застрашава живота и
здравето на автомобили, пътници пешеходци, останалите участници в движението. Въз
основа на АУАН cep.GA №567218/14.08.2022г. Началникът на РУ Левски при ОД МВР
Плевен издал обжалваното НП №22-0293-000445/31.08.2022г., с което на
жалбоподателя било наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.З ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В наказателното
постановление е описана фактическа обстановка, идентична с тази в издадения
АУАН.
Въззивният съд установил изложената
фактическа обстановка от приобщените по делото писмени доказателства, както и
от гласните такива съдържащи се в показанията
на Д.О.Ц.и И. С.П., които кредитирал с доверие.
От правна страна РС-Левски приел, че както НП-то, така и АУАН са съставени от
компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34
от ЗАНН. Въззивният съд не установил съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да са накърнили правото на
защита на санкционираното лице. Приел, че НП-то
съдържа минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1-7 ЗАНН, както и че са описани
всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. От показанията на свидетелите Д.О.Ц.и И. С.П., които непосредствено възприели
управление на автомобила от страна на Г.Ц., а именно подаване рязко на газ,
усукване на автомобила, което и двамата свидетели определят като движение,
завъртане на автомобила неколкократно наляво и надясно, навлизане от едното
платно в другото и обратно, което движение обективно създава опасност за останалите
участници в движението, съдът приел за инкорпорирани доказателства за
осъществени елементи от състава на нарушението
от обективна страна. Съдът дал
вяра на показанията на свидетелите, като последователни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, като изложил съображения и относно твърденията за
образувана проверка срещу служителите на МВР. Съдът не кредитирал с доверие
показанията на свидетеля Г.Г., чийто показанията относно движението на
автомобила, съдът приел за опровергани от тези на свидетелите Д.О.Ц.и И. С.П..
Съдът приел за установено, че на процесната дата в следобедните часове е имало
преваляване на слаб дъжд, но към момента на движението не е имало валеж.
Доказателства в тази насока била приобщената справка от НИМХ, филиал Плевен,
както и показанията на свидетелите
Цветков и П.. От показанията на полицейските
служители било установено не единично приплъзване, а неколкократно движение на
автомобила на ляво и надясно, както и че същото е било съпроводено с нищене на
гуми, облаци дим. Не приел като годно доказателство за мокра пътна настилка представен
по делото снимков материал, предвид липсата на доказателства неговата
автентичност, както и времето, когато
снимковият материал е направен.
Предвид изложеното РС-Левски приел, че жалбоподателя
е осъществил нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП и законосъобразно му била наложена
санкция на основание чл.175а, ал.1, пр.З от ЗДвП, поради което потвърдил
НП №22-0293- 000445/31.08.2022г. на Началник РУ – Левски.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд Плевен намира, че РС-Левски е проявил
процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред
относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав на съда.
Касационният
състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че
НП-то е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН
съдържание.
Видно
от доказателствата по делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне
на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да доведат до отмяната
му на самостоятелно основание.
Правилни
са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта
за установяване на административното нарушение и наказателно
постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени
действия по установяване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е
съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за
размера на наложеното административно наказание.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е
осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение
на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил привлечен към
административно наказателна отговорност по посочения текст. Правната
квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на административното нарушение, доказано по безспорен и категоричен
начин в развилото се административно и съдебно производство.
Неоснователно е
възражението в касационната жалба, че съдебното решение е нищожно поради
неспазване на чл.9 от ЗСВ при избор на съдия докладчик по въззивното производство,
предвид обстоятелството, че в електронния документ, обективиращ
„направения случаен подбор“, наличен в електронната система на ВСС и в сървъра
на PC-Левски, липсва квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент
(ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО на извършилия
разпределението. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания
за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена
писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и
неподписано решение. Законен е съставът на съда, включващ лица с качеството
съдия от съответния съд, определен по правилата на родовата, местната и
функционалната подсъдност, които са участвали в провеждането на съдебното
заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Разглеждането на делото
завършва с приключването на устните състезания. Решението е подписано от
съдебния състав, участвал в заседанието,
пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на
делото, с валидно формирана воля за решаване на спора.
Касационното оплакване за значението на
нарушаването на изискването за разпределянето на делото по принципа на
случайния подбор не е основателно и не дерогира законосъобразността на постановеното
съдебно решение. Чл. 9, ал. 1 ЗСВ урежда принципа на случайния подбор чрез равномерно
електронно разпределение на делата и преписките в органите на съдебната власт
съобразно поредността на постъпването им се извършва при спазване на
изискванията на чл. 360б ЗСВ,
според който органите на съдебната власт използват информационни системи
одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на
правосъдието и министъра на електронното управление.В контекста на правилата на
чл. 9 от ЗСВ и чл. 157, ал. 2 от АПК разпределянето е елемент от фактическия състав на
образуването на делото. Определянето на съдия-докладчик е дейност на
председателя на съда или неговия заместник и е извънпроцесуална от гледна точка
на съдебното производство. Без да е процесуално действие на съда, надлежното
провеждане на разпределението на делата не може да засегне валидността на
заключителния съдебен акт по делото.
Същевременно за определения с протокола за
избор от 14.10.2022г. съдия-докладчик не са твърдени във въззивното производство
и не са установени пречки да участва по делото от категорията на тези по чл. 29 от НПК,
което би обусловило евентуална отмяна на съдебното решение, а не и исканото
прогласяване на нищожност.
Следва да се
отбележи и обстоятелството, че по делото е наличен протокол за избор на съдия
докладчик, подписан ръчно от съдия П.А.,
в качеството на разпределящ делата в РС-Левски. Видно от публичния портал към ВСС на системата за случайно разпределение на
делата, протоколът от избор на съдия докладчик
по АНД 299/22г. по описа на РС-Левски е наличен. Установява се датата на
разпределение, номера на делото, годината, разпределения съдия (която се е произнесла с обжалваното решение), както и начина на разпределение на делото. Протоколът
в електронната система, поддържана от ВСС е идентичен по съдържание с
приложения по делото на л.1. Съгласно
чл.32, ал.1 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис
и електронна идентификация от органите на съдебната власт, обнародван в Държавен
вестник бр.32/21.04.2017г., органите на съдебната власт оповестяват публично на
интернет страниците си и предоставят достъп до програмно-техническите средства
и информация за тяхното използване, необходими на адресатите за извършване на
проверка на електронните подписи. Няма данни по делото във въззивното
производство не само да е оспорен електронния подпис на разпределящия съдия, но
и да е поискан достъп за проверка на
този електронен подпис. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно
чл.8 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и
електронна идентификация от органите на съдебната власт, при извършването на удостоверителни
изявления, издаването на актове и при извършването на други предвидени в закона
процесуални действия в електронна форма, в рамките на правороздавателната си
дейност, съдиите използват квалифицирани електронни подписи, осигурени от ВСС
на основание договори за обществени поръчки, сключени след проведен избор на
изпълнител и след решение на Пленума на ВСС (чл. 10, ал.1 вр. чл.12, ал.1 от Правилника за
вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация
от органите на съдебната власт вр. чл. 7, чл.21 т.5, и чл.25, ал.1 от Наредба №
6 за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в
електронна форма). Съгласно чл. 13, ал.14 от от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Представеният по делото
протокол за избор на съдия-докладчик има значение на официално заверен препис от съдията и като
такъв се ползва с материална доказателствена сила за установяване на
съществуването на фактите в него, а именно, че именно съдия П.А. е извършила
разпределението по делото в Единната информационна система на съдилищата. Този
документ не е оспорен пред въззивния съд, поради което се ползва с доказателствена сила за
обстоятелството кое лице е извършило разпределението на делото в ЕИСС. Фактът, че разпечатанит и
приложен към АНД № 299/22г. по описа на РС-Левски протокол за съда е разпечатан
на хартиен носител и подписан от съответния съдия е доказателство за
осъщественото извънпроцесуална дейност, поради което настоящият състав приема,
че доводите за нарушение на чл. 9 от ЗСВ, касаещи нарушаването на принципа на случайното разпределение на
делата, е извън предмета на контрол за правилност на обжалвания съдебен акт.
На следващо място съдът приема за
неоснователно възражението на пълномощника на касатора, че фактическата обстановка
не е изяснена от въззивната инстанция, както и съдът е предпочел кредитиране на
едни доказателствени източници за сметка на други, както и е формирал мотиви
въз основа на допускания и предположения, които не намират опора в
доказателствения материал, поради което касаторът е бил поставен в невъзможност
да се защити. Обратно видно от
съдържанието на обжалваното съдебно решение, същото е подробно и мотивирано.
Съдът е посочил, че е изградил изводите си въз основа на изброените писмени
доказателства, както и съответните им гласни доказателства в показанията на
свидетелите Д.О.Ц.и И. С.П.. Мотивите на
въззивната инстанция са изготвени по начин, удовлетворяващ изискванията на
процесуалния закон. В решението е изложена приетата от районния съд фактология,
след като е обективиран подробен и
прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Мотивирани са и
правните изводи на съда и са изложени съображения във връзка с наложеното
административно наказание. Парелелно с анализа на събраните по делото
доказателства, съдът е разгледал всички възражения и доводи на защитата на
жалбоподателя, които е отхвърлил като неоснователни, излагайки подробни
съображения. Решението съдържа
доказателствен анализ и съображения за допустимост и достоверност на
доказателствените източници, поставени в
основата на фактическите изводи.
Неоснователно е и
оплакването, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не
е уважил доказателствени искания на жалбоподателя. Действително от заверено копие на докладна записка от 09.09.2022г. на л. 7 от АНД № 299/22г. по
описа на РС-Левски е видно, че в хода на извършена проверка по случая е снет
видеозапис от камера, от който е видно,
че към датата и часа на нарушението времето е ясно и асфалтът е сух. Видно от
протокола за проведеното открито съдебно заседание от 15.11.2022г. – л.28 и 29 от АНД № 299/22г.
по описа на РС-Левски, съдът е уважил изцяло направените доказателствени
искания на адв.Д. вкл. искането да бъде
представен видео запис от регистратор на полицейски автомобил с рег.№ СВ3501, с който са били
назначени на дежурство на 14.08.2022г.
двамата служители на МВР, свидетели по делото. По делото е приобщена справка с
рег.№ 785500-8395/28.11.2022г., от която се установява, че всички видеофайлове
с видеоинформация от АИС „ВОДПК“ се
съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента, като след изтичане на
този срок автоматично се извършва тяхното заличаване. Ето защо
съдът приема възражението в тази насока за неоснователно.
Оплакването, че съдът
е приел за доказани и налични факти, които
не съществуват в правния мир (приети
от въззивната инстанция без основание за доказани следните факти - „пищене на
гуми“ и „облаци дим” при осъществяване на нарушението), също не намира опора в доказателствения материал. Обратно, видно от писменото
доказателство на л. 11 от АНД №299/22г., както и от кредитираните с доверие показания на служителите на
МВР, се установява, че последните са възприели умишлено усукване на
автомобила с подаване на газ, пищене на
гуми (И. П. – л. 28), както и излизане на
облаци дим (св. Д.Ц.– л. 27). Гласните
доказателства на двамата свидетели служители на МВР съответстват помежду
си и
не влизат в колизия с изложеното в справка с № ОД-03-225-1/03.11.2022г.,
издадена от Националния институт по метереология и хидрология – филиал Плевен,
предвид изтеклия период от време от преваляването и часа на констатиране на
нарушението и обстоятелството, че се касае за месец август, през който
температурите са предимно високи и допускат изсушаване на пътната настилка. Ето
защо правилно РС-Левски е кредитирал
показанията на свидетелите Д.О.Ц.и И. С.П.и не е приел за достоверни
тези на свидетеля Г.И.Г.. Същевременно провеждането на очна ставка между
свидетели с противоречиви показания е само възможност за осъществяване на
процесуално действие, предоставено на преценката на решаващия съд. Този
извод се обуславя от законодателната
техника в чл.143 НПК чрез употребата на термина „може“ в тази норма. В конкретният
съд въззивната инстанция е приела, че показанията на служителите на МВР са
тези, които като съответни на останалия доказателствен материал следва да бъдат
приети за обективни и кредитирани с доверие, а не и тези на св. Г.Г. Липсва и
искане за провеждане на очна ставка от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие и
непроизнасяне на съда по направено доказателствено искане, поради което, като
не е провел очна ставка, съдът не е допуснал
процесуално нарушение.
По отношение на твърдението, че съдът не е
обсъдил в решението си и обясненията на Г.С.Ц., то касационната инстанция
установи, че изложеното като становище от жалбоподателя е депозирано след
приключване на съдебното дирене и в хода на съдебните прения по чл.291 и
сл.НПК, поради което ведно с изложеното по реда на чл. 297 НПК по
същество представлява изложение на защитна теза на страната и становище на Г.С.Ц..
Разпоредбата на чл. 291, ал. 2 НПК очертава обхвата и последователността на съдебните прения. Последен
има думата подсъдимият. В тази последна дума той има право както да изрази
съображенията си по фактите, доказателствата, доказателствените средства,
правото и исканото наказание, така и отношението си по обвинението. В случая съдът не е приел за доказано
изложеното от Ц., че не е осъществил процесното административно нарушение,
поради което е изразил позицията си като е потвърдил процесното наказателно
постановление.
С оглед на гореизложеното и при
извършената на основание чл. 218, ал. 2
от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка,
настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от
районния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено, а касационната жалба-като неоснователна – да бъде оставена без
уважение, със законните последици от това.
С оглед изхода по
делото следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника направените
деловодни разноски по представен списък , а именно сумата от 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен
състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение №2/09.01.2023г. по АНД №299/22г. по описа на РС-Левски.
ОСЪЖДА Г.С.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОД на
МВР-Плевен, сумата от
150 (сто и
петдесет ) лева
деловодни разноски по делото.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/